ОТРАЖЕНИЯ

web

По годишните кръгове на пъна ще гадая за отлетелите лета,
за зимите, които са се стопили,
а по огледалата - кой съм аз…

Всичко, което идва към мен от огледалото, пристига наопаки,
всичко, което при мен е отдясно, се оказа отляво
и онова, което е единствено, изглежда размножено.

Въплъщавам се в огледалата,
променям се в огледалата,
чрез огледалата познавам къде е правдата и къде - кривдата,
къде е тъмно и къде - светло…

Мракът е най-голямото обособяване - в него няма нищо.
Светлината е най-голямото олицетворение - в нея има всичко.

Срещам в огледалата хора - познати и непознати, срещам в огледалата птици, змии, животинки, срещам в огледалата ками и рози - и всички те
имат някакво отношение към мен.

- Ти още нито веднъж не си видял себе си - уверяват ме те. - Винаги и навсякъде виждаш единствено нас - твоите многолики отражения…

Нима без огледалата мисълта не знае какво да помисли, взорът - накъде да погледне, пътят - накъде да се устреми, животът - как да живее?!

Някой ден, прекрачил в бъдещето, там, където още ме няма, ще видя един далечен силует, блуждаещ между огледалата, който сред отраженията се опитва да намери някого.

© Алес Разанав
© Здравко Кисьов - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 19. 09. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.