|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
VI. РАДИОТРАДИЦИЯТА
В АКЦЕНТИ
(1903-1934-1936-2007) Виолета Тончева web | Книга за Радио Варна. Втора част Българското радио, ръководено от видния интелектуалец и обществен деец Сирак Скитник, осъществява първите си излъчвания извън София на 21.05.1936 г. едновременно от двете нови районни радиостанции във Варна и Стара Загора. За разлика от Стара Загора обаче радиото във Варна не е новост, а вече двегодишна любов, която варненци отстояват с цялата сила на своята гражданска енергия. В този смисъл естествената приемственост и уважението към традицията налагат открояването на онези значими за българската радиоистория факти, които са свързани с Варна, респективно с Радио Варна. През 1903 г. основополагащата идея за радио в България визира възможността “да се инсталира първата българска безжична станция във Варна”, като по силата на договореност между руското и българското правителство проектът за радиомост между Варна и Севастопол е поръчан не на кой да е, а на един от откривателите на радиото, руския проф. Александър Попов. Определя се мястото на морската станция до с. Франга (дн. Каменар). Варненски адрес имат също първата корабна и първата брегова радиостанция в България. През 1911 г. на борда на крайцера “Надежда” започва да работи първата българска радиостанция, а през 1912 г. влиза в редовна експлоатация и споменатата вече радиостанция на север от Варна, до с. Франга. Тя “се открива за публична служба: за приемане и предание на телеграми от странство и България“, както е отбелязано в окръжно № 86/24024 до началниците на телеграфо-пощенските и железопътните станции в България. Документът според авторитетния изследовател на българската радиоистория проф. д-р Веселин Димитров бележи началото на гражданското радио в България. Очевидно за историографите никак не е трудно да определят Варна като “люлка на радиото в България”.
Великолепното начало продължават радиолюбителите начело с отличника по физика от Мъжката гимназия Димитър Кулев. Той излъчва и първото радиопредаване от дома си (ул.”Братя Миладинови” 74) на Бъдни вечер 1934 г. (стар стил), в което хор “Морски звуци” поздравява съгражданите си със специална програма. Така магията на радиото завладява умовете на всички, а целеустремените членове на Радиоклуб Варна преодоляват за няколко месеца какви ли не бюрократични и финансови препятствия, за да извикат на живот първото Радио Варна. То (забележете!) се финансира от обществени вноски, в него творят високообразовани личности, чиято мисионерска задача е да се приобщи морската столица към “чудото на века”, “...да се подигне Варна и България”, както и да се чуят български говор и музика от “нашите братя добруджанци, останали в пределите на Кралска Румъния след Ньойския договор”. Това радио, което по своя дух, съдържание и финансиране всъщност отговаря на постулатите за обществено радио, предопределя и обществената мисия, която Радио Варна следва без прекъсване през целия си път от 1934 г. до днес. Варненските архиви помнят само възторжени реакции от тържественото освещаване и откриване на Радио Варна на 09.12.1934 г. В присъствието на високопоставени държавни чиновници и на цялата културна общественост от зала “Съединение” (сега филиал на Драматичния театър) в ефира се излъчва концерт на живо, чиято многожанрова програма впечатлява и днес. Изпълнява се за пръв път и “Химн на Радио Варна” по текст на говорителя Г. Георгиев и музика на първия програмен ръководител, първенец на Загребската консерватория и един от първите български композитори Александър Кръстев. 70 години по-късно, химнът е възроден от Представителния духов оркестър на Военноморските сили на България чрез новия аранжимент на кап. втори ранг Мирослав Трифонов, диригент на оркестъра. Както първото, така и второто радио във Варна използват честотата на средни вълни 235,1 м, дадена на Варна като регионална радиостанция на 15.01.1934 г. от Международната конференция в Люцерн, Швейцария. С въвеждането на монопол върху собствеността на предавателите, подготовката и разпространението на радиопрограми, държавното Радио Варна (21.05.1936 г.) измества любителското/общественото. Първоначално студиото му се помещава в централната пощенска палата, а в края на 50-те години се премества на бул. “Приморски” 22. Любопитен факт, свидетелстващ за приемственост, е, че първият ръководител на Радио Варна Александър Кръстев подкрепя с положителни рецензии в пресата начинанията на новия уредник Коста Тодоров - доктор по музика и философия, основател на Варненското филхармонично дружество, диригент на първия симфоничен концерт в България (02.06.1912). Марш на Радио Варна
Традицията начело на Радио Варна да застават високообразовани музиканти, продължават композиторът Светослав Обретенов, музиковедът Йордан Каранов и др. Неслучайно в продължение на десетилетия в Радио Варна се издирва и записва фолклорното богатство на Североизточна България, създават се оркестри и вокални групи, национална и международна известност придобиват народните певци и инструменталисти, които с гордост се наричат солисти на Радио Варна: Добра Савова, Величка Станева, Катя Петрова, Соня Кънчева, Димитър Стойков и още много други. Радио Варна става родоначалник на радиотеатъра в България благодарение на един друг свой директор - Никола Колушки, първия български радиоговорител, влязъл в европейската “Книга на говорителите” (”Buch der Ansager”, Berlin, 1931). Никола Колушки е първият български радиодраматург и режисьор на радиопиеса, който поставя първата българска радиопиеса “Крилата помощ” на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев по действителен случай, излъчена на 26.12.1938 г. в ефира на националната радиомрежа Радио Варна, Радио София и Радио Стара Загора. Събитието документира с рецензия големият български интелектуалец Петър Увалиев, тогава начинаещ критик.
В Радио Варна се говори за пръв път в България за предавания на чужди езици на заседание, състояло се на 17.01.1935 г., първите излъчвания следват през 1936 г., по-късно се установява уникалната традиция на Програмата за чуждестранните летовници по Българското Черноморско крайбрежие на 6 езика (1966-1990). В този смисъл Радио Варна е единственото регионално многопрограмно радио в България. Школата на варненските радиоговорители има национално признание - Никола Колушки, Гинка Алатова, Емилия Димова, Ганчо Минчев (Българския Левитан), Владимир Апрелев, Константина Пеева, Дора Добрева, Здравко Георгиев, Ирина Косева. По повод 90-годишния юбилей на първата говорителка на Радио Варна Гинка Алатова-Капитанова на 16.07.2005 г., както и за нейния принос към развитието на българската култура, Българското национално радио я удостоява с юбилейния медал “Гласът на България - 70 години Българско национално радио”. Срещите с достолепната дама, която все още рецитира любимите си поети в оригинал - Ламартин на френски и Яворов на български език, предизвикват възхищението ни и впечатляват с мъдростта на нейния дълъг и достоен живот. В Радио Варна се създава първата българска радиосатира (1952) с първата звездна радиодвойка Цеца Лазарова и Петър Велчев като Чичо Илия и Стрина Мария, “командировани” по-късно и в Радио София. Лекоатлетическата щафетна обиколка на Радио Варна на Трети март 1965 г. (43-то издание през 2006 г.) е една от традициите, с които Варна отбелязва историческите годишнини от освобождаването на България от османско владичество. В Радио Варна работят много хора на перото - поети, писатели, преводачи като Иван Троянски, Петър Алипиев, Атанас Стоев, Веселина Цанкова, Петър Казаларски, Никола Радев, Николай Димитров, Панко Анчев и др. Освен радиооркестъра, радиотеатъра, радиосатирата, предаванията на чужди езици, Радио Варна е свързано с още много първи неща в българската радиоистория: издава през 1955 г. свой вестник за Лудогорието “Щедра земя”, създава през 1972 г. втората електронна медия във Варна - телевизията, а след нея и първите си конкуренти - частните радиостанции, доколкото кадри на Радио Варна пренасят опита си в Радио Галатея (1992), Радио Канал Ком (1993) и т.н.
Дълъг живот (1966-1993) има предаването на Радио Варна “Черноморско утро” - едно от първите в България информационно-музикални блокови предавания, представяно първоначално от говорители, анимирано след това от Жени Стоянова, Бистра Варнева, Елена Бангиева и др. Журналистът Димитър Вълчев спечелва аудиторията със своето предаване “В средата на седмицата” (1980-1990), което разчупва канона на тоталния звукозапис и утвърждава живите форми на радиообщуване с висока интерактивност и актуална публицистика. Радио Варна създава първото модерно бизнес предаване в националния радиоефир “Бизнес Интеграл” (1991-2000) с водещи Виолета Тончева, Ема Гилева и Здравко Буйнов, по-късно с Атанас Илиев и Галена Ковчазова, което инициира и първата у нас интерактивна рекламна радиоигра “Homo Ludens - Homo Business - Играйте с нас”, основана върху известната теория на Хьойзинха за познанието на “играещия човек”. Съвместно с морската брегова радиостанция Варна Радио LZW радиото излъчва на къси вълни първото предаване за българските моряци в Световния океан “Здравей, море!” (1993-1996) с водеща Ирена Желева. От 1994 г. Радио Варна е единствената регионална радиостанция на БНР, която подготвя своя самостоятелна 24-часова програма с информационно-музикален профил, новини на всеки кръгъл час и информационни бюлетини в 10 и в 18 ч. (ретранслира и обзорните информационните бюлетини на БНР в 7, 12, 19 и 24 ч.), излъчва музика от различни жанрове с предпочитание към модерните стилове. Радио Варна организира девет издания (1996-2005) на единствения фолклорен фестивал на БНР - Международния музикален фестивал “Добруджа пее и танцува”, който се обръща към българското самосъзнание на сънародниците в чужбина. От продукцията на Радио Варна популярност придобиват музикалните предавания “Поп-рок магазин” с Енчо Чакъров и Доно Цветков; “Неделна наздравица” с Енчо Чакъров, Даниела Иванова, Данчо Стоянов, Христо Николов; “Вечнозелените” с Енчо Чакъров и Данчо Стоянов; “Студио „Да” с Доно Цветков; публицистичните предавания “Позиция” и “Акценти” с Христо Гинев, Виолета Тончева, Даниела Иванова, Жоро Бекяров; нощните блокове на Георги Василев на вълните на програма “Хоризонт”; предаването за култура “Вечерен тромпет” със Светлана Вълкова, “Спорт плюс” с Румен Генов, фолклорното предаване “Съботна трапеза” с Христина Паскалева, “Кулата на приказките” с Вера Стойкова и Диана Цолевска (радиотеатър за деца) и др. Като регионална радиостанция Радио Варна работи със сътрудници и кореспонденти в Добрич (Петранка Божкова), Бургас (Екатерина Капрова), Балчик (Албена Иванова), София (Виктория Петрова), Провадия (Жечка Маринова), Несебър (Максим Момчилов) и др., изгражда при необходимост студия в други населени места, разширява непрекъснато радиопредавателната си мрежа. Днес Радио Варна излъчва на различни честоти: 103,4 MHz FM за Варна, 98,2 MHz FM за Българското Черноморие, 88,7 MHz FM за Добрич, 88,5 MHz FM за Бургас, 88,9 MHz FM за Провадия, 774 kHz MW за Черноморието и Южна Украйна, 7300 kHz SW зимно време и 9300 kHz SW лятно време. Освен това Радио Варна се излъчва в реално време в интернет на адрес: http://www.radiovarna.com. От 2006 г. се забелязва стремеж към разширяване на кръга от събеседници и гледни точки към обществено-политическите събития, като подчертано внимание се отделя на културната тематика - появяват се нови предавания като “Петият сезон” с Елица Виденова, “Камера! Музика!” с Елица Матеева; засилва се и присъствието на темата за евроинтеграцията на България в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. От 27.12.1997 г. екипът на Радио Варна обитава модерната радиосграда на бул. “Приморски” 22, където за пръв път в БНР се въвежда автоматичната система за радиопроизводство Dalet, а през 2006 г. Радио Варна вече се насочва към новия вариант Dalet 5.1. Два студийни комплекса работят в 6-часов сменен технологичен режим; използват се няколко други студиа за звукозапис и постпродукция. От 2006 г. усилията се насочват към комплексно дооборудване на многофункционалното студио, чиято акустика предполага висококачествени професионални записи. В Концертното студио се провеждат корпоративни и PR събития, чиято цел е да изграждат и утвърждават имиджа на Радио Варна както като регионална радиостанция на БНР с дългогодишни традиции, така и като културна институция, която внася свои акценти в обществено политическия и културния живот на региона. Радио Варна не само отразява, но и създава събития с публичен отзвук, съобразно обществените функции на медията. Оригиналният културен продукт включва “3 в 1” = културно събитие/предаване с публика + излъчване на честотите на Радио Варна/Radio Varna Online/многоканален цифров звукозапис + съпътстваща изложба. В първото подобно предаване Христина Паскалева възобновява традицията на радиоконцерта, събирайки на “Съботна трапеза” (11.02.2006 г.) почитателите на автентичия български фолклор. Концертът се посвещава на дългогодишния музикален редактор в Радио Варна Недялко Станев, свързал името си с издирването, записването, съхранението и разпространението на българска народна музика. В Концертното студио се провеждат и заседанията на Обществения съвет на Радио Варна, в който членуват изтъкнати представители на варненската общественост. Чрез Обществения съвет екипът търси необходимата обратна връзка с различни свои публики, чието мнение служи за коректив на неговия радиопродукт. Стремежите си за надграждане и модерен прочит на наследената дългогодишна радиотрадиция Радио Варна изразява с Традицията е модерна - слоган, който въвежда и в уебсайта на Радио Варна <http://www.radiovarna.com>. Първата интернет страница разработва през 2002 г. Виолета Тончева, уебдизайн и актуализация Пламен Михайлов. Последният обновен вариант е от 2006 г.: графичен дизайн Димитър Трайчев (”Студио Сталкер”), дигитални технологии Светла Захариева <http://ida.bg>; актуализацията, по идея на главния редактор, е дело на всички, които имат отношение към творческия продукт на медията. Смисъла на традицията търсят и документалните студии на Виолета Тончева “Книга за Радио Варна. Традицията задължава...”, изд. Славена, 2004, и “Книга за Радио Варна. Традицията е модерна”, изд. “Славена”, 2007. Двете изследвания могат да бъдат намерени и в електронно издателство LiterNet <https://liternet.bg>.
© Виолета Тончева Други публикации: |