II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

МОЯТА ЛИЧНА КЛАСАЦИЯ... ХРИСТО ГИНЕВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна от 1986 г.

Репортер, новинар, автор и водещ на “Събота с вас”, “Акценти”, “Позиция”

Главен редактор от 2006 г.

Работата в радиото е толкова динамична, разнообразна, променяща се, че в чекмеджето на паметта ежедневно се складират спомени, спомени, спомени. В личната ми галерия са съхранени образи на колеги, на сътрудници, на събеседници. Звучат различни гласове и може би те са по-силни от визията поради професионалното изкривяване да виждаме нещата чрез гласа. Радиото за мен е една вселена, в която исках да живея, живея сега и, да се надявам, още дълго време да живея.

Не се заблуждавам, че всичко, което мен ме е впечатлило, е еднакво важно за останалите колеги, но в моята лична класация съм подредил няколко интересни случки от времето, когато в системата на националното радио започна промяната в технологията на радиопроизводство. Пред микрофона започнаха да застават водещи журналисти с авторски предавания. Ролята на официалните гласове на радиото - говорителите, бе поверена на журналистите. Живият контакт между водещия, музикалния редактор, звукорежисьора и звукооператора създаде ново, по-човешко звучене на медията. Естествено бе ние, по-младите, да се увличаме в търсенето на нови, различни форми на внушение.

Ще стане въпрос за времето след 1986 г. За първи път в историята на радиостанцията направихме предаване на живо, което се осъществи от две студиа, едното - емисионното в Радио Варна, и другото - временно разположено в хотел “Добруджа” в курорта Албена, и две подвижни радиостанции в Балчик и Албена. Става дума за предаването “Събота с вас” с редактор Николай Илиев, музикален редактор Димитричка Хаджиева, а аз бях водещ. По сценарий в магазинното предаване темата беше туристическият сезон и планирахме разговори в студиото с ръководни хора от бранша, репортажни включвания с гостуващи български и чуждестранни туристи. Предложих водещият и репортерът да си разменят местата за известно време и моята идея се хареса на всички. Докато репортерът Ангел Киряков, станал по-късно главен редактор в РТВЦ - Варна и М SАТ, води част от тричасовия блок, аз щях да направя моя “въздушен” репортаж. Разбирайте го в буквалния смисъл, защото, издигнат с парашут, теглен от скутер, аз трябваше да предам автентичните си репортерски наблюдения отвисоко. В хода на предварителната подготовка обмислихме подробностите, уговорихме се с момчетата, които стопанисваха съоръжението. Накрая дойде и денят на предаването. Настроението на целия екип беше основателно приповдигнато. Всеки се стараеше да съблюдава точно сценария и предаването тръгна без проблем. Първо студио в Радио Варна и студиото в Албена работеха в прецизен синхрон. Репортерските включвания на колегите впечатляваха с живост, звукова картина и реализъм. Дойде ред за рокада между мен и Ангел. Отстъпих му мястото си в студиото и по най-бързия начин се придвижих заедно с техническия екип до плажната ивица и мястото, откъдето трябваше да излетя с парашута. Но какво разочарование ни очакваше, когато видяхме, че шареният купол “лежеше” на пясъка, скутерът се поклащаше на котва, а момчетата бездействаха. За беда вятърът духал не откъдето трябва и парашутът не можел да се издигне. Така моят репортаж от въздуха пропадна. Слушателите не успяха да дадат свобода на въображението си и да си представят как изглежда курорта от птичи поглед. Но тъй като време за губене нямаше, реших да им предложа разказ с поглед от морето. Със скутера нямаше проблем и ние за секунди литнахме по вълните. Включването трая не повече от три минути, но екстремната ситуация се пренесе в ефира.

Обичам предизвикателствата и не след дълго предложих на слушателите друг репортаж от въздуха. Във Варна гостуваха три самолета от заводите “МиГ” - два едноместни за селскостопански нужди и един двуместен за тренировъчни цели. Начаса се озовах на летището в с. Калиманци, където множество любопитни граждани вече очакваха демонстрациите. Без да имам предварителна уговорка, намерих пилота и на руски език го помолих да летя заедно с него. Той прие и аз се качих с него в самолета. Включих “Sony”-то на запис и още със запалването на двигателя засипах руския летец с въпроси. Излетяхме, вдигнахме се на около стотина метра, направихме завой над селото, над пътя за Добрич и се приземихме сполучливо. Този модел нямаше специална кабина, а нещо като челна прозрачна преграда, затова в края на полета ушите ми бръмчаха, а от очите ми течаха сълзи. Но бях доволен, защото летях на МиГ и то по време на демонстрация. Няма и половин час по-късно, слушателите на Радио Варна също съпреживяха моя полет.

И като разказвам за неща, които са се случили за пръв път в Радио Варна, се сещам за първите опити да се използва дистанционен микрофон в пряк репортаж. До този момент външните включвания ставаха чрез подвижна радиостанция. Тя представляваше лек автомобил, оборудван с предавател, смесителен пулт, микрофон и слушалки. Системата не позволяваше на репортера да бъде мобилен и да се отдалечава от радиоколата, тъй като кабелите за връзка ограничаваха периметъра до 2-3 метра. Изобретателните колеги от външни предавания измислиха как да се използва новото оборудване от дистанционен микрофон. Днес такива микрофони имат дори и детските вокални формации, да не говорим пък за мобилните телефони, но в онези години това беше “чудо на техниката”. Покритието на микрофона не надвишаваше 50 метра по права линия, но това беше достатъчно, за да осъществим прекия репортаж. Представете си един мразовит Йордановден - църковния празник, свързан с изваждането на кръста от морето. Ритуалът по традиция се извършва на първа буна. От нея смелчаците скачат в студените морски води и моето желание беше да разкажа в ефира точно този епизод. Кои са кандидатите за наградата, кой пръв ще хване кръста, кой ще го извади и по възможност героят да каже няколко думи на слушателите. И всичко това да стане в реално време. Защото до този наш експеримент репортажите се правеха на запис, който се обработваше и звучеше доста по-късно в програмата. За наша радост денят беше ясен и слънчев, но доста студен. Радиоколата спря на крайбрежната алея и осъществи връзка със студиото. С дистанционния микрофон в ръка аз се установих на буната. Започнахме пробите. Тъй като нямах обратна връзка с радиоколата, “комутирахме” с махане на ръце. Събралите се граждани ни гледаха учудено и се опитваха да разберат защо ли махаме така усърдно - аз от буната, а колегите - от крайбрежната алея. Тази комедия не се повтори при прякото включване, защото тогава осъществих обратната връзка със студиото чрез обикновен транзисторен радиоприемник и слушалка. По време на директното включване пресъздадох последователно общия скок във водата, бързото плуване, хващането и изваждането на кръста, докато се получи цялостна картина на събитието. Успях и да отида първи до победителя и да поднеса микрофона тъкмо в момента, когато той предава кръста на митрополит Кирил. Ето как слушателите на Радио Варна проследиха ожесточената надпревара за кръста и станаха съпричастни на целия вълнуващ ритуал през онзи паметен Йордановден.

Ще завърша поредицата от спомени с политическото седмично обзорно предаване “Позиция”, на което съм баща и което водих повече от 13 години. Пред микрофона на “Позиция” са говорили президенти, министър-председатели, министри, депутати, кметове, областни управители, общински съветници, партийни лидери. С коментари и анализи са звучали журналисти от местни и национални медии, а водещи социолози и политолози са допринесли за формиране на общественото мнение. Гражданска позиция са изразявали и защитавали творци от всички области на живота. Имената на участниците биха подредили един телефонен указател на средно голям град.

Първото политическо предаване на Радио Варна “Парламентарно студио“ се създаде след раждането на Седмото велико народно събрание. То бе 30-минутно, излъчваше се в събота от 9,30 до 10 ч. и когато станах негов водещ през 1992 г., основната идея беше да се разяснява, коментира и дискутира зараждащият се демократичен парламентаризъм. През януари 1993 г. “Парламентарно студио” прерасна в “Позиция”. Името, предложено от мен, бе прието и одобрено от Художествения съвет на Радио Варна. По този начин новото обзорно предаване в събота от 10 до 12 ч. прие щафетата от “Парламентарно студио” и разшири обхвата на теми и събеседници. Това е сухата статистика и вероятно за мнозина читатели темата стана скучна и досадна. Днес времената са други, оформи се политическа прослойка, израства политически елит и е наивно човек да се връща в онези времена с ентусиазъм. Но лично споделено - това предаване бе стойностната визитка на моята журналистическа кариера.

Ноември 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.