|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО БЪРЗИНАТА НЕ Е ПО-ВАЖНА ОТ ДОСТОВЕРНОСТТА... АЛЕКСАНДЪР ТОДОРОВ Виолета Тончева web | Книга за Радио Варна. Втора част
Новинар, репортер в Радио Варна, 2002-2006 Главен редактор на Радио Фокус - Варна
Друго важно изискване към новинаря е да се стреми да изчиства всяка новина от паразитните елементи, т.е. всички онези допълнителни съставки на информацията, които нямат отношение към нейната същност или дори по-лошо - крият в себе си манипулативни компоненти. Това вече е полето, на което се проявява истинският журналистически талант. Характерна особеност на електронните медии е тяхната бърза реакция при отразяването на събитията. За мен обаче бързината не е по-важна от достоверността на излъчената информация. Винаги съм съблюдавал този принцип, но осъзнах неговата значимост, едва когато на 13.02. 2004 г. се случи нещастието с кораба “Хера”. Една наша информационна агенция, цитирайки чужда агенция съобщи, че край Босфора е потънал кораб с 20-членен български екипаж. Искрено се надявах да е станала някаква грешка и това в крайна сметка да не се потвърди. Съвсем умишлено забавих излъчването на тази ужасяваща новина с един час - до следващата емисия, когато получих вече потвърждение, както от други агенции, така и от наши източници. Едва в края на този фатален 13 февруари осъзнах какво бих предизвикал, в случай че информацията не се беше потвърдила, а аз вече я бях оповестил... За съжаление обаче всичко се оказа истина. Точно на това място бих искал да споделя и своето удовлетворение, че в тежкия за Варна и България момент Радио Варна се оказа на нужната висота и доказа по един категоричен начин призванието си да бъде обществена медия. Имам предвид детайлното отразяване на спасителната операция и търсенето на всевъзможни коментари и мнения на специалисти относно причините за корабокрушението. Много пъти съм влизал в спор с хора, които твърдят, че в такива моменти ние, журналистите, търсим сензацията и едва ли не спекулираме с болката на хората. Според тях си имало институции, от които се очаквали отговорите на появилите се въпроси, а журналистите не трябвало “да бъркат с пръст в раната”. Според мен обаче точно в тежки ситуации се проявява най-благородната и хуманна страна от нашата професия - като поставяме във фокуса на общественото внимание възможните версии и догадки, като търсим мнението на специалисти за евентуалните виновници за трагедията, ние всъщност провокираме отговорните държавни институции да направят всичко възможно с цел да не се допускат повече такива инциденти. Актуален пример в това отношение е и случаят с осъдените на смърт в Либия наши медици. Нека сега си спомним до какво доведе мълчанието по този “толкова деликатен проблем”, както го наричаха, пък и сега продължават да го наричат правителствените източници. И аз искрено се надявам, че до издаването на тази книга, нашите медицински сестри ще са се върнали вече в България, а “либийският казус” ще е останал в историята - като пример за това, че мълчанието не винаги е злато. В заключение бих искал да споделя, че едно от нещата в журналистическата професия, от които съм най-силно привлечен, е тъкмо възможността колосалната сила, наречена “четвърта власт”, да се използва в името на благородни и хуманни каузи. Юни 2004
© Виолета Тончева Други публикации: |