ВОДАЧЪТ

Фьодор Глинка

web

Веднъж на здрач, когато си стоях в бездеен размисъл между съня и бодростта, се появи той. Влезе в стаята през затворената врата, хвана ме за ръка и с широки крачки ме поведе, все напред, по дългия път. Наближехме ли гори - те отстъпваха пред нас; стигнехме ли до стени - те се разбягваха; политахме към планини, които опираха в небесата, спускахме се в подземни пропасти - навсякъде пред нас се простираха мостове, навсякъде ни чакаха лодки-самоходки... Чудният водач ме въведе дори във вътрешността на огромните камъни, под коритата на реките и ми показа сърцевината на дърветата под тяхната кора... Навсякъде живот и битие! - Навсякъде видях духа на живота. Той, същият този животворен дух, разлистваше нежните стъбълца на цветята. Той течеше по грубите жили на гранита, той се стрелваше като мълния през недрата на земята и пораждаше металите... Видях тайнствата на природата и тайните общества на човеците; всичко обходих, прелетях и огледах, без сам да знам кой беше моят водач, крилат като Меркурий. И сега приятелите ми казват: "Водило те е въображението!"

20-те г. на XIX в.

© Фьодор Глинка
© Илиана Илиева - превод, 2003
© Издателство LiterNet, 14. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.