Хенри Дейвид Торо

web | Живот без принцип

При малко по-обмислен избор на призвание навярно хората до един щяха да станат учени и изследователи, тъй като е наистина интересно да вникнеш в собствената си природа и съдба. Трупайки имущество за себе си и за потомството, създавайки семейство или държава, та дори увенчавайки се със слава, ние сме смъртни; посвещавайки се на истината обаче, ставаме безсмъртни и няма защо да се боим от промени и случайности. Още първият египетски или индийски мъдрец е повдигнал края на покрова от статуята на божеството и оттогава потрепващата плащаница не се е спускала, тъй че взорът ми открива все същото омайно великолепие, понеже някога аз се проявих в мъдреца, та бе толкова дръзновен, а днес той се проявява в мен и възкресява видението. Прах не полепва по тая плащаница, времето е спряло, откак божеството се е разкрило пред погледа. Времето на истинското съвършенство не е нито минало, нито сегашно, нито бъдеще.

Жилището ми бе повече от всякакъв университет благодатно не само за размисъл, но и за сериозно четене, и макар да не попадах в периметъра на местната книгозаемна служба, повече от всякога се намирах под влиянието на ония кръстосващи света книги, чиито редове първоначално са били изписани на дървесна кора, а сега само от време на време се изписват на хартия. Както е казал поетът Мир Камар Удин Маст: "Седнал, да тичам в пространството на духовния свят - помагали са ми книгите. Да ме замайва едничка чаша вино - познавал съм тая наслада, изпивайки нектара на езотеричните учения." Цяло лято държах на писалището си Омировата "Илиада", макар рядко да я разлиствах. Непрестанният физически труд - трябваше да завърша къщата си и заедно с това да прекопавам боба - изключваше по-дълготрайни умствени занимания. Поддържаше ме мисълта, че после ще се отдам на четене. В почивките от работата прочетох две-три тънки книжки за пътешествия, додето не се засрамих от подобно убиване на времето и не си зададох въпроса къде живея АЗ САМИЯТ.

Ученият може да чете Омир или Есхил на старогръцки без страх, че ще го обвинят в претенциозно времеразточителство, тъй като се предполага, че в известна степен той подражава на героите им, та посвещава утринните си часове на страниците им. Героичните книги, макар и преведени на родния ни език, за нас ще си останат написани на мъртъв език от мъртви времена, та ще трябва неуморно да дирим скрития смисъл на всяка дума и ред, разширявайки го извън пределите на обичайната употреба с цялата мъдрост, смелост и щедрост, на които сме способни. Съвременният евтин и плодовит печат с всичките му преводни издания не е направил почти нищо, за да ни приближи към героичните писатели от античността. Те ни се струват все тъй далечни, а шрифтът, на който ги печатат, все тъй рядък и необичаен. Заслужава да отделиш дни и драгоценни часове от младостта си, за да научиш поне малко думи от някой древен език¹, които да те издигнат над уличната баналност и постоянно да те подбуждат към размисъл. Съвсем не е безполезно, че фермерът е запомнил и си повтаря няколкото латински думи, които навремето е чул. Хората понякога си въобразяват, че изучаването на класиците най-накрая ще отстъпи пред по-модерни и практически приложими дисциплини; но будните умове ще изучават класиците винаги, на какъвто и език да са писали и колкото и да са древни. Защото какво е класиката, ако не запис на най-възвишените мисли на човечеството? Класиците са единствените оцелели оракули и могат да дадат такива отговори на най-наболелите днешни въпроси, каквито никога не са били давани в Делфи и Додона.

Както сме тръгнали, може да се откажем да изучаваме и Природата, понеже била стара. Да четеш добре, сиреч да четеш истинни книги в истинно състояние на духа, е благородно занимание, изискващо от читателя много повече, отколкото което и да било занимание от всекидневието. То предполага тренировки, подобно тия на спортистите, неотклонна целеустременост на целия живот. Книгите трябва да бъдат четени тъй съсредоточено и всеотдайно, както са били писани. Не е достатъчно да говориш езика, на който са написани, тъй като между говоримия и писмения език, между езика, който чуваме, и тоя, който четем, има отчетлив водораздел. Първият е преходен - просто звук, реч, говор, - полуживотински, който също като животните усвояваме несъзнателно от майките си. Вторият отразява опитността и зрелостта на първия. Ако единият е майчиният ни език, другият е бащиният - подбран и обмислен изказ, твърде значим, за да бъде доловен от ухото, за неговото овладяване трябва да се родим повторно. На людските тълпи от Средновековието, които само ГОВОРЕЛИ гръцки и латински, не било съдено поради случайния факт на рождението им да ПРОЧЕТАТ гениалните творби, написани на тия езици, тъй като това не били гръцкият и латинският, които те знаели, а недостъпният за тях литературен език. Те никога не научили изящния слог на Гърция и Рим, на ръкописите гледали като на хартия за чернова² и се възхищавали от долнопробната съвременна им литература. Но когато някои европейски народи се сдобили със своя, макар още недообработена писменост, удовлетворяваща нуждите на литературния им развой, ученолюбието се възродило и учените успели да съзрат през вековете съкровищата на античността. Това, което не могло да бъде ЧУТО от простолюдието на Гърция и Рим, след стотици години било ПРОЧЕТЕНО от няколко учени, та и до ден-днешен само учените могат да го четат.

Колкото и да се възхищаваме от случайните изблици на красноречие у ораторите, възвишените записани слова стоят тъй високо над мимолетната устна реч, както осеяната със звезди небесна твърд над облаците. ЕТО ги звездите - който умее, да се ориентира по тях. Астрономите постоянно ги наблюдават и описват. Те не са влажни летливи придихания като всекидневните ни разговори. Това, което на форума изглежда красноречие, в кабинета най-често се оказва гола реторика. Ораторът се оставя на моментното вдъхновение по случаен повод и се обръща към тълпата, сиреч към тия, които ще го ЧУЯТ; за разлика от него писателят, който черпи вдъхновение от своя по-уравновесен живот и само би се разсейвал от конкретните поводи и поощренията на тълпата, без които ораторът не може, се обръща към умовете и сърцата на хората, към всички хора от всички времена, които ще го РАЗБЕРАТ.

Нищо чудно, че по време на походите си Александър носел "Илиадата" в скъпоценно ковчеже. Писаното слово е най-голямата светиня. Достига най-съкровената ни същност и едновременно с това е по-всеобхватно от всяко друго изкуство. Най-близко е до живота. Може да бъде преведено на всички езици и не само да бъде прочетено, а буквално вдишано от човешките устни; не само да бъде изписано върху платно или мрамор, а изсечено от дъха на самия живот. Символ на мисленето на античния човек, то се превръща в реч за съвременния. Двете хилядолетия са насложили върху литературните паметници и мраморните статуи на древна Гърция само по-наситена златноесенна багра, понеже бодрият и възвишен дух, който навсякъде носят със себе си, ги е предпазвал от пораженията на времето. Книгите са безценното богатство на света - непреходно наследство за поколения и народи. Най-древните и хубави книги имат своето полагащо се и пълноправно място по лавиците на всеки дом. Сами те не могат да се защитят, но додето подхранват и разпалват мисълта, читателят никога не би ги захвърлил. Авторите им съставляват истинската и безспорна аристокрация на всички общества и имат по-силно влияние върху хората от кралете и императорите. Когато невежият и обикновено надут търговец най-сетне се добере с предприемчивост и труд до въжделената си свобода и независимост и бъде приет в средите на богатите, той неизбежно се устремява към още по-високите, но и недостижими за него области на човешкия ум и гений, колкото да осъзнае собствената си малокултурност, безсмислието и нищожността на всичките си богатства; тогава неговото здравомислие се проявява в усилията да осигури на децата си духовната култура, чийто недостиг е почувствал толкова остро - именно така той най-после си създава спокойствие.

Тия, които не умеят да четат древните класици на езика, на който са писани, сигурно имат твърде непълна представа за историята на човешкото общество, понеже - колкото и да е изумително - те не са пресъздадени на който и да било съвременен език, ако не смятаме цялата последвала ги цивилизация за такова пресъздаване. Омир никога досега не е възпроизвеждан на английски, нито Есхил, нито дори Вергилий - все творби изящни, съвършени, прекрасни, както самата утрин. Защото, каквото и да говорим за гения на по-късните автори, те едва ли някога са достигали филигранната красота и завършеност, плод на героичните усилия на древните през целия им живот. Само невежите могат да твърдят, че класиците са обречени на забрава. Дали ще бъдат забравени, ще се разбере едва когато придобием необходимите знания и талант, за да се издигнем до тях и ги оценим по достойнство. Преславни ще бъдат времената, когато светините, наричани от нас класика, както и още по-древните и повече от класически, но по-непознати и от тях свети писания на народите ни се разкрият в цялост, когато ватиканските библиотеки бъдат препълнени с веди, зендавести и библии, с томовете на Омир, Данте и Шекспир, та идните поколения да могат да положат трофеите си на тоя всемирен форум. Само такава грамада ще може най-сетне да ни обещае небето³.

Творбите на великите поети никога не са били прочетени от човечеството, тъй като само велики поети са в състояние да ги прочетат. Прочетени са били дотолкова, доколкото масите разчитат звездите, сиреч астрологически, а не астрономически. Повечето хора са се научили да четат заради едничкото нищожно удобство, тъй както са се научили да смятат, та да не ги мамят в търговията. Но за четенето като благородна духовна деятелност те не знаят нищо. А четене във възвишения смисъл на думата не е това, което ни унася в сладка дрямка и притиска най-доброто от нас в лоното на съня, а това, което ни кара да бодърстваме и да му посвещаваме най-просветлените си и ведри часове.

Мисля, че научим ли веднъж буквите, трябва да четем най-доброто от литературата, а не цял живот да си повтаряме азбуката или да сричаме, без изобщо да помръднем от предните чинове за слаби ученици. За повечето хора е достатъчно да прочетат - или да им прочетат - една-единствена хубава книга, Библията, и дори възприели мъдростта й, да прекарат живота си, вегетирайки и пропилявайки способностите си в тъй нареченото леко четиво. В нашата библиотека има едно издание в няколко свезки, озаглавено "Малка читанка", та първоначално помислих, че става дума за непознато ми селище. Доста люде, подобно на кормораните и щраусите, са способни дори след пребогат обед от месо и зеленчуци да погълнат още какво ли не, понеже не могат да понесат нещо да отиде на вятъра. Ако някои са се превърнали в машини за производството на тая плява, останалите са машини за поглъщането й. Те четат ли, четат деветхилядната по ред история за Зебулон и Сефрония⁴ - как се обичали, както никой преди тях не е обичал, как пътят на преданата им любов съвсем не бил гладък⁵, а лъкатушел и се губел, но те все го намирали; четат как някой окаян нещастник, комуто не е по силите да изкачи камбанарията, се покатерва чак на самия й връх, само и само доволният автор, след като безпричинно го е пратил там, да удари камбаната, та всичко живо да притича и да види как - о, Боже - ще слезе обратно на земята! Според мен най-добре ще е всичките тия честолюбиви герои да бъдат превърнати във ветропоказатели, тъй както някога са поставяли героите сред съзвездията, та да се въртят насам-натам, додето ръждясат, наместо да безпокоят почтените хора с ветрогонствата си. Следващият път, когато романистът удари камбаната, няма да се помръдна, ако ще да гори и богослужебният дом. "'Скок подскок на ток', роман из Средновековието от прославения автор на 'Дрън подрън раздрън', ще излиза на части всеки месец. Интересът е огромен! Побързайте да се абонирате!" Всичко това се поглъща с жадни очи, с неистово първобитно настървение, с неутолимия глад на вечно стържещи стомаси, също както четиригодишният малчуган не може да се насити на своята двуцентова златистоподвързана "Пепеляшка" - без какъвто и да било забележим напредък в изговора, произношението, поставянето на ударенията, а още по-малко в умението да се извлича или влага поука. В резултат: притъпено зрение, застой на кръвообращението, размекване на мозъка и упадък на умствените способности. Тоя парфюмиран хляб се вади в почти всички пекарни всекидневно и далеч по-усърдно от чистия пшеничен, ръжен или царевичен хляб и се радва на доста по-сигурен пазар.

Хубавите книги не ги четат дори и ония, които минават за добри читатели. Да вземем нашия Конкорд: докъде се простира културата му? В тоя град почти липсва вкусът към хубавите книги дори от англоезичната литература, чието слово е разбираемо за всички. Самите колежански възпитаници, минаващи за широко образовани люде, тук, че и в цялата страна, нямат никаква представа от английските класици, а колкото до записите на човешката мъдрост - античната класика и светите писания, - достъпни за всички, желаещи да ги научат, никъде по света усилията, насочени към изучаването им, не са тъй нищожни. Знам един дървар на средна възраст, който чете френски вестници, но не, както сам казва, заради новините, които изобщо не го интересуват, а "да си поддържал езика", понеже е родом от Канада; когато го попитах кое смята за най-доброто, което би могъл да върши на тоя свят, той отвърна, че е това, както и да поддържа и да обогатява английския си. Същото правят или поне се стремят да правят колежанските възпитаници, като за целта прибягват до английски вестници. Ако човек току-що е затворил някоя от най-хубавите английски книги, колцина са тия, с които би могъл да поговори за нея? Не дай Боже пък да е прочел в оригинал някой от гръцките или римските класици, чиято слава достига дори и до тъй наречените безпросветни, изобщо няма да се намери с кого да поговори и ще трябва да таи в себе си прочетеното. Всъщност в нашите колежи няма ни един професор, който редом с езиковите трудности да е преодолял и трудностите на мисълта, и мировъзрението на някой от древните поети, та да изпитва желание да общува с буден, геройски проникновен читател. А що се отнася до светите писания, сиреч библиите на човечеството, кой в тоя град ще ми каже поне заглавията им? Повечето хора нямат понятие, че и други народи освен евреите са имали свети писания. Няма човек, който не би се отбил от пътя си, види ли сребърен грош; а това са златни слова, изречени от най-мъдрите люде на древността, в чиято стойност са ни убедили мъдреците от всички последвали епохи: нашият читателски опит обаче се изчерпва с букварите, учебниците и христоматиите, а завършим ли училище - с "Малка читанка" и сборници с разказчета, подходящи за момченца и току-що ограмотени; затова у нас четене, разговори и мислене са на твърде ниско равнище, подобаващо единствено за пигмеи и недоносчета.

Стремя се да опозная по-мъдри люде от тия, които ражда земята на родния ни Конкорд, люде, чиито имена едва ли изобщо са познати тук. Как бих могъл да чуя за Платон и никога да не прочета книгата му? Все едно да ми е съгражданин и никога да не съм го виждал; или съсед, когото изобщо не съм чувал да говори, камо ли да се замисля над мъдростта на думите му. Какво обаче е действителното положение? Платоновите "Диалози", побрали цялото му безсмъртие, си лежат по полиците и никой не се сеща да посегне към тях. Ние сме необразовани, нищи, безпросветни - признавам, че в това отношение не правя съществена разлика между безпросветността на съгражданите ми, които изобщо не могат да четат, и безпросветността на ония, които могат да четат единствено предназначеното за деца и слабоумни. А би трябвало да се мерим по най-достойните от древността, като за целта първо опознаем достойнствата им. Ние сме мекушава пасмина, чийто интелектуален ръст незабележимо надвишава вестникарските колони.

Не всички книги са глупави като читателите си. Навярно има думи, предназначени да докоснат самата ни същност, така че ако умеехме наистина да ги чуваме и разбираме, биха били по-благотворни за нас от утринта или пролетта и сигурно биха ни дали нов поглед върху нещата. Колко хора само са открили нова ера в живота си след прочитането на някоя книга! Вероятно за всеки от нас съществува книга, която да разреши измъчващите го загадки и да го изправи пред нови. Неизразимото в момента може да се окаже вече изразено. Въпросите, които днес ни тормозят, смущават, объркват, са стояли и пред мъдреците от миналото - всички до един - и те са им отговаряли съобразно с възможностите си посредством словата и живота си. Нещо повече, с мъдрост ще се научим на свободомислие. Самотният ратай от някоя ферма в околностите на Конкорд, родил се изново⁶ и получил озарение свише, обрекъл се уж в името на вярата на тихо уединение и людска недосегаемост, може да вземе това за невярно; Зороастър обаче, когато преди хилядолетия преминал по същия път и също тъй бил озарен, разбрал, бидейки мъдрец, че подобни преживявания са общовалидни, поради което започнал да поставя себе си и ближните си на равна нога и дори се предполага, че е открил и въвел почитта между хората. Започне ли смирено общуване със Зороастър и - посредством разкрепостяващото въздействие на всички свободомислещи - със самия Исус Христос, нашият ратай непременно ще прати по дяволите, "светата църква".

Не се нахвалихме, че сме родени в деветнадесети век и напредваме по-бързо от всяка друга нация. Но помислете колко малко се прави в нашия град за развитието на културата. Нямам желание да лаская съгражданите си, нито пък да бъда ласкан от тях, тъй като това не ще помогне никому. На нас ни трябва да ни подбутват, да ни ръгат напред като говеда, каквито сме всъщност. Разполагаме със сравнително прилична училищна система, предназначена за децата; но с изключение на мизерната зимна лектория и неотдавнашните жалки опити на щатската управа да основе библиотека, за нас самите липсва училище. Хвърляме неизмеримо повече средства за телесната си храна, отколкото за духовната. Крайно време е да създадем друг тип училище, та образованието ни да не секва, щом станем големи мъже и жени. Крайно време е градовете ни да се превърнат в университети, а жителите им на зряла възраст - в науколюбци, разполагащи с време (стига да са материално осигурени, разбира се) да се посветят на учение до края на живота си. Нима во веки светът ще се ограничава с един Париж или един Оксфорд? Не може ли да се издържат и обучават студенти и под небето на Конкорд? Толкова ли не можем да поканим някой Абелар да чете лекции в нашия град? Уви! Заети в изхранване на добитъка и поддържане на имуществото, тръгваме твърде късно на училище и получаваме плачевно образование. В нашата страна градът би трябвало в известен смисъл да поеме ролята на благородника в Европа. Да бъде покровител на изкуствата. Достатъчно е богат - нужни са му само достолепие и изисканост. Засега той изразходва огромни суми за неща, които се ценят от фермерите и търговците, но идеята да се дават пари за неща, смятани от по-интелигентните люде за далеч по-важни, минава за утопична. Конкорд е хвърлил седемнадесет хиляди долара за едно кметство - да благодарим на щастието или политиката, - но едва ли и за сто години ще изразходва толкова за живата мисъл, истинския бисер за тая мида. Ежегодно отделяните за зимната лектория сто двадесет и пет долара се влагат по-добре от която и да било равностойна сума, събирана в града ни. След като живеем в деветнадесети век, защо да не се възползваме от предимствата, които той ни дава? Защо животът ни да е във всяко отношение провинциален? Ако ще четем вестници, защо да не отхвърлим бостънските клюки и незабавно да се абонираме за най-добрия вестник в света, вместо да сърбаме попарата на "независимите семейни" многотиражки или да хрупаме новоанглийските "Маслинови клонки"⁷? Нека получим отчетите на всички научни дружества и ние ще преценим доколко са сведущи. Защо да оставяме на "Харпър & Братя" и "Рединг & С-ие" да определят какво да четем? Както благородникът с изискан вкус се обгражда с всичко, което може да обогати културата му - гениалност, начетеност, остроумие, книги, картини, скулптури, музика, философски четива и прочие, - нека стори тъй и градът, а не да си остава с даскала, попа и клисаря, с енорийската библиотека и тримата избраници в градската управа, само защото предците ни, първите заселници, някога са преодолявали с тяхна помощ тежки зими на обветрения бряг. Колективните действия са в съгласие с духа на нашето обществено устройство, поради което съм убеден, че при тия далеч по-благоприятни условия у нас разполагаме с повече средства от европейския благородник. Нова Англия има възможност да плати на мъдреците от цял свят, за да дойдат да я образоват, поемайки всичките им разноски, и тъй да скъса с всякакъв провинциализъм. Ето как ще създадем нужното ни училище от НОВ ТИП. Нека наместо с благородници се сдобием с благородни градове. Нека задминем някой и друг брод и пообиколим, ако се налага, но да хвърлим поне един мост над тъмната бездна от невежество, която ни обгражда.

БЕЛЕЖКИ:

1. Торо е знаел гръцки и латински по-добре от когото и да било от американските трансценденталисти и е превел много от класиците на съвременен английски. [обратно]

2. Някои антични творби са оцелели само поради факта, че без да знаят стойността им, немалко църковни служители ги използвали като чернова за собствените си записки. [обратно]

3. Торо има предвид библейското сказание за Вавилонската кула, която хората от тщеславие искали да издигнат до небето. [обратно]

4. Персонажи от сантименталните романи, широко разпространени по времето на Торо. [обратно]

5. Шекспир, "Сън в лятна нощ", I, 1. [обратно]

6. Иоан, 3:3. [обратно]

7. Бостънско списание, издавано от методистката църква. [обратно]

© Хенри Дейвид Торо
© Албена Бакрачева - превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2002

Други публикации:
Хенри Дейвид Торо. Живот без принцип. Избрани произведения. С.: ЛИК, 2001.