II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

“РАЗГОВОР С ВАС” ОТ СТУДИОТО НА РАДИО ВАРНА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Автор и водещ на “Разговор с Вас” по програма “Хоризонт”, 1974-1997

Носител на националната награда “Сирак Скитник 2004” за цялостен принос към българската радиожурналистика Председател на Обществения съвет на БНР

Минават седем, осем години от необикновен варненски петък. Годината е 1997-а, денят 15 август е празник на Варна, настроението, духът са приповдигнати и в цялото Радио Варна. Улавят ги още първите минути в “Разговор с Вас”: “Честит празник, Варна! На една вълна, на национална, са “Хоризонт” и Радио Варна. (Звучат двата радиосигнала.) Пред микрофона е Божана Димитрова с цяла армия или армада от млади репортери на Радио Варна...”

Случайно запазеният сценарий на предаването връща преживявания, събития, имена от този необичаен “Разговор с Вас”. Сюжетите звучат актуално и днес, избрал ги е въодушевен репортерски екип - Даниела Стойнова, Петранка Божкова, Стоянка Райчева, Мариана Личева, Атанас Илиев. Час по-напред е завършила пресконференцията с тогавашния министър-председател Иван Костов и Даниела Стойнова, естествено, единствена е успяла да вземе интервю. Имаме шанс този ден да предаваме и от Карин дом, в който гостуват с дарове първите тогава дами на България Антонина Стоянова и Елена Костова. След 18 ч. в първо студио на Радио Варна е кметът Христо Кирчев, от студиото в София тогавашният министър на туризма Валентин Василев отговаря на всички трудни въпроси, които пряко поставя от импровизираното студио в Златни пясъци шефът Николай Недков. Курортният сезон е в разгара си с всичките си хубости и разочарования. С кореспондентката на Радио Варна в Добрич Петранка Божкова сме попаднали на гореща следа, на тайна зърнена борса - загубата от кражбата е “само” един милиард лева! Проверяваме и абсурден факт пак там - афера с млякото и сиренето, с която попадаме в омагьосан Млечен път или кръг, в орбитата на добилия по-късно печална слава “Орион”. За чест на репортерката по изнесените ярки факти и имена се говори дълго и веднага след нашето предаване те попадат в кръгозора на прокуратурата.

Със Стоянка Райчева проверяваме новината, че “Роувър”, прочутата автомобилна фирма, е на път да се върне в България въпреки разочарованията от предишен опит. Сега е избран Добрич, но дали ще потръгне работата - интервюто със съмненията и прогнозата на журналистката правят силно впечатление.

На мига проверяваме и току-що изтеклата от BBC новина, че мангановите залежи край варненското село Оброчище имали поне 150-годишна перспектива. Коментираме това с експерти, но едва ли сме могли да знаем, че голяма част от надеждите, истински или украсени, ще потънат, ще се стопят по различни причини, по различни заслуги...

Междувременно откритите телефони в студиото на Радио Варна трупат десетки нови въпроси, примери, идеи и имена от цялата страна. Необичайно е и музикалното звучене с всичките хубави песни за Варна, за варненци, разбира се, начело с “Варна, хубава Варна, обичам те!” Младата музикална редакторка се оказва и режисьор на пулт. Досега в софийското студио винаги се е работело с един режисьор на пулт, с един звукооператор, с отговорен редактор и с две музикални редакторки. За пръв път във Варна целият този отбор е заменен от едно младо и много хубаво момиче - Наталия Гешева. Преодолявам смайването си, но остава страхът, че то няма как да се справи с работата - да избира песните на мига, в съзвучие с динамично променящия се диалог, че ще допуска паузи или някакъв технически гаф, тъй като микрофоните са разположени на повече от десет места в района. Така или иначе в 16 ч. ние оставаме двете с нея в студиото, очи в очи, всяка със страховете си. Защото, както по-късно ми призна Наталия, тя е била още по-изплашена от отговорността да бъде за пръв път на звукорежисьорския пулт за 4-часова жива връзка с “Хоризонт”, при това в най-слушаните петъчни часове. В студиото, макар и затворена, е гостенката от София, с безкрайните си претенции, неочаквани желания, рефлекси и други навици! Но като дойде дълбоката вода, няма как да не заплуваш и аз с облекчение установявам, че още в първия половин час нещата потръгват гладко, един по един страховете се стопяват, великолепната музика повишава настроението и в студиото, и в ефира. От лицето на момичето изчезва сянката на смущението, работата си е работа и тя е мобилизирала всичките професионални умения и на младата звукорежисьорка, и на дългогодишната водеща...

Сега е моментът да кажа, че това е един от последните “Разговори с Вас” - в края на месеца закривам предаването, което е било в ефира близо 24 години. Така се е разпоредила съдбата и вероятно то си е свършило работата, може би е проправило пътя на дълго мечтаното обществено радио, със сигурност е заменило - за добро - т.нар. говорителско радио с нова, авторска, журналистическа версия. Но това са сетнешни размишления от практиката и теорията на феномена радио...

А сега сме още в следобедните часове в деня и празника на Варна, 15 август 1997 г. В студиото идва кметът Христо Кирчев. Предупреден е, че няма да пестим неудобни въпроси, ще питаме за дълго обсъждания и все още митичен Световен търговски център във Варна, за дупката, както и до днес наричат пораженията в сърцето на града, за нереално малкото на брой наказателни дела - дали най-малко на брой са престъпниците, питаме се и днес? Не съм спестила напомнянето, че бъдещият кмет е ръководел митингите с мегафон в ръка - пак така, с мегафон и площадни призиви ли ще води и реформите в града? Питам и за възела от проблеми в студентската почивна база “Хоризонт”- чула съм, че варненци още я наричат със старото име Салтанат. Дали са се отказали от старите си салтанати варненските големци? И така нагазвам в забранените води на отдавна тлеещия личностен конфликт между кмет и областен управител. Звучат изненадващо ясни, преки, опасно искрени отговори, добре защитени са позициите по всички проблеми на града, на времето, поименно, без увъртания са засегнати бивши и днешни другари по съдба, по партийна линия. Добре знам как отеква, как дълго затихва такова ехо и интуитивно решавам да сменя посоката на разговора. Знам, че Христо Кирчев е запален меломан, страстен почитател на джаза. Споглеждаме се с Наталия, успяваме да завъртим няколко по-ярки изпълнения и в импровизираната музикална игра проверяваме познанията на госта, но той без колебание назовава имената на Махалия Джаксън, Елла Фицджералд. Пускаме и Луис Армстронг, гласът му не може да бъде объркан, но сега се иска гостът да знае и името на популярна пиеса, обиколила цял свят. Да, безпогрешно - “Скокиан”! Наталия подсказва, че по случайност записът е направен точно на този ден, 15 август, преди 40 години. Смайващо Христо Кирчев допълва, че това е станало в Ню Йорк с “Оливърс Оркестра”... И така с динамиката на джаза, с живия усмихнат диалог от студиото, неслучайният гост като че ли компенсира трудната първа част на разговора. Предусещам, че макар и покрита с музикалното лъчение, тя няма да остане незабелязана, ненаказана... Но изглежда не се оказах права...

Може би трябва да спомена и за лавината културни новини, които изсипва Марияна Личева - за изложбата на Кристо и Жан-Клод Явашеви - за първи път мнозина от нас научават за постерите на “Опакования Райхстаг”, “Чадърите” в Япония и Калифорния, проекта за Сентрал парк в Арканзас, в Колорадо. Осезаемо, картинно е представена и изложбата на Светла Протич “Медиен човек”, разпечатана на лазерен принтер, също графиките на Тошио Йошизуми, носител на голямата награда на Международното биенале на графиката във Варна, събрало това лято 400 автори от 50 страни.

Не искам, а и не мога да изредя всички новини, интервюта, находките, с които ме отрупват репортерите на Радио Варна. Сега си давам сметка как всяка минута от тези четири часа е била заредена с информация, с репортерска жар и това силно излъчване е било почувствано от всички, незабравено от екипа и до днес. Може би защото са се разпоредили законите на професионализма и най-вече първият от тях за задължителната проверка и подготовка. Водил е усетът, предчувствието за новината, неспестените усилия да я догониш, да я доразвиеш, да предскажеш отзвука й. Как щедро и винаги се отплащат тези усилия!

Но все пак четирите варненски часа излитат. На гърба на случайно грабнато отнякъде листче с програмата на Радио Варна на чужди езици съм нахвърляла по няколко букви от няколко думи, с които импровизирано е завършил варненският “Разговор с Вас”. Преписвам ги: “Избирам сега най-ласкавите думи на благодарност към екипа на Радио Варна, към талантливите млади радиожурналисти, с които проведохме “Разговора с Вас”, драги слушатели, от студиото на Радио Варна, от най-хубавата къща във Варна, в сърцето на Морската градина. Казват, царска къща, строена с любов, в която, мисля, че и работихме заедно с любов! Още веднъж, честит празник, Варна!”

Била съм задължена да кажа на сбогуване две думи за достолепната барокова сграда, в съседство с днешното ново Радио Варна. По нея и досега изпитват мъничко тъга всички, които са работили там, в нейните студиа, сред великолепния интериор. Щеше да бъде прекрасно, ако бяхме запазили тази къща като един радиомузей примерно. Но съдбата се разпореди другояче и за радост днес варненци свързват името на 70-годишното си радио със съседната модерна сграда, пак на входа на Морската градина, с поглед към морето и града. По този повод също да си кажем, че Традицията задължава..., традицията продължава...

09.12.2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.