Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

НЕ МОЖЕ БЕЗ БОСИЛЕК... МИХАЕЛА ДИШЛИУ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Михаела Дишлиу

Михаела Дишлиу

Председател на българската общност “Братство” в Румъния

Главен редактор на списание “Българска зорница” в Букурещ

Участник в ММФ “Добруджа пее и танцува” (1996-2005), ръководител на детския ансамбъл “Босилче” - Румъния


Михаела Дишлиу в интервю на Христина Паскалева за предаването “Съботна трапеза”, излъчено на 28.08.2005 г., Златен фонд на Радио Варна.

Паскалева: Г-жо Дишлиу, каква е историята на Вашия род, преселил се от България в Румъния?

Дишлиу: Баба ми е родом от варненското село Приселци, със съпруга си се премества в Лом, а оттам в румънския град Крайова, после в Букурещ, където се ражда майка ми. Аз също съм родена в Букурещ, но нито за момент не съм преставала да се чувствам българка. Омъжих се за Валентин Дишлиу, потомък на известен хайдушки род от България, така че българският произход и българщината винаги са били и продължават да бъдат част от нашата най-дълбока същност. Съпругът ми настояваше да стана преводачка и затова завърших българска филология - второто си висше образование, в СУ “Свети Климент Охридски”. Започнах работа като преводач, издадох няколко книги, станах член на Съюза на преводачите в Румъния, главен редактор съм на списание “Българска зорница”, а от 1989 г. се посветих на обединението на българското малцинство в Румъния. Създадохме българската общност “Братство”, на която съм председател от 1999 г.

Паскалева: Каква дейност развива общността “Братство” и каква е държавната политика спрямо културата на малцинствата в Румъния?

Дишлиу: Румъния поощрява съхранението на обичаите, песните и танците, въобще на традициите сред малцинствата. Общините отпускат средства за провеждането на различни фестивали, както и за изследване на песенното и танцово творчество на етносите в Румъния. Тези изследвания вървят паралелно с проучвания, свързани с традициите на румънския етнос. Може определено да се твърди, че културната политика на Румъния проявява добронамереност спрямо съществуващите етнически традиции на територията на страната, особено в областта на фолклора. Българската общност “Братство” се възползва от тези възможности. Ние имаме свои печатни издания, читалища, ансамбли, дори детски градини. Опитваме се заедно с всички българи в Румъния да поддържаме самочувствието си на наследници на богата култура. Част от тази култура е разбирането, че общността може повече от отделния човек.

Паскалева: Вероятно тези неща се усещат по-силно в селищата, където живее компактно българско население.

Дишлиу: Да, така е. Всъщност български имена на изселници се появяват в румънски архивни документи за пръв път някъде около 1600 г. Съществуват селища, където са запазени в автентичен вид имена и обичаи отпреди 400 години. Най-ярко е изразена тази тенденция в румънския град Търговище, който наброява около 3000 български семейства. Там вкъщи се говори само на български език, случва се дори, когато децата тръгнат на училище, да не знаят румънски. В Търговище българските традиции Лазаровден - Лазарица, Тодоровден - Тодорица, и Еньовден - Драгайка, също Коледа и Великден, са най-добре запазени. Те са част от живота на общността и се предават от поколение на поколение, а детският ансамбъл “Босилче” е изключително популярен. Няма да забравя как веднъж едно момиче дойде при нас, нагиздено с носията на баба си, и настояваше веднага да се включи в репетициите на ансамбъла. Децата порастват, съставът се подменя и ансамбълът продължава напред. Най-голяма заслуга за това има етномузиколожката Михаела Туфеану - румънка, израсла в българския квартал Матей воевод с българските традиции, от 7 години художествен ръководител на ансамбъл “Босилче”. На международната конференция на фестивала “Добруджа пее и танцува” през тази година тя имаше интересна презентация, посветена на българските обичаи в Търговище.

Паскалева: Защо “Босилче”?

Дишлиу: Всъщност най-напред имаше “Изворче”, но след това преименувахме ансамбъла “Босилче”, защото босилекът е традиционно българско цвете. Еньовската китка не може без босилек, с босилек се кичат лазарките на Лазарица и конете на Тодорица, босилекът е желание и пожелание за живот и здраве, за сила и любов. И ние сме щастливи, че нашите “босилчета” от няколко години са редовни участници в Международния фолклорен фестивал “Добруджа пее и танцува” в Албена. Дължим голяма благодарност на приятелите от Радио Варна, които ни събират от различни краища на Балканите и света тук, на гостоприемния български бряг, за да не забравяме, че сме българи. След “Добруджа пее и танцува” ние всеки път се връщаме у дома повече българи и аз още веднъж искам да ви благодаря за това.

27.08.2005
Албена - Варна

 

 

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.