СИНЪТ

Фридрих Дюренмат

web | Сън с флейта

Един хирург, който си бе спечелил име като главен лекар на прочута клиника, както и с научните си изследвания и се радваше на всеобща популярност поради благодеянията си към бедните, за смайване и учудване на приятели и колеги изостави своята професия на върха на кариерата си, публикува във всички вестници на страната женитбени обяви, запозна се най-добросъвестно с многото предложения, посети всички публични домове в града, води дълги разговори с всяка проститутка, проучи характера и средата на всяка жена, която срещнеше, и така с чудноватото си начинание предизвика навсякъде неодобрително поклащане на глава и размишления, понеже го познаваха като ерген със строги нрави; накрая се домогна до благоволението на една осемнадесетгодишна красавица, дъщеря на богат фабрикант, и след като я подлъга да заживее в дома му, по брутален начин и насила я накара да забременее, преодолявайки нейното безмерно отвращение; а когато единствено под негов надзор тя роди в частната му клиника, той независимо от това, че младата жена почина от неспирен кръвоизлив, веднага след раждането качи сина си в автомобил и с бясна скорост го отнесе в една вила, която бе построил сред запустял парк на петдесет километра от града; там го отгледа без чужда помощ, дори без помощта на дойка, така че живееше с него винаги гол, изпълняваше му всяко желание, но го остави без познание за Доброто и Злото и толкова умело осуетяваше всяко общуване с хора, че синът вярваше да са той и баща му единствените хора на земята; така светът свършваше с парка, докато бащата му доведе една уличница, повикана от най-долнопробния публичен дом, след което синът, току-що навършил петнадесет години, напусна парка без съпротивата на бащата, гол като новороден, но само след час се върна да поиска дрехи, а след още двадесет и четири часа набързо уби един човек, който бе отказал да му даде храна без заплащане, и преследван по петите от полицията и нейните кучета, с окървавени ръце и лице потърси отново убежище при баща си, а той го прие, без да разпитва, отблъсна полицаите с картечница, а когато те подновиха битката, зае рамо до рамо със сина си позиция в една стая и независимо че полуразрушената от ръчни гранати вила лумна в пламъци, се защитаваше бясно срещу превъзхождащите ги нападатели, които се криеха зад дърветата и храстите в парка, отново и отново ги обръщаше в бягство и осея земята с трупове, докато накрая един куршум раздроби рамото на сина му и облян в кръв, той се просна тежко ранен в ъгъла на стаята, а после, полузадушен от проникващия дим, забълва страшни проклятия срещу баща си и го упрекна, че го е превърнал в звяр, тъй че хората, макар да не знае защо, го преследват като животно и пускат подире му кучета, при което бащата, без да му трепне окото, застреля сина.

1946

© Фридрих Дюренмат
© Венцеслав Константинов - превод от немски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2009
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009