II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ДОБРЕ ДОШЛИ НА “СЪБОТНА ТРАПЕЗА”... КРИСТИЯНА ДИМЧЕВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Краевед, сътрудник на Радио Варна, 1992-1998

Автор и водещ на “Съботна трапеза”

“Топла дума и топъл хляб са първата представа на българина за гостоприемство. Вие, уважаеми слушатели, сложете хляба, а ние ще ви гостим с добра дума. Вие сте със “Съботна трапеза“, аз съм Кристияна Димчева, а на звукорежисьорския пулт работи Георги Истатков.”

Така, поведени от магическите звуци на звънци и меден кавал: ”Хайде всички на мегдана - на мегдана, на хорото тичат моми и ергени, с нови дрехи пременени “, ние отправяхме покана към слушателите за общо веселие и сладка раздумка. Чрез радиото влизахме като тачени гости в много домове, нали микрофонът дава неограничена възможност да бъдеш на толкова места едновременно. Единственото ограничение идва от аудиторията. А тя избира своето предаване според умението на водещия да влиза в диалог с хората, независимо дали са на телефона, в студиото или просто слушат радиото. Отговорно и особено важно е водещият да улови мярката между музиката и словото - в анкети, песни, интервюта, при представяне на изпълнители, формации, събития. Ние се стараехме така да подреждаме нашата “трапеза”, че да става пъстра и многогласна. Може би затова тя все още живее в ефира на Радио Варна - сменя лицата си, но не и усмивката.

Аз “седнах на трапезата” по Георгьовден 1992 г., след като случаят ме срещна с водещите Здравко Буйнов, Цветлена Трифонова и музикалния редактор и звукорежисьор на предаването Георги Истатков. Трябваше им човек, краевед като мен, който познава словесния фолклор, нашенските обреди и бит.

Нашият екип търсеше и изследваше изконната родова памет, съчетанието между духа и бита на българина, които формират и пренасят българския код през вековете. Отработихме свой подход. Винаги тръгвахме от съкровеното, от стремежа към себепознание и всеки път залепвахме по едно ново парче към счупеното гърне на българската етнопсихология... Оцветявахме с народна музика и добавяхме живо слово - така създавахме успеха на “Съботна трапеза”. Е, създавахме си и много работа...

“Съботна трапеза“ се обръщаше не само към любителите на народна музика, а имаше амбицията да изследва онази народна култура, в която селото и градът се срещат и не воюват помежду си, която поощрява приемствеността, преливането на патриархалния в модерния бит и традициите на града, като при това не забравя пъстротата на етносите.

Радио Варна беше за мен изкушение, което ме превърна от постоянен гост-събеседник във водещ и автор на “трапезата” за почти 7 години - цяла детска възраст. През това време научих много и различни неща, като това например, че преди микрофона е фонотеката. Трудно би се направило това предаване без богатството на фонотеката и Златния фонд на Радио Варна - само в едно издание се излъчваха между 30 и 40 песни. Между тях ние разказвахме за микро- и макрокосмоса на българина, залегнали във вярванията, обичаите, историята на вещите, занаятите, семейното право, поздравите и пословиците. Вълнувахме се, разбира се, от вложения смисъл в думите, както и от морето от звуци - българската народна песен. За да подберем песните така, че да са свързани с темата на предаването, трябваше предварително да чуем поне стотина записа, защото заглавието и певецът рядко можеха да подскажат каква е песента. Да речем “Мама на Георги думаше” - от заглавието, което съвпада със запева, не можеш да разбереш дали става дума за битова, обредна, коледна или великденска песен, дали е задявка или пък разказва стара история за страшни и тежки времена...

През 1993 г. фонотеката се помещаваше в приземния етаж на “Малкия дворец”, както наричат красивата сграда в Морската градина, приютила за дълги години Радио Варна. Лавиците бяха пълни с ленти (тогава за първи път видях ленти на 78 оборота), които съхраняваха несметно богатство от стара и нова музика от всички жанрове. В Златния фонд влизаха освен музикални произведения и записи от значими исторически, политически и културни събития, също интервюта и изказвания на известни личности от всички области на общественото развитие. Удивляваше ме професионализмът на колегите, които с лекота отсяваха онова, което трябва да остане в паметта на Варна, изградена от звук и слово.

В нея остана и срещата с проф. Николай Кауфман - гост на “Съботна трапеза” по повод неговата 70-годишнина. Професорът дойде в студиото направо от фестивала “Добруджа пее и танцува”, който Радио Варна организира от 1996 г. Подхванахме един дълъг, за мен особено приятен, разговор за народната музика и фестивалните прояви, за големите певци, за градската песен и за какво ли още не. Между другото изследването на проф. Кауфман върху българската градска песен, публикувано през 1968 г. в Сборника за народни умотворения, си остана единствено чак до 1997 г. За пръв път в онази паметна “Трапеза” видният изследовател на българското народно творчество спомена за влиянието на еврейската музика върху градската песен и сподели съкровеното си намерение да събере в един компактдиск песните на българските евреи. Не усетих как изтече цял един час, а големият познавач можеше да говори още дълго. Но навън вече го чакаха, а за мен остана удоволствието от неговата благодарност.

Добруджанска, тракийска, македонска, странджанска, родопска - песните на България звучаха в нашето предаване и представяха усещането ни за българщина. И как иначе - слушаше ни цялото Черноморие, обаждаха ни се от Несебър, от Стара Загора, от Елена...

В една наша анкета на въпроса за първите неща, които оставяме на децата си, писателят Дончо Цончев отговори: “Животът им. Името на фамилията. Чувството за неизбежна връзка с родината, където и да те завее вятърът. Привързаността към семейството. Святото задължение да оставят всичко това и на техните деца.”

На петата година, на професионалния празник на радиото, отново се събрахме - хората, които започнахме “Съботна трапеза”. И разбрахме, че сме пораснали... Зад нас бяха шегите на “Левент Здравко” и закачките му с “Мома Цветлена”, ръчениците на Данчо Стоянов и клиповете на Жоро Истатков, нежният глас на Цветлена, призоваващ за избор на най-хубавата песен, и многото гости - представители на музикалната ни култура или просто българи, носещи в себе си онова, което днес модерно наричаме българска идентичност. Уж си говорехме за прости неща, как се правят и защо, какъв е забравеният смисъл, а всъщност откривахме българина у себе си...

Почти две години след като излязох от предаването, ме срещаха познати и казваха: “Слушах те в събота...” - предаването просто живееше свой живот..

Юли 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.