II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ИДЕЯТА “ОЩЕ ПОВЕЧЕ”... ДАНИЕЛА ИВАНОВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна от 1991 г. (с прекъсвания)

Автор и водещ на “Още повече”, “Събота плюс”, “Неделна наздравица”, “Позиция”

Да си призная, след като обещах да напиша следващите няколко странички, почувствах се изключително объркана. Върнах лентата с десетина години назад, когато се роди предаването “Още повече”, и пробвах да отключа от тайните ъгълчета на паметта си някакви умопомрачаващи класически подробности за началото, за творческия процес, за неразораната ефирна територия, в която по това време да се шегуваш с политиците, с мрачните събития от всекидневието и със самия живот, беше почти скандално.

Предполагам, че това, което четете, трябваше да бъдат солидни думи на радиоветеран, готов тържествено да пристъпи в учебниците по теория на журналистиката. Само че всеки път, щом понеча да систематизирам сухите хронологични детайли, откривам нещо друго - не неочаквано, но съвсем различно... Всеки път, когато предприема мисленото пътуване назад, ме залива яркото, горещо, слънчево чувство на радост, удоволствие и забавление, с което се правеше “Още повече”, а смея да твърдя, че мнозина изпитваха същото и докато слушаха това предаване. Идеята за него се роди през март 1994 г., както впрочем идеите за всичко радостно и светло, които ни осеняват винаги през пролетта. По общо мнение на колегите бе дошъл моментът програмната схема на Радио Варна да се дооцвети с едно актуално-усмихнато предаване, което в края на работния ден да рисува неговата картинка, но не в солидния коментарен стил на предаването “Нещо повече” по програма “Хоризонт” на БНР. Търсената забавна алтернатива с разведряващ тон трябваше да открива хумора в репликите, изказани през деня от политици, министри и историци, да добавя премълчаната част от изреченията на специалисти, коментирали горещи теми, да осмива словесни бисери и да провъзгласява най-свежите събития за изминалите работни часове.

Излъчването на “Още повече” започна на 04.04.1994 г. всяка делнична вечер от 18 до 20 ч., а не след дълго времетраенето беше увеличено с още един час - до 21 ч. Това беше едно динамично предаване, в което кратките реплики биваха следвани от най-горещите хитове на музикалния пазар и в крайна сметка музика и текст оформяха един цялостен, здрав и забавляващ се организъм.

През четирите години, докато съществуваше това предаване, винаги и във всичко получавах подкрепата на колегите си, за което съм им безкрайно благодарна!

В началото бях сама. После стана ясно, че просто е наложително да има втори човек и през екипа последователно минаха Мариана Личева, Росица Пенкова - днес главен редактор на в. ”24 часа Море”, Свилен Петров, Светлана Вълкова и Жулиета Николова. Разчитах на чувството за хумор и на свежите материали, които правеха за “Още повече” Радостин Паприков и Лиляна Трънкова. Дори беше сформиран фенклуб “Още повече”... Нали не смятате, че сме се взели насериозно? Просто си вършехме работата. Мисля, че в онези времена всички от радиото се забавляваха да поработят за “Още повече”. Момчетата от техниката правеха различни записи, които можеха да се използват за колажите на предаването, музикалните оформители избираха най-хубавата музика, колегите репортери никога не забравяха да заделят кратко записче на най-забавните реплики на събеседниците, с които се срещаха през деня, или да ми преразкажат нещо смешно, което се е случило на среща, събитие, пресконференция.

В монтажното студио Добринка Томова и Румяна Лазарова посвещаваха часове на прословутите колажи на “Още повече”. Няма да забравя - инж. Борислав Боев беше записал футболен мач от португалската телевизия, донесе го и каза: “Това плаче за теб!” Насложих отгоре текст в духа на онова, което се случва в българската политика, като съобщих в отбора имената на най-атрактивните и енергични депутати и си поиграх с наболелите теми и събития от парламентарния живот. А тогава народните избраници определено се стараеха да снабдяват с богат материал дори и най-слабото хумористично перо. След излъчването на коментара телефонът в студиото прегря от слушателски обаждания...

“Още повече” трябваше да продължава изреченията, написани през деня от самия живот, да предлага любима музика и добро настроение и да допълва интересна информация за актуалните събития - информацията, която нямаше как да влезе в официалните хроники. Искаше ми се... и дълбоко вярвам, че с течение на времето “Още повече” заедно с предаването “Бизнес Интеграл” се превърнаха в нещо като оптимистична територия и музикален оазис в онези трудни дни на политически, икономически и духовен хаос, когато по улиците беше много трудно да срещнеш усмихнат човек. Двете бяха различните страни на монетата - една ценна и необходима ефирна монета.

Спомням си, че преди да се захвана с това предаване, имаше дни, в които ми идеше да грабна микрофона и да изкрещя: “Хей, хора! Какво правите? Животът ви минава в тъга и безнадеждност!

Нима преходът ще ни осъди да пропилеем мрачно дните си? Вие трябва да се смеете, да пеете, да танцувате, да се срещате с приятели... да живеете!” И се постарах да превърна трите ефирни часа всяка делнична вечер, а по-късно и съботния следобед, когато правех авторското предаване “Събота плюс”, в ода на радостта, чувството за хумор и в показно упражнение, че всяка личност, събитие и явление имат своите забавни страни. Трябва само да се вгледаш по-внимателно и ще ги откриеш.

Например имаше един драматичен период, когато в питейната вода във Варна откриха примеси от нафта. Тогава “Още повече” не пропусна да цитира и да украси хумористично следния диалог между видната еколожка и поетеса Венета Мандева и Емил Георгиев - управител на ВиК - Варна: Тя: “Аз живея в “Аспарухово”. Изкъпах се тази сутрин, преди да тръгна за насам, но ето - сега мириша на нафта!” Той: “А... Защо?... Нищо такова не чувствам...” Веднага след това излъчихме кавърверсия на песента на Адриано Челентано “Soli” в актуалния български вариант заглавието беше “Петроли”, а забавлението - огромно!

“Още повече” беше царство на кавърверсии на известни песни с актуални български текстове, на колажи и на клипове. Няма да забравя как веднъж с Наталия Гешева и Елизабет Чешмеджиева изработихме авторекламен клип на предаването, който си беше цяла приказка за нещастния принц, дето целувал жаба след жаба и... никакъв ефект, понеже не от всяка жаба става принцеса. Обаче в “Още повече” сме толкова добри, че всяка принцеса можем да омаскарим и да превърнем в жаба. Толкова се веселихме, докато го играехме... толкова се веселихме... Имах чувството, че ще припадна от смях. После седмици наред само щом се срещнехме по коридорите и прихвахме в неудържим смях, още преди някоя от нас да е отронила и дума!

Мисля, че най-важното в това предаване, освен амбициозните цели, които си беше поставило то, бяха възторгът и вдъхновението, с които се правеше. А когато нещо е създадено с много любов и радост, това обикновено увлича аудиторията и я изпълва с положителен заряд. Така в първите няколко седмици и месеци на “Още повече”, когато страстите в българския политически живот бяха полярни, когато всяка искрица беше в състояние да опожари деликатните нишки на човешките отношения, на ефирния телефон звъняха хора, които бяха във възторг от идеята на предаването. Ала имаше и други. Те яростно заклеймяваха чувството ми за хумор, проявено в тежката кризисна ситуация, в която се намира България. Можех ли да им обясня, че съм една от тях и ако витрините на хранителните магазини зеят празни, аз също нямам какво да сготвя у дома, но не бих желала животът ми да се проточи в гняв, мрак и духовна треска. Все пак за кратко време повечето врагове на идеята установиха, че с кризата и с хаоса всеки се бори по различен начин.

Разбраха, че понякога словото, изваяно с внимание, любов и усмивка, може да бъде много по-ефектно от най-агресивните обиди. В рубриката “През едното влязло, от другото излязло” провеждахме сеанси за водата и примесите от нафта в нея, сеанси тип: ”Ще ме изцапа - няма да ме изцапа, ще ме отрови - няма да ме отрови.” Пускахме песента на деня, пеехме с изпълнителя, забавлявахме се и молехме слушателите да бъдат милостиви и да намалят радиоприемника, защото съседите им разполагат и с други начини да ни слушат.

Веднъж за Свети Валентин с Радо Паприков направихме кавър на песента, която според нас Браян Адамс неправилно бе нарекъл “Обичал ли си някога истински жена?” Нашата версия се въртеше със заглавие “Хич не ти и трябва да обичаш истински”. По-късно “посегнахме” върху песента на Джесика Джей “Казабланка”. Беше славно време! Трудехме се усърдно, но и се забавлявахме като за три живота!

И днес, приседнала няколко стъпала по-далеч от времето на “Още повече”, всеки път, когато мислено се връщам назад, си спомням само радостта и удоволствието от добре свършената работа, гордостта от някои добри попадения и всеобщото забавление, с което беше свързано правенето на това предаване. Разбира се, давам си сметка, че съм допускала и много грешки. Там хубавото е, че ако човек има воля за развитие, поучава се от тях, преодолява ги и се старае да не ги прави никога повече. Когато “Още повече” изигра своята роля на обзорно-развлекателен коректив в ефира на Североизточна България, направих един клип, чийто текст гласеше: “Обичам това радио!” Казах го искрено и от цялото си сърце. Ако ме запитате бих ли направила отново това предаване, ще ви отговоря абсолютно категорично: “Не!” Защото за всичко на този свят си има точно време и точно място.

Ако трябва да бъда честна, моят модел за радио е твърде емоционален и до известна степен се доближава до модела, по който работеше “Още повече”. Вероятно не звучи като класика, но моят модел е такъв - докато пътуваш нанякъде, докато седиш на балкона или си наливаш едно питие за освежаване, да слушаш любими песни с по няколко нежни, добри думи между тях.

Впрочем, ако се наложи да презапиша клипа “Обичам това радио!”, и този път ще го кажа искрено и от цялото си сърце!

Февруари 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.