II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ПО ИРОНИЯ НА СЪДБАТА... НИКОЛА ТРИФОНОВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Инженер в Радио Варна, 1977-1993

Началник-студио, началник на технически отдел, главен инженер, инвеститор на обекта “Реконструкция и модернизация на студиен комплекс” - Радио Варна

По ирония на съдбата в цялата ми професионална кариера като радиоинженер непрекъснато се занимавах със строително-монтажни работи. В Радиопредавателния център, в радиопредавателите, в студиото на Радио Варна, в СМР “Исстрой” - навсякъде беше много напрегнато. Всички обекти се изпълняваха по строго определени графици и все се закъсняваше с пуска. Тук не можеш да разчиташ на свободен ден. По време на строителството на газопровода СССР-НРБ често сме работили по 16 часа съвместно със съветските специалисти.

През април 1977 г. директорът на Радио Варна Койчо Аврамов ме покани на разговор, в края на който ме попита дали ще се наема да направя реконструкция на студиа и апаратни. Отговорих, че Радио Варна е само един обект, а през трите години в “Исстрой” сме стигали до изграждането на 15 обекта едновременно. Организацията на работа се затрудняваше от факта, че от петте регионални радиостанции на Българското радио само във Варна имаше две програми - една на български и една за гостите на Българското Черноморско крайбрежие на 6 чужди езика. Журналистите изпитваха остра нужда от свободни кабини за прослушване и прехвърляне на записи, за монтаж и т.н., а завеждащият студиото инж. Людмила Хаджиева непрекъснато правеше графици за реда на ползване на техническите помещения. Известно време едно от студиата се заемаше от Радиотелевизионния център. Неудобствата, които срещаха журналистическите и техническите кадри, бяха много. Още звучат в ушите ми думите на главния редактор Илия Панайотов: “Трифонов, кога най-сетне ще свърши тая работа?”

Работата беше свършена благодарение на техническия директор на Българското радио инж. Иван Симов, на икономическия директор Георги Стилиянов и на отдел “Капитално строителство” с директор Страхил Асенов. Сдобихме се с акустически добре обработени студиа и апаратни, монтажни и прослушвателни кабини, звукорежисьорски апаратни, комутационно-разпределителна апаратна (КРА), но за всички трябваше и съответното ново техническо оборудване. За такова минаваше демонтираната от Радио София техника: стереомагнетофони, стереосмесителни пултове, високоговорителни боксове и др. Съвсем нова техника бяха репортажните магнетофони, но те се оказваха крайно недостатъчни, особено през лятото, когато програмите на български език и на чужди езици са много напрегнати. Затова изградихме специално депо за получаване, респективно връщане на оборотните магнетофони, което ръководеше техникът Симеон Симеонов. В структурата на техническия отдел влезе ново функционално звено “Извънстудийни записи и предавания”, което трябваше да извършва музикални стерео- и монозаписи, да отразява директно за София важни обществено-политически, културни, спортни и други събития в региона, да осъществява записи и презаписи чрез бюро “Реклама”, да извършва профилактични, ремонтни работи и настройки на цялата мобилна техника, също на радиокабините в Дома за художествена самодейност и на стадион “Юрий Гагарин”, да поддържа автомобилния парк, състоящ се от 3 радиоколи: “Волга”, “Латвия” и стереокола “Шкода”. Това звено активно участваше при отразяване на международни музикални форуми като “Варненско лято”, Майски хоров фестивал, “Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора”, “Светослав Обретенов” в Провадия, Камерни дни в Толбухин (Добрич). Под ръководството на инж. Стоян Чешмеджиев в това звено работеха звукотехниците Стефан Колинкоев, Борислав Аргиров, шофьорът Димитър Андонов, както и назначените по-късно инж. Костадин Ковачев и Алексан Чибукчиян. Звукорежисьорът Тодор Кръстев участваше в най-отговорните предавания и звукозаписи.

С внедряването на стереотехниката в студиата, кабините и подвижните радиостанции имахме възможност да обогатим фонотеката с наши стереозаписи, както и да се насочим към “атакуване” на УКВ-ЧМ предавателите, принадлежащи на РРТС. Всеизвестни са големите предимства на излъчваните програми на УКВ в сравнение с ДВ, СВ и КВ. Първото стереофонично предаване на Радио Варна прозвуча на 15.08.1991 г. - излъчихме информационно-музикалната програма “Черноморско утро” на УКВ-ЧМ предавателя за програма “Орфей” с честота 69,41 мгхц (4,32 метра). По-късно беше монтиран в РРТС 5 КW предавател по западния стандарт (СС R) - от 87 до108 мгхц, излъчващ програма “Хоризонт” на честота 100,09 мгхц. Трябва да спомена, че Програмата за чуждестранните летовници се излъчваше по всички предаватели на “Орфей” за времето от 1 юни до 15 октомври, понякога и за по-дълъг период.

В производствено-творческото направление “Техника” влизаха звената “Реализация” и “Фонотека”. В “Реализация” бяха заети звукотехниците Лиляна Герджикова, Добринка Томова, Венелина Ганева, Румяна Георгиева, Румяна Лазарова, Иван Попов, Петър Крушовенски, Владимир Куртев, Стефан Георгиев и други, които под ръководството на звукорежисьорите Тодор Кръстев, Лили Зарчева, Фила Попова, Милена Маркова, Димитричка Хаджиева и Стоян Стоянов подаваха към радиопредавателите програмите на български и чужди езици.

Най-тежките предавания на живо бяха при посрещане и изпращане на висши партийни и държавни глави на братски и други страни. Спомням си визитата на държавния глава на Либия Муамар Кадафи. Изградихме временно студио на летище Варна и вече чакахме делегацията. Тя пристига, но окръжният кореспондент на БНР за Варна Георги Свещников го няма. Ами сега? От Радио София звънят: “Защо не се обажда Георги?” По едно време гледаме как по пистата се носи с бясна скорост жигулито на Свещников, спира до микрофоните, Свещников излиза и веднага започва репортажа си. Аз пък трябваше да поднеса микрофона на Кадафи, за да поздрави почетната рота, строена в негова чест. Предупредиха ме да внимавам с жестовете, защото охраната на либийския гост, състояща се между другото само от млади жени, била много мнителна.

Но да довърша разказа си за реконструкцията на сградите на Радио Варна. Скоро след обновяването на централната сграда се заговори за разширение и реконструкция на сграда № 2, където се помещаваха редакциите от Програмата за чуждестранните летовници. Цялата студийна и монтажна техника обаче се намираше в централната сграда и това представляваше голямо неудобство за колегите, които трябваше да калкулират в натоварения си график и времето за преодоляване на разстоянието между двете сгради. Все някой сновеше между двете сгради и тази “щафета по неволя” беше обичайна картина от всекидневието на Радио Варна. Директорът Стоян Чешмеджиев се ангажира с осигуряването на разрешителните документи за строеж на нова сграда, а средствата за архитектурната, строителната и технологичната част бяха осигурени от БНР. В част първа на “Книга за Радио Варна” инж. Камен Тодоров споменава, че познава колеги, чийто трудов стаж е преминал в търсене на възможности за проектиране и строителство на нова сграда за радиото. Ето защо не повярвах на очите си, когато директорът ме извика и ми показа скицата с документите, които представил на генералния директор на БНР и получил неговия “картбланш” за действие. Трябваше незабавно и много бързо да се изготви технико-икономическото задание за разширение и реконструкция на Радио Варна. Свърших работата за десетина дни, като актуализирах съществуващите задания от стотици страници в 20 и още толкова приложения. В обосновката изтъкнах следното: “Още от въвеждането в експлоатация на първото студио досега предоставените на Радио Варна тавани, сутерени, къщи и др. помещения са крайно неудобни за удовлетворяване на нуждите на едно студио, а камо ли при днешните изисквания за развитие на студийната техника.”

И така - спряхме се на застрояване на площ от 600 кв.м, разгъната площ 2500 кв.м и застроен обем 7500 кубически метра при себестойност 2500 х 4000 = 10 милиона лева. Съгласно Правилника за капитално строителство (ПКС) строителството започна, след като инвеститорът предаде с протокол строителната площадка на изпълнителя за извършване на работите съгласно сключения договор между Радио Варна и ЕФ “Дора Михова”. Този протокол е с дата 24.08.1992 г.

Аз работих в Радио Варна до септември 1993 г. и оставих обекта до покрив с усвоени 8 милиона лева. Напуснах, но не прекъснах връзките си с радиото. Радвам се, че след мен колегите довършиха започнатото и през 1997 г. предадоха за експлоатация сегашната функционална и красива сграда на Радио Варна.

Юни 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.