II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

О, ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ!... ПЕТРАНКА БОЖКОВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Кореспондент на Радио Варна за Добрич и региона от 1994 г.

Много пъти съм имала повод да мисля, че очарованието на живота в голяма степен се дължи на изненадите. На онези неочаквани завои по житейската пътека, след които светът ти изглежда по-различен и в същото време се променяш и ти...

Споделям това, защото приемам работата си като кореспондент на Радио Варна в Добрич за една от очарователните изненади в моя живот. Имах 12 години стаж във вестникарската журналистика, преди случаят да ме срещне с непознатата дотогава за мен тръпка на радиоделниците. Започнах да сътруднича на Радио Варна в късната есен на 1994 г. Бях репортер на свободна практика. По това време заедно с група колеги и приятели от Добрич още страдахме заради драматичния край на частния всекидневник “Добруджа днес”. Бяхме го създали година преди това с много желание и ентусиазъм. Заради този наш вестник напуснахме доброволно в. “Добруджанска трибуна”. Получи се нещо като колективен полет на Икар - разбихме си главите, но не можехме да не го направим.

Така се сдобих със статута на свободен репортер и предлагах материали на различни медии.

В един декемврийски следобед лежах с висока температура, повалена от грип. Телефонът иззвъня, не ми се ставаше, но звънът беше упорит. Помня, че за да стигна до коридора и да вдигна слушалката, трябваше да наметна одеяло - толкова зле се чувствах. Търсеше ме Мирослава Стаматова от Радио Варна - тогава тя координираше работата на сътрудниците и кореспондентите. “Колегите - ми обясни Мирослава, - предлагат в неделя ти да отразяваш изборите в Добрич.” Ставаше дума за парламентарните избори от декември 1994 г. Притесних се по две причини - не бях сигурна дали ще успея да се преборя с грипа и дали всъщност ще се справя с работата. Предвиждаха се две включвания на живо в изборния ден. Поисках време, за да помисля, но Мирослава обясни, че такова време няма, защото програмата вече се подготвяла. Беше си стопроцентово предизвикателство.

Приех. И, разбира се, продължих да се притеснявам... Събитието беше не какво да е. Да уговоря предварително телефоните, на които да ме търсят от студиото, също се оказа нелеко занимание.

Помогнаха ми приятели, които живеят в близост до Районната избирателна комисия в центъра на града. Тези две включвания помня и досега. Не познавах лично водещите, а и те мен също. Знаехме се задочно от кореспонденциите, които дотогава Мирослава записваше с мен всеки ден. По-късно се запознах с момичетата на сутрешните и следобедните програми: Ирена Желева, Виолета Тончева, Ася Йовчева, Марияна Личева, Таня Константинова, Елена Георгиева, Светлана Вълкова, Мариела Димитрова.

От декември 1994 г. до 2004 г. се проведоха много и какви ли не избори - президентски, парламентарни, местни. Местните по правило все стигаха до балотаж - понякога във всички общини на Добричка област. И всеки път - има ли работещ в медия, който да не знае това? - тръпнех, тревожех се, бързах. Но в спомените ми най-отчетливо си остава отразяването на този пръв парламентарен вот за Радио Варна.

Месец по-късно ми предложиха да започна работа като щатен кореспондент на Радио Варна в Добрич.

За всичките тези години в Добрич и в Добричка област се случиха много и различни събития. Динамиката на прехода поднесе на добруджанци изненади, промени, изпитания и надежди, които ден след ден ваеха лицето на човешките делници и празници. В своите информации за ефира на Радио Варна пишех за тежки жътви и сушави години, за трагични инциденти и природни бедствия, за шумни скандали и компроматни войни, за височайши визити на политици, министри, посланици на други държави. Хлябът поскъпваше, поройни дъждове наводняваха дворове и къщи, поледици и зимни вихрушки оставяха добруджанските села без ток и без вода. В празнични дни, по юбилеи и фестивални сцени, на изложби и концерти, по Коледа и Великден хората от равнината се повдигаха на пръсти и вплитаха в отколешната традиция своите днешни надежди, че животът им непременно ще стане по-светъл, по-добър и по-мъдър... Стремях се кореспонденциите ми от Добрич - около 6000 за тези години - да звучат навреме, актуално, интересно.

В началото не можех да свикна с необходимостта да пиша кратки материали и все още понякога допускам подобна слабост. Не умеех и правилно да разпределям въздуха, докато озвучавам информациите, така че в паузите се чуваше доста шумното ми дишане. Наложи се да се поупражнявам, докато отстраня проблема.

За моя радост още в първите ми кореспондентски години направих приятната констатация, че добруджанци слушат, уважават и ценят програмата на Радио Варна. За нея преди мен са работили и други журналисти от Добрич: Йовчо Карамфилов, Стела Янкова, Людмила Господинова, Даниела Маринова, Ванко Янчев, Иван Иванов.

Приятно е да влезеш в някой магазин, учреждение, автобус или дом и да чуеш познатия сигнал на Радио Варна. Или пък някой да ти каже, че те е слушал по радиото. На един от фолклорните събори “Песни и танци от слънчева Добруджа” в Дебрене една възрастна самодейка от добричкото село Черна се втурна към мен с думите: “Ела, моето момиче, да ти кажа! Добре, че слушах по “Съботна трапеза” за Дебрене! Като те чух, викам на дядото “Ще стягам премяната за събота!” А шофьорът на таксито, което вземам понякога, щом изпусна автобуса от квартала, в който живея, казва: “Тази сутрин те слушах, сега те виждам.” Или пък пита защо днес няма материал от Добрич.

Сред най-ревностните слушатели обаче се нарежда майка ми. Звъни ми един ден и пита: “Какво става с теб, да не си нещо болна? От две сутрини не те чувам.” А на нея първата й работа на село е още призори да пусне радиото, та като чуе първата ми кореспонденция за деня, да се успокои, че всичко е наред...

Много са и примерите за съдействие (с телефон, факс или транспорт), което ми оказваха различни хора и институции, когато се намирах извън кореспондентския офис. На един от традиционните Открити дни на пшеницата в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево (национален форум, на който се обсъжда състоянието на зърнопроизводството с участието на учени селекционери, експерти и министри на земеделието), направих няколко интервюта по темата. Трудността идваше оттам, че за да бъдат излъчени записите още същия ден, трябваше веднага да занеса касетата във Варна, а не разполагах нито с кола, нито с време. Тогава един арендатор от Генерал Тошево отзивчиво ми предостави личния си автомобил с шофьор и аз успях не само да предам записите навреме, но и да се върна веднага за продължаващия форум.

Много често пък, за да не губя време, когато се включвах с информации от сесиите на Общинския съвет на Добрич, предимно за предаването “Бизнес Интеграл”, колегите от студиото ме търсеха на различни телефони в общината, най-често в пресслужбата. И винаги ме намираха...

Като кореспондент от друг град, всъщност нямам преки впечатления от всекидневната и всекиминутна магия на радиото. Но репортерството от разстояние в името на слушателите също си има своята тръпка. Често се шегуваме, че част от драмата на кореспондента е необходимостта понякога да бъде едновременно на две, че дори и на повече важни събития. В такива случаи, за да не “изпуснем” новините, в гилдията на кореспондентите колегиалното партньорство просто е неизбежно. И, слава Богу, че е така. Другото предизвикателство е, че кореспондентът трябва “да бъде в час” по всички теми на деня в региона, да не говорим за темите “запазена марка”. За Добрич през последните години това бяха (а някои от тях и все още са) водоснабдяването и т.нар. “воден заем” за реконструкция на водопроводите; съдбата на десетките приватизирани предприятия и особено злополучния край на фалиралия обувен завод “Добрич” АД; сагата “Югоагент” и обявяването в несъстоятелност на фирмите на бизнесмена Миролюб Гаич; зърнените вериги и схемите за източване на ДДС чрез фирми фантоми; проблемите на зърнопроизводството, периодите на убийствена суша и съдбата на реколтата; зърнените кризи и цената на хляба.

Новини с добрички адрес се раждаха и в света на духовните ценности. Към богатите традиции на добруджанския фолклор и духовното наследство в творчеството на Йордан Йовков и Дора Габе хората на изкуството и културните институти тук продължават да творят духовната летопис на града и региона. Създадоха се и нови традиции. Добрич стана домакин на поредица от фестивали и конкурси в различни жанрове на изкуството - класическа музика, фолклор, поп и рок музика. Учреди се литературна награда на името на голямата наша поетеса Дора Габе.

Цялата тази пъстрота от теми и акценти за мен като репортер в повечето случаи носи белега на голямото бързане да изпреваря минутите. Често се тревожа, че съм заявила например за даден час информация, а насроченото събитие не започва в предварително обявеното време. Най-богата колекция от подобни емоции имам от закъсняващи пресконференции на политици и министри. Радвам се, че имам повод да споделя, че в такива случаи винаги срещам разбирането на колегите в Радио Варна. По-трудно беше, когато все още нямахме мобилни телефони. Сега е по-лесно.

“Ако има нещо, ще се чуем на “мобилка” - така обикновено се уговаряме с програмния координатор Галена Ковчазова. Когато не съм в кореспондентския офис, слагам информацията в джоба и... какъв е проблемът? Така например на последните местни избори през есента на 2003 г. вечерта отидох в Общинската избирателна комисия в община Добрич за последни данни - процент гласували, обобщение на жалбите и сигналите, организация на преброяване на бюлетините и т.н. Уговорихме се с Христо Гинев кога да ме включи на живо. Написах на коляно информацията и чакам. Не смея да тръгна към офиса, за да почна да въртя телефоните в другите общини от областта, защото всеки момент чакам да ме потърсят от студиото. Минутите, обаче, си вървят... Реших, че заради изключителната динамика в тези първи минути и часове след края на вота, когато в ефира звучат прогнози на социолози, политици и наблюдатели, може би моят ред ще почака. Излязох тичешком към офиса. На улицата пред Художествената галерия Христо Гинев ме търси на “мобилка” за включване, а навън вече е тъмно. Слава Богу, на няколко крачки от мен имаше улична лампа, чиято светлина се оказа напълно достатъчна.

Почетните граждани на Добрич маестро Захари Медникаров, краеведът Любен Бешков и композиторът Петър Крумов, предишният кмет на града Лъчезар Росенов и неговата приемничка на кметския стол Детелина Николова, вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, интелектуалецът проф. Петър Увалиев, селекционерът по пшеницата Иван Панайотов, поетът Сашо Серафимов и литературният критик Драгомил Георгиев, агробизнесмените Димитър Катранджиев и Иван Гочев, етнографката Лена Кирилова - това са само част от гласовете, които са звучали в ефира на Радио Варна от Добрич през последните години. Някои от интервютата съм вземала аз, в други случаи правех уговорките. Може би е много емоционално като оценка, вероятно защото съм пристрастна, но ми се ще да припомня една фраза от интервюто с Петър Увалиев, който бе в Добрич през ноември 1995 г. и изнесе слово за Йовков на тържество по случай 115-годишнината от рождението на писателя. За слушателите на Радио Варна интелектуалецът сподели, че приема своето идване в Добрич, връщането към Йовков, като хаджилък...

Искам да кажа и това, че когато Духовият оркестър на град Добрич свири “О, Добруджански край!”, добруджанци го изслушват прави. Химнът, написан от създателя на Радио Варна, композитора Александър Кръстев по текст на Любомир Бобевски, тук е познат като “Добруджанският химн”. Правило е той да звучи в началото на всяко общоградско тържество, веднага след националния химн на Република България. Сами се досещате навярно, че днес този химн звучи особено тържествено, когато се чества Денят на град Добрич - 25 септември. На този ден през 1940 г. градът посреща българските освободителни войски, начело с генерал-лейтенант Георги Попов, който става и първият генерален управител на Южна Добруджа след възвръщането й към България, в изпълнение на Крайовския договор от 7 септември същата година. От 12 години с решение на Общинския съвет този ден се отбелязва като празник на град Добрич. Не съм сигурна колко хора знаят, че преди седем десетилетия химнът “О, Добруджански край!” е откривал всеки ден програмата на Радио Варна, за да дава кураж на добруджанци в годините на румънската окупация. Признавам, че и аз самата научих това от първата “Книга за Радио Варна. Традицията задължава...” на Виолета Тончева, но пък мога да свидетелствам, че всяка година за 25 септември Добрич присъства подобаващо в 24-часовата програма на Радио Варна. Обикновено колегите от техническия отдел изграждат временни празнични студиа, откъдето предавам информация за празничния ден и водя интервюта с изявени личности, почетни граждани, историци, местни управленци. Не е трудно в тези две проявления на обществена съпричастност да открием нишката на традицията между Варна и Добрич, между Радио Варна и Добруджа. Традицията, която продължава...

И въпреки онзи мит за журналистическата професия, според който добрата новина не е новина, ми се иска да кажа накрая, че аз предпочитам поводите за добри новини. Като репортер, разбира се, отразявам фактите такива, каквито са - правилата на професията го изискват. Да информираш за случващото се в обществено-политическия живот не е въпрос на лично предпочитание. Затова пък когато пиша седмичните коментари за обзорното предаване “Позиция”, нещата са по-различни. В повечето случаи акцентите носят знаците на обърканото и сложно време, в което живеем. А животът в Добрич не прави изключение. Само че същият този живот винаги крие нещо, което може да те накара да се усмихнеш и да повярваш в доброто. Дори когато то почти не се забелязва. Все търся някакъв светъл контрапункт, който да излъчва послания за човечност и надежда. И обикновено го намирам...

Юли 2004
Добрич

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.