Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Светът се превръща в руини
от дóсега с погледа ясен.
Там вехне една монахиня,
тук аз изоставена гасна.
На кръст ме разпъват кошмари,
втвърдяват се тънките вени.
О, трезвост, о, разум коварен -
изкуство с ухо отчленено.
И в цветна мозайка се свързват
обида, тъга, възмущение.
Не искам да викам през сълзи
проклетия миг вдъхновение.
На късчета ме натрошете,
превийте ме, преначертайте,
различна от мене сглобете,
рушете ме смело. Дерзайте,
чупливи слова за моление!
© Ганна Циханава
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
28. 06. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|