II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

НАУЧИХ СЕ ДА РАБОТЯ В ЕКИП... ДИМИТРИЧКА ХАДЖИЕВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Звукорежисьор и музикален журналист в Радио Варна, 1974-1993

Музикален редактор на “Прибой”, “На чаша кафе”, “В събота с вас” и др.

Автор и водещ на “Неделен следобед”, “Студио „Музика” и др.

Много пъти като дете съм минавала край красивата бяла сграда с островърхи кулички на входа на Морската градина във Варна. Въображението ми рисуваше различни картини, които бяха свързани все с тази къща, без изобщо да си представям, че някога не само ще вляза, но и ще работя в нея. Но какво ли не се случва в живота... Завърших Музикалната академия в София и в един прекрасен ден пристъпих прага на красивата бяла къща - след издържан изпит в Радио София постъпих на работа в Радио Варна като звукорежисьор. По-късно разбрах, че преди мен жени звукорежисьори не са били назначавани.

И ето ме на първия запис, който правих сама. Тогава много от предаванията вървяха на запис. Предаването се наричаше “Нашият разказ” и започваше с музика. Музикалната оформителка Надя Борисова донесе много магнетофонни ленти и смесването беше сложно, а аз като човек, който е в началото на професионалния си път, се стараех всичко да е безупречно. И точно след като смесих музиката и подадох микрофон на актьора Борис Луканов, който четеше разказа, се чу оглушителна кихавица. Стреснах се, а всички останали се разсмяха, защото действително ситуацията беше смешна. Както и да е, започнахме отначало, записахме всичко, вече без такива “грешки”, но този първи запис запомних за цял живот.

Помня и първия си музикален запис. Гостуваше Одеската опера. Радио Варна разполагаше със звукозаписна кабина в операта. Обясниха ми къде се намира и аз в уреченото време уверено започнах да се катеря по стълбичките нагоре, ако знаете онези малки железни отвесни стълби встрани от оперната сцена. Не забелязах никъде кабина по пътя си и продължих нагоре, докато най-сетне стигнах “при ангелите”. Кабина обаче не се виждаше. Чудех се какво да правя. Намирах се най-горе на сцената, по обратния път не можех да сляза, защото от високото ми прилошава. Огледах се. Минах по някакви паянтови мостчета, после по други, докато в един момент нямаше вече откъде да мина и скочих от доста голяма височина долу. Приземих се точно зад гърба на един от солистите, който се разпяваше и сериозно го стреснах, но... нямах никакво време за обяснения. Трескаво попитах за телефон, за да се обадя на колегите и в този момент забелязах тонтехника Трифон Гочев, който също беше тръгнал да ме издирва. Като му обясних къде съм се качила, той се смая, защото тонкабината на радиото се намирала съвсем наблизо, още след първите десетина стъпала. А аз не съм я видяла и съм я подминала... След това цяла седмица имах мускулна треска.

Отначало работих като звукорежисьор, а след това като музикален редактор. Работата в Радио Варна разви у мен точност и бързина на реакциите (понякога само за секунди трябва да вземеш решение), научих се да се ориентирам във времето и най-важното - да работя в екип.

80-те години бяха период, в който нещата в Българското национално радио се поразчупиха, навлязоха нови форми. След като Боян Трайков стана генерален директор, повече предавания започнаха да се излъчват на живо, водени не от говорители, а от самите журналисти. Естествено, тези тенденции не отминаха и Радио Варна. Спомням си колко много слушахме радио, колко дълго обсъждахме всичко, свързано с радиото и с какво удоволствие работехме заедно - текстовият и музикалният редактор. Преминах през различни редакции в българската програма и втората програма на Радио Варна за чуждестранните гости по Българското Черноморие.

Райна Стефанова водеше “Прибой” - предаване с културна проблематика. Обсъждахме заедно материалите и музиката, тя се съветваше кое да обяви и кое не, още повече че в предаването вървеше музика не само от сериозния, но и от забавния жанр.

С Николай Илиев пък правехме “В събота с вас”. Магазинното предаване се излъчваше от 17 до 19 ч. всяка събота, интерпретираше културни теми, но отделяше минути и за спорт, и за различни музикални рубрики като “Джаз компас”. Понякога подготвяхме и концерт по желание на слушателите. Много спорехме с Николай, но споровете ни се отнасяха единствено до това кое как да направим, та предаването да стане по-добро.

Спомням си също и “На чаша кафе“ с Милан Асадуров. За сигнал на предаването бяхме избрали фрагмент от “Стената“ на “Пинк Флойд”. “На чаша кафе” се излъчваше в събота сутрин от 7,35 до 8 ч. и музикалният редактор, естествено, трябваше да се съобразява не само с текста, но и с часа, в който се излъчва предаването. Съботната сутрин предполага една по-лежерна, по-лека музика и Милан винаги намираше оригинален начин да свърже музиката с текста - често звучеше любимият и на двама ни Висоцки.

Бях и сред авторите на “Неделен следобед “ - едно много приятно познавателно предаване на Музикалната редакция. Благодарна съм на заместник-главния редактор Тихомир Йорданов, който ме научи да “не се спъвам“ в думите и да намирам най-точния израз. С удоволствие заставах и пред микрофона на “Студио „Музика” - половинчасов ретромомент в следобедната програма на Радио Варна, съобразен с предпочитанията на слушателите към евъргрийни.

Години, години... и така до 01.01.1993 г., когато напуснах Радио Варна, за да отида в частна радиостанция, но... това е друга тема.

И днес, минавайки край променената, вече частна сграда с островърхите кулички в Морската градина, все ми се струва, че ще видя някои от хората, с които работех дълги години - от студиата ще надникнат Лили Герджикова, Венелина Ганева, Добринка Томова, Петър Крушовенски, Иван Попов; от втората сграда ще бързат за емисия Йорданка Калчева, Нина Кремньова, Виолета Тончева, Румяна Цанева, Барбара Свещарова, Николай Желязков; по пътеката от третата сграда ще се зададат Таня Големанова, Иван Пенев, Атанас Стоев, Димитър Вълчев, Дарина Димитрова, Таня Младенова...

Оглеждам се и за колегите от Музикалната редакция - Ангел Истатков, Недялко Станев, Кънчо Мошев, Катя Николова, Жени Чапаева, Надя Борисова, Тамара Велинова...

Бяхме не само колеги, но и приятели. Много неща ни различаваха, но ни обединяваше голямата обща любов към Радио Варна.

Април 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.