II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

“СТОЙНОВА В АТАКА”... ДАНИЕЛА СТОЙНОВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Репортер в Радио Варна от 1993 г.

Кореспондент на БНР от 2002 г.

Да си репортер не е просто професия, убедена съм в това. Да си репортер е начин на живот и на мислене или, както казваше чудесният репортер и бивш генерален директор на БНР Иван Обретенов: “Да си репортер, е състояние на духа.” Започвам с тази негова мисъл, защото се чувствам точно по този начин репортер.

Спомням си усмивката на “вечната” секретарка и личен състав Ана Харизанова, която така ме посрещна, когато дойдох да попитам за конкурса за репортери в Радио Варна, че не усетих кога подадох документите си. Сред множеството от кандидати, буквално запълнили пространството между радиото и Фестивалния комплекс, останахме само няколко души. Бях горда със себе си. След няколко месеца, в които направих доста анкети за нощния блок, започна истинската ми кариера в Радио Варна. Митингите, протестите, новите лица на демокрацията, промените, свързани с много проблеми и конфликти, които трябваше обективно да отразяваме, варненските “пирамиди”, трагедиите и радостите на варненци - всичко това мина през сърцето ми и през микрофона на Радио Варна, за да стигне до слушателите. Разбрах, че репортерството е истинската журналистика и че то те избира, а не ти него. Спомням си деликатния и интелигентен колега Иван Хаджиев, който за съжаление вече не е между нас. Той ме учеше как се правят новините, как се проверяват и редактират дори съобщения от най-авторитетните агенции, как се отсява дребнотемието от важното. Другият ми учител по професионализъм беше и е Луиза Тахмисян - радвам се, че и до днес сме добри приятелки. От нея научих нещо много важно - за да правиш добри интервюта, трябва да минеш през новинарството. Тогава бях на сутрешни новинарски дежурства, а следобед ходех на репортажи. Постепенно развих собствен стил и се убедих, че няма събеседник, който да ти откаже информация или интервю, ако си психолог и знаеш как да го постигнеш.

Спомням си няколко забавни случки. Първата е с президента Желю Желев, който трябваше да пристигне с вертолет, за да открие част от магистрала “Хемус”. Много колеги, включително от столичните медии, решиха да го интервюират след откриването. Аз реших друго и в момента, когато президентът се запъти да пререже лентата, успях буквално да го “гушна” (поради разликата в ръста) и да му задам три кратки въпроса. След откриването Желю Желев веднага отпътува, така че само Радио Варна излъчи запис от събитието.

Следващия президент Петър Стоянов познавам лично и затова при първата му президентска визита във Варна трябваше да го доведа в студиото директно от аерогарата. Там се оказа, че поради нови ангажименти предвиденото гостуване в Радио Варна може да отпадне. Въпреки това продължих с настояванията си и тогава президентът ми каза: “Даниела, наистина няма да имам време да дойда до Радио Варна, но ще дам интервю от подвижната радиостанция.” И без повече уговорки Петър Стоянов се настани в нашето ПРС - една стара синя “Лада”, която не беше никак комфортна. Извиних се, че колата ни може би не е подходяща за един президент, но нямаме възможност за по-хубава, зададох първия си въпрос и интервюто стана. По-късно инженер Емил Станков, който беше и шофьор на ПРС-то, разказваше колко се притеснил от ситуацията, та чак сънувал Петър Стоянов.

В Радио Варна имаме и един друг любим разказ за подвижната радиостанция, свързан с кмета Кирил Йорданов от периода, когато изпълняваше длъжността областен управител на Варненска област. Веднага след обявяването на новината, репортерката Мариана Личева уговорила новия областен управител да даде първото си интервю за Радио Варна. Когато влязъл в ПРС-то ветеран, Кирил Йорданов забелязал, че едната седалка е подпряна с две тухли и попитал: “Какви са тези тухли?” “Ами тухли-четворки”, услужливо обяснил нашият шофьор, учуден от пропуските в общата култура на областния.

По време на новинарството си имах също забавни моменти. Веднъж, непосредствено преди емисия, дойде Луиза Тахмисян и ми каза: “Ето ти една новина, но като я четеш, гледай да не личи радостта ти!” Новината се отнасяше за оставката на правителството на Беров.

Или случаят с официалното посещение във Варна на виетнамския премиер. След пресконференцията в общината всички репортери последваха високия гост по стръмните стълби от втория етаж надолу. Аз вървях непосредствено до него и докато му задавах първия въпрос, колегите, в желанието си да чуят отговора, ме бутнаха и аз залитнах върху премиера. Без малко да паднем, но успяхме да се спрем в последния момент. Айсихел Руфи от вестник “Труд” отбеляза: “Жалко, щяхте да сте на снимка на първа страница - двамата в подножието на стълбите.”

Спомням си и последния “Разговор с Вас” на радиолегендата Божана Димитрова, който се излъчи в Деня на Варна - 15.08.1997 г., от студиото на Радио Варна. Имах ангажимента да се включа от пресконференцията на тогавашния премиер Иван Костов, но тя все се отлагаше, та чакахме до осем вечерта. Междувременно Божана разбрала, че колегите ме наричат “Пършинг”. ”Защо “Пършинг”?, попитала тя. “Защото като ракетите от този клас “отнася” събеседниците си бързо и отвисоко”, бил отговорът.

Като най-забавен, но и рисков оценявам “сблъсъка“ си с охраната на чуждестранните президенти, защото тя буквално не допуска “пиле да прехвръкне”. С нашите момчета от НСО нямаме проблеми, защото те, в повечето случаи, разбират колко е важна работата на журналистите и не пречат да си я вършим. Особено “страшни” ми се сториха бодигардовете на Стипе Месич и на Нурсултан Назърбаев. Доста по-високи от мен, с квадратни рамене, обучени в бойни изкуства. Единият доста силно натискаше ръката ми с микрофона надолу, въпреки че го гледах страшно. Накрая се предаде, защото президентът започна да отговаря на въпросите ми.

Началникът на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” капитан Станко Станков ми разказа за едно от посещенията на военния министър Николай Свинаров, когато в някакъв момент колегата от вестник “24 часа” Митко Щерев ми дал знак: “Стойнова, в атака!” ”Когато чух това и видях как ти тръгна с микрофона напред, а останалите журналисти тръгнаха след теб, въпреки че съм военен, малко се постреснах”, упражни чувството си за хумор капитанът.

Най-важното, въпреки комичните ситуации и трудните моменти, е, че Радио Варна, освен европейските условия на труд, хубавата сграда и модерното техническо оборудване, ни осигурява свободата да кажем мнението си - разбира се, когато то е компетентно и почива на истински факти. Отбелязвам го, защото знам, че дори в някои медии да искат да кажат истината, ”отгоре” не им разрешават. За чест на Радио Варна и на БНР при нас това не се е случвало никога.

Да кажем истината на слушателите и да не я подменяме - така разбирам журналистическата отговорност. Сигурна съм, че ние от голямото семейство на националното радио винаги ще бъдем себе си, който и да е на власт, който и да се опитва да ни влияе. Аз също ще продължавам да бъда себе си - обещавам го на радиото и на слушателите.

Юни 2005
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.