|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО ЖУРНАЛИСТИКАТА ВСЕ ПАК ИЗИСКВА ИЗВЕСТНА СКРОМНОСТ... ЖОРО БЕКЯРОВ Виолета Тончева web | Книга за Радио Варна. Втора част Журналист в Радио Варна от 2002 г. Репортер, автор и водещ на “Остатъци от деня”, “Неделна наздравица”, “Акценти”
Дотук с гледната точка на третото лице, сега продължавам в първо лице с първите си спомени като репортер в Радио Варна. Те са много, но забавните ме разсмиват и досега. Изпратиха ме в Държавния архив, за да отразя някаква изложба, свързана с Деня на победата над хитлерофашизма - Девети май. Очертаваше се скучен материал. Тогава забелязах сред посетителите Леонид Баснин - генерален консул на Руската федерация във Варна, и ми хрумна, че ако го запиша, неговият разказ ще разнообрази моя репортаж. Току-виж е участвал във Великата Отечествена война като доброволец, може и да е празнувал Девети май насред превзетия Берлин! Въодушевих се, припомних си падежите и окончанията и на възможно най-добрия си руски, по моята скала, го попитах къде е бил в самия край на Втората световна война. Човекът леко се притесни от моя въпрос и смутено отговори, че по това време е бил на две години. Сами разбирате, че цялата ми концепция за репортаж, която се крепеше именно върху този ключов момент, се срина... Помня осезателно и първото си пряко включване в ефира на Радио Варна. Няколко репортери бяхме разпределени в различни варненски училища, за да разкажем в реално време как в рамките на една благородна кампания учениците засаждат фиданки. Падна ми се Руското училище. Въобще върви ми с Русия. Събрах необходимата информация, надлежно си записах всичко върху едно листче в тефтерчето и зачаках включване по мобилния телефон. Но не щеш ли, когато звъннаха от студиото, духна вятър и... отвя ръкописния ми труд. Че като започна едно мънкане и една борба с природните стихии, не ти е работа. Дори Даниела Стойнова, известна с компетентното си мнение по всички въпроси, се съжалила над моята особа и изказала съмнения относно бъдещата ми реализация в Радио Варна. Аз обаче имах - и все още имам - желание да се уча от всичко, включително и от собствените си грешки. И когато му дойде времето, както обичаше да се изразява един български премиер, стресовите ситуации престанаха да бъдат стресови, а нормални, и журналистическите занимания започнаха да ми носят удоволствие. Понякога и забава. Както в онзи случай, когато отразявах пътешествието на две индийски слоници от цирка до Община Варна, а в студиото водещата Ася Йовчева, вместо да ме подкрепи, скри лице в шепите си и едва се удържаше да не се разсмее пред микрофона. А смехът, както знаете, е заразителен. Поставете се на мое място и ще разберете колко трудно ми беше да остана безучастен в тази ситуация. С известни усилия успях да се дистанцирам от неколегиалното поведение на Ася, за което прилагам като веществено доказателство нейните уводни думи към моя репортерски разказ: “Австрийският цирк “Гертнер” гостува от 21 август до 31 август във Варна. По този случай, а и със съгласието на кмета на града Кирил Йорданов, две индийски слоници дойдоха на крака пред общината. Какво стана там, ще разберем от репортера Жоро Бекяров...” И аз заразказвах за величавия слонски поход по варненското ларго до общината. Постарах се да намеря най-въздействащите думи, които знам, за да визуализирам екзотичната картина във въображението на слушателя. “Недоволни нямаше, с изключение на чистачките в общината. На тях очевидно ще им се наложи да се потрудят извънредно, защото едната слоница не издържа на напрежението от толкова хорска близост и даде воля на физиологичните си нужди току пред достолепното здание, приютило местната власт... По-късно двете 35-одишни максидами Рани и Мандра ожадняха и австрийският им дресьор ги заведе на водопой до шадраваните пред музея. Хората определено се радваха на слонското присъствие - най-сетне можеха да видят нещо по-голямо от мечка из улиците на Варна...” Тук затварям репортерските си записки най-малко поради две причини. Конкретната информация за представленията на онзи цирк отдавна вече не е актуална, освен това с цитати на самите себе си се занимават предимно политици. Журналистиката все пак изисква известна скромност. Което не пречи да завърша неколкогодишното си животоописание в Радио Варна с уточнението, че репортерът, за когото стана дума, в последно време се изживява и като водещ - най-напред на “Остатъци от деня”, после на “Неделна наздравица”, а сега и на всекидневното обзорното предаване на Радио Варна “Акценти”. Юли 2005
© Виолета Тончева Други публикации: |