II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ЧАСТ ОТ МАГИЯТА... РУМЕН ГЕНОВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Спортен журналист в Радио Варна от 1993 г.

Репортер, автор и водещ на “Спорт +”, Студио „Спорт” и др.

Беше началото на лятото 1993 г. Отивах на плаж и видях събрани много хора пред сградата на Радио Варна. Попитах с каква цел са тук, а те ми отговориха, че се провежда конкурс за репортери в Радио Варна. Явих се наред с останалите повече от 100 души и спечелих конкурса. Оттогава досега вече 12 години работя в Радио Варна като спортен коментатор. Животът ми е отдаден на спорта. Спортувам, откакто се помня, и се радвам, че и професията ми е свързана със спорта. Това е невероятно щастие - да работиш това, което ти е хоби.

Научих се на много неща след пристигането си в Радио Варна. Наистина знаех всичко или почти всичко за спорта, но спортната журналистика овладях в Радио Варна. Първи ръка ми подаде Митко Апостолов, спортен коментатор тогава в Радио Варна. Той ме научи на доста неща в спортната журналистика и в следващите няколко години ние с удоволствие работихме заедно.

Аз отразявах доста световни, европейски първенства и международни турнири, сред тях световна лига по волейбол, гала спектакли на бойни изкуства и какво ли още не. Трудно ми е да изброя всички, но някои големи спортни събития няма да забравя никога. През 1994 г. бях на Световното първенство по спортна гимнастика в Дортмунд - Германия. Трудно намерих парите за тази проява, а и те не бяха малко. На път за Дортмунд спряхме за смяна на автобуса в Прага. Беше около 22,30 ч. и тъй като разполагах с няколко часа до тръгването за Германия, реших да запълня свободното време, като ида на дискотека. Там попаднах на безработни българи, преселили се в Прага. Те подразбраха, че имам пари, набиха ме здраво и ме оставиха без стотинка. Кошмарно бе придвижването ми до Дортмунд, но с много “маневри” накрая се добрах до Германия, а там българската делегация ми помогна финансово - най-вече наставникът на националния ни отбор тогава Васил Василев.

Няма да забравя и Европейската купа по спортна гимнастика в Рим - Италия, през 1995 г.

Тогава видях за пръв път най-големите звезди в този спорт - Йордан Йовчев, Красимир Дунев и всички други от нашата делегация, докоснах се на живо до невероятните Алексей Немов, Светлана Хоркина и др. Интервютата с тях в рамките на състезанието ми донесоха огромно удоволствие.

За Световното първенство по кикбокс през същата 1995 г. в Киев (Украйна) пътувах с автобуса на българския национален отбор. Нашите състезатели направиха добро представяне. Постарах се и аз да бъда на тяхната висота, като внимателно следях хода на първенството и го отразявах с многобройните репортажи, интервюта и коментари.

Макар и юношеско, Световното първенство по академично гребане в Пловдив през 1999 г. също много ме впечатли. В представите си още виждам лодките, подредени като истински керван покрай каналите, накацалите по брега палатки, хилядите участници, техните треньори и екипи. Невероятна атмосфера и неповторима палитра от цветове. Самите лодки са доста пъстри. Стори ми се доста любопитно, че по време на самото състезание, производителите успяха да пласират голяма част от продукцията си. Продаваха се гребла, лодки и всички необходими аксесоари за този спорт, така че гребният канал в Пловдив приличаше на истинско тържище.

С изморително тридневно пътуване ще запомня и Олимпийските младежки игри в Албориг (Дания) през 2003 г. Емоционалното посрещане и интересната конкуренция обаче ни накараха да забравим бързо умората. Българското участие беше отлично и ние се завърнахме с доста медали от Дания.

Преживявал съм много емоционално още няколко състезания. Едно от тях е Европейското първенство по карате киокушин, което се проведе във Варна в Двореца на културата и спорта.

Имах удоволствието да бъде водещ на откриването и на самото първенство. За наша радост варненският състезател по киокушин Емил Костов стана европейски шампион. Усещането бе невероятно.

През тази година за първи път България бе домакин и на кръг от Световната купа по художествена гимнастика. Отново домакин бе ДКС. Тук се събраха най-големите звезди в този спорт, начело с Алина Кабаева, която дни след това стана и олимпийска шампионка в Атина. Участваха Ирини Чашчина, Юсупова, нашите Симона Пейчева, Елизабет Паисиева и много други. В цялата си история България никога не е провеждала по-добро състезание в този спорт. Да наблюдавам красивите изпълнения на най-грациозните момичета в света, бе за мен не по-малко удоволствие от срещите ми с тях и интервютата, които успях да взема от Алина Кабаева, Ирина Чашчина и останалите.

Да спомена и други големи спортни прояви, които съм отразявал: няколко издания на Световната лига по волейбол за мъже, международните турнири по художествена гимнастика за приза “Царица Маргарита Българска”, Европейското първенство по баскетбол за младежи във Варна през 1998 г., баскетболния турнир за купа “Сапорта” в Атина през 1999 г., Европейското първенство по свободна борба за юноши и девойки в Албена, Световната волейболна лига в Белград през 1998 г., Европейските квалификации по баскетбол за мъже и жени през 2004 г.

Изключително грандиозно бе Европейското първенство по борба за жени в Албена през 2002 г., като на шампионата присъства и президентът на Световната федерация Рафаел Мартинети. Бил съм още на Европейско първенство по самбо през 2003 г., Световното първенство по борба през 1996 г.

Едни от най-хубавите спомени в кариерата ми като спортен журналист са свързани с отразяване на международното автомобилно рали “Албена”, което бе с коефициент 20. Доста преживявания натрупах и от отразяването на Европейските полицейски първенства по баскетбол, различни международни работнически спортни прояви, както и от шампионати на железничарите.

Към най-значимите спортни състезания се числи и Европейското първенство по волейбол за жени, което се проведе в ДКС във Варна. Няма да забравя отличното българско представяне и третото място на нашия тим.

Към всички тези големи спортни прояви прибавям и многобройните срещи в ефира на Радио Варна по време на съботните и неделни спортни предавания. В студиото на Радио Варна са гостували почти всички български спортни звезди, както и много високопоставени чужди гости, ръководители на български и международни спортни федерации. Всичко това ме кара да се чувствам горд. Достъпът до тези спортни величия ми е дал много и най-вече разбирането, че големите спортисти са наистина големи хора.

В работата си на спортен коментатор съм свързан също и с традиционните спортни прояви от вътрешния календар на различните спортни федерации. Сигурно са стотици преките предавания от националните първенства по футбол, волейбол, баскетбол, хандбал и останалите спортове, които са минали през погледа ми. Едно ежедневие “на колела”, което ме удовлетворява и много ми допада.

Спортната журналистика ми дава възможност за инициативност, мобилност и постоянна връзка с нещата, които са важни за мен. Обичам динамиката - тя ме зарежда с енергия и ме кара да се чувствам съпричастен към всичко онова, което се случва и което отразявам. Благодарен съм на съдбата, че непрекъснато ме среща с интересни хора, били те спортисти или журналисти. Мой принцип е да поддържам отлични взаимоотношения с колегите си от Радио Варна, програма “Хоризонт” на БНР и останалите български медии.

Спортът е магия и аз съм горд, че съм част от нея.

Ноември 2005
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.