II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

КРАТКИТЕ ИНТЕРВЮТА И НЯКОИ ТЕХНИ ПОСЛЕДИЦИ... ПЛАМЕН ЕНЕВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна, 1997-2005

Репортер, автор и водещ на “360 градуса”, “Бизнес Интеграл”, ”Позиция” и др.

Заместник-главен редактор на в. “Позвънете Новини”

Радио Варна ми е дало всичко в професията и е единствената причина да съм такъв, какъвто съм днес. То ме срещна и с най-ерудираните български специалисти в сферата на икономиката. Във връзка с това няма да забравя първото си значимо интервю като млад репортер. В началото на 1999 г. бе приет Законът за деноминация на българския лев, а това означаваше много отговорна работа в разяснителната кампания. Правителство организира навсякъде в страната мащабни начинания, за да обясни как технически ще се извърши деноминацията. Главният лектор във всички градове бе Мартин Заимов, подуправител на Българската народна банка. В деня преди неговата лекция във Варна аз се подготвих старателно, запознах се със същността на деноминацията и как тя ще се отрази на икономиката. Мислих цяла нощ какъв остроумен въпрос да задам, за да демонстрирам компетентност. На другия ден, след края на срещата с варненската общественост в конферентната зала на хотел “Черно море”, помолих г-н Заимов да даде кратко интервю за Радио Варна.

Той се съгласи, но по пътя от залата до фоайето, където се надявах да намеря спокойно място за запис, не каза нищо повече. Отдадох го на умората от маратона около разяснителната кампания в цялата страна. Седнахме, включих касетофона и веднага изстрелях дълго обмисляния си въпрос: “Достатъчно силен ли е българският лев, за да се освободи от тежестта на трите нули?” Шокът ми беше пълен, когато Мартин Заимов отговори с лаконичното “Да” и замлъкна в очакване на следващия ми въпрос. Доста трудно успях да смутолевя нещо за самата кампания, което вече беше добре известно и не носеше нищо ново и съществено като информация по темата. Само си повтарях наум: ”Добре, че не беше на живо”... Прибрах се в радиото и като прегледах някои запазени във фонда интервюта с г-н Заимов, разбрах, че той не е най-приятният събеседник за радиоинтервю.

Наистина отговаря на всички въпроси, но го прави не просто лаконично, а максимално лаконично.

Ето как практиката ме научи, че подготовката за едно интервю с експерт включва проучване не само на тематиката, но и на поведението на контрагента пред медиите. Предварителната информация в тези две посоки би могла да спести на интервюиращия някои неприятни изненади, макар че пълна застраховка срещу провали няма.

Следващата ситуация, която се е запечатала в съзнанието ми, е от горещата 2001 г. Тя бе гореща за цялата система на БНР, защото тогава се разразиха страстите около назначаването на Иван Бориславов за генерален директор на БНР Протестите на гилдията срещу неподходящата, но наложена от Националния съвет за радио и телевизия, кандидатура стояха в центъра на общественото внимание. Аз бях репортер, автор и водещ (заедно със Стефана Петрова, заминала по-късно за САЩ) на неделното забавно предаване на Радио Варна “360 градуса”. В онзи майски ден се подготвях както обикновено за началото на предаването си в 15 ч. От заниманията ми ме откъсна позвъняването на Ася Йовчева и Галена Ковчазова. Колежките забелязали по време на неделната си разходка толкова обсъждания Иван Бориславов във варненската бирария „Крали Марко”. Нищо лошо по принцип, но само по принцип. Защото докато НСРТ (нов и все още неукрепнал медиен регулаторен орган) и БНР (признат национален радиолидер) водеха епична медийна битка помежду си, отстоявайки своите демократични права, обектът на техните страсти кротко си пиеше бирата край морето. Официално се знаеше, че генералният директор на БНР има здравословни проблеми, за което свидетелстваше и надлежният болничен лист. Всъщност човекът се беше изнесъл далеч от хората, които го защитаваха, далеч и от другите, които не го искаха. И си мислеше, че е недостижим за камерите и микрофоните, но... се лъжеше.

Ето какво се случи по-нататък. След необходимите уточнения с координатора на програмата, взех магнетофон и побягнах към въпросното заведение. Иван Бориславов все още си седеше там и - докато се усети, даде някакъв мъгляв отговор на моя въпрос дали посещението му в бирарията е предписано от медицинско лице. Ситуацията в БНР въобще не пожела да коментира. Но тук новината не беше в това, което каза или не каза Бориславов, а в самото му присъствие в бирарията.

Интервюто ми с Бориславов, подобно на предишното със Заимов, също се оказа кратко, но този път краткостта беше с положителен знак за мен. Излъчих го веднага в “360 градуса” и предаването, както се досещате, от забавно стана проблемно. С коментар върху медийния, вече превърнал се и в морален казус, се обадиха много слушатели. Програма “Хоризонт”, а след нея и почти всички електронни медии в страната поискаха Радио Варна да им предостави компрометиращия материал. Интервюто се въртеше в ефира, докато Иван Бориславов бе отстранен от поста. За възтържествуване на справедливата кауза определено допринесе Радио Варна, а чрез него - смея да се надявам! - и аз.

Март 2005
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.