Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ДА УЛОВЯ ВИБРАЦИИТЕ НА ЖИВОТА... РУМЯНА ПАСКОВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Румяна Паскова

Румяна Паскова

Журналист в Радио Варна, 1967-1992

Автор, редактор на “Черноморско утро” и други предавания


Постъпих в Радио Варна през март 1967 г. Силното желание да работя в този институт и авторитетът му в културния и обществения живот на града обясняваха огромното ми вълнение, с което пристъпих прага му. През първите 16 месеца работих като административен началник, после като звукооператор, сътрудничих на отделни редакции. Този старт се оказа изключително полезен за по-нататъшната ми дългогодишна редакторска работа в утринната програма “Черноморско утро” - емблематична за морската радиостанция. Информационната пъстрота се развиваше и обогатяваше жанрово, гласове и музика пресъздаваха диханието на района в различни моменти - делнични и празнични. Различни редактори влагаха своя почерк в отделните дни. Оттук започваше ролята на говорителите - да влеят живот на това съвместно творческо дело.

Истински повратен момент в развитието на утринната програма настъпи с персонифицирането на предаванията, което започна около 1980 г., за да достигне апогея си в началото на 90-те години на миналия век. Всеки журналист имаше свой ден или два с ангажимента да състави, редактира и води своето предаване пред микрофона. Изискванията бяха високи, до микрофон не можеше да бъде допуснат всеки. Водещите бяха одобрявани от специална комисия на БНР правеха се и прослушвания на определени периоди. Особен акцент се поставяше на правоговора и литературния български език, на интонацията в поднасяне на материалите, разговорите и интервютата. Репортажи от мястото на събитието, директни включвания, участия на гости в студиото на живо - всичко това въведе нови елементи в журналистическата работа и осезателно раздвижи темпото във всички редакции, също и сред сътрудниците. Освен възможности за по-голяма автентичност и обективност на информацията тази новост бе извор на огромно удоволствие от контакта с всички участници и творци на утринните 3 часа и от усещането за пълнота и завършеност на общото дело. А червената лампа в студиото приятно и болезнено учестяваше пулса на сърцето, беше знак за пълна концентрация и стимул за най-добра изява.

“Черноморско утро” бе най-голямото редакционно ядро в Радио Варна. Неговият състав през годините се променяше, но функциите и целите му бяха категорични - да улавя със своя микрофон вибрациите на живота в морския град и района, да носи свежестта на събитията и индивидуалността на хората, които ги създават.

В областта на радиоводенето преминахме през различни тенденции. В по-ново време (1989-1993) чувахме указания за по-напористо водене с нотки на агресивност - белег за сигурност пред микрофона. Подобни изисквания носеха нетрайната емоция на момента и личното разбиране за поведение пред микрофона, който като чувствителен лакмус долавя едва забележимите минуси в говор, култура, подготовка. За мен непреходно винаги е било онова общуване, което запазва естествената реч и уважението към събеседника, спокойния и компетентен диалог.

Първия по-значим материал, който направих в най-младите си години, беше очерк за Йордан Каранов, един от дългогодишните директори на Радио Варна, участвал в създаването на много от културните традиции на нашия град и написал неговата музикална история. По-късно си дадох сметка за доверието, което Тихомир Йорданов ми беше гласувал с тази поръчка. И аз я приех с цялото си сърце. Няколко пъти гостувах на този изключителен човек, имах щастието да прекарам часове в най-святото за него място - кабинета с безценни снимки, архиви и ноти - съдържанието на един богат и пълноценен живот.

Доста напрегнати, но и колоритни епизоди имаше в работата ни. Един от тях бе интервюто, което взех от Радой Ралин - либретист на едно модерно музикално-сценично произведение на композитора Димитър Христов - “Веригата”. Първо бях сериозно укорена, че не съм представила на отговорния или главния редактор въпросите си към Радой Ралин. След това целият редакторски елит на радиото беше свикан да прослуша интервюто, за да “не стане някоя инфекция”. После дебатите продължиха около репликата на моя оригинален събеседник, че е “деветата дупка на кавала” изобщо в обществото и политическия живот, като в това се търсеше някакъв скрит смисъл и едва ли не закодирано послание. Тогава всичко това ми се струваше доста изнервящо и малко смехотворно. Но разбирах, че тази бдителност е продиктувана от чувство за отговорност за недопускане на политическа грешка.

В предаването “Черноморско утро” имаше момент с обявяване на по-значимо и популярно музикално произведение, вплетено в текста по подходящ начин. В случая бях избрала “Мечтание” от Шуман. Но четейки предаването, главният редактор изведнъж каза: ”Не е вярно, аз мисля че е от Шуберт!” Обясних, че съм абсолютно сигурна и познавам пиесата, но той не вярваше и настояваше да отида и питам колегите от Музикална редакция. Отказах с аргумента, че ми е неудобно да питам за толкова познати неща. Той започна да се смее и възкликна: “Вие младите сте много интересни, какво ще ти стане, ако отидеш и питаш?” Подобни случки бяха част от всеотдайната работа на всички и носеха характера на времето си и връщането към тях е не носталгия, а по-скоро документ и доказателство за привързаност и отговорност.

С благодарност трябва да кажа, че моите първи учители в радиото бяха Тихомир Йорданов, Велико Бърнев, Николай Димитров, по-късно Боян Върбанов, Донка Бърдарова, Иван Тодоров. С нищо не бих заменила творческата атмосфера на тези години на радостен, напрегнат, но резултатен труд.

Сред писателите, поели своя път от Радио Варна, бяха и Атанас Мочуров, Никола Радев, Панко Анчев, Атанас Стоев - все скъпи колеги и приятели, чието осезателно присъствие не може да бъде заличено от времето. Общата ни работа стимулираше развитие и удовлетворение, необходимост от непрекъснато учене. Магията на речта ни пленяваше със своето непреодолимо въздействие и така всяко препятствие в процеса на работата се превръщаше в търсене и изследване на красотата край нас. Повече от четвърт век работа с редакторски, технически и музикантски екипи - това създава верен критерий за стойностите и изгражда стабилна позиция в една медийна среда. За мен това е безспорна вярност към вечното предизвикателство, наречено радио.

Юни 2004
Варна

 

 

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.