II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ЕТЮДИ ЗА СЛУШАТЕЛИ... ЕМИЛИЯ НИКОЛОВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна от 2000 г. (с прекъсвания)

Репортер, автор и водещ на “На светло”, “Акценти” и др.

Медът

Кое може да бъде по-хубаво от едно гърненце с мед? Ами, две гърненца с мед, казал Мечо Пух и се облизал.

И аз се облизвам често. От лакомия към приказките. Устата пресъхва, но се пълни душата. Обичам да говоря. Затова, ако ме питат кое може да е по-лошо от това да нямаш зъби, отговарям - ами, да ти липсва език. Без него не бих разказвала на децата си патилата на Пух и приятели, не бих срещнала и вас, слушатели.

Гласът

Но, да не пренебрегвам и гласа. Заради него пожертвах два броя сливици. Истината е, че го направих в чест на уважаемия слушател. А също и за да стопирам върволицата от настинки, които свеждаха гласовите ми данни на едно ниво с Деми Мур, не дай си Боже, и с Ал Пачино. Защото очите може и да излъжат, но ушите - никога.

Спомням си как професор Елена Кутева, дъщеря на прочутия Филип Кутев, стоически броеше секундите, докато певицата, която звучеше в ефира свърши музикалната си репетиция. Накрая не издържа и попита: “Докога ще се мъчи това девойче?” После обясни, че е много важно да имаш първо гласови данни, а после да знаеш как да ги опазиш. Защото за нея дилемата се състоеше в избора на цигари и фарингит, или въздържателство и филтриран глас.

Да/Не

Гласът има и своите настроения. Чувала съм поне 50 начина да се каже думата “да” и 10 пъти повече оттенъка на думата “не”. Няма да забравя как правих опит да се чуя с дежурния в митницата, след контрабандна афера на цигари “555”. Диалогът протече в следния порядък:

- Ало, добър ден!

- Добър ден!

- Митницата ли е?

- Да.

- Обаждам се от Радио Варна.

- Не. Имате грешка.

Не, няма грешка. Припомням си този блицразговор, който е повече от показателен за нравите на българския чиновник. Досущ като в приказката “Гузен, негонен бяга”. И как набързо “да” се превърна в “не”!?

На светло/На тъмно

Невидими и въображаеми оставаме за вас, уважаеми слушатели, но трябва да знаете едно. Няма ли го тандемът водещ-звукорежисьор, колкото и да си бъбриш пред микрофона, “звукото” дирижира ситуацията... И колкото да се мислиш за водещ, всъщност си един вид изчакващ да светне червената лампа, за да пуснеш гласа си в ефира. Разбира се, ако няма авария в остарялата електропреносна мрежа на Варна - нещо, което се случи в началото на (забележете!) третото хилядолетие. На 25.10.2006 г. предаването “На светло”, което водя всеки делничен ден от 12 до 17 ч., за цели 23 минути се превърна в своята алтернатива “На тъмно”.

Съдбата

Да не забравям и гласа на съдбата, особено ако се обади в подходящия момент. Да дойде току по правилата на маркетинга - в точното време и на точното място. Времето съвпадна с отбелязване на 5-годишнината от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември. Съдбата се прицели съвсем точно - броени минути преди началото на вече уговорен разговор с Марин Найденов, редактирал книги, свързани с 11 септември. Агенциите тогава разпространиха новината за поставено взривно устройство на летището в София. Ето как ефирът на Радио Варна се оказа мястото, където разговорите са позиционирани така, че да изпреварват новините - една идея преди събитията.

Удовлетворението

Удовлетворението е най-пълно, когато гласът бъде чут от този, от когото зависи нещата да се случват. Тогава разбираш, че думите не са отишли на вятъра. Разбираш, че работата, която вършиш от едно студио, “три на четири” метра, има своя смисъл. И се чувстваш значим и полезен. В конкретния случай - на деца, родители и учители от ОУ “Ст. Караджа” във Варна. Всички те, ден преди началото на учебната година се сдобиха с парапети, които да опазят тротоарния терен от паркиращите там, в продължение на години, автомобили.

Хобито

Стигнах до училището и ето че се размечтах... отново, както тогава. В аудиокабинета по английски език, където не чух ни дума от урока. Сякаш под хипноза, цял час съзерцавах слушалките. И си дадох дума. Включих я в изречение. Завързах приятелство. И още съм му вярна. А хобито се превърна в професия.

Октомври 2007
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.