|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО ГЛАСЪТ НА ОБЩЕСТВОТО... ПАНКО АНЧЕВ Виолета Тончева web | Книга за Радио Варна. Втора част
Журналист в Радио Варна, 1972-1973 Литературен критик, директор на издателство “Г. Бакалов” - Варна Председател на Пост. комисия по култура в Общинския съвет - Варна Председател на Обществения съвет на Радио Варна
Това бях аз по времето на моя радиопериод, който не продължи много, защото на 15.04.1973 г. преминах на работа в издателство “Георги Бакалов”. Работата ми като литературен сътрудник в редакция “Информация”, няма защо да крия, ми тежеше. Трябваше да ходя по събития, да търся новини и да съм постоянно под напрежение. Тогавашният директор Илия Панайотов поучително ми говореше, че журналистът е преди всичко информатор, а не очеркист или пътеписец. Не му вярвах много-много, защото повече ме влечеше да измислям несъществуващи качества на героите, за които пишех, отколкото да търча по предприятия, за да съобщавам какво ново се е случило. Боже, колко прав е бил човекът! Не станах журналист, но дисциплината на новинаря, бързата му реакция, пестеливостта на думите, репортерският рефлекс и съобразителност се превърнаха в малкото мои положителни качества. Радиото (и Илия Панайотов, разбира се) ми отвори очите за живота. Бяхме млади: Пенка Манева, Румяна Паскова, Друмка Христова, Марин Георгиев, Стефан Янев, Атанас Стоев, Евгения Чапаева. В техническите служби също работеха млади хора. Помня как искахме да променим програмата (тя траеше само два-три часа на ден), да въведем нови предавания и да наложим нов стил на радиожурналистика. Сега, когато слушам радио, се сещам как тогава плахо и неуверено въвеждахме някои неща. Те звучаха еретично, срещаха съпротива у ръководството и у по-старите колеги, но ние бяхме упорити и все пак налагахме себе си и идеите, които имахме. Може да се твърди уверено, че днешното, информационно по дух и нагласа Радио Варна, се раждаше преди 30 години и неговите неопитни, но безкористни родители бяха хората, за които вече споменах. Най-ценни са уроците от младостта. Щастлив е този, който рано попадне на добри и интересни колеги и ръководители, които да го научат на нещо полезно. Аз съм такъв човек. Някогашните ми по-възрастни колеги, началници и учители в журналистиката по-късно станаха мои много добри приятели: Николай Димитров, Петър Казаларски, Недялко Станев, Боян Върбанов, Петър Петрушев, Александър Ламбов... Казвам това не от старческа (нима!) сантименталност, а защото случих да работя в Радио Варна във време, когато самото радио се променяше. То се променяше вероятно по-бавно, отколкото бе необходимо, но процесът бе необратим. Промяната се осъществи, след като вече бях напуснал, от младите, които навлязоха масово и оформиха решително облика му. И преди 30 години журналистите бяха гласът на обществото, говореха от негово име и казваха истините за времето. Разбира се, че Радио Варна не ме помни. Но аз помня Радио Варна! Помня своята младост, светлите си надежди и радостта да се трудя заедно с журналисти, които имаха високи цели. Юли 2004
© Виолета Тончева Други публикации: |