|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СРАВНЕНИЯ
(откъс)
web
Какво се случва, питам се с тревога.
Прииждат те, без тях съвсем не мога.
Ту нощем, ту в съня, ту в утрин ранна -
сравненията идват без покана.
На помощ идват, и поят, и хранят
представи нови, мисли и познания.
Второто: Отидох в часовникарското ателие.
И както чаках си реда,
взех разсеяно да гледам
повредените часовници.
Тогава ме напуши смях
от моето, така да кажем, уж откритие.
Донесените за ремонт,
спрели да работят часовници,
показваха различен час.
Настолният,
с красив фурнир от орех -
3 часа и 5 минути.
Керамичният, стенен,
със светъл циферблат -
9 часа и 9 минути.
Стандартният будилник с окачваща халка -
12 часа и 25 минути...
И тъй нататък.
Аз дори погледнах моя часовник: '
"И колко е часът, във крайна сметка?"
За уточнение запитах и жената,
стояща на опашката пред мене:
"Кажете, златният ви колко сочи, моля?"
А след това неволно си помислих -
ателието с нещо ми напомня
за общия ни беларуски дом.
Разрушена е нашата историческа памет.
Повредил се е механизмът на нашия исторически часовник.
Разпаднала се е връзката между часовете
и днеска блуждаем във времето
и живеем според различни часовници,
без стремежа да ги сверяваме.
Тъй че, едни от нас отчитат едно време,
а другите - друго.
Такъв народ сме си:
Нямаме верен, сверяван еднакво за всички, часовник.
Сравнение четвърто. Яви ми се насън,
във края на нощта ми се присъни, че някъде,
на гарата ли беше,
на перона,
или на друго многолюдно място,
голяма част от нас се бяхме сбрали,
едно огромно множество, тълпа.
Кога се бяхме сбрали? И защо?
Какъв бе поводът? Не знае никой.
Със сигурност не казва никой нищо.
Дочува се тревожен нечий вик,
но смисълът му никой не разбира.
От неведението и от този
неразбираем и тревожен вик
уплахата обзема всички нас, -
обзема ни неразбираем страх
и ние вкупом хвърляме се в бяг,
безумно, кой където види.
Дали за нещо да не закъснеем,
или от някой бързо да се скрием...
Събудих се със чувство на ужас,
събудих се ни жив, ни мъртъв
от преживяното в съня ми току-що,
това поляците наричат "овчи пенд".
"Овчи пенд"... Пенд и страх -
това не е едно и също, всъщност,
но думите родеят се по смисъл.
Кой селски син не знае
как бяга подплашеното стадо?
Бе сън пророчески.
Сънувах беларуския народ.
Говорят, че е кротък, тих и толерантен.
Да прибавим, и уплашен.
Такива са сравненията странни,
които ме връхлитат час по час.
При всичкото си творческо старание,
не бих могъл да ги измисля аз.
На помощ идват те, съвсем навреме,
да просветлят нерадостната тема.
1997
© Анатол Вярцински
© Стефан Поптонев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
10. 01. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|