II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ВЕДНЪЖ ДОКОСНЕ ЛИ ТЕ МУЗИКАТА... ЕНЮ ЧАКЪРОВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

В Радио Варна от 1982 г.

Автор и водещ на “Поп-рок магазин”, “Вечнозелените”, “Неделна наздравица” и др.

Директор на Рекламно-търговската къща, ръководител направление “Маркетинг и финанси, заместник-директор, директор

В края на 70-те и началото на 80-те години на XX век съдействах с приятели (група дисководещи и технически специалисти) на Младежкия дом във Варна при организацията и провеждането на нашумелите тогава дископанорами в Двореца на културата и спорта, привличащи рекорден брой младежи - от 8 до 10 хиляди всеки път. Това налагаше сериозна информационна подготовка. Самият аз съм меломан от времето на първия рокендрол през 50-те години. Списанията и енциклопедиите, наши и доставяни от чужбина, както и редовно попълваните лични музикални колекции, изграждаха у мен едно необходимо, както се оказа по-късно, самообразование. (За съжаление в България - и в началото на XXI век - все още липсва университетско образование за музиковеди и журналисти в областта на поп-рок музиката.) Имах достъп и до полулегалната система за разпространение на грамофонни плочи и записи, осигурявани от моряци, летци, дипломатически и търговски служители. Лично уредих внос на съветски (руски) плочи, защото официалният се ограничаваше само с репертоара на някои от най-известните имена. Това занимание се оказа доста авторитетно и полезно, защото в БНР записваха от западните плочи избрани неща, а от съветските - почти всичко. Тогава съществуваше процентно съотношение на популярната музика по радиото и в дискотеките (примерно - 50% българска, 20% съветска и 30% от социалистическите и други страни), което беше задължително при общото оформление на музикалните програми. То не се спазваше само в някои предавания, в които се акцентираше върху образователния елемент.

Синглите (малки плочи на 45 оборота с хитове), внасяни от моряците, както и съветските плочи, бяха първопричината за колегиалните ми и приятелски взаимоотношения с Тома Спространов и Йордан Георгиев от БНР. Обменът беше необходим както за системната дейност на младежките дискотеки, така и за радиопредаванията с хитова музика.

В края на 70-те - началото на 80-те години в програмата на Радио Варна имаше едно предаване “Песните, които обичаме”, водено от Христина Паскалева по занимателен начин, но с ограничени ресурси от “обичана” музика. Това предаване стана повод да проявя интерес към фонда от поп-рок музика на радиостанцията, която явно изоставаше от актуалните тогава световни образци, звучащи по “Хоризонт”. Обадих се на Ангел Истатков, отговорен редактор на Музикалната редакция, когото познавам от началото на 60-те години. Тогава той дирижираше духовата музика на Четвърта гимназия, в която аз свирех на кларнет. Попитах го дали може да съдействам на Радио Варна в снабдяването с нова музика или дори да правя самостоятелно предаване, като му обясних с какво се занимавам допълнително освен щатната си работа в дирекция “Културно-историческо наследство” във Варна. Новото предаване стартира в края на 1982 г. след конкурсен пробен запис на вариант, одобрен от ръководството на Радио Варна с главен редактор Донка Бърдарова. То продължаваше един час и се записваше предварително както повечето други предавания. Работех в екип с Христина Паскалева, която предложи заглавието “Музикални импулси”. Предаването се наложи през следващите няколко години със съдържанието, динамиката и качеството си. Правото ми да внасям нова музика беше прието естествено, получих съдействието на съмишленици от направление “Външни предавания”, особено след като предаването се открои с актуалните си акценти на фона на общата музикална програма.

Междувременно настъпиха подобрения и в системата на БНР за разпределение и постъпление на съвременна българска и чуждестранна музика. През 1986 г. програмната схема на Радио Варна се промени и предаването влезе като самостоятелна рубрика “Нова популярна музика” в младежкия блок с водеща Татяна Младенова. В тази рубрика имах свободата да импровизирам на живо за първи път след епохата на задължително редактираните и предварително записвани предавания. Често световни музикални новини, събития или изпълнения бяха коментирани в разговор с госта или с водещата от гледна точка на младежките интереси и вкусове, музикалния бизнес по света, качествените оценки и музикалните традиции, предизвикващи нови идеи. Поднасяше се това, което представяше радиото адекватно на многостранната музикална култура, без строго задължителния (според произхода) процент музика. Новата програмна промяна през 1990 г. наложи друго заглавие - “Поп-рок магазин” - двучасово магазинно предаване, в което включих и Еvergreen рубрика. Следващите години бяха динамични в много отношения - години, през които аз самият имах конкретно участие в процесите, променящи радиото.

След 10 години сътрудничество през есента на 1991 г. участвах в конкурс за създаване на Рекламно-търговска къща на Радио Варна. Представената концепция за структура и дейност получи одобрението на ръководния екип и през декември 1991 г. бях назначен за щатен ръководител на РТК.

В състава на рекламния отдел влизаха Таня Христова - дългогодишен опитен рекламен специалист, сътрудничката Марина Иванова и от лятото на 1992 г. Румяна Драйчева. През следващите 3-4 години като рекламни координатори се преквалифицираха бившите говорителки Дора Добрева и Ирина Косева.

Впоследствие длъжностите, които заемах съобразно структурните промени, отговарящи на нуждите, времената, ролята и технологията на радиостанцията през 90-те години, бяха още ръководител направление “Маркетинг и финанси”, заместник-директор на Радио Варна (1994-1995), маркетинг мениджър (1995-1998). Междувременно и след това като ръководители на рекламното направление в различни периоди свой принос имаха Таня Константинова, Галена Ковчазова, Атанас Илиев, Антония Сеферова, кап. Стефан Стефанов и др.

Имаше периоди, когато се изявявах и като проектант и автор на идеи за радиорекламни печатни и звукови материали. При подготовката за преминаване към 24-часова програма в началото на 1993 г. работихме върху варианти за нов сигнал на радиостанцията. Дотогава сигналът включваше мотив от рапсодия “Вардар” на Панчо Владигеров. Наложи се музикалният продуцент по това време Константин Киряков да отиде в студиото на ФСБ в София за изработването на различни варианти. Дадох идея да се изпробват мотивите на два известни и най-използвани сигнала, свирени с уста от варненските момчета през 50-те години. Единият от тях се прие и разработи от ФСБ и през 1993 г. прозвуча хитово в основния мотив на сигнала, а именно онова, познато на всички слушатели, изпяване: “Радио Варна”.

По същото време се заехме с подготовката за честване на 60-годишнината на радиостанцията, за която проектирах графичния знак - синята платноходка на Радио Варна. Проектът, стилизиран от художника Димитър Трайчев, се хареса и като лого се превърна в съществен визуален елемент от имиджа на електронната медия. С удоволствие работих върху редица графични проекти с рекламна цел като фасадата на старата сграда на Радио Варна, постери, стикери, календари, пликове, значки, мемориален плакет и др. Всъщност аз съм икономист по образование, но художествено-приложните занимания са ми хоби. Подобно на музиката, но при нея, както често се случва, се наложи да се изявявам и професионално.

През 1992 г. сътрудникът на Радио Варна Доно Цветков - певец, музикален деец, сега известен продуцент, прие предложението да поеме моя “Поп-рок магазин”, след което утвърди свое авторско предаване “Може би да”, придобило също голяма популярност.

И така, аз бях автор и водещ на редица музикални предавания като “Вечнозелените” (от 90-те години до септември 2002 г.), “Неделна наздравица” (две години се редувахме с Даниела Иванова, по-късно тя стана титулярка, после продължиха Жоро Бекяров, Христина Паскалева и Христо Николов), петъчния “Музикален сборник”, а при нужда поемах и “Съботна трапеза”. “Неделна наздравица” стана известна с широкия обхват от жанрова музика, подбирана по своята благозвучност, разнообразие от стилове, интересни аранжименти, оригинални изпълнения, известни в миналото и днес, шлагери с класика, народна музика, evergreen хитове, музика от балканските страни и т.н. Предаването създаде свой стил на общуване с аудиторията чрез забавния и свободен начин при поднасяне на музиката, нетрадиционните коментари, участието на слушатели при избора на музика по желание, в музикалните игри, класации и награди. “Рядък случай на добре приемана еклектика”, както веднъж един слушател характеризира предаването.

В наситения с музикални предавания радиоефир “Вечнозелените” се утвърди по признание на слушателите с водещите си идеи, оригиналната информация, прецизния музикален подбор и методиката на представяне. Предизвикателството за меломаните се състоеше в това да чуят изпълнения от 30-те до 90-те години на ХХ век, изненадващо непознати или пък познати, но неслушани “още от онези времена” - докъдето и докогато се простират спомените ни... Всичко това доведе до невероятно активизиране на аудиторията, която с охота споделяше своите преживявания. Разказваха меломани енциклопедисти, водили си записки за данни и биографии, натрупали знания за света на музиката от списания, вестници, радио и телевизия. Те бяха сменили звуконосителите на музикалните си колекции от грамофонни плочи на ленти, после на касетки, компактдискове и компютри и техните лични фонотеки често съдържаха редки образци. В съмишленици и сътрудници на предаването се превърнаха инж. Димитър Радославов, кап. Стоян Петров, Диана Петрова, Христиана Цанкова, Валентин Димитров, Яни Георгиев, Гичо Христов от Шумен, Диавена Калчева, Мирослав Даскалов, Пламен Станчев от Балчик, семейство Петкови, Тихомир Добрев, Гичка Събева от Несебър, Сарпухи Масарян, Тодор Тодоров, Симеон Найденов, Димитър Демирев, Петър Димитров и още десетки други. Особен спомен пазя за незрящите Елена Николаева, Йордан Георгиев, Румяна Атанасова и Георги Пантелеев, които се бяха превърнали в познавачи от висока класа в резултат на редовното проследяване на наши и чуждестранни радиопредавания и, разбира се, благодарение на изключителната си слухова памет. На третия тип слушатели на “Вечнозелените”, които се отличаваха както с музикални знания, така и с радиофонични гласове, давах възможността сами да представят личните си колекции. Своя рубрика, прераснала в авторското предаване в “Залата на славата”, поддържа кап. Валентин Китанов, началник на морска гара Варна. Веселина Димитрова, доктор по икономика и главен асистент в Икономическия университет, подготвяше близо година свой авторски 3-часов блок “Музикален свят”.

Преустанових да водя предавания през октомври 2002 г. поради назначаването ми за директор на Радио Варна. “Вечнозелените” пое звукорежисьорът Данчо Стоянов, доказан професионалист, енциклопедист и музикален колекционер, който продължи традициите на предаването и контактите с неговите сътрудници. Те разширяват и сега информационния кръгозор на предаването, създават и обогатяват атмосферата му със спомени и носталгия по неувяхващите песни.

Неведнъж съм казвал в ефир, че завиждам на младите поколения, които тепърва ще откриват златната поп-рок история, рокендрол лавината на 50-те, ренесансовото десетилетие на 60-те, мощната рок епоха на 70-те, многостилието на 80-те и 90-те години... Благородна завист, защото знам, че веднъж докосне ли те музиката, страстта да откриваш и преоткриваш нейната безграничност те завладява за цял живот. И доколкото радиото изпълнява подобна мисия, то участието ми в неговия артистичен състав ме кара да изпитвам приятното чувство на гордост от моя четвърт век в Радио Варна.

Октомври 2006
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.