II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

НЕ ЕМИСИЯ, А МИСИЯ... ФРЕД ЛЮПКЕ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Сътрудник на Немска редакция, 1984-1991

Директор на Културния дом в Пазевалк, Германия

Сигнал от компютъра. Електронна поща. От кого? Виолета Тончева? Каква изненада! Отварям и чета: “... втора книга за Радио Варна...” Дали искам да участвам? Разбира се. В същия миг съзнавам: Нима са минали повече от 20 години? Трескаво започвам да ровя в спомените си. Като магнетофонна лента връщам на бърз ход ролката на мемоарите от моя личен Златен фонд назад. Броячът сочи: 1990, 1989, 1988, 1987, 1986, 1985, 1984... Стоп! 1984 -а - годината, когато за пръв път стъпих в красивата старинна сграда на входа към Морската градина, където ме поканиха да работя през летните сезони в Немска редакция към програмата на чужди езици на Радио Варна. Сбъдна се една моя мечта от детско-юношеските ми години. Като дете от майка българка и баща германец израснах с два езика и в духа на две култури. До 14-годишната ми възраст живяхме в Източна Германия. Обичах да слушам радио и следях най-различни предавания на източно- и западногермански радиостанции. Особено впечатлен бях от непринудения стил в модерацията на популярния Томас Готшалк, останал до ден днешен един от най-добрите водещи в Германия. И както други мечтаеха да станат пожарникари или космонавти, аз тайно си мечтаех да стана репортер и водещ в радиото, макар че това ми се струваше нереално.

Минаха две-три години. Вече живеехме в България и аз бях станал верен слушател на “Музикална стълбица” с водещ Тома Спространов. Следях също Радио Варна и когато засякох програмата на чужди езици, бях приятно изненадан, че чувам немска реч на българска вълна. Отново започнах тайно да завиждам на всеки, успял да влезе в ефир. Не подозирах, че само година по-късно, след завършване на езиковата гимназия, детската ми мечта може да се превърне в действителност. Всъщност моите родители покрай преводаческата си дейност бяха разбрали, че Немска редакция търси сътрудници за летния сезон. По техен съвет се обърнах към редакцията и за моя изненада веднага ми дадоха шанс за изява. Така се запознах с Виолета Тончева, Барбара Свещарова и Николай Желязков, които дотогава познавах само от радиопредаванията. Бях много развълнуван. Барбара ме заведе в студиото, избра една статия от немски вестник и ето че се озовах, макар и само за пробен запис, пред радиомикрофон. Последваха седмици на интензивно школуване и най-различни изпитания, шлифоване на превода на новини и текстове за различни рубрики, интервюта и репортажи, опити в студиото и излизане на живо. Предложиха да си избера художествен псевдоним, за да се представям в предаванията с българско име. От днешна гледна точка този компромис е трудно разбираем, но пък моят най-добър приятел Николай Янчев отдавна ми е простил, че използвах името му.

Още първите стъпки в Радио Варна ме накараха да осъзная, че оттук нататък за всяка преведена и изпратена в ефира дума нося отговорност. И то двойна - спрямо България, представена от Радио Варна, и спрямо гостите, които тепърва се запознават с българската култура, а по-късно ще споделят впечатленията си у дома, в Европа, в целия свят. Дали програмата на чужди езици информираше за актуалните политически събития в България и по света, дали представяше древната българска история, красивата природа или безбройните забележителности - Радио Варна не подготвяше просто развлекателна продукция за туристи, нито излъчваше просто емисия след емисия, а беше мисия за България, лъчезарно послание към света. Ние бяхме своего рода посланици на България, дипломати с микрофон в ефира, а той притежава чувствителни антени. Затова неоценим ми се струва приносът на Радио Варна за издигане авторитета на България в очите на гостите от Източна и Западна Европа. И ако днес говорим за приобщаване към страните - членки на Европейския съюз, убеден съм, че наред с други български институции Радио Варна също е подготвило почвата за голямото историческо събитие, оставяйки трайна следа в паметта на широк кръг слушатели от европейската и световна общественост, гостували в България.

Обичам да си спомням за приятелския кръг на Немска редакция, за колегите от другите чуждо езикови редакции, колегите от музикална редакция и от техническия състав. Щастлив съм, че като техен спътник в продължение на 7 лета бях част от мисията на Радио Варна.

Януари 2005
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.