Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗИМНА НОЩ
web
Метеше бял снеговъртеж,
света метеше,
на масата гореше свещ,
свещта гореше.
Както мушиците летят
към пламък морен,
рояк снежинки се тълпят
в един прозорец.
Стрели и кръгчета от скреж
в стъклото бурята лепеше,
на масата гореше свещ,
свещта гореше.
И на тавана озарен
лежаха сенки -
на скръстени ръце, нозе,
съдби пресечени.
И две обувчици там падат
на пода мокри.
Сълза от свещника покапа
на твойта рокля.
Навън - мъгла и снежен скреж
и сиво беше.
На масата гореше свещ,
свещта гореше.
Полъхна тихо над свещта
и жар-съблазън
издигна ангелски крила
кръстообразно.
Сред февруарския метеж
това си беше -
на масата гореше свещ,
свещта гореше.
© Борис Пастернак
© Иван Груев - превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.09.2017, № 9 (214)
|