II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

НИКОЙ НЕ МОЖЕ БЕЗ ДРУГИЯ... ЕВГЕНИЯ ЧАПАЕВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Музикален журналист в Радио Варна, 1973-1992

Музикален редактор на “Черноморско утро”, “В средата на седмицата”, автор на “Музикално-културна панорама”, “Неделен следобед” и др.

Чудно нещо са спомените - обгръщат те от всички страни, радват те и те натъжават, помагат ти да живееш или ти причиняват болка... И все пак най-дълбоки следи оставят добрите спомени. За близо 20 години работа в Радио Варна съдбата ме срещна с толкова много хора, които са с вечно запазено място в моето сърце - Атанас Стоев, Иван Пенев, Стефан Янев, Йорданка Калчева, Виолета Тончева, Митко Вълчев, Иван Хаджиев, Николай Илиев, Таня Големанова, Татяна Младенова, Любомира Миткова и много други, на които съм благодарна, че бяха не само мои колеги, а и приятели, а с някои от тях заедно се учехме как се прави радио.

Като музикален редактор и оформител съм участвала в почти всички предавания, съществували в схемата на програмата.

Музиката в “Черноморско утро“, а и в други блокови предавания, трябваше да отговаря на определени изисквания: да е предпочитана от повече слушатели, да се вмества в сравнително кратки форми, да понася безболезнено вмъкванията на водещия, да бъде музикално ехо на предхождащия текст, а по настроение и тематика да въвежда следващия текст... И самата тя да е естетически издържана.

Ето го и музикалния редактор, притиснат от обстоятелствата. Но точно те правят професията му творческа. И не напразно в началото и в края на всяко предаване наред с имената на всички автори стои и името на музикалния редактор, защото и той води свой разговор със слушателя. Нещо повече - в много случаи настроението на слушателя е резултат именно от музикалния избор на редактора, който - уверявам ви - никак не е лек. Да избереш 30-40 песни от хилядите във фонотеката, не е лесно.

С много добри чувства си спомням за работата в съботното “Черноморско утро” с великолепния водещ Иван Пенев. Мозаечната структура на предаването даваше възможност за по-богато жанрово разнообразие в музикалното оформление и за обявявания на някои от песните и музикалните пиеси, с които Иван се справяше отлично до момента, в който трябваше да произнесе името на Арета Франклин. Трудно име, а тя беше една от любимите ми певици, естествено много често включвах нейни изпълнения и слушателят се наслаждаваше на “вариациите” на тема Арета Франклин, сервирани му от водещия. Подобни закачки си позволявах и с Митко Вълчев в предаването “В средата на седмицата”. Търсех някое по-заплетено име, намирах го и слушах... Няма да забравя как въпреки очакванията ми Митко с перфектна артикулация обяви трудното според мен име на Рио Спейдуейгън...

Истинско удоволствие бе за мен участието ми в това обичано предаване на Радио Варна. Докато Митко Вълчев и Катя Николова бяха пред микрофона, аз пък бях на телефона, в пряк контакт със слушателите. Те отговаряха на зададената музикална загадка и посочваха своето музикално желание. В последния половин час на предаването звучаха музикални желания на отговорилите вярно на загадката. Случваше се да се обработват над 400 телефонни обаждания и цяло изкуство си беше да се състави концерт от 8-10 песни така, че да няма обидени и всички да чуят - ако не своето музикално желание, то поне името си. И сега помня имената и гласовете им - Сарпухи Масарян, Бисер Николов, Ненко Петров от Галата, Снежана Георгиева, която по-късно стана моя колежка, Георги Пантелеев, Васил Петров от Вълчи дол, Кева Апостолова от Разград и много други.

Приятно ми бе да работя в екип с Ангел Истатков, Надя Борисова, Недялко Станев, Кънчо Мошев, Тамара Велинова, Катя Николова, Диди Хаджиева - колегите ми от музикална редакция, едни великолепни специалисти, с които взаимно се уважавахме и си помагахме.

Няколко години бях един от авторите на “Музикално-културна панорама” и “Неделен следобед” - предавания на музикалната редакция с информационен, познавателен, образователен и музикално-критически характер. Спомням си също и някои други рубрики и предавания на музикалната редакция като “Поп-рок магазин”, “Ретро момент”, “Дебют в ефира”, “Минути на професионалния диджей”, “Шлагер на седмицата”. С тях Радио Варна участваше в класацията на “Musik and Media” за Европейския чарт, за което положихме доста усилия с водещия Енчо Чакъров.

В 6-часовата програма за чуждестранните гости по Българското Черноморие работех с колежки и колеги от шест националности. Богато разнообразие от езици, музика, характери... и понякога доста забавни познания по български език. Веднъж по време на запис колежката (германка) от Немска редакция изведнъж спря да чете. На нашето недоумение отговори: ”Боключката кофа минава.” А друга колежка беше оставила лист със заглавия на песни за поздравителен концерт, едно от които гласеше: “Там, гдето салавите не спят”. Отнасяше се за “Солови” на Соловьов-Седой. Такива неща разведряваха атмосферата в екипа и за сетен път показваха, че овладяването на който и да е чужд език, включително и на български, не е никак лесна работа.

Случвало ми се е да бъда музикален редактор на някои от най-популярните предавания на програма “Хоризонт”, когато се излъчваха от студиото на Радио Варна - “Разговор с Вас”, “Хоризонт на вълните на младостта “, “Хоризонт за вас”... Работата ми с Божана Димитрова, Стефан Радованов, Радослав Янкулов бе изпитание за мен и пример как се работи в екип.

Екип, съставен от творчески индивидуалности, обединени от една цел - да правим радио. А самото радио - това е един екип от техника, слово, музика, слушатели. Никой не може без другия, нищо не става без теб и без другите. Всички сме едно - радио!

Юни 2003
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.