II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

НА ТОЧНОТО МЯСТО И В ТОЧНОТО ВРЕМЕ... СНЕЖАНА ПАВЛОВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна от 1997 г.

Програма на английски език, Програма на български език, Новинар, репортер, автор и водещ на “Акценти”, “България и Европа”, “Новият ден”

Всеки иска да бъде на точното място и в точното време, за да намери своето място и своето време. Мисля, че това се случи и на мен. Разбрах го още по време на конкурса за програмата на чужди езици на Радио Варна през пролетта на 1997 г. Бях сред малцината от около 80 кандидати, които комисията допусна до третия, последен тур - четене на текст пред микрофон. Дадоха ми разпечатка от емисия новини и поискаха, докато чакам реда си, да преведа част от текста. Налагаше се да превеждам много бързо и... следващите минути са бяло петно в паметта ми, признавам си. Все пак трябва да съм прочела текстовете на български и на английски език пред микрофона, защото накрая един глас ме увери през стъклото, че от следващата седмица започвам работа в радиото. Почувствах се като в онези съдбоносни моменти, когато човек усеща, че животът му се преобръща и неочаквано придобива нов смисъл.

Радио Варна възстановяваше отколешната си традиция с програма на чужди езици. Изискваше се сериозна подготовка, която за мен започна с интензивните упражнения по техника на говора пред микрофон с великолепната говорителка Дора Добрева. В началото я приемах със страхопочитание заради респектиращия й глас, който от дете възприемах като емблематичен за телевизията и радиото. Постепенно дистанцията се стопи и се почувствах по-комфортно в нейно присъствие. Дадох си сметка какъв шанс съм имала да получа първите уроци по техника на говора и поведение пред микрофон именно от Дора Добрева. Дълбоко впечатление остави у мен и дългогодишната говорителка в Радио Варна Константина Пеева, която всеотдайно ни учеше как да се справяме и с най-дребните говорни дефекти. Вече от няколко години разчитаме на съветите на Ася Стефанова, професионален логопед, какъвто малко радиостанции могат да си позволят.

Предизвикателството на радиото беше толкова неочаквано и толкова голямо за мен, че буквално поглъщах всичко ново и непознато. От Вили Тончева и нейния опит от програмата на чужди езици научих, че само добрият информационен подбор и добрият превод могат да накарат емисията новини да звучи добре и в ефира. Много полезни и ценни съвети ми даде и опитният новинар Иван Хаджиев, един несравнимо коректен, благороден и почтен човек. Страхът от микрофона обаче се преодолява трудно и никога съвсем. В най-добрия случай остава само вълнението...

Хубаво е, когато човек може да разчита на отлична езикова подготовка, за да работи в редакцията на чужди езици, но трябва да си дава и сметка, че Английска и въобще чуждата реч в ефира на Радио Варна десетилетия наред, повече от четвърт век, е част от традиционната представа на чуждестранните гости за България и грешките са недопустими.

Новините на чужди езици - английски, немски и руски, се излъчваха веднага след емисията новини на български език в 9 ч. Преводът действително беше най-трудната част от подготовката. Превеждаше се в същото помещение с неголеми размери - Програмно-координационния център (ПКЦ), където всяка сутрин преди 9 ч. се събираха всички журналисти и се обсъждаха предстоящите събития за деня, съгласуваше се кой и как ще ги отразява и пр. Споделяха се и любопитни случки от живота на всеки, които заради оптимистичното начало на деня вероятно си заслужаваше да бъдат съпреживени и от другите. Преводът на чужд език обаче изисква пълна концентрация на мисълта, която трудно се постига в подобни условия. В такъв момент човек разбира дали е готов да се справи със стреса, надпреварата с минутите и секундите и въобще да се приспособи към този бесен ритъм на живот, какъвто предполага радиото... Затова и мнозина от колегите, които минаха през предаванията на чужди езици от 1997 г. до 2000 г., не се задържаха задълго. Но пък естественият подбор отся един чудесен екип - Виолета Тодорова и Дарина Генадиева с немски, Елена Добрева с руски и аз с английски език. Носех отговорност най-напред за подготовката на всички емисии новини на български език, също за английския вариант на новините, както и за общото представяне в ефира на тази част от програмата на Радио Варна, която се излъчваше на трите чужди езика.

Чуждестранните туристи разпознаваха сигнала преди емисиите, гласовете, рекламните клипове и в разговори с нас неведнъж са подчертавали, че много им допада начинът, по който е оформена в музикално отношение ваканционната програма на Радио Варна. Оформлението се дължеше, разбира се, на добрите звукорежисьори и богатата фонотека на Радио Варна. С внимание и удоволствие ни слушаха и българи, които сверяваха своите познания по чужди езици и се надяваха чрез нас да ги дообогатят...

Междувременно Радио Варна откри специално студио в курорта Златни пясъци, откъдето излъчваше на отделна честота програма “Ваканция” за туристите и чуждестранните гости по Черноморието. На английски, немски и руски език информирахме за ставащото у нас и по света, разказвахме за историята, обичаите и културата на България. До 2000 г. екипът ни поднасяше през летните месеци едночасова програма на чужди езици директно от студийния комплекс в Морската градина.

Мисията на медиите, както се знае, е да забавляват, да информират и да образоват аудиторията. В този смисъл за мен журналистиката е една безкрайно интересна професия. Тя крие предизвикателства, изисква познания, дисциплина, характер и носи в крайна сметка удовлетворение. “Тя отваря всеки ден нови врати пред журналиста и го дарява с преимуществото да пише черновата на историята”, казва самият Джоузеф Пулицър. Журналист, и то добър, обаче не се става лесно - особено в нашето дигитално съвремие, когато комуникационната индустрия се развива толкова бързо. И се оказва, че висшето образование в дадена област - международен туризъм в моя случай, е много полезно, но въобще не е достатъчно.

Да работиш за радиостанцията, която със своите седем десетилетия история притежава всички качества, за да бъде стандарт за професионализъм в журналистиката и се ползва с високо доверие в обществото - това самочувствие се защитава с непрекъснато учене, обогатяване на познанията, допълнителна квалификация, всеотдайност, усърдие и непрекъсната работа. Записах журналистика в университета, защото съм убедена, че без академична подготовка, дори да си талантлив и ентусиазиран, трудно ще усвоиш законите на професионализма. Разбира се, тънкостите се научават по-късно в практиката, когато навлезеш в дълбочината на събитията. Важно е да случиш и на колеги - вдъхновени, талантливи и отзивчиви като Иван Хаджиев, Вили Тончева, Ирена Желева, Светлана Вълкова. Те ми помогнаха да развия у себе си бърз репортерски рефлекс, да откривам събитието, да го виждам от различни ъгли и да търся различните гледни точки, да изградя усет към новината. Не без усилия, вложени в хилядите анкети, репортажи, кореспонденции и интервюта, се научих как пестеливо, с малко думи да поднасям много информация, колко дълга или кратка може да бъде една минута; научих се още да общувам така, че събеседникът ми нито за миг да не загубва доверие, дори и когато не му спестявам неудобните въпроси. И най-важното - научих се да работя в екип. Защото радиото е колективно дело и ако само един от елементите не е на мястото си или липсва, хармонията се нарушава...

Вече знам, че работата в радиото е толкова вълнуваща и интересна, защото е силно динамична, напрегната и всепоглъщаща... Стресът е голям, но пък си струва да си в центъра на онова, което се случва - тук и сега. За да отговориш на предизвикателството, трябва не само да си всеотдаен към онова, с което си се заел, да си “в час” със събитията у нас и по света, но и да познаваш творчеството на най-добрите в тази област.

Във връзка с това ето и една конкретна история. През май 1999 г. спечелен журналистически конкурс ми даде възможност да се запозная с информационния бизнес на Агенция Ройтерс, да надникна в кухнята на най-старата и най-мощна информационна агенция в света, да усетя какво е да си сред водещите медии на планетата. Обучението в Ройтерс наистина е най-сериозната школа за писане на новини и уменията, които съм придобила там, ми помагат много в работата ми в радиото.

Журналистическият курс, финансиран изцяло от Фондация Ройтерс, включваше и посещение в Световните служби на BBC. Поинтересувах се от българската секция на радиото, още повече че бях единственият представител от нашата страна. Представете си каква беше изненадата ми, когато установих, че за предварително записаните материали там още използват старомодните, огромни магнетофонни маси с магнитни ленти. Изненадата впрочем се оказа взаимна. За двамата английски звукорежисьори аз се превърнах в особена атракция, когато разказах, че от година и половина в Радио Варна вече се прилага автоматизираната система за радиопроизводство Dalet, която позволява всички технически дейности да се извършват на компютър, включително монтажът, съхранението на звуковите материали, музиката и т.н. Очевидно впечатлени, момчетата ме заразпитваха за различни неща, например колко дълго е било адаптирането към новата дигитална система, какви биха били възможните грешки и непристорено признаха, че отдавна очаквали същото да се случи и в старата къща BBC. Няма да крия, че изпитах удовлетворение от непредвидения PR ефект за Радио Варна, който предложиха така стеклите се обстоятелства.

В края на едномесечния ми престой в Ройтерс на тържествената церемония при връчване на дипломите директорът на фондацията Стивън Сомървил, който се беше постарал да научи някои любопитни подробности за всеки в групата журналисти от 12 страни, обяви: “А това е Снежана от Радио Варна - България, която отиде в BBC и имаше куража да им каже, че са старомодни...”.

Октомври 2003
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.