II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ВСЕКИ МЕСЕЦ ПО ЕДИН HARLEY DAVIDSON... ДАНЧО СТОЯНОВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Всеки месец по един Harley Davidson

В Радио Варна от 1994 г.

Звукорежисьор, музикален редактор, автор и водещ на “Вечнозелените”, “Неделна наздравица” и др.

За мен всичко започна на 13.05.1994 г., когато почти случайно се явих на конкурс за музикални редактори в Радио Варна. Помня, че се проведе във Фестивалния и конгресен център и имаше отчайващо много кандидати. На въпроса на комисията “Защо искаш да работиш в радиото?” отвърнах “Занимавам се с музика, откакто се помня и смятам, че мога да бъда полезен” и така отворих една много важна страница в моя живот. Защото музиката (и мотоциклетите) са моята голяма страст. А да работиш това, което обичаш, сигурно е по-хубаво от това да обичаш работата си.

Сега с усмивка си спомням първите притеснителни дни и звукорежисьорите, които работеха като на шега, седнали уверено зад пулта. Въпреки че имах богат опит в използването на полупрофесионална аудиоапаратура и обстановката в студиото не ми беше съвсем чужда, когато трябваше да поема съвсем самостоятелно звукорежисьорския пулт, доста се изпотих... но се справих и бях доволен от себе си. Налагаше се да науча още много неща и затова всеки ден след приключване на служебните си задължения оставах във фонотеката и слушах с часове музика от богатия фонд на Радио Варна. Тогава все още разполагахме с малко дискове, почти всичко беше на ленти, а компютризацията - далеч. Мисля, че още в началото успях да се впиша в средата на колегите и даже започнах да градя свой авторитет с музикалните си познания, малко чепатия си характер и понякога хапещ хумор.

В Радио Варна непрекъснато се извършват обновления независимо дали се отнасят до музиката, техниката или журналистиката. Самият аз съм свидетел и участник в процеса на постепенното сближаване между музикалното оформление и звукорежисьорската дейност, продиктувано от развитието на радиотехниката и модерните радиотехнологии. Докъм 1993 г. програмата се е подготвяла и реализирала от традиционния екип: журналист, музикален оформител/редактор, звукорежисьор и звукотехник/звукооператор. След това, наред с магнитните ленти, започнахме да използваме аудиокасети и аудиодискове, които направиха присъствието на звукооператор в апаратната излишно. На следващия етап (1996-2000) вече само един човек съвместяваше функциите на музикалния оформител и звукорежисьора. С въвеждане на автоматизираната система за радиопроизводство Dalet през 1997 г. се осъществи още по-пълноценна интеграция между музика и техника. От 2000 г. ръководителят на звено “Музика и реализация” изготвя с компютърния селектор Play-List набор от музикални изпълнения, които оформят обичайната информационно-музикална програма, а специално музикално оформление правим при различни информационни поводи, като празници, извънредни ситуации и т.н. Специализираните предавания - културни, спортни, развлекателни, детски и т.н., както и музикалните предавания, също се оформят с подходяща музика. Същото е валидно и за One Man Show предаванията.

Звукорежисьорът има пълната свобода да приложи музикалните си познания и творческите си възможности, но да си добър в този занаят не е никак лесно. Трябва да познаваш огромен обем музика и да боравиш с нея свободно - като започнеш с Hard Rock и след половин час завършиш със Soul, слушателят да не усети прехода, а и да му хареса. Желателно е при това да игнорираш донякъде личния си вкус, за да не попаднеш в капана на 100-200 повтарящи се песни.

Някъде по това време започнах да развивам идеята, която ме е преследвала постоянно - да опозная цялата англоезична популярна музика от 50-те години до днес. Щастлив съм, че моята “Поп-рок енциклопедия” (Рекламно-издателска къща “Герлово”, Варна, 1998 г.) вече е факт и като първо по рода си българско издание служи, надявам се, добре на специалистите.

Да си призная, атмосферата от предишните дни в старата сграда на Радио Варна, като че ли малко ми липсва. Веселието, смеховете около масичките пред радиото, където сядаш с кафенце след работа да отпочинеш, да споделиш как е минало предаването или просто да побъбриш на въздух.

Оттогава имам много спомени - някои забавни, други трогателни. Веднъж трябваше да поздравим цяла рота войници, времето за реакция беше малко и аз им избрах песента “Нека поговорим за секс” на Salt `n` Pepper, надявайки се да го приемат с чувство за хумор. Помня и един специфичен поздрав, който получих за рождения си ден. Водещата на информационно-музикалната програма обяви в ефир: “Вместо да говоря много за Данчо Стоянов, ще ви кажа само, че всички мои приятели искат да знаят работния му график за седмици напред!” Звучеше прекалено ласкателно, почувствах се дори неудобно и й го казах, а тя ми отвърна съвсем сериозно: “Няма нищо измислено, това си е чиста истина.”

Хубаво е да чуеш подобни неща, но е пагубно, ако се възгордееш. В нашата професия много лесно се греши, а и грешките обикновено са непоправими. Все пак смея да мисля, че съм дал много от себе си и съм допринесъл за музикалния имидж на Радио Варна.

Със същата нагласа подготвям и специализираното музикално предаване “Вечнозелените”, което поех в края на 2002 г. от Енчо Чакъров. В него звучат изключително шлагери отпреди десетилетия и точно в това се крият редица затруднения, но нали в преодоляването на предизвикателствата е удоволствието от работата.

Ще си призная още нещо. Когато имам възможност, слушам аналогични предавания на други радиостанции за “сверяване на часовника”. Със задоволство установявам всеки път, че като разнообразие на изпълнители и концентрация на уникални песни “Вечнозелените”, поне на този етап, е недостижимо и аз се старая това статукво да се запази. За това определена роля играе и стимулът, който получавам от слушателите. Благодаря им от сърце за подкрепата! Тук си спомням за един слушател от София, почивал всяко лято в Ахтопол. Обади ми се оттам: “Когато съм на морето, редовно слушам Вашето предаване, разказвал съм на приятели за него и много съжалявам, че Радио Варна не се чува в София...” Кой знае, може и това да стане някой ден...

Вярвам, че когато правиш нещо с любов, винаги се получава и слушателите го усещат, а и колегите също. С удоволствие се сещам за тържеството, с което в радиото отбелязахме моята 50-годишнина. “Пожелавам ти заплата, с която можеш да си купуваш всеки месец по един Harley Davidson!”, ме поздрави директорът Стоян Чешмеджиев и аз приех думите му като част от отношението, което всички ми засвидетелстваха в този ден. Благодаря ви, колеги!

Трудно ми беше тогава да скрия вълнението си, още по-трудно ми е сега да вместя дългогодишните си впечатления в няколко странички, едно обаче ми е лесно да ви кажа. Щастлив съм, защото имах прекрасния шанс да превърна хобито си в професия. Желая го на всекиго.

Януари 2005
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.