ПЕСЕН ШЕСТА

web

Къде отиде твоят любим, най-хубава между жените?
Къде се скри твоят любим, че да го търсим с тебе?

Любимият ми слезе в своите градини,
                        в благоуханните лехи,
из своите градини да поскита,
                        да си накъса рози до насита.
Мой си е моят любим, а аз съм негова -
сред розите...

Хубава си, любима моя, като град Тирцà,
            прекрасна като Йерусалим,
            страшна като войнство под знамената.
Отвърни очите си от мен, те ме превзеха.
Косите ти се спускат като козе стадо
                        по склоновете на Галаат.
Зъбите ти - като овци отбрани,
                        завръщащи се от реката къпани,
всяка от тях е близнила и нито една не е ялова.
Като разчупен нар е челото ти
                        под мрежата на сплетените къдри.
Шестдесет са цариците, осемдесет са наложниците
                        и безброй са девиците,
но единствена е гълъбицата ми, смирената моя,
                        една е на майка любима дъщеря.
Зърнаха я девиците - облажùха я,
цариците и наложниците я възхвалиха:

Коя е тази, на зора подобна, като луна прекрасна,
сияйна като слънце, страшна като войнство
под знамената?

Слязох в ореховата градина
                        да нагледам плодовете край реката,
лозето дали е станало, напъпиха ли наровете.
Сам не разбрах как ме хвърли душата ми
                        под нейната победна колесница.

© Даниел Хаким - превод от иврит, 1992
© Георги Рупчев - поетичен превод, 1992
© Издателство LiterNet, 08. 01. 2004
=============================
Публикация в: Песен на песните Соломонови. Из Светата Библия. С.: Просвета, 1992.