I . ТРАДИЦИЯТА Е МОДЕРНА

ОТ СТАРИЯ В НОВИЯ ВЕК С АМБИЦИЯ (1990-2006)

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Вероятно забелязвате, че повечето сюжетни линии на изследването, независимо дали се отнасят до "Черноморско утро" (1966-1993), предаванията на чужди езици (1936-1966-1990), младежката радиолиния (до 1990) или публицистичното предаване на Димитър Вълчев "В средата на седмицата" (1980-1990), прекъсват някъде около 1990 г. Радио Варна просто следва хода на големите промени в България от ноември 1989 г., когато със свалянето на Тодор Живков от поста на пръв партиен и държавен ръководител се слага край и на водещата роля на комунистическата партия в тоталитарната държава. Започва прословутият преход на България към демократично и гражданско общество, който нароява партии, прегрупира финансови потоци в банки, финансови и строителни пирамиди, създава пазарна икономика, но и престъпност, провокира мизерия, но и благотворителност, срива стари ценности, но търси - макар и мъчително - нови...

Начините, по които България прави своя избор на държавническо поведение през тези години, невинаги са най-удачните, нито най-гъвкавите, но моделът на развитие е безалтернативен и в този смисъл верен. А пътят, както учи източната философия, винаги е толкова дълъг, колкото е необходимо - на държавата, на нацията, на отделната личност. Това е единственият път на познанието, оказал се възможен за България благодарение на присъединяването към Европейския съюз през 2007 г. И ако днес отчитаме, че едно от най-важните завоевания на нашия демократичен преход е свободата на словото, необратимо влязла в дневния ред на обществото, то заслуга имат всички медии: новите, но и старите - тези, които устояват на конкуренцията при непознатия доскоро медиен плурализъм.

Публичноправните аспекти на този сложен период в историческото развитие на българските медии е обект на изключително задълбочен анализ в научния труд на д-р Райна Николова "Възникване и развитие на радиото и телевизията в България". София: Изд. Ciela, 2006, където на стр. 367 четем: "Обществените промени в България, настъпили след 10 ноември 1989 г., оказват силно влияние върху развитието на радиото и телевизията в България в две основни направления. От една страна, електронните медии започват да изпълняват под натиска на гражданския сектор своята най-важна социална функция - да бъдат коректив на властта в програмно отношение.

От друга страна, самите те са обект на промяна - най-значителната от 45 години. Новите условия изискват смяна на статуквото в организационен и програмен смисъл, което и настъпва скоро след десетоноемврийските събития."

В тези два обществени процеса на медийна трансформация, които протичат едновременно, регионалната радиостанция на БНР - Радио Варна, отстоява мястото си на медия, на която традициите не пречат да проявява и пазарна гъвкавост. Вписването в новите условия през първите две-три години на прехода се затруднява от нееднократните смени на ръководството. След пенсионирането на Николай Димитров (1990) главен редактор става Иван Тодоров (април 1990-юли 1991), след чието пенсиониране начело на радиостанцията за няколко месеца (юли 1991-декември 1991) застава т.нар. триумвират от Николай Желязков (ръководител на Програмата на чужди езици), Николай Илиев (журналист, профсъюзен лидер на "Подкрепа" от Програмата на български език) и инж. Стоян Чешмеджиев (ръководител външни продукции). Николай Желязков, въпреки че е консенсусна фигура, отказва да заеме сам ръководния пост и в ожесточената борба между другите двама претенденти надделява Стоян Чешмеджиев. За пръв път в историята на Радио Варна за главен редактор е назначен инженер без журналистическа практика, но това не трае дълго (декември 1991-март 1992), защото от април 1992 г. Стоян Чешмеджиев вече е директор - несменяем за следващите 12 години. Властен и амбициозен, той има визия за бъдещето и притежава необходимите лидерски качества, за да преобърне, промени и адаптира Радио Варна към обществено-политическите и пазарните промени. Впрочем и до днес си остават спорни онези страни от медийното законодателство, които регламентират пазарното поведение на наследените от миналото национални електронни медии БНР и БНТ. Доста трудно проходи самото медийно законодателство - то коства немалко усилия на народните представители в Седмото велико народно събрание и всички следващи български парламенти, отне голяма част от обществената енергия, както и от енергията на самите медии. Всички етапи в неговото създаване, включително, разбира се, уреждането на правния статут на БНР, са прецизно проследени в споменатия по-горе труд на д-р Райна Николова.

Той представлява безспорен принос към високата материя на публичноправните науки, има какво да каже и на една по-широка аудитория. След многогодишни уморителни и емоционални интерпретации на случващото се българинът изпитва нужда от безпристрастността на документа, за да прозре реалните механизми на взаимодействие между различните власти в демократичното общество, да си състави мнение за степента на зрялост на строителите на новото време, да намери своето обяснение и за състоянието на днешните български медии.

В Радио Варна, както навсякъде в началото на прехода, липсват ясни правила и това позволява на новия директор да минимизира състава на радиото, като непрекъснато приема, респективно отхвърля и размества кадрите. Полярно отричан или одобряван, неговият управленски стил е адекватен на времето. Мнозина напускат: "След направените многобройни реорганизации от инж. Стоян Чешмеджиев, аз и Звезда Георгиева трябваше едновременно да бъдем машинописки, телефонистки, стенографки, координатори, сътрудници, да сваляме новините от БТА и от други агенции. Това беше най-динамичният и труден период за мен, свързан с огромно натоварване и дори със здравословни проблеми. Независимо от това съм благодарна на всички колеги, които ме научиха да вярвам в силите си и ми дадоха шанс да докажа себе си. И досега се питам дали изборът ми да напусна Радио Варна през 1994 г. е бил правилен...", споделя Христина Недева, машинописка, стенографка, сътрудник документация, координатор и "живата памет на поколения директори", както определя самата себе си тя.

Някои от несъгласните полагат основите на първите конкурентни частни електронни медии като Радио Галатея (1992), Радио Канал Ком (1993) и т.н., в Радио Варна пък текат многобройни конкурси, които отсяват следващия екип... Преходът владее ситуацията с пълна сила, за никого няма сигурност на работното място, но както знаем от съответния мениджмънт, кризата предоставя и възможности за изява, търсения и постижения.

В този контекст през 1991 г. се появява "Парламентарно студио" - първото политическо предаване на Радио Варна, което се води от Минчо Минчев с активното участие на варненските депутати от Седмото велико народно събрание Георги Карев и Владислав Даскалов. За съжаление Минчо Минчев загива трагично в катастрофа, но предаването продължава живота си с Христо Гинев: "То бе 30-минутно, излъчваше се в събота от 9,30 до 10 ч. и когато станах негов водещ през 1992 г., основната идея беше да се разяснява, коментира и дискутира зараждащият се демократичен парламентаризъм. През януари 1993 г. "Парламентарно студио" прерасна в "Позиция". Името, предложено от мен, бе прието и одобрено от художествения съвет на Радио Варна. По този начин новото обзорно предаване в събота от 10 до 12 ч. прие щафетата от "Парламентарно студио" и разшири обхвата на теми и събеседници".

Освен Христо Гинев като водещи на седмичния обществено-политически обзор се изявяват Елена Димитрова, Даниела Иванова, Ирена Желева, Виолета Тончева, Пламен Енев и др., а от 2004 г. Даниела Иванова отстоява високия рейтинг на най-доброто публицистично предаване на Радио Варна. С бърза реакция, добро познаване на материята и режисьорски усет за драматургия на радиообщуването тя професионално води събеседници и слушатели до същността. За да бъдеш радиоводещ въобще, се изискват комплексни умения, но в "Позиция" те са особено необходими, защото: "Пред микрофона на "Позиция" са говорили президенти, министър-председатели, министри, депутати, кметове, областни управители, общински съветници, партийни лидери. С коментари и анализи са звучали журналисти от местни и национални медии, а водещи социолози и политолози са допринесли за формиране на общественото мнение. Гражданска позиция са изразявали и защитавали творци от всички области на живота. Имената на участниците биха подредили един телефонен указател на средно голям град. Това е сухата статистика и вероятно за мнозина читатели темата стана скучна и досадна... Но лично споделено - това предаване бе стойностната визитка на моята журналистическа кариера", обобщава Христо Гинев.

Неговата позиция за "Позиция", както и за появилите се по-късно публицистични предавания в делничните дни - "Ситуация" (10-12 ч.) и "Акценти" (18-21 ч.) със сигурност ще споделят и останалите водещи, споменати по-горе. В сегашния програмен вариант "Позиция" запазва стабилността си по съдържание, време и място, а "Акценти" с Жоро Бекяров продължава да предлага обзорен прочит на делника в двата часа от 17 до 19 ч.

Правната регламентация в периода 1990-1991 г. отправя към програмната дейност на държавното радио изисквания за обективност и всеобхватност, безпристрастност и многообразие, разграничаване на новината от коментара за нея, религиозна и етническа толерантност и други подобни критерии, които са неизменна част от независимата журналистика, присъща на обществени медии като BBC и Deutsche Welle (вж. Николова, Р. "Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. Публичноправни аспекти". София: Изд. Ciela, 2006, с. 392-396).

Промяната засяга новините на Радио Варна, които претърпяват радикални нововъведения. Емисиите се освобождават от досегашната протоколност, последователността на информациите се диктува от новата реалност, старателно се търсят точност, полюсни гледни точки към една и съща тема, подчертава се позицията на обикновения човек, дава се място на социологическите проучвания и сравнението с други страни, динамиката и краткостта се превръщат в задължителни изисквания.

Този нов подход в оформянето и поднасянето на новините идва с вятъра на промяната, както обяснява онази известна метафора за прехода. Адаптацията към новите изисквания се улеснява от пренасочването към Програмата на български език на няколко колеги от Програмата на чужди езици.

Обратната връзка и необходимостта от съобразяване със слушателските нагласи на чуждестранната аудитория култивират вкус към точността, краткостта и същността на информацията като елементи от обективната журналистика, докато в новините на български език трудно може да се избегне партийната пропаганда - да не забравяме, че тя въобще е основната функция, вменена на българските медии от тоталитарната власт.

Преди да проследим как се разместват пластовете и се променят журналистическите стереотипи в Радио Варна, да припомня, че Програмата на чужди езици престава да съществува по финансови съображения. Унищожава се една дългогодишна и уникална традиция на Радио Варна. Правят се наистина известни опити за приемственост в продължение на няколко години, като се поддържат кратки емисии или дори половинчасови предавания на основните чужди езици, предимно през ваканционните летни месеци, но усилието е нерентабилно и непрофесионално. Изнасянето на ваканционни студия в курортите Албена и Златни пясъци също не носи очакваните финансови постъпления, така че в крайна сметка Радио Варна губи една от своите специфики като единственото регионално многопрограмно радио в България.

Добрата новина в случая е, че приемствеността в традицията се осъществява на стилово равнище. Чуждоезиковият опит в мултикултурна среда на Николай Желязков (немски език), Иван Хаджиев (полски език) и Йорданка Калчева (френски език) от Програмата на чужди езици се оказва тъкмо онази доза професионализъм, от която се нуждаят новините на Радио Варна, за да зазвучат в унисон с променящото се политическо и обществено време. То изисква залагане на модерни журналистически принципи, уеднаквяване на професионалните критерии и отстояването им от следващите радиопоколения. Че именно това се случва, свидетелства в спомените си за началото на 90-те години на миналия век Даниела Стойнова: "Митингите, протестите, новите лица на демокрацията, промените, свързани с много проблеми и конфликти, които трябваше обективно да отразяваме, варненските "пирамиди", трагедиите и радостите на варненци - всичко това мина през сърцето ми и през микрофона на Радио Варна, за да стигне до слушателите. Разбрах, че репортерството е истинската журналистика и че то те избира, а не ти него. Спомням си деликатния и интелигентен колега Иван Хаджиев, който за съжаление вече не е между нас. Той ме учеше как се правят новините, как се проверяват и редактират дори съобщения от най-авторитетните агенции, как се отсява дребнотемието от важното".

Въобще: "Перестройката открехна и у нас отдушник. Темите в предаванията станаха приятно пъстри и скандализиращо актуални. Започнахме да надничаме и в доста затулени кътчета.

Реших да направя репортаж от приемната на една госпожа (другарка) психоложка, която лекувала без лекарствени средства. Дали не ставаше дума за някаква разновидност на психоанализа? Пред мен стояха въпросителни и аз се запътих към уреченото място с весело нетърпение. Реших обаче да се представя за пациентка и така да стигна до сърцевината на информацията. Големи журналисти вече ни бяха давали подобни примери", разказва Райна Стефанова - след закриването на Френска редакция, автор и водещ на предавания за култура в Радио Варна, преводач, писател.

Сред примерите, които тя има предвид, вероятно е и този на нашумелия германски журналист и писател Гюнтер Валраф. Тъкмо по времето, за което става дума, той публикува в списание "Der Spiegel" (после и в отделни книги) разкритията си за скандални злоупотреби от властимащите, които - от позицията на очевидец - той самият е установил.

Показателен за търсенията и приемствеността в Радио Варна е и разказът на Снежана Павлова: "Да работиш за радиостанцията, която със своите седем десетилетия история притежава всички качества, за да бъде стандарт за професионализъм в журналистиката и се ползва с високо доверие в обществото - това самочувствие се защитава с непрекъснато учене, обогатяване на познанията, допълнителна квалификация, всеотдайност, усърдие и непрекъсната работа. Записах журналистика в университета, защото съм убедена, че без академична подготовка, дори да си талантлив и ентусиазиран, трудно ще усвоиш законите на професионализма. Разбира се, тънкостите се научават по-късно в практиката, когато навлезеш в дълбочината на събитията. Важно е да случиш и на колеги - вдъхновени, талантливи и отзивчиви като Иван Хаджиев...".

Подобни примери за приемственост ще намерите и на други места в тази книга.

Общуването в реална чуждоезикова среда и изграждането на професионални умения в радиожурналистиката в непосредствен обмен с колеги от чуждестранни радиостанции са предимствата, с които продължават кариерата си в Радио Варна и Виолета Тончева (Немска редакция), Ема Гилева (Английска редакция) и Здравко Буйнов (Френска редакция). Тук е мястото да им благодаря, че ме последваха в бизнес приключението, което започва през 1991 г. като "RVI - Business" (Radio Varna International) и след успешната премиера прераства в едно от дългогодишните предавания на Радио Варна "Бизнес Интеграл". Концепцията уточнява: "Тематичното авторско предаване си поставя за цел да осмисли зараждането на пазарната икономика в България, като дава импулси за развитие на частната инициатива, предлага непрекъснато сравнения с напредналите в икономическо отношение страни, среща аудиторията с бизнесмени от България и от други страни, поддържа, със съдействието на преподаватели от Икономическия университет и експерти, специални образователни рубрики и търси актуалната и полезна бизнес информация на всякакво ниво. Неслучайно се набляга върху сравнението между България и другите страни с развита пазарна икономика - то не е самоцел, а средство за съизмерване, което подтиква към предприемчивост - най-вече малкия и средния бизнес, като база за изграждането на по-добър жизнен стандарт" (личен архив).

Бизнес тематиката изгражда цялото предаване - от новините през образователните рубрики, интервютата, репортажите и анкетите до рекламите и разговорите със слушатели и тази насоченост е особено актуална в началото на 90-те години на миналия век. Тогава единствено по програма "Христо Ботев" (понеделник сутрин) върви половинчасов блок, в който се дава възможност на прохождащите дребни предприемачи да се включат с безплатни оферти, но авторски предавания с цялостна концепция, своя програмна линия, специализиран екип и пр. все още няма, така че "Бизнес Интеграл" на Радио Варна определено може да се смята за първото модерно бизнес предаване в националния ефир. И това се отнася не само и не толкова до тематиката, колкото до стила на цялото предаване - то се води много динамично и раздвижено, информацията се представя на музикален фон, аналогично на модерацията в Германия или анимацията във Франция, всички програмни модули са взаимно обвързани, актуален е радиосериалът с бизнес училище (образователна функция), продуцират се първите истински рекламни клипове, които не са обикновени рекламни съобщения, а малки драматургични произведения, изграждани по правилата на новия за България жанр. Тримата в екипа са взаимозаменяеми като водещи и репортери, използват познанията си по чужди езици на живо пред микрофона, не забравят и чувството си за хумор. Важен е този елемент от концепцията, който поливалентно обединява информационната и познавателната страна на предаването с компетентно, леко (но не лековато) и при възможност забавно поднасяне. Забавлението като най-добрия път към познанието в книгата на Хьойзинха за Играещия човек Homo Ludens дотолкова ни впечатлява, че дори основният клип в нашата рекламна радиоигра призовава: Homo Ludens - Homo Business - Играйте с нас!

В тази първа в националния ефир интерактивна радиоигра рекламодателите предоставят информация, свързана с предмета им на дейност, екипът я разработва в няколко сюжета, които се разхвърлят предварително в няколко предавания с анонс за провеждането на самата игра в следващо издание на "Бизнеса". Там слушателите (предполага се, вече информирани по темата) отговарят на въпросите и печелят своите награди.

И представете си, българинът все още не се е научил да се обажда свободно в радиото или телевизията, не смее да разказва в първо лице, да разкрива и разголва мислите си, да не говорим за тялото, както всекидневно се случва сега в прословутите "Биг Брадър"-и... Какъв "цивилизационен скок" за аудиторията! Само някакви си десетина години след началото игрите тотално завладяват/управляват българските електронни медии, а съдържанието им, подчинено (в повечето случаи) не на информационни, а на откровено комерсиални цели, излиза извън нормите на добрия вкус, за да не кажем, че е потресаващо...

Да оставим обаче манталитетните анализи и да се върнем към наивитета на доброто старо време, което тогава е ново: "После дойде новото време. Смени се екипът на радиото. В ефир тръгнаха нови предавания. Заговори се за бизнес. Виолета Тончева отвори ефира за него с първото модерно бизнес предаване в България "Бизнес Интеграл", проходило с първата рекламна радиоигра, специализирана информация, образователни рубрики и... чувство за хумор. След успеха на първия "Бизнес" направихме прощъпалник в моя дом. С бялата пътека, търкаляща се питка и мед я посреща... Предаването се излъчваше още дълго време. Ние обаче за пръв път в радиоефира говорехме за валутни курсове, сделки, борси. Необичайно и вълнуващо. Аз участвах с "Бизнес-метео-прогноза" и страхотно се забавлявах да правя микс от прогноза, бизнес, политика. Получаваше се нещо като художествено произведение - картина от думи. Пращах слънце, където трябва, вещаех облаци и бури за "лошите", предупреждавах, че вълнението на морето е опасно за... Мисля, че успявах да смеся най-важното от бизнес информацията за деня с прогнозата за времето и да забавлявам както слушателите, така и себе си. И все още вярвам, че никой друг не може да го направи по-добре от мен. Защото и досега съм най-добрият метеоролог между журналистите и най-добрият журналист между метеоролозите", убедена е с основание Радослава Манярова, сега директор на Националния институт по метеорология и хидрология - Варна.

Музиката, както във всяко предаване, играе основна роля и в "Бизнес Интеграл".

Музикалната редакторка Жени Чапаева подбира най-новите и интересни произведения и знае, че предпочитаме динамичния саунд, който пределно ясно задава ритъма на цялото занимание. Най-важното за нас е предаването да звучи като едно органично цяло, което разчита на актуалността, бързината, провокацията и изненадата, търси нестандартни пътища към слушателите, които не подценява, но и не флиртува с тях. Е, Здравко Буйнов си позволява, но го прави по такъв неординарен начин, че неговите оригинални хрумвания, фриволни закачки и невероятни сюжети и до днес се помнят като истинска радиомитология. "Предаването "Бизнес Интеграл" бе първото специализирано предаване за бизнес в България. (Тук следват бурни и продължителни ръкопляскания, както се пишеше едно време в репортажите от конгресите.) Ето и сега пак трябва да спомена епохата. 1991 г. Гаражната икономика бе в подема си. Обаче още по улиците се гонеха социалистическите производствени отношения (цитатът е на Ленин), а "капиталист" и "първоначално натрупване на капитала" бяха мръсни думи. В тези години започваха да се създават първите частни банки, първите частни хотели, ресторанти и първите частни магазини. Както писа един сатиричен вестник, това е и времето на първата частна тоалетна. "Да започнеш от нулата и за нула време да я удвоиш." Някои препоръчваха в тези години на криза и купони за хляб за облекчаване на страданията да се чете романът "Под игото". Всеки да види какво тегло е било тогава... Все пак да говориш за успешен бизнес, бе доста рисковано начинание. Но едно специализирано бизнес предаване точно в този момент бе от голямо значение. "От капитално", би допълнил Карл Маркс. Затова тримата ентусиасти Виолета Тончева, Ема Гилева и аз бяхме първите водещи на "Бизнес Интеграл". Предаването имаше голям успех и тогава дори се заклех да посветя живота си от А до Я на Радио Варна. Не се сбъдна. Но нали клетвите са затова - да се нарушават."

"Изневерите" си спрямо Радио Варна Здравко Буйнов започва с "Бизнес Интеграл", след това напуска и "Ала Бала", и "Съботна трапеза", докато порочната му склонност към непостоянство не го отвежда от радиото в телевизията, после от Варна в София, там пък от една в друга телевизия, оттам в разни PR агенции и т.н. За нас остава скромното удоволствие да следим замогването Здравково в интелектуално и бизнес отношение, съжалявайки за онези неделни следобеди, които той превърна в неподражаемата радиотеритория на "Ала Бала" - безспорно най-успешното развлекателно предаване на Радио Варна за всички времена, както би се изразил самият той. Но тъй като Здравко не може да се преразказва, ви съветвам да не пропускате неговия разказ в тази книга.

В заключение - модерна анимация, подплатена с актуална информация, динамични жанрови радиоформи, хитова музика и интелигентно забавление се оказват магическите формули за екипния успех на "Бизнес Интеграл". Програмното време логично нараства от един до два и три часа (9-12 ч.) в делничните дни на седмицата, като оформя дообедната линия по хоризонтала на програмната схема. Към екипа се присъединяват нови колеги като Атанас Илиев и Галена Ковчазова, които чудесно се допълват един друг, развиват свой критичен стил и довеждат целия програмен замисъл до неговата публицистична кулминация. Няма да е пресилено твърдението, че в този период слушателите идентифицират Радио Варна именно с бързата реакция на събитията и злободневните коментари в "Бизнес Интеграл". И така до 2000 г., когато водещите Пламен Енев и Кремена Иванова закриват предаването поради наложеното от новата програмна схема по-спокойно информационно-музикално звучене.

Годината 1991-ва, когато тръгват "Парламентарно студио" и "Бизнес Интеграл", е първа и за Рекламно-търговската къща на Радио Варна, начело на която застава икономистът Енчо Чакъров: "След 10 години сътрудничество през есента на 1991 г. участвах в конкурс за създаване на Рекламно-търговска къща на Радио Варна. Представената концепция за структура и дейност получи одобрението на ръководния екип и през декември 1991 г. бях назначен за щатен ръководител на РТК. В състава на рекламния отдел влизаха Таня Христова - дългогодишен опитен рекламен специалист, сътрудничката Марина Иванова и от лятото на 1992 г. Румяна Драйчева. През следващите 3-4 години като рекламни координатори се преквалифицираха бившите говорителки Дора Добрева и Ирина Косева... след това като ръководители на рекламното направление в различни периоди свой принос имаха Таня Константинова, Галена Ковчазова, Атанас Илиев, Антония Сеферова, кап. Стефан Стефанов и др.".

Забелязвате, че сред изброените имена се появяват и водещите на "Бизнес Интеграл" Атанас Илиев и Галена Ковчазова, което обяснява една от посоките в новата вътрешноведомствена политика на Радио Варна - размяна на длъжностите и събиране на опит в различни сфери, свързани с цялостния процес на радиопроизводство, приобщаване към усилията на отделните направления и в крайна сметка използване на творческия потенциал на всеки един. В този смисъл първият успешен експеримент с РТК на Радио Варна се отразява благотворно върху пазарното поведение и рекламните стратегии на медията през следващите етапи на развитие.

Самочувствието на Радио Варна като регионална радиостанция на БНР постепенно нараства и това се изразява в амбицията за самостоятелна 24-часова програма. Изискването се налага от конкуренцията на непрекъснато появяващите се нови радиа, които стартират с денонощни програми. Подготовката за сериозната промяна се извършва най-напред на програмно и рекламно, а по-късно и на техническо и технологично ниво. Радио Варна се сдобива с нов музикален сигнал и нова визия, които се превръщат в идентификационни знаци за радиостанцията и до днес. Заслугата отново е на директора на РТК Енчо Чакъров, който използва музикалните и художническите си умения, за да създаде новия корпоративен имидж на медията: "При подготовката за преминаване към 24-часова програма в началото на 1993 г. работихме върху варианти за нов сигнал на радиостанцията. Дотогава сигналът включваше мотив от рапсодия "Вардар" на Панчо Владигеров. Наложи се музикалният продуцент по това време Константин Киряков да отиде в студиото на ФСБ в София за изработването на различни варианти. Дадох идея да се изпробват мотивите на два известни и най-използвани сигнала, свирени с уста от варненските момчета през 50-те години. Единият от тях се прие и разработи от ФСБ и през 1993 г. прозвуча хитово в основния мотив на сигнала, а именно онова, познато на всички слушатели, изпяване "Радио Варна...".

Сигналът веднага завладява хората в радиото и аудиторията и от 1993 г. до сега неговата ведра звучност характеризира присъствието на Радио Варна в ефира.

С равностоен знак на одобрение се ползва и логото на Радио Варна - синята платноходка - една безупречна визия за морска радиостанция, отново дело на Енчо Чакъров: "По същото време се заехме с подготовката за честване на 60-годишнината на радиостанцията, за която аз проектирах графичния знак - синята платноходка на Радио Варна. Моят проект, стилизиран от художника Димитър Трайчев, се хареса и като лого се превърна в съществен визуален елемент от имиджа на електронната медия. С удоволствие работих върху редица графични проекти с рекламна цел, като фасадата на старата сграда на Радио Варна, постери, стикери, календари, пликове, значки, мемориален плакет и др.".

Предишен вариант на логото на Радио Варна

Сред журналистите, които свързват творческото си израстване с Радио Варна, е Ирена Желева. Благодарение на натрупания опит като репортер и водещ в "Черноморско утро" през 1993 г. тя извежда в световния ефир уникалното в българската радиоистория предаване "Здравей, море!". На къси вълни то достига българските моряци в Световния океан, дори ги свързва с близките на брега посредством морската брегова радиостанция Варна Радио LZW - комуникацията чрез мобилни телефони все още е непозната. "Задачата беше да поднеса морската тема така, че да вълнува както хората, свързали житейския си път и професионална реализация с морето, така и оставащите на брега. Дълго мислих, защото не е лесно да говориш по едно и също време за развитието на морския ни бизнес на хора, които те слушат на хиляди морски мили, зареяни нейде в Световния океан, и на слушателите тук, в България. Предаването се излъчваше на къси вълни, които позволяваха то да се чува и на най-отдалечените ни кораби. Идеята беше да се говори сериозно за проблемите и постиженията на корабостроителния бизнес, кораборемонта, съпътстващата промишленост, предизвикателствата и трудностите пред морските професии. Ориентирано към аудиторията в България, която не бе запозната детайлно с тези процеси, "Здравей, море!" трябваше да привлече като слушатели и пътуващите ни екипажи, които пък трябваше да са наясно с промените във фирмите, настъпващи по време на преходите им на море. Наред с тези чисто професионални теми държахме да осигурим и жива връзка на моряците със семействата, близките, любимите им, която да ги крепи в дългата емоционална самота, в която изпадат по време на рейс. Представяхме и всички други новини от родината, а те не бяха малко в динамичната 1993 г., когато на път тръгна и "Здравей, море!", както избрах да нарека предаването си. То се излъчваше от 23 до 1 ч. след полунощ в ефира на програма "Христо Ботев" и на къси вълни по Радио Варна. Това поставяше допълнителни условности пред мен като водеща, но бях сигурна в едно - нощният стил на откровеност бе по-подходящ от деловия ритъм на информационно-музикалното предаване... Така във всяко предаване "Здравей, море!" посредничеше между хората на брега и в морето да общуват. Може би това беше и първата практика в родната ни журналистика събеседниците да разкриват душата си пред цялата аудитория, а слушателите да стават свидетели на интимните им изповеди.

Спомням си, че имахме и още едно постижение, за което си струва да се разкаже. Пак посредством Варна Радио осъществихме първата връзка на живо със спасителния кораб "Перун". Дотогава, ако някой искаше да представи участието му в различни спасителни операции, го правеше на запис или канеше капитана и част от екипажа в студиото. Ние обаче решихме да направим разговор директно в ефир между VI студио на Радио Варна и борда на кораба. През лятото на 1994 г. "Перун" се беше отправил към Босфора, където вследствие на сблъсък между два танкера, избухнал пожар на борда и се получил голям разлив на мазут. Съществуваше опасност от истинска екологична катастрофа за региона. Ситуацията трябваше да се овладее и Турция поиска помощ от България. В нощта, в която "Перун" тръгна от Варна, проведохме три разговора с капитана. Използвахме момента, докато корабът плаваше все още в български териториални води и връзката беше добра. Говорихме с какво могат да помогнат българските спасители и как се овладява в момента ситуацията в Босфора".

След Ирена Желева, която в продължение на две години води с голям успех това единствено по рода си предаване, "Здравей, море!" се поема от Даниела Маринова, Мая Василева, Галена Ковчазова, Таня Константинова и Жоро Василев. С въвеждането на 24-часовата програмна схема през 1994 г. "Здравей, море!" се вписва в нощния блок на Радио Варна от 24 до 3 ч., като първоначално запазва морската си тематика. По-късно морската тема се обособява с отделни материали в сборното предаване "По първи петли", което се подготвя и излъчва на вълните на програма "Хоризонт" всяка сутрин от 4 до 6 ч. от различна регионална радиостанция на БНР Нощта срещу понеделник е времето на Радио Варна. От 1996 г. до 2006 г. Жоро Василев населява трите часа на "Здравей, море!" със своето проникновено общуване със слушателите, спечелило му славата на любим нощен съприказчик на будуващите с "Хоризонт" по целия свят. Освен името, което вече е запазена марка за Радио Варна, Жоро Василев съхранява и доразвива стилистиката на интимните човешки изповеди в "Здравей, море!", за които по-горе разсъждава Ирена Желева. Неговата изключителна популярност сред нощната аудитория се дължи на умението му да спечели и предразположи към откровеност събеседника, да задава точните въпроси и... да не се натрапва. Сигурно сте забелязали, че повечето водещи ексхибиционистично запълват ефира с много говорене, като преекспонират себе си и не оставят почти никакво място за изява на другия. А Жоро слуша внимателно, пести думите и дори е минималистичен в изказа си, очаквайки събеседникът да го допусне в светая светих на своята душевност (а не той да нахлуе безцеремонно там с измисленото право на радиоводещ, както обикновено постъпват повечето). Ефективността на подобно поведение пред микрофона се състои в това, че вместо тривиално вербално упражнение, разговорите на Жоро Василев се възприемат като елегантна покана за взаимност и толерантност, към каквито предразполага ефимерното пространство на нощта... Неслучайно редица известни български творци - музиканти, писатели, художници - обичат да гостуват на Жоро Василев и оформят, заедно с аудиторията, един постоянен кръг от привърженици и почитатели на емблематичното предаване.

За да не отлети казаното (въпреки твърдението на древната мъдрост), Жоро Василев пренася думите от ефира върху хартията в книгата си "Нощен разговор", изд. "Няголова", 2003 г. За начало може да започнете с неговия разказ в тази книга: "Усещам моето предаване като жив роман, който непрекъснато се пише, в който героите се явяват един по един, претендират за място във времето и пространството, отпечатват се в душата ми и така си остават - като белег, чувство, запомнени думи, дори мимика. Затова и не налагам строги рамки. Оставям гостът да даде първоначалния тласък, а аз го следвам мислено и емоционално, за да успея "да извая" неговия портрет. После го подреждам до предишния портрет в галерията, която съществува единствено в съзнанието ми. Портретите излъчват социални, психологически, емоционални, защо не и чувствени вибрации - всичко зависи от силата на откровението и желанието на събеседника да ме допусне във времето, в което живее...".

Интересното концептуално развитие на "Здравей, море!" и пренасянето му в нов програмен контекст стават възможни благодарение на новата денонощна програмна схема. Като регионална радиостанция на БНР Радио Варна подготвя и излъчва местна програма, но голяма част от програмното време е заета с препредаване на програма "Хоризонт" - в различни години вариантите са различни. В условията на медиен плурализъм обаче подобни хибриди трудно издържат конкуренцията на частните радиа, които привличат вниманието на аудиторията с денонощната си самостоятелна програма. Обосновката и концепцията на Радио Варна са одобрени от Управителния съвет на БНР и през 1994 г. Радио Варна преминава от 18-часова към самостоятелна 24-часова програма, запазвайки универсалния информационно-музикален профил като програмна характеристика.

Програмното време се насища с новини на всеки кръгъл час от 6 ч. (в различни периоди до 21 ч., 22 ч., 23 ч.), въвеждат се спортни емисии в 8,30 ч. и в 17,30 ч., спортен акцент в 15,30 ч., както и обзорни информационни бюлетини в 10 ч. и 18 ч. От София продължават да се ретранслират само централните информационни бюлетини на БНР в 7 ч., 12 ч., 19 ч. и 24 ч., които са задължителни за цялата радиомрежа на БНР.

Новата програмна структура поставя нови изисквания към отразяването на събитията в региона, което води до разрастване на кореспондентската мрежа на Радио Варна в региона - Добрич, Провадия, Каварна, Балчик, Бургас, Несебър, Белослав и др. Много са журналистите, които сътрудничат на Радио Варна като кореспонденти: Румяна Емануилиду в Бургас, Аида Паникян и Албена Иванова в Балчик, Максим Момчилов в Несебър, Жечка Маринова в Провадия, Керанка Далакманска в Каварна, Виктория Петрова в София, Петранка Божкова в Добрич, Екатерина Капрова в Бургас и др.

Възможността за създаване на цялостен радиопродукт провокира въвеждането и на поредица от авторски предавания с различна устойчивост в годините. "Бизнес Интеграл" с Виолета Тончева, Ема Гилева и Здравко Буйнов заема дообедния програмен пояс от 9 ч. до 10 ч. (след това до 11 ч. и накрая до 12 ч.), както и "Часът на общините" от 11.00 ч. до 12.00 ч. с Христо Гинев и Славия Белоева, които идват в Радио Варна от общинския радиовъзел. В следобедите на деловата седмица следват едночасовите предавания (от 16.00 ч. до 17.00 ч.): "Професионалисти" с Ирена Желева (опитът на успелите), "Кръг от двама" с Ася Богданова и Атанас Илиев (той и тя в психологически аспект), "Абсурди" с Албена Шавел (журналистическо разследване), "На брега на времето" с Луиза Тахмисян (култура) и др. При някое от поредните прекроявания на програмната схема се появяват и "Студио Култура" с Виолета Тончева, Даниела Маринова, Таня Константинова от 18.00 ч. до 20.00 ч. (по-късно и до 21.00 ч.), "Жива вода" от 21.00 до 21.30 ч. или до 22.00 ч. с Владимир Вътев, Христина Паскалева, Таня Константинова, Мариана Личева (бит и душевност на българина). Нощните авторски блокове от 24.00 ч. до 06.00 ч. носят общото название "Съпричастие", а "Здравей, море!" от 24.00 ч. до 03.00 ч. и "По първи петли" от 04.00 ч. до 06.00 ч. (с един час музикален отдих между тях) се излъчват в нощта срещу понеделник (първоначално вторник) на вълните на програма "Хоризонт" на БНР

За връзката между "Петлите", Радио Варна и приятелството разказва Николай Петров - заместник-главен редактор на Инфо Радио: "Бях още в гимназията, когато "открих" Радио Варна. Това започна някъде през 1993 г. и продължи някак постепенно, с всяко следващо гостуване в града. Винаги си носех портативно радио - дори на плажа, за да слушам Радио Варна и програма "Хоризонт", към която още тогава имах слабост. И тъй като живея в София, търсех постоянно начини да съм близо до станалото вече любимо Радио Варна. Понеже още нямаше интернет, единствената възможност бе "По първи петли" от Радио Варна - тогава се излъчваше във вторник сутрин. Будех се нарочно още в 04.00 ч., за да чуя малко "варненска радиоатмосфера"... Така поддържах връзка с Радио Варна от дистанция, докато не се появи първата истинска възможност да вляза в съприкосновение с него".

През 1996 г. студентът по журналистика Николай Петров, станал впоследствие един от най-добрите новинари в българския радиоефир ("Хоризонт" и Инфо Радио), си извоюва правото на стаж в Радио Варна: "Посрещна ме Ирена Желева, която заместваше за две седмици Луиза Тахмисян. След кратко представяне на радиото, което впрочем вече достатъчно познавах от разстояние, тя ме разведе из сградата и ми обясни, че ще бъда "към" сутрешния екип - освен Ирена в него бяха Стоянка Райчева, Веселина Божинова и Ася Богданова.

Малко съжалих за този ресор, защото още тогава новините ми бяха слабост, но... на стаж като на стаж. Сутрешният екип бе много силен и правеше наистина качествена програма - журналистически издържана и едновременно с това динамична, с добре спазван баланс говор-музика. Такива бяха и другите програмни линии: "Бизнес Интеграл", "Ситуация", следобедната програма, атрактивното вечерно "Още повече".

Развлекателното предаване "Още повече" Даниела Иванова замисля като една своеобразна алтернатива на публицистичното предаване "Нещо повече" по програма "Хоризонт", за да го превърне в едно от върховите постижения на Радио Варна въобще. То е белязано от нейния специфичен хумор, интерпретаторски талант и умение да обединява колегите в името на творческа кауза. Типичен пример за неформален лидер. Освен всичко останало, никой друг не може да бъде толкова автентичен в крайно противоположни предавания, каквито са развлекателните ("Още повече", "Неделна наздравица"), музикалните ("Вечнозелените"), от една страна, и публицистичните ("Позиция", "Акценти") - от друга. Завидното си чувство за мярка Даниела Иванова практикува с лекота и професионализъм - дефицитно съчетание, водещо до неповторим стил.

Eто и повече за "Още повече" от самата негова авторка: "Всеки път, когато предприема мисленото пътуване назад, ме залива яркото, горещо, слънчево чувство на радост, удоволствие и забавление, с което се правеше "Още повече", а смея да твърдя, че мнозина изпитваха същото и докато слушаха това предаване. Идеята за него се роди през март 1994 г., както впрочем идеите за всичко радостно и светло, които ни осеняват винаги през пролетта. По общо мнение на колегите бе дошъл моментът програмната схема на Радио Варна да се дооцвети с едно актуално-усмихнато предаване, което в края на работния ден да рисува неговата картинка, но не в солидния коментарен стил на предаването "Нещо повече" по програма "Хоризонт" на БНР. Търсената забавна алтернатива с разведряващ тон трябваше да открива хумора в репликите, изказани през деня от политици, министри и историци, да добавя премълчаната част от изреченията на специалисти, коментирали горещи теми, да осмива словесни бисери и да провъзгласява най-свежите събития за изминалите работни часове.

Излъчването на "Още повече" започна на 04.04.1994 г. всяка делнична вечер от 18,00 до 20,00 ч., а не след дълго времетраенето беше увеличено с още един час - до 21,00 ч. Това беше едно динамично предаване, в което кратките реплики биваха следвани от най-горещите хитове на музикалния пазар и в крайна сметка музика и текст оформяха един цялостен, здрав и забавляващ се организъм.

През четирите години, докато съществуваше това предаване, винаги и във всичко получавах подкрепата на колегите си, за което съм им безкрайно благодарна! В началото бях сама. После стана ясно, че просто е наложително да има втори човек и през екипа последователно минаха Мариана Личева, Росица Пенкова - днес главен редактор на в. "24 часа местен", Свилен Петров, Светлана Вълкова и Жулиета Николова. Разчитах на чувството за хумор и на свежите материали, които правеха за "Още повече" Радостин Паприков и Лиляна Трънкова. Дори беше сформиран фенклуб "Още повече"...

Нали не смятате, че сме се взели насериозно? Просто си вършехме работата. Мисля, че в онези времена всички от радиото се забавляваха да поработят за "Още повече"... В монтажното студио Добринка Томова и Румяна Лазарова посвещаваха часове на прословутите колажи на "Още повече"... Няма да забравя - инж. Борислав Боев беше записал футболен мач от португалската телевизия, донесе го и каза: "Това плаче за теб!" Насложих отгоре текст в духа на онова, което се случва в българската политика, като съобщих в отбора имената на най-атрактивните и енергични депутати и си поиграх с наболелите теми и събития от парламентарния живот. А тогава народните избраници определено се стараеха да снабдяват с богат материал дори и най-слабото хумористично перо. След излъчването на коментара телефонът в студиото прегря от слушателски обаждания...

"Още повече" трябваше да продължава изреченията, написани през деня от самия живот, да предлага любима музика и добро настроение и да допълва интересна информация за актуалните събития - информацията, която нямаше как да влезе в официалните хроники. Искаше ми се... и дълбоко вярвам, че с течение на времето "Още повече" заедно с предаването "Бизнес Интеграл" се превърнаха в нещо като оптимистична територия и музикален оазис в онези трудни дни на политически, икономически и духовен хаос, когато по улиците беше много трудно да срещнеш усмихнат човек".

Примерът на "Още повече" се оказва до такава степен заразителен, че следващите водещи на предаването влизат в неговата стилистика, уподобявайки и мултиплицирайки Даниела Иванова. Копирането на добър стил обаче не е недостатък (поне не в началото на кариерата), защото многократното прилагане на образеца води до избистряне на собствения стил. Подобен журналистически път извървяват немалко от сътрудниците на "Още повече", някои от които сега са сред водещите журналисти в регионални и национални печатни и електронни медии.

Ако се задържим още малко на развлекателните програми, трябва да споменем, че те преобладават и в съботно-неделното програмно разписание. Изключение прави единствено общественополитическото предаване "Позиция", за което по традиция остават съботните два часа от 10,00 ч. до 12,00 ч. От 12,00 ч. до 14,00 ч. следват фолклорната "Съботна трапеза" със Здравко Буйнов и Цветлена Трифонова, след тях и с Кристияна Димчева и развлекателната "Събота плюс" с Даниела Иванова (Ирена Димитрова и др.) от 14,00 ч. до 18,00 ч. Не много дълъг, но затова пък атрактивен живот в ефира има познавателното предаване за автомобилисти "100 октана" с Ася Богданова и Деян Дончев, което се излъчва първоначално в събота, след това в неделя. Неделната вечер завършва с "Автограф" на Виолета Тончева (публични личности за себе си и другите за тях).

Спортните предавания също ангажират различни програмни пояси през почивните дни. Началото води назад до 1966 г., когато в Радио Варна работи известният футболист и спортен коментатор Стефан Янев: "Тогава Радио Варна нямаше отделна спортна редакция, нито специализирано спортно предаване, така че ние прокарвахме пътеката. С помощта на бившите елитни спортисти Върбан Върбанов, братята Христо и Никола Сарафови посоченият "отбор"събираше информация от новините на Радио София и от редакцията на в. "Народен спорт", за да има такива и нашето радио. Рубриката нарекохме "По писти, басейни, стадиони" и по-късно тя се отдели в самостоятелно предаване. Предавахме също някои състезания, естествено стараехме се слушателите да научават първо от нас за мачовете на футболните отбори. Помня, че още когато бях футболист, Радио Варна предаде една среща от Букурещ, където "Черно море" игра за Балканската купа, а коментатор беше говорителят Ганчо Минчев. В този смисъл предполагам, че той е и първият футболен коментатор на Радио Варна. После дойде Васил Каракашев, с него директно предадохме два мача от Свищов и Русе".

Имената си на добри спортни журналисти в Радио Варна оставят още Георги Великов, Петър Герчев, Димитър Вълчев, Митко Апостолов, Румен Генов, Станислав Викторов: "Научих се на много неща след пристигането си в Радио Варна. Наистина знаех всичко или почти всичко за спорта, но спортната журналистика овладях в Радио Варна. Първи ръка ми подаде Митко Апостолов, спортен коментатор тогава в Радио Варна. Той ме научи на доста неща в спортната журналистика и в следващите няколко години ние с удоволствие работихме заедно".

През 1994 г. спортната събота с Румен Генов и Митко Апостолов (по-късно и със Станислав Викторов) се нарича "Спорт, само спорт, още спорт" и трае 4 часа - от 14,00 ч. до 18,00 ч. Наситена с преки репортажи, включвания от подвижната радиостанция и коментари, тя се радва на постоянна аудитория. Мотото, автор на което е Румен Генов, толкова се харесва, че окачват подобен транспарант над входа на Спортното училище във Варна. Междувременно територията на отразяваните събития се разширява и спортните журналисти на Радио Варна предават на живо от Италия (Европейско първенство по спортна гимнастика - 1995 г.), Украйна (Световното първенство по кикбокс - 1995 г.), Дания (Олимпийски младежки игри - 2003 г.) и др.

През 1997 г. спортното предаване сменя трайно името си на "Спорт плюс" и намалява с два часа, като следва развлекателното предаване "Събота плюс" (вж. по-горе). От 1998 г. "Спорт плюс" трае вече 4 часа, премества се в неделя, за да се върне отново на съботната си позиция в същия програмен пояс. Актуалността, темпоритъмът и професионализмът на "Спорт плюс" се радват на признанието на публиката, а през 2006 г. международното жури на радиофестивала в рамките на Медийните събития в Албена присъжда на автора на предаването Румен Генов престижната награда "Златен чадър".

През 2006 г. в делничните дни между 11,00 ч. и 12,00 ч. се появява и едночасовото "Студио "Спорт". Неуморният Румен Генов вече работи в екип с Нина Пенева и партньорството в тази спортна двойка добавя още един плюс към спортните часове в ефира на Радио Варна. Двамата притежават целеустременост, бърза реакция, чувство за хумор и интуиция за синхрон - все предпоставки за добър екип. Нина Пенева е в Радио Варна от 2002 г., макар че все още не прави точно това, което иска. Междувременно следва журналистика във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски", където "...преподавателите "вдигнаха летвата", когато разбраха, че работя в Радио Варна. Това е още едно доказателство за професионализма, който черноморското радио поддържа десетилетия наред. Тук се научих на упоритост, отдаденост на работата и съпричастие към хората, защото все пак медията е техният глас... Работата ми в Радио Варна се оказа моята сбъдната детска мечта. Но аз не спирам дотук. Поставям си друга цел, още по-висока, по-сериозна, по-отговорна и, разбира се, отново свързана с правенето на радио. Следвам мечтата си и знам, че хората на Радио Варна ще ми помогнат да я осъществя. Благодаря им за тази вяра!".

Това споделя Нина през 2005 г. Една година по-късно нейната втора мечта, свързана с Радио Варна - да бъде автор и водещ на спортно предаване - вече е реалност. Спортсменски дух, нали?

Спортните журналисти открай време са движещата сила и на една от най-старите и хубави традиции на медията - Лекоатлетическата щафетна обиколка на Радио Варна, която се провежда в деня на националния празник - Трети март. С 43-та поред щафетна обиколка на Радио Варна през 2006 г. се отбелязва 128 -годишнината от освобождението на България от османско владичество. Традицията всъщност не е само на Радио Варна, а на всички варненци, които в продължение на толкова години се събират на всеки Трети март на входа на Морската градина, за да премерят силите си в първата спортна проява на открито за сезона. Любители и професионалисти - ученици, войници, моряци, студенти, работници, ветерани - си предават щафетата на традицията, превърнала се в един от акцентите на националния празник във Варна. 43-тата щафетна обиколка на Радио Варна събира рекордния брой от 560 състезатели от всички възрастови групи, разпределени в 98 отбора. Най-възрастният участник е 80-годишният Иван Иванов, а най-малката лекоатлетка Соня Георгиева е родена през 1993 г. Георги Георгиев вписва името си като най-дългогодишен състезател, непропуснал нито една обиколка на Радио Варна досега.

След този общ поглед върху спортните предавания е крайно време да обобщя приведените примери за промени в продължителността и разположението в програмния контекст на авторски предавания били те с културна, забавна, морска, спортна или бизнес тематика. Дали е недостатък, или е предимство такъв подход? Презумпцията, че само трайно установената програмна рамка (ден, час, времетраене и т.н.) създава стереотипи във възприятията и предпочитанията на слушателя, винаги е валидна. Това от една страна. От друга страна обаче, гъвкавият подход в разместването на програмните модули има своя смисъл в търсенето и утвърждаването на оптималните варианти. Когато те бъдат намерени, играта с препрограмирането трябва да спре. Точно това се случва с предавания като "Позиция", "Спорт плюс", "Съботна трапеза", "Неделна наздравица", "Може би да", "Вечнозелените" и др., които се радват на щастлива съдба, пренесла ги от миналия в този век със същото име, в същия ден и на същото място.

Музикалните предавания съставляват по-голяма част от дълголетните предавания на Радио Варна. Обяснението за този факт намираме както в емоционалното въздействие на музиката, така и в по-лесното й възприемане в сравнение със словото. Пристрастията на слушателя към радиото са свързани най-напред с излъчваната музика и откакто съществува феноменът радио, тази нагласа на аудиторията не се променя.

Значението на музиката като важен компонент, който изгражда заедно със словото комплексното внушение на предаването, идва едва на втори план, колкото и условно да е това разграничаване в общия радиопродукт. Първият план експонира музиката сама за себе си и той проличава в музикалните предавания, още по-ярко в профилираните по жанр музикални предавания. Ако ги проследим хронологично, те ще оформят една любопитна класация на музикалните журналисти, които подготвят и водят свои предавания в Радио Варна. Първото място в тази класация заема Христина Паскалева, следват я Енчо Чакъров, Доно Цветков, Данчо Стоянов и Христо Николов. Подреждането в случая е само по количествен, а не по качествен признак, защото второто е предпоставка за първото.

Подробни сведения за музикалната програма на Радио Варна, снабдяването с музика, съотношението между текст и музика, съдържанието и промените в музикалните предавания на Радио Варна намираме в разказа на Енчо Чакъров. Известен варненски меломан и дисководещ още от края на 70-те и началото на 80-те години на XX век, когато неговите дископанорами в Двореца на културата и спорта привличат по 8-10 хиляди младежи, Енчо Чакъров започва да сътрудничи на Радио Варна с нова музика: "...имаше едно предаване "Песните, които обичаме", водено от Христина Паскалева по занимателен начин, но с ограничени ресурси от "обичана" музика. Това предаване стана повод да проявя интерес към фонда от поп-рок музика на радиостанцията, която явно изоставаше от актуалните тогава световни образци, звучащи по "Хоризонт".

Не след дълго Енчо Чакъров вече води първото си самостоятелно предаване "Музикални импулси", последвано от редица други рубрики и предавания, докато накрая изцяло обвързва житейския и професионалния си път с Радио Варна. И ако оттогава досега в ефира звучи актуална поп и рок музика, ако фонотеката съхранява цяло богатство от архивни и нови записи, а "Поп-рок магазин", "Вечнозелените" и "Неделна наздравица" се превръщат в знакови предавания за Радио Варна в продължение на години, то заслугата е именно на Енчо Чакъров. Този стил му спечелва популярност, която продължава да го следва и във времето, когато заменя музикалното с административно поприще като ръководител на Рекламно-търговската къща и по-късно като заместник-директор и директор на Радио Варна: "И така, аз бях автор и водещ на редица музикални предавания като "Вечнозелените" (от 90-те години до септември 2002 г.), "Неделна наздравица" (две години се редувахме с Даниела Иванова, по-късно тя стана титуляр, после продължиха Жоро Бекяров, Христина Паскалева и Христо Николов), петъчния "Музикален сборник", а при нужда поемах и "Съботна трапеза".

"Неделна наздравица" стана известна с широкия обхват от жанрова музика, подбирана по своята благозвучност, разнообразие от стилове, интересни аранжименти, оригинални изпълнения, известни в миналото и днес, шлагери с класика, народна музика, evergreen хитове, музика от балканските страни и т.н. Предаването създаде свой стил на общуване с аудиторията чрез забавния и свободен начин при поднасяне на музиката, нетрадиционните коментари, участието на слушатели при избора на музика по желание, в музикалните игри, класации и награди. "Рядък случай на добре приемана еклектика", както веднъж един слушател характеризира предаването.

В наситения с музикални предавания радиоефир "Вечнозелените" се утвърди, по признание на слушателите, с водещите си идеи, оригиналната информация, прецизния музикален подбор и методиката на представяне. Предизвикателството за меломаните се състоеше в това да чуят изпълнения от 30-те до 90-те години на ХХ век, изненадващо непознати или пък познати, но неслушани "още от онези времена" - докъдето и докогато се простират спомените ни... Всичко това доведе до невероятно активизиране на аудиторията, която с охота споделяше своите преживявания. Разказваха меломани енциклопедисти, водили си записки за данни и биографии, натрупали знания за света на музиката от списания, вестници, радио и телевизия. Те бяха сменили звуконосителите на музикалните си колекции от грамофонни плочи на ленти, после на касетки, компактдискове и компютри и техните лични фонотеки често съдържаха редки образци".

За всеки автор е удоволствие да види как замисленото от него предаване продължава живота си в ефира с други водещи, но в същото русло и със същия успех. В това отношение Енчо Чакъров определено е щастлив автор на 3 дългогодишни и харесвани от аудиторията предавания. Новите водещи доразвиват стила на тези предавания и създават свои собствени творчески територии: "През 1992 г. сътрудникът на Радио Варна Доно Цветков - певец, музикален деец, сега известен продуцент, прие предложението да поеме моя "Поп-рок магазин", след което утвърди свое авторско предаване "Може би да", придобило също голяма популярност".

Доно Цветков продължава да води и сега това предаване, вече с името "Студио "Да", всяка неделя от 10,00 ч. до 12,00 ч. Неговото присъствие в ефира на Радио Варна има особена стойност, защото в качеството си на продуцент, създател и директор на Международния музикален фестивал "Откритие" (XIV издание през 2005 г.), той има изключителен принос за развитието на съвременната българска и международна попсцена.

Своя наследник пред микрофона на "Вечнозелените" - звукорежисьора Данчо Стоянов, Енчо Чакъров оценява като "доказан професионалист, енциклопедист и музикален колекционер, който продължи традициите на предаването и контактите с неговите сътрудници. Те разширяват и сега информационния кръгозор на предаването, създават и обогатяват атмосферата му със спомени и носталгия по неувяхващите песни". Ето и амбициите на самия Данчо Стоянов: "Със същата нагласа подготвям и специализираното музикално предаване "Вечнозелените", което поех в края на 2002 г. от Енчо Чакъров. В него звучат изключително шлагери отпреди десетилетия и точно в това се крият редица затруднения, но нали в преодоляването на предизвикателствата е удоволствието от работата. Ще си призная още нещо. Когато имам възможност, слушам аналогични предавания на други радиостанции за "сверяване на часовника". Със задоволство установявам всеки път, че като разнообразие на изпълнители и концентрация на уникални песни "Вечнозелените", поне на този етап, е недостижимо и аз се старая това статукво да се запази. За това определена роля играе и стимулът, който получавам от слушателите. Благодаря им от сърце за подкрепата!".

Данчо Стоянов също като предишните музикални водещи не се задоволява само с една творческа област. Като автор на първата в България "Поп-рок енциклопедия" - един сериозен изследователски труд, Данчо Стоянов внася своя дял в развитието на българската музикална литература: "...започнах да развивам идеята, която ме е преследвала постоянно - да опозная цялата англоезична популярна музика от 50-те години до днес. Щастлив съм, че моята "Поп-рок енциклопедия" (Рекламно-издателска къща "Герлово", Варна, 1998 г.) вече е факт и като първо по рода си българско издание служи, надявам се, добре на специалистите".

"Песните, които обичаме" - предаването, спомняте си, довело Енчо Чакъров в Радио Варна през 1982 г., е част от дългата поредица авторски предавания на Христина Паскалева. Те респектират с широка музикална палитра - поп, класика, джаз, evergreen, фолклор, етно. С какъвто и жанр да се захване, музикалната журналистка подхожда внимателно към неговата специфика и намира адекватния подход към авторите и изпълнителите, които гостуват в предаванията й. Солидното музикално образование от Държавната консерватория, принципността и последователността, уважението към събеседника и високите изисквания към творчеството - чуждото и своето, са онези съществени елементи, които моделират авторския стил на Христина Паскалева.

Музикантите в радиото по принцип слушат всякаква музика, защото работата им изисква да познават максимален брой произведения, да са запознати с историята и актуалните тенденции във всички музикални жанрове. Натрупали тази базисна информация, те вече могат да използват музиката като изразно средство в толкова специфичното радиотворчество и да го оцветят с личния си почерк. Задължителната енциклопедичност в този смисъл не пречи на естествените предпочитания. За Христина Паскалева те са свързани с класическата музика. Нейни интервюта и репортажи от Международния музикален фестивал "Варненско лято", чиито издания следи, откакто работи в Радио Варна, са част от Златния фонд на медията. Безспорни са заслугите на Христина Паскалева и към емблематичното предаване на Димитър Вълчев "В средата на седмицата" (1980-1990), в което не само избира музиката, но и партнира на водещия пред микрофона".

Отношението на Христина Паскалева към радиото проличава и в последното й авторско предаване "Съботна трапеза". В началото тя приема с известна неохота да води "Трапезата" - фолклорният жанр не е нейният свят, пък и предаването вече има своя утвърден слушателски кръг с постоянни нагласи още от 1991 г. Но става така, че красотата на българския фолклор, талантът на изпълнителите на народна музика и удоволствието да изследва нови пътища, водещи все към хубавата музика, много скоро я привличат и й откриват нови възможности за творчество. През 2006 г. Христина Паскалева успява да възроди в "Съботна трапеза" традицията на предавания с публика от зората на радиото. Концертът, посветен на дългогодишния музикален редактор Недялко Станев, състоял се на 11.02.2006 г., не само продължава традицията, но поставя началото и на поредица културни събития в Концертното студио на Радио Варна, които създават нова територия за публична комуникация и срещи с изкуствата.

За този процес, който по възможно най-добрия начин пресъздава идеята за модерността на традицията, ще стане дума и по-нататък. Сега предлагам да приседнем на самата трапеза с една предишна нейна водеща - сладкодумната Кристияна Димчева от Регионалната библиотека "Пенчо Славейков". Екипът от вездесъщия Здравко Буйнов, Цветлена Трифонова - звукорежисьор/водещ и Георги Истатков - музикален редактор/звукорежисьор на предаването се обръща през 1992 г. към нея, защото: "Трябваше им човек, краевед като мен, който познава словесния фолклор, нашенските обреди и бит. Нашият екип търсеше и изследваше изконната родова памет, съчетанието между духа и бита на българина, които формират и пренасят българския код през вековете. Отработихме свой подход. Винаги тръгвахме от съкровеното, от стремежа към себепознание и всеки път залепвахме по едно ново парче към счупеното гърне на българската етнопсихология... Оцветявахме с народна музика и добавяхме живо слово - така създавахме успеха на "Съботна трапеза". Е, създавахме си и много работа... Трудно би се направило това предаване без богатството на фонотеката и Златния фонд на Радио Варна - само в едно издание се излъчваха между 30 и 40 песни. Между тях ние разказвахме за микро- и макрокосмоса на българина, залегнали във вярванията, обичаите, историята на вещите, занаятите, семейното право, поздравите и пословиците. Вълнувахме се, разбира се, от вложения смисъл в думите, както и от морето от звуци - българската народна песен. За да подберем песните така, че да са свързани с темата на предаването, трябваше предварително да чуем поне стотина записа".

Разбирането за българския фолклор има своите корени в онези първи фолклорни радиооркестри, които съпътстват развитието на Радио Варна още от самото му създаване ( "Книга за Радио Варна. Традицията задължава..."). В региона и досега няма друга радиостанция, която да поддържа своя фолклорна програма. Нещо повече - защитавайки ценностите на автентичния български фолклор, Радио Варна надгражда традицията в Международния фолклорен фестивал "Добруджа пее и танцува": "5 от моите 8 години в Радио Варна (1995-2000) завинаги ще останат под знака на Международния фолклорен фестивал "Добруджа пее и танцува", чийто изпълнителен директор бях. Фестивалът се роди с мисълта за нашите сънародници в чужбина, съхранили корените си благодарение на фолклора. Започнал с 8 местни състава, на петата година фестивалът посрещна повече от 30 колектива с над 700 участници.

Този фестивал стана възможен благодарение на подкрепата на Министерството на културата и Държавната агенция за българите в чужбина и съпричастието на ръководствата на курортните комплекси Албена и Златни пясъци. Проявата се осъществяваше под патронажа на вицепрезидента на Република България Тодор Кавалджиев. Художникът Петьо Маринов подари знака на фестивала.

Година след година "Добруджа пее и танцува" набираше скорост и трупаше самочувствие. В дните на провеждането му алеите в курортите Златни пясъци и Албена се изпъстряха от многолюдни дефилета, на сцените показваха майсторство индивидуални изпълнители и ансамбли с образци на автентичен и обработен български музикален и танцов фолклор. Така се стигна до 5 дефилета, 4 сборни концерта, 5 рецитала и 12 изнесени сцени в рамките само на 3 фестивални дни. Картината допълваха съпътстващите изложби и демонстрации на характерни български занаяти, премиери на музикална продукция и много радиовреме - предавания, преки включвания, нови записи... В дните на фестивала среща си даваха известни български фолклористи и специалисти по нашия фолклор от чужбина като Николай Кауфман, Петър Ангелов, Петър Крумов, Белчо Станев, Матей Катаров.

Благодарение на "Добруджа пее и танцува" много наши сънародници, потомци на български изселници от миналия и по-миналия век, за първи път видяха и се докоснаха до родината си България. Така беше с танцьорите от ансамблите "Мартеница", "Росица" и "Янтра", наследници на българските градинари в Унгария, с децата от ансамбъл "Въгленче" от българското училище в Кишинев - Молдова, с изпълнителите от формациите "Твърдичанка" и "Хоро" от Украйна, ансамбъла на банатските българи в Румъния", разказва Таня Константинова.

През 2005 г. Радио Варна събира в Албена участници от няколко страни за деветото издание на Международния фолклорен фестивал "Добруджа пее и танцува". От 26 до 28 август единственият фолклорен фестивал на БНР изпъстря с багри и ритми атмосферата на красивия морски курорт - домакин на проявата. Както обикновено събитието се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Ангел Марин и със съдействието на БНР, БНТ, bTV, парламентарната Комисия по култура, Министерството на културата - Национален център за музика и танц. В дефилето из алеите на курорта и в галаконцерта в пикник "Орехите" участват 210 танцьори и 6 фолклорни ансамбъла от Турция, Румъния, Македония, Сърбия и България. Прекрасната добруджанска песен и химн на фестивала "Лале ли си, зюмбюл ли си" в изпълнение на известната народна певица Галина Дурмушлийска просълзява мнозина: "Имах щастието да открия с "Лале ли си, зюмбюл ли си" първия Международен фолклорен фестивал "Добруджа пее и танцува" през 1996 г. и ето че сега отново съм тук за неговото девето издание. Уникална е тази среща на любовта към българския фолклор, която обединява българите в България с българите в чужбина", споделя Славеят на Добруджа. Певицата от години живее в Холандия, където работи със своя уникален хор за българска народна музика "Чубрица". На въпроса на Христина Паскалева какво трябва да се направи, за да бъде съхранен българският фолклор, тя отговаря: "Не мога да дам точна рецепта, но знам, че са необходими много неща. Най-важното от тях е да се обича музиката. Затова и аз много се старая да показвам красотата и разнообразието на българската песен. Българският фолклор е прозорец към България, а неравноделният такт е сърцето на България. Това е нашата същност. Трябва много търпение, за да докажем, че ние сме специални. А ние, смея да го твърдя, наистина сме специални".

Заедно с Галина Дурмушлийска на сцената на "Добруджа пее и танцува" се изявяват ансамбъл "Добруджанче" - Силистра, и ансамбъл "Добруджа" - Добрич, а между тях се вписват вдъхновените изпълнения на ансамбъл "Бисер" от гр. Кичево, Македония, ансамбъл "Бал Гьоч" ("Балкански изселник") от гр. Инегел, Турция, ансамбъл "Джидо" от гр. Бечей, Сърбия, и ансамбъл "Босилче" от гр. Търговище, Румъния.

Михаела Дишлиу, председател на българската общност "Братство" и главен редактор на списание "Българска зорница" в Румъния, също гостува на "Съботна трапеза", където разказва за своя родословен корен от Приселци, Варненско, и за съхраняването на българските традиции в Румъния: "Всъщност български имена на изселници се появяват в румънски архивни документи за пръв път някъде около 1600 г. Съществуват селища, където са запазени в автентичен вид имена и обичаи отпреди 400 години. Най-ярко е изразена тази тенденция в румънския град Търговище, който наброява около 3000 български семейства. Там вкъщи се говори само на български език, случва се дори, когато децата тръгнат на училище, да не знаят румънски. В Търговище българските традиции Лазаровден - Лазарица, Тодоровден - Тодорица, и Еньовден - Драгайка, също Коледа и Великден, са най-добре запазени. Те са част от живота на общността и се предават от поколение на поколение, а детският ансамбъл "Босилче" е изключително популярен. Няма да забравя как веднъж едно момиче дойде при нас, нагиздено с носията на баба си, и настояваше веднага да се включи в репетициите на ансамбъла".

В контекста на присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз в началото на 2007 г. е интересно сведението на Михаела Дишлиу за държавната политика на Румъния спрямо етносите: "Румъния поощрява съхранението на обичаите, песните и танците, въобще на традициите сред малцинствата. Общините отпускат средства за провеждането на различни фестивали, както и за изследване на песенното и танцовото творчество на етносите в Румъния. Тези изследвания вървят паралелно с проучвания, свързани с традициите на румънския етнос. Може определено да се твърди, че културната политика на Румъния проявява добронамереност спрямо съществуващите етнически традиции на територията на страната, особено в областта на фолклора. Българската общност "Братство" се възползва от тези възможности. Ние имаме свои печатни издания, читалища, ансамбли, дори детски градини. Опитваме се, заедно с всички българи в Румъния, да поддържаме самочувствието си на наследници на богата култура. Част от тази култура е разбирането, че общността може повече от отделния човек".

В тази градивна атмосфера, като потвърждение за правилната посока на развитие, се случва още едно хубаво събитие - легендата на БНР и програма "Хоризонт" Божана Димитрова решава да пренесе едно от последните издания на своя "Разговор с Вас" във Варна. Въодушевлението на хората в Радио Варна е толкова голямо, колкото и амбицията им да правят модерно репортерско радио на национално ниво. А нивото е високо, защото става дума за най-слушаното предаване, което изпълва петъчните следобеди на цяла България в продължение на почти четвърт век: "Минават седем, осем години от този необикновен варненски петък. Годината е 1997-а, денят 15 август е празник на Варна, настроението, духът са приповдигнати и в цялото Радио Варна. Улавят ги още първите минути в "Разговор с Вас": "Честит празник, Варна! На една вълна, на национална, са "Хоризонт" и Радио Варна. (Звучат двата радиосигнала.) Пред микрофона е Божана Димитрова, с цяла армия или армада от млади репортери на Радио Варна..."

Случайно запазеният сценарий на предаването връща преживявания, събития, имена от този необичаен "Разговор с Вас". Сюжетите звучат актуално и днес, избрал ги е въодушевен репортерски екип - Даниела Стойнова, Петранка Божкова, Стоянка Райчева, Мариана Личева, Атанас Илиев.

Час по-напред е завършила пресконференцията на тогавашния министър-председател Иван Костов и Даниела Стойнова, естествено, единствена е успяла да вземе интервю. Имаме шанс този ден да предаваме и от Карин дом, в който гостуват с дарове първите тогава дами на България Антонина Стоянова и Елена Костова. След 18 ч. в първо студио на Радио Варна е кметът Христо Кирчев, от студиото в София тогавашният министър на туризма Валентин Василев отговаря на всички трудни въпроси, които пряко поставя от импровизираното студио в Златни пясъци шефът Николай Недков. Курортният сезон е в разгара си, с всичките си хубости и разочарования.

С кореспондентката на Радио Варна в Добрич Петранка Божкова сме попаднали на гореща следа, на тайна зърнена борса - загубата от кражбата е "само" един милиард лева! Проверяваме и абсурден факт пак там - афера с млякото и сиренето, с която попадаме в омагьосан Млечен път или кръг, в орбитата на добилия по-късно печална слава "Орион". За чест на репортерката по изнесените ярки факти и имена се говори дълго и веднага след нашето предаване те попадат в кръгозора на прокуратурата".

Всички участници в предаването на Божана Димитрова гледат на него като на възможност да докажат себе си и в този смисъл вложените усилия си струват. Наред с напрежението и последвалото го удовлетворение се помнят и разни случки, които са вече част от радиофолклора: "Спомням си и последния "Разговор с Вас" на радиолегендата Божана Димитрова, който се излъчи в Деня на Варна - 15.08.1997 г., от студиото на Радио Варна. Имах ангажимента да се включа от пресконференцията на тогавашния премиер Иван Костов, но тя все се отлагаше, та чакахме до осем вечерта. Междувременно Божана разбрала, че колегите ме наричат "Пършинг". "Защо "Пършинг"?, попитала тя. "Защото като ракетите от този клас "отнася" събеседниците си бързо и отвисоко", бил отговорът", преразказва с очевидно удоволствие чутото Даниела Стойнова - най-добрият репортер на Радио Варна, от 2002 г. и кореспондент на БНР за Варна.

Цялостната оценка на Божана Димитрова за варненския "Разговор с Вас" е положителна, но като че ли най-много я впечатлява Наталия Гешева: "Междувременно откритите телефони в студиото на Радио Варна трупат десетки нови въпроси, примери, идеи и имена от цялата страна. Необичайно е и музикалното звучене, с всичките хубави песни за Варна, за варненци, разбира се, начело с "Варна, хубава Варна, обичам те!" Младата музикална редакторка се оказва и режисьор на пулт. Досега в софийското студио винаги се е работело с един режисьор на пулт, с един звукооператор, с отговорен редактор и с две музикални редакторки. За пръв път във Варна целият този отбор е заменен от едно младо и много хубаво момиче - Наталия Гешева. Преодолявам смайването си, но остава страхът, че то няма как да се справи с работата - да избира песните на мига, в съзвучие с динамично променящия се диалог, че ще допуска паузи или някакъв технически гаф, тъй като микрофоните са разположени на повече от десет места в района. Така или иначе в 16 ч. ние оставаме двете с нея в студиото, очи в очи, всяка със страховете си. Защото, както по-късно ми призна Наталия, тя е била още по-изплашена от отговорността да бъде за пръв път на звукорежисьорския пулт за 4-часова жива връзка с "Хоризонт", при това в най-слушаните петъчни часове. В студиото, макар и затворена, е гостенката от София, с безкрайните си претенции, неочаквани желания, рефлекси и други навици! Но като дойде дълбоката вода, няма как да не заплуваш и аз с облекчение установявам, че още в първия половин час нещата потръгват гладко, един по един страховете се стопяват, великолепната музика повишава настроението и в студиото, и в ефира. От лицето на момичето изчезва сянката на смущението, работата си е работа и тя е мобилизирала всичките професионални умения и на младата звукорежисьорка, и на дългогодишната водеща..."

Тази интригуваща завръзка има и своята кулминация, която препоръчвам да проследите със самата Божана Димитрова, защото разказът й попада в графата "задължително четиво".

Все пак не мога да не приключа темата за равностойното партньорство между Радио Варна и "Хоризонт" с оценката на емблематичната българска радиожурналистка: "Не искам, а и не мога да изредя всички новини, интервюта, находките, с които ме отрупват репортерите на Радио Варна. Сега си давам сметка как всяка минута от тези четири часа е била заредена с информация, с репортерска жар и това силно излъчване е било почувствано от всички, незабравено от екипа и до днес. Може би защото са се разпоредили законите на професионализма и най-вече първият от тях за задължителната проверка и подготовка. Водил е усетът, предчувствието за новината, неспестените усилия да я догониш, да я доразвиеш, да предскажеш отзвука й. Как щедро и винаги се отплащат тези усилия!".

Както се разбира от разказа на Божана Димитрова, през 1997 г. в Радио Варна вече работи динамичен екип, в който нагласата за промени е важна предпоставка за развитие. Понякога един човек съвместява и изпълнява няколко различни функции, съгласуваността в отделните звена и координацията между тях чрез Програмно-координационния център непрекъснато се усъвършенстват. Процесът, както преди време установихме в това изследване, започва в началото на 90-те години и цели оптимизирането както на журналистическата дейност, така и на техниката и технологията на радиопроизводство: "В Радио Варна непрекъснато се извършват обновления независимо дали се отнасят до музиката, техниката или журналистиката. Самият аз съм свидетел и участник в процеса на постепенното сближаване между музикалното оформление и звукорежисьорската дейност, продиктувано от развитието на радиотехниката и модерните радиотехнологии. Докъм 1993 г. програмата се е подготвяла и реализирала от традиционния екип: журналист, музикален оформител/редактор, звукорежисьор и звукотехник/звукооператор. След това, наред с магнитните ленти, започнахме да използваме аудиокасети и аудиодискове, които направиха присъствието на звукооператор в апаратната излишно. На следващия етап (1996-2000) вече само един човек съвместяваше функциите на музикалния оформител и звукорежисьора. С въвеждане на автоматизираната система за радиопроизводство Dalet през 1997 г. се осъществи още по-пълноценна интеграция между музика и техника", обяснява звукорежисьорът Данчо Стоянов.

Важно условие за успешното въвеждане в Радио Варна както на Dalet системата, така и на информационните технологии въобще, е осигуряването на подходяща материална база. На 27.12.1997 г. екипът на Радио Варна се нанася в новата модерна радиосграда, изградена по проект на арх. Симеон Саралиев специално за нуждите на радиото. Сградата се намира в непосредствена близост до красивата къща - част от архитектурното наследство на Варна, която медията обитава близо половин век.

Къщата - да припомня набързо, е завършена през 1894 г. по поръчка на заможния варненски търговец Петко Бакърджиев, който по-късно се премества да живее в Цариград. В нея живее и един от кметовете на Варна - Теодосий Атанасов. С уреждането на статута на Морската градина като държавна собственост частният имот е отчужден с царски указ през 1929 г. В края на 40-те години на миналия век директорът на Радио Варна - известният музикален деец Йордан Каранов, успява да издейства преместването на Радио Варна от сградата на пощата в част от "Малкия дворец", както го наричат старите варненци. Изграден в стил неокласицизъм, по проект на един от най-добрите български архитекти - Никола Лазаров, този паметник на културата от национално значение впечатлява с красотата и изяществото си. И в първата, и в тази "Книга за Радио Варна", събеседниците неведнъж разказват за влиянието на естетската атмосфера върху тях.

През 1957 г. Министерството на културата преотстъпва изцяло сградата на Радио Варна, Комитетът за култура издава и Нотариален акт № 3663 от 13.10.1961 г., а през 1997 г. "Малкият дворец" става притежание на частния предприемач Красимир Узунов. Дотогава обаче има още време. С годините красивата къща става все по-непригодна и недостатъчна за нуждите на радиото както в програмно, така и в техническо отношение. Под ръководството на главния инженер Никола Трифонов се извършват редица реконструкции: "Скоро след обновяването на централната сграда се заговори за разширение и реконструкция на сграда № 2, където се помещаваха редакциите от Програмата за чуждестранните летовници. Цялата студийна и монтажна техника обаче се намираше в централната сграда и това представляваше голямо неудобство за колегите, които трябваше да калкулират в натоварения си график и времето за преодоляване на разстоянието между двете сгради. Все някой сновеше между двете сгради и тази "щафета по неволя" беше обичайна картина от всекидневието на Радио Варна. Директорът Стоян Чешмеджиев се ангажира с осигуряването на разрешителните документи за строеж на нова сграда, а средствата за архитектурната, строителната и технологична част бяха осигурени от БНР. В част първа на "Книга за Радио Варна" инж. Камен Тодоров споменава, че познава колеги, чийто трудов стаж е преминал в търсене на възможности за проектиране и строителство на нова сграда за радиото. Ето защо не повярвах на очите си, когато директорът ме извика и ми показа скицата с документите, които представил на генералния директор на БНР и получил неговия "картбланш" за действие. Трябваше незабавно и много бързо да се изготви технико-икономическото задание за разширение и реконструкция на Радио Варна. Свърших работата за десетина дни, като актуализирах съществуващите задания от стотици страници в 20 и още толкова приложения. В обосновката изтъкнах следното: "Още от въвеждането в експлоатация на първото студио досега предоставените на Радио Варна тавани, сутерени, къщи и др. помещения са крайно неудобни за удовлетворяване на нуждите на едно студио, а камо ли при днешните изисквания за развитие на студийната техника."

И така - спряхме се на застрояване на площ от 600 кв.м, разгъната площ 2500 кв.м и застроен обем 7500 кубически метра при себестойност 2500 х 4000 = 10 милиона лева. Съгласно Правилника за капитално строителство (ПКС) строителството започна, след като инвеститорът предаде с протокол строителната площадка на изпълнителя за извършване на работите, съгласно сключения договор между Радио Варна и ЕФ "Дора Михова". Този протокол е с дата 24.08.1992 г.

Аз работих в Радио Варна до септември 1993 г. и оставих обекта до покрив с усвоени 8 милиона лева. Напуснах, но не прекъснах връзките си с радиото. Радвам се, че след мен колегите довършиха започнатото и през 1997 г. предадоха за експлоатация сегашната функционална и красива сграда на Радио Варна".

Арх. Симеон Саралиев проектира новата триетажна сграда с модерна архитектурна визия, съобразена както със съседството на старата сграда, така и с екстериора на Морската градина. Интериорът, който изцяло се подчинява на функционалността, също е решен модерно. Два студийни комплекса, които работят в 6-часов технологичен режим, няколко други студия за звукозапис и постпродукция, както и голямо многофункционално студио, фонотека, newsroom и административни помещения създават всички удобства, необходими за една съвременна електронна медия.

Първото удобство, както вече бе споменато, идва с въвеждането на Френска система за автоматично радиопроизводство Dalet - една от предпочитаните марки в областта на модерните радиотехнологии в Европа. Това е събитие от изключително значение, което се случва за пръв път в Радио Варна, за пръв път в цялата система на БНР. Този факт отрежда на Радио Варна водеща роля в технологичното обновление на националното радио - програма "Хоризонт", "Радио България" и петте регионални радиостанции в Стара Загора, Шумен, Пловдив и Благоевград.

Преминаването към иновационни технологии винаги е труден процес, свързан с инсталирането на скъпоструваща нова техника, усвояването на нови работни процеси и психологически дискомфорт. Колкото по-голяма е институцията, толкова по-проблемен е преходът. Точно това установява Снежана Павлова по време на квалификацията си в BBC: "Представете си каква беше изненадата ми, когато установих, че за предварително записаните материали там още използват старомодните, огромни магнетофонни маси с магнитни ленти. Изненадата впрочем се оказа взаимна. За двамата английски звукорежисьори аз се превърнах в особена атракция, когато разказах, че от година и половина в Радио Варна вече се прилага автоматизираната система за радиопроизводство Dalet, която позволява всички технически дейности да се извършват на компютър, включително монтажът, съхранението на звуковите материали, музиката и т.н. Очевидно впечатлени, момчетата ме заразпитваха за различни неща, например колко дълго е било адаптирането към новата дигитална система, какви биха били възможните грешки и непресторено признаха, че отдавна очаквали същото да се случи и в старата къща BBC. Няма да крия, че изпитах удовлетворение от непредвидения PR ефект за Радио Варна, който предложиха така стеклите се обстоятелства".

Автоматизираната система за радиопроизводство Dalet всъщност е голямата революционна крачка на Радио Варна от аналоговите към цифровите технологии, от трудния и трудоемък монтаж с остаряла радиотехника към електронния монтаж, от пишещите машини към компютъра и всички останали улеснения, свързани с информационните технологии. Разбира се, компютризацията и модернизацията се предшестват от предварителни курсове за обучение на екипа, който под ръководството на специалисти овладява спецификата на операционната система Microsoft WINDOWS с офис продуктите за текстова и таблична обработка Word и Excel, както и други компютърни програми с различни приложения. Безспорен успех в техническото усъвършенстване на радиопроцеса е въвеждането на софтуерен продукт - селектор Power Gold 2000. Той обслужва музикалното оформление на програмата по параметри - дата и час на излъчване, темпо и настроение, начало и край на всяка песен, периодичност при излъчване, статистика и др. Позоваваме се отново на звукорежисьора Данчо Стоянов: "От 2000 г. ръководителят на звено "Музика и реализация" изготвя с компютърния селектор Play-List - набор от музикални изпълнения, които оформят обичайната информационномузикална програма, а специално музикално оформление правим при различни информационни поводи като празници, извънредни ситуации и т.н. Специализираните предавания - културни, спортни, развлекателни, детски и т.н., както и музикалните предавания, също се оформят с подходяща музика. Същото е валидно и за One Man Show предаванията".

В началото на новото хилядолетие инженерите, звукорежисьорите и журналистите, тясно обвързани в новия работен ритъм, отдавна вече ползват Dalet. Системата за автоматично производство гарантира висока оперативност и улеснява комплексния радиопроцес - от звукозаписа и звукомонтажа до излъчването на програмата.

Постпродукционното студио, където се продуцират клипове, търговски реклами, авторекламни джингли и имиджови компактдискове на радиостанцията, сигнали за рубрики, авторски предавания, радиотеатър, е творческата лаборатория на Кремена Георгиева. Наред с актуалната звукозаписна техника и Software за най-прецизна обработка на звука, там могат да се видят и старите унгарски магнетофони "Mechlabor", на които се прослушват аналогови записи от Златния фонд на Радио Варна, преди да бъдат прехвърлени на цифров носител. Златният фонд съхранява около 6500 архивни единици - 3000 записа на музика и 3500 записа на говор. По-голямата част от звуковия архив представляват магнитните ленти със скорост 38 и 19 оборота в минута. Лентите със скорост 19 оборота в минута съдържат предимно записи на говор - речи, интервюта, репортажи, кореспонденции, поезия, проза и пр. Лентите със скорост 38 оборота в минута са с по-добро качество, поради което са предпочитани за записи на музика, макар че през последните няколко години до навлизането на цифовите технологии в Радио Варна върху тях се записват и говор, и музика. Двата вида ленти имат дължина по 1000 м, като времето за запис и просвирване при 38 оборота е 45 минути, а при 19 оборота - 90 минути. Пренасянето на звукова информация от аналогов върху цифров носител е трудоемък процес, който допълнително се усложнява от техническата амортизация на магнитните ленти. Предвид историческата стойност на записите, които съдържа Златният фонд на една радиостанция с дългогодишни традиции, каквато е Радио Варна, архивирането се извършва от специалисти във фонотеката с координатор Митко Николов.

Герасим Старчев - звукорежисьор	Кремена Георгиева - автор и водещ на музикални предавания, Clip Maker

Дигиталните технологии компресират времето с неимоверни темпове и затова през 2007 г., под ръководството на главния инженер Костадин Ковачев, отговорния инж. Румен Радев, компютърните специалисти Алтемир Алексиев и инж. Димитър Проданов, в Радио Варна предстои въвеждането на нова, по-стабилна Dalet версия, която дава възможност за мултитракова обработка и позволява поддръжката на повече работни станции.

С удобствата се свиква лесно, така че днес такива предимства като практически неограниченият достъп до информация чрез интернет, работата в мрежа, по-мощните компютри, LCD и TFT мониторите, лазерните принтери, Мini-Disc-Playerите (заменили репортерските касетофони), GSM-ите в група (заменили мобифоните "Dragon"и "Nokia", преди тях и радиотелефоните "Kenwood"), не на последно място и електронният монтаж изглеждат съвсем естествени.

Естествено е централно място в живота на радиото да заема фигурата на системния администратор - Мартин Атанасов (1997 г.), Алтемир Алексиев (1999 г.) и инж. Димитър Проданов (2006 г.). Те осигуряват компютърната мрежа, следят режима на сървърите, на които са инсталирани продуктите Dalet, Windows OS и Online Radio <http://www.radiovarna.com>.

На фона на тази картина от 2006 г. е трудно да си представим, че само преди 15 години Радио Варна осъществява първото си стереоизлъчване: "С внедряването на стереотехниката в студиата, кабините и подвижните радиостанции имахме възможност да обогатим фонотеката с наши стереозаписи, както и да се насочим към "атакуване" на УКВ-ЧМ предавателите, принадлежащи на РРТС. Всеизвестни са големите предимства на излъчваните програми на УКВ в сравнение с ДВ, СВ и КВ. Първото стереофонично предаване на Радио Варна прозвуча на 15.08.1991 г. - излъчихме информационно-музикалната програма "Черноморско утро" на УКВ-ЧМ предавателя за програма "Орфей" с честота 69,41 MHz (4,32 метра). По-късно беше монтиран в РРТС 5 КW-предавател по западния стандарт (ССIR) - от 87 до 108 MHz, излъчващ програма "Хоризонт" на честота 100,09 MHz", връща ни към своето време предишният главен инженер Никола Трифонов.

Радио Варна непрекъснато разширява радиопредавателната си мрежа, като днес излъчва на различни честоти: 103,4 MHz FM за Варна, 98,2 MHz FM за Българското Черноморие, 88,7 MHz FM за Добрич, 88,5 MHz FM за Бургас, 88,9 MHz FM за Провадия, 774 kHz MW за Черноморието и Южна Украйна, 7300 kHz SW зимно време и 9300 kHz SW лятно време. Освен това Радио Варна се излъчва в реално време в интернет на адрес: <http://www.radiovarna.com>.

В унисон с изискванията за съвременните електронни медии Радио Варна присъединява към своята аудитория и потребителите на интернет. Първият уебсайт на Радио Варна <http://www.radiovarna.com> разработва през 2001 г. Виолета Тончева, уебдизайн и актуализация - Пламен Михайлов (издателство "Славена"). През 2006 г. интернет страницата се обновява за пореден път: графичен дизайн Димитър Трайчев ("Сталкер"), дигитални технологии Светла Захариева <http://ida.bg>. Страницата предлага модерна визия и лесна навигация, акцентира върху актуалните събития и сервизната информация, съдържа анотация за програмите, анонси за предаванията и за предстоящи събития в Концертното студио, отделя специално място на корпоративните събития на институцията, дава информация в текст и снимки за работата на екипа, ръководството и Обществения съвет, обръща поглед и към историята на медията с линк към електронните издания в LiterNet на "Книга за Радио Варна. Традицията задължава..." и "Книга за Радио Варна. Традицията е модерна". Новото при този вариант на website-a e, че той се актуализира не от един човек, както досега, а от новинарите, водещите и всички, които участват в създаването на творческия продукт на Радио Варна.

На този уебсайт може да бъде намерена цялата информация, която пресъздава облика на радиото, избрало да следва пътя на традицията от 1934 г., когато културната общественост на Варна поставя вдъхновеното начало на своето радио. "Традицията е модерна" е удачно намерен слоган, който оправдава своя смисъл не само в почитта към миналото, но и в следването на високите критерии и принципи на обективната журналистика, като достоверност на информацията и нейната проверка чрез няколко информационни източника, позоваване на чужда и ползване на собствена информация чрез присъствие на мястото на събитието на репортери и кореспонденти на медията, съблюдаване на контекста, включване на различни гледни точки към случилото се, търсене на експертни мнения, стриктно разграничаване между фактите и коментарите за тях, критичност и т.н. Тази журналистика издига в култ свободата на словото, в основата на която стои чувството за отговорност и съзнанието за обществената мисия на журналистиката като вярно отражение на действителността, но и като коректив на възможни манипулативни подходи и негативни тенденции, които са в ущърб на изконните човешки права в демократичното общество.

Как се отнасят към тези свои журналистически задължения новинарите, кореспондентите, репортерите и водещите на Радио Варна, е въпрос най-напред на личен, но също и на професионален морал. Всъщност дали в случая трябва да се говори за два вида морал?

Предлагам да дооформите своето мнение за хората на Радио Варна, като проследите техните разсъждения по темата.

Началото на този разговор за професията - защо да не го наречем Наръчник на радиожурналиста - поставя Снежана Павлова - новинар, репортер, водещ: "Мисията на медиите, както се знае, е да забавляват, да информират и да образоват аудиторията. В този смисъл за мен журналистиката е една безкрайно интересна професия. Тя крие предизвикателства, изисква познания, дисциплина, характер и носи в крайна сметка удовлетворение. "Тя отваря всеки ден нови врати пред журналиста и го дарява с преимуществото да пише черновата на историята", казва самият Джоузеф Пулицър. Журналист, и то добър, обаче не се става лесно - особено в нашето дигитално съвремие, когато комуникационната индустрия се развива толкова бързо. И се оказва, че висшето образование в дадена област... е много полезно, но въобще не е достатъчно.

Да работиш за радиостанцията, която със своите седем десетилетия история притежава всички качества, за да бъде стандарт за професионализъм в журналистиката и се ползва с високо доверие в обществото - това самочувствие се защитава с непрекъснато учене, обогатяване на познанията, допълнителна квалификация, всеотдайност, усърдие и непрекъсната работа".

Някои от критериите за професионализъм: "...да развия у себе си бърз репортерски рефлекс, да откривам събитието, да го виждам от различни ъгли и да търся различните гледни точки, да изградя усет към новината. Не без усилия, вложени в хилядите анкети, репортажи, кореспонденции и интервюта, се научих как пестеливо, с малко думи да поднасям много информация, колко дълга или кратка може да бъде една минута; научих се още да общувам така, че събеседникът ми нито за миг да не загубва доверие, дори и когато не му спестявам неудобните въпроси".

"Според мен едно от най-важните неща за новинаря е да намери тънкия баланс между изчерпателност и лаконичност. Това, разбира се, е валидно за всеки журналист, но с особена сила важи за нас - в ограниченото време, с което разполагаме, ние трябва да представим на слушателя достатъчно изчерпателна и полезна информация, която в същото време да не бъде отегчителна," навлиза в конкретиката на радионовината Александър Тодоров - новинар и репортер в Радио Варна до 2006 г. И продължава: "Друго важно изискване към новинаря е да се стреми да изчиства всяка новина от паразитните елементи, т.е. всички онези допълнителни съставки на информацията, които нямат отношение към нейната същност или дори по-лошо - крият в себе си манипулативни компоненти. Това вече е полето, на което се проявява истинският журналистически талант.

Характерна особеност на електронните медии е тяхната бърза реакция при отразяването на събитията. За мен обаче бързината не е по-важна от достоверността на излъчената информация. Винаги съм съблюдавал този принцип, но осъзнах неговата значимост, едва когато на 13.02.2004 г. се случи нещастието с кораба "Хера"...

Развоят на събитията с "Хера", описан в разказа на Александър Тодоров, доказва колко е верен основният журналистически принцип на Агенция "Ройтерс", който гласи: "Важно е да бъдеш пръв, но е по-важно да бъдеш прав!"

Съчетанието между тези две трудни страни на журналистиката съставя рецептата за успех на Даниела Стойнова - репортер на Радио Варна, кореспондент на БНР: "Да си репортер не е просто професия, убедена съм в това. Да си репортер, е начин на живот и на мислене или, както казваше чудесният репортер и бивш генерален директор на БНР Иван Обретенов: "Да си репортер, е състояние на духа". И още: "Да кажем истината на слушателите и да не я подменяме - така разбирам журналистическата отговорност. Сигурна съм, че ние от голямото семейство на националното радио винаги ще бъдем себе си, който и да е на власт, който и да се опитва да ни влияе".

Даниела Стойнова открехва и някои тайни на професията, например как и защо репортерът не бива да отстъпва пред нищо и пред никого: "Като най-забавен, но и рисков оценявам "сблъсъка" си с охраната на чуждестранните президенти, защото тя буквално не допуска "пиле да прехвръкне". С нашите момчета от НСО нямаме проблеми, защото те, в повечето случаи, разбират колко е важна работата на журналистите и не пречат да си я вършим. Особено "страшни" ми се сториха бодигардовете на Стипе Месич и на Нурсултан Назърбаев. Доста по-високи от мен, с квадратни рамене, обучени в бойни изкуства. Единият доста силно натискаше ръката ми с микрофона надолу, въпреки че го гледах страшно. Накрая се предаде, защото президентът започна да отговаря на въпросите ми".

За да не бъдем максималисти, може би трябва да отбележим, че журналистическото правило да не се отстъпва пред никого е прекрасно, но невинаги върши работа. Да или не - преценете сами от етюда за изключението (което потвърждава правилото) в разказа на Емилия Николова - водещата на "На светло": "Чувала съм поне 50 начина да се каже думата "да" и 10 пъти повече оттенъка на думата "не". Няма да забравя как правих опит да се чуя с дежурния в митницата след контрабандна афера на цигари "555". Диалогът протече в следния порядък:

- Ало, добър ден!

- Добър ден!

- Митницата ли е?

- Да.

- Обаждам се от Радио Варна.

- Не. Имате грешка.".

Впрочем, ако ви интересува дали управляващите се страхуват от четвъртата власт - журналистите, отговор ще ви даде отново Даниела Стойнова: "Началникът на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" капитан Станко Станков ми разказа за едно от посещенията на военния министър Николай Свинаров, когато в някакъв момент колегата от вестник "24 часа" Митко Щерев ми дал знак: "Стойнова, в атака!" "Когато чух това и видях как ти тръгна с микрофона напред, а останалите журналисти тръгнаха след теб, въпреки че съм военен, малко се постреснах...".

Да, ситуацията носи чувството за хумор на участниците, но това не намалява силата на изводите, следващи от нея, нали?

Не знам дали сте забелязали, но когато в България се засяга темата за четвъртата власт, задължително в словесната битка се хвърля и понятието манипулация. То (горкото!) е толкова задръстено и затлачено с негативни тълкувания, че определено се нуждае от изчистване на аурата и историческа реабилитация. С благородната кауза (присъща и без това на журналистите, отразяващи културните процеси) се заема Светлана Вълкова - репортер, автор и водещ на предаването за култура в Радио Варна "Вечерен тромпет": "Често се тиражира тезата за четвъртата власт, която манипулира общественото мнение и аз ще ви разкрия един неподозиран лост за манипулация - не можете да си представите какъв преобразяващ ефект върху хората имат добрата дума и благата усмивка.

И така - НАЧАЛО! Сценарий при непознат събеседник:

Избираш телефонния номер. Отсреща - недружелюбен глас. За части от секундата преценяваш дали това е поза, моментно настроение или нещо необратимо. Прилагаш лоста за манипулация: любезно и интригуващо предложение за интервю, задължителна усмивка в гласа (това личи и по телефона). Отсреща - видимо оживление. Часът на срещата е уговорен - първата малка победа за деня. Вземаш записващото устройство (вече минидиск, а не традиционния касетофон - технологиите са доста напреднали). Бързайки към събеседника, проиграваш наум предстоящото интервю или поне началото му - важно е как ще започнеш. Среща, усмивка, блага дума - ледът започва да се разтапя, вече може и по-напористо. Залагаш на карта, която още не е отворена. В първите общи реплики се опитваш да доловиш що за човек е този срещу теб, какво най-много го вълнува и каква е водещата му мотивация в това, което прави. Междувременно си разгледал картините (ако е художник), хвърлил си едно око на съдържанието на книгата (ако е писател), припомняш си емоцията от спектакъла или филма, който е създал (ако е режисьор) и т.н. И сега започва същинската част - общуването. То невинаги се случва, малко са хората, които свалят бариерата докрай, но толкова по-голямо е предизвикателството да упорстваш в търсенето на пътя към другия. Понякога необещаващите срещи се превръщат в откровения, случайните запознанства - в приятелства. Повърхностният подход не върши работа - винаги може и така, но рискуваш да получиш суха информация, без да стигнеш до същността. Понякога се чувствам като психолог, който подбира точния метод, за да получи искреност. Но истината е, че и ти трябва да предложиш същото".

"Думите само донякъде изразяват нещата. Човекът е по-богат от думите, които го описват и все пак стилът на изразяване, вложената емоция, ако щете и паузите в радиоефира казват толкова много за личността".

С тези разсъждения на Вяра Николаева, също репортер и водещ на "Вечерен тромпет", стигаме до темата за радиомикрофона, осигурил си трайния имидж на източник на стрес: "...микрофонът... трепереше. Стисках го толкова силно, че пръстите ми изтръпваха. За мен това беше изпит и макар да имах известен опит като репортер във вестник, знаех че в радиото започвам от А-Б. Да ви призная - и днес преди всяко интервю се чувствам също като в онзи първи ден. Давам си сметка, че ако именно тази тръпка изчезне, това ще е краят. Както казва големият актьор Георги Калоянчев: "Странно нещо е това микрофонът - като го насочат срещу теб, и устата ти пресъхва." Един особен страх, който те предупреждава, че застанеш ли пред него - не бива, не можеш да бъдеш фалшив, защото се усеща. Събеседникът и слушателят винаги долавят, когато си неискрен и това е фактор, който формира отношението им към теб... Мисля също, че на сцената и пред камерата разполагаш с най-различни изразни средства, а пред микрофона имаш само един глас и едно сърце. Това е и малко, и много".

Журналистите в Радио Варна открай време школуват своя глас, за да стане той добър радиоглас. Предишните говорители се обучават във ВИТИЗ, а откакто радиожурналистиката става авторска - водещи, репортери и новинари преминават през системни курсове по правоговор. В този смисъл основателно може да се твърди, че правилният български език и правоговор създават най-старата и ревностно спазвана традиция в Радио Варна. Всички, които излизат пред микрофона на медията, си спомнят първата бариера по правоговор при радиоконкурсите, обучението при говорителите, изпитателните срокове, квалификационните курсове и опита, придобит в практиката. Подобни цитати се срещат неведнъж в книгите, изследващи историческото и творческо развитие на Радио Варна. Тук поставям акцент върху експертната позиция на Ася Стефанова - логопеда, с който хората на Радио Варна работят системно от 1999 г.

Първото, което тя обяснява на всеки новодошъл е, че проблемите на правоговора (ортоепията) не бива да се подценяват, защото обхващат въпроси от всички области на езика - фонетика, морфология, синтаксис, лексика и ударение: "Почти при всеки случай говорната терапия започва от регулиране на издишната струя и удължаването й. Едновременно с това се работи върху тембровата характеристика и основните тонове на гласа. След усвояването на тези първоначални умения се поставят правилните артикулационни позиции на звуковете, които са нарушени. Пред микрофона всеки звукопроизносителен проблем се засилва и влияе на цялостното звучене на гласа. Често срещани са нарушенията при сонорните съгласни (р, л), при фрикативите (с, з, ш, ж) и африкатите (ч, ц). Всеки звук се поставя, след това се автоматизира във всички възможни комбинации и се диференцира със сходно звучащи варианти... Техниката на говора безспорно усъвършенства гласа във всеки негов аспект. Веднъж овладяно, литературното звучене трябва да се поддържа, защото то е непостоянна величина, която се променя и осъвременява.

Говорещите пред микрофон не трябва да забравят, че един добър глас може да спаси и най-лошия текст. Неслучайно древните гърци, известни като най-добрите оратори в световната история, са се възхищавали най-много на "онзи човек, който е изучил изкуството на словото".

Наистина - един добър глас може да спаси лош текст, но все пак - съгласете се! - за предпочитане е вашият текст/репортаж/интервю да нямат нужда от такива спасителни акции. За целта предприемате три прости неща - придобивате необходимата говорна техника, изучавате (или поне се допитвате) до журналистическата теория, след което смело и непрекъснато допускате в практиката всички възможни грешки. Те ви трябват, за да стигнете до висотата на своя журналистически идеал, към който е препоръчително да се отнасяте по-прагматично - например като към един качествен радиопродукт. Този дистанциран подход ще ви помогне по-късно да не се сгромолясате от поднебесния пиедестал, сътворен от самите вас, макар и с помощта на слушатели, колеги или дори началници.

Овладяването на тези очевидно комплексни умения, може да започнете с формулирането на правилните и точни въпроси съобразно контекста. Непременно ще сбъркате някъде и неведнъж, но пък това ще ви научи на здравословна самоирония: "Изпратиха ме в Държавния архив, за да отразя някаква изложба, свързана с Деня на победата над хитлерофашизма - Девети май. Очертаваше се скучен материал. Тогава забелязах сред посетителите Леонид Баснин - генерален консул на Руската федерация във Варна, и ми хрумна, че ако го запиша, неговият разказ ще разнообрази моя репортаж. Току-виж е участвал във Великата отечествена война като доброволец, може и да е празнувал Девети май насред превзетия Берлин! Въодушевих се, припомних си падежите и окончанията и на възможно най-добрия си руски, по моята скала, го попитах къде е бил в самия край на Втората световна война. Човекът леко се притесни от моя въпрос и смутено отговори, че по това време е бил на две години. Сами разбирате, че цялата ми концепция за репортаж, която се крепеше именно върху този ключов момент, се срина...", разказва с характерната си усмивка Жоро Бекяров, когото слушате с обзора на събитията в предаването "Акценти".

	Във фонотеката: Добромир Тодоров, Данчо Стоянов, Христо Николов, Кремена Георгиева, Митко Николов, отпред Христина Паскалева
Светлана Вълкова - автор и водещ на "Вечерен тромпет"		Еню Чакъров - директор

	Христо Гинев - главен редактор
В newsroom-a: Даниела Стойнова, Димитрина Дончева, Веселин Златков		Елица Виденова - автор и водещ на "Петият сезон"

При интервюто си с подуправителя на БНБ във връзка с деноминацията с подобни неудобства се сблъсква и Пламен Енев - репортер и водещ в Радио Варна до 2006 г: "Седнахме, включих касетофона и веднага изстрелях дълго обмисляния си въпрос: "Достатъчно силен ли е българският лев, за да се освободи от тежестта на трите нули?" Шокът ми беше пълен, когато Мартин Заимов отговори с лаконичното "Да" и замлъкна в очакване на следващия ми въпрос. Доста трудно успях да смутолевя нещо за самата кампания, което вече беше добре известно и не носеше нищо ново и съществено като информация по темата. Само си повтарях наум: "Добре, че не беше на живо"... Прибрах се в радиото и като прегледах някои запазени във фонда интервюта с г-н Заимов, разбрах, че той не е най-приятният събеседник за радиоинтервю. Наистина отговаря на всички въпроси, но го прави не просто лаконично, а максимално лаконично. Ето как практиката ме научи, че подготовката за едно интервю с експерт включва проучване не само на тематиката, но и на поведението на контрагента пред медиите. Предварителната информация в тези две посоки би могла да спести на интервюиращия някои неприятни изненади, макар че пълна застраховка срещу провали няма".

Съждението в разказа на Пламен Енев има и своето притчово продължение в смисъл, че провалът на един (началник) понякога е успех за друг (подчинен). Контекстът предлага любопитни подробности, които освен всичко останало сочат колко важен е журналистическият шанс. Годината е 2001-ва: "Тя бе гореща за цялата система на БНР, защото тогава се разразиха страстите около назначаването на Иван Бориславов за генерален директор на БНР Протестите на гилдията срещу неподходящата, но наложена от Националния съвет за радио и телевизия, кандидатура стояха в центъра на общественото внимание. Аз бях репортер, автор и водещ (заедно със Стефана Петрова, заминала по-късно за САЩ) на неделното забавно предаване на Радио Варна "360 градуса". В онзи майски ден се подготвях както обикновено за началото на предаването си в 15 ч. От заниманията ми ме откъсна позвъняването на Ася Йовчева и Галена Ковчазова. Колежките забелязали по време на неделната си разходка толкова обсъждания Иван Бориславов във варненската бирария "Крали Марко". Нищо лошо по принцип, но само по принцип. Защото докато НСРТ (нов и все още неукрепнал медиен регулаторен орган) и БНР (признат национален радиолидер) водеха епична медийна битка помежду си, отстоявайки своите демократични права, обектът на техните страсти кротко си пиеше бирата край морето. Официално се знаеше, че генералният директор на БНР има здравословни проблеми, за което свидетелстваше и надлежният болничен лист. Всъщност човекът се беше изнесъл далеч от хората, които го защитаваха, далеч и от другите, които не го искаха. И си мислеше, че е недостижим за камерите и микрофоните, но... се лъжеше".

Поучителна история. Сещам се (а сигурно и други ще се сетят) за още по-поучителни истории, случили се по-късно както в БНР, така и в Радио Варна, но тези истории носят административен, а не творчески характер и в този смисъл не представляват интерес за целите на това изследване.

Така че продължаваме с разсъжденията за екипния дух, без който нито една творческа институция, радиото включително, не може: "Трябва да знаете едно. Няма ли го тандемът водещ-звукорежисьор, колкото и да си бъбриш пред микрофона, "звукото" дирижира ситуацията... И колкото да се мислиш за водещ, всъщност си един вид изчакващ да светне червената лампа, за да пуснеш гласа си в ефира", изтъква водещата роля на звукорежисьора водещата Емилия Николова.

По аналогичен начин откроява ролята на звукорежисьора и водещата на "Камера! Музика!" Елица Матеева: "За мен звукорежисьорите са като онази неделима част от един спектакъл - т.нар. технически персонал, без който театърът щеше да бъде като нещастно сираче. Звукорежисьорите са гръбнакът на радиото. Гласът на водещия създава смисъла, конкретиката, но без работата на звукорежисьорите всяко радиопредаване ще бъде безкръвно, фрагментарно. Заради отношението им към музиката, нарекох трима от тях "Вълшебника,", "Майстора" и "Бетовен". Всъщност във всеки човек от звукорежисьорския екип на Радио Варна - Иван Тасев, Добромир Тодоров, Димитър Димитров, Чавдар Димитров, Петьо Венков, Фила Попова, Герасим Старчев, Данчо Стоянов - живее по един вълшебник, един майстор, един Бетовен. За тях музиката е повече от ежедневие - тя е докосната мечта. Не мога да си представя радиото като емоция без музика, т.е. без звукорежисьори. А вие?".

Отговорът на този въпрос не търпи различни интерпретации, защото музиката (да повторим за кой ли път) е най-емоционалният и съзидателен фактор, който укрепва партньорския дух в радиото. Още повече че музиката далеч не е приоритет само на музикалните редактори и на звукорежисьорите: "След свирене около час, в една бирена пауза измъкнах Вили Пингвина встрани от шумотевицата, за да поговорим в ефир (чрез GSM) за неговите лични усещания в нощта срещу Първи юли. Той даваше много малко интервюта, така че участието му в предаването не беше без значение. Освен всичко останало любопитен ми се стори фактът, че само на 150 м от джулайския празник се намираше заведението на Мишо Шамара "R&B Club", в който вървеше обичайното "Black Party". Всъщност нямаше сблъсък нито в децибелите, нито персонален. Пингвина обаче не пропусна да изрази в разговора недоволството си от съществуването на подобни "звезди" като Мишо Шамара. Въобще получи се. Още повече че в студиото на Радио Варна Жоро беше поканил рокгрупа "Симулант", чийто вокалист и текстописец е нашият колега - звукорежисьор и музикален редактор - Христо Николов. В първите години на празника групата свиреше на всеки Джулай във Варна" - откъс от разказа на Мариела Димитрова - репортер, автор и водещ на дообедната информационно-музикална програма на Радио Варна "Новият ден".

И така - обикновено радиото се случва в съавторството между двама души - водещ и звукорежисьор. В Оne Man Show - вариантът един изпълнява двете роли, а в детските предавания на Радио Варна през 90-те години на миналия век Росица Овчарова (Кака Роси) даже "се разтроява": "Така се роди малкото любопитно и будно катериче Чип, което непрекъснато измисляше забавни неща, питаше за всичко и често забъркваше в щури ситуации водещата, т.е. мен. Една "беля" с "вълшебната" пръчица доведе в ефира и нов герой - Баба Яга. Самотна и преизпълнена от желание да се промени, да е полезна някому, да има приятели и да бъде обичана, тя разказваше чудни истории по такъв забавен и увлекателен начин, че децата наистина я заобичаха. Чрез тези тримата - Роси, Чип и Баба Яга, децата получаваха много полезни знания за общуването, участваха в комичните и винаги щури приключения и пътешестваха в най-невероятни кътчета на познанието... Ако някой ви каже, че си приказва сам и няма психични отклонения, ще му повярвате ли? Всъщност на сцената, която за мен беше любимият ефир на Радио Варна, аз се разтроявах и всяка събота, понякога и в неделя, си говорех сама. Стигаше се дотам, че по време на предаването "Тръгнал кос" някои колеги водеха свои гости, дошли в радиото по различни поводи, да надникнат откъм апаратната в студиото и да проследят на живо какви ги вършеха Чип, Баба Яга и Кака Роси в това наистина уникално шоу. Моите артистични превъплъщения едновременно в три образа очевидно ги забавляваха".

През последните години Радио Варна се превърна в нещо като филиал на Кукления театър, защото радиотеатърът, който се играе в ефира, пленява детската аудитория със същата сила като другия театър. Още повече че и на двете места с нея са двете любими куклени актриси Вера Стойкова и Диана Цолевска. В радиоефира те издигат "Кулата на приказките", в която две поостарели феи, забравени от всички в своята кула, решават да разказват приказки, "които децата отдавна не са чували", а "щом не са чували, време е да чуят". Две години след старта на "Кулата на приказките" (2003 г.) дойде необходимостта от приказка за всеки ден и съвместно с музикалния редактор и звукорежисьор Кремена Георгиева създадохме "1001 сутрини"- първия приказен детски сериал, в който всеки ден малки и големи очакват продължението на старата или началото на нова история. Приказките са уникални. Те не само връщат мъдростта на поколения наред в живота ни, но могат да се продуцират в този вид само в Радио Варна, както и да се чуят само в ефира на Радио Варна. За мен Радио Варна е лаборатория, в която всяка добра идея може да покълне и да стане реалност", дава оценка за екипа Вера Стойкова, отскоро и директор на Държавния куклен театър във Варна.

На неговата сцена тя поставя през 2006 г. "Пещерата и сенките" - едно артистично събитие, чийто оригинален принос към света на изкуствата тепърва ще бъде изследван. В мултимедийния проект на художника Сашо Анастасов актьорите влизат в неговите модерни графични платна, за да ги обживеят с пластичния език на танца, подсказан от музиката на Харолд Бъд. Органичният синтез между различни видове изкуства препраща зрителя към "Светът на идеите" от Платон и хората, които възприемат сенките в населяваната от тях пещера за реалност... Единствено идеята като интелектуално движение може да подреди хаоса и да го превърне в хармония... Философският и притчов подтекст, движенческият театър и мултимедийната визия се преплитат синкретично в този въздействащ спектакъл.

Не, театралните размисли не са отклонение от темата. Напротив. Те идват да покажат за пореден път как вдъхновеното партньорство между личности и институции надгражда традицията и създава нови художествени светове - на сцената, в ефира и навсякъде, където има творчество. И още нещо - ако не сте слушали "Джаз енциклопедия" с меломана/художника/театрала Сашо Анастасов, включете Радио Варна в четвъртък вечер от 21 ч.

Защото винаги е от съществено значение кой, къде, какво, кога и как го прави. Неслучайно журналистиката издига тези въпроси в общовалиден закон за правилна информационна ориентация. Законът гарантира, че ако отразяването на събитията в медиите следва търсенето на "Петте К-та", то би трябвало да се стигне и до отговор на най-важния журналистически въпрос "Защо?".

Защо се случват тъкмо тези събития? Кореспондентите на Радио Варна знаят ако не всички, то със сигурност повечето отговори на прословутото журналистическо "Защо?", свързано при това с различните сфери на обществено-политическия живот в техния регион: "Като кореспондент от друг град всъщност нямам преки впечатления от всекидневната и всекиминутна магия на радиото. Но репортерството от разстояние в името на слушателите също си има своята тръпка. Често се шегуваме, че част от драмата на кореспондента е необходимостта понякога да бъде едновременно на две, че дори и на повече важни събития. В такива случаи, за да не "изпуснем" новините, в гилдията на кореспондентите колегиалното партньорство просто е неизбежно. И, слава Богу, че е така. Другото предизвикателство е, че кореспондентът трябва "да бъде в час" по всички теми на деня в региона, да не говорим за темите "запазена марка". За Добрич през последните години това бяха (а някои от тях и все още са) водоснабдяването и т.нар. "воден заем" за реконструкция на водопроводите; съдбата на десетките приватизирани предприятия и особено злополучният край на фалиралия обувен завод "Добрич" АД; сагата "Югоагент" и обявяването в несъстоятелност на фирмите на бизнесмена Миролюб Гаич; зърнените вериги и схемите за източване на ДДС чрез фирми фантоми; проблемите на зърнопроизводството, периодите на убийствена суша и съдбата на реколтата; зърнените кризи и цената на хляба... Стремях се кореспонденциите ми от Добрич - около 6000 за тези години - да звучат навреме, актуално, интересно", разказва Петранка Божкова - кореспондент на Радио Варна за Добрич и региона от 1994 г., професионалист с изключително чувство за отговорност.

А кога намира време да пише и прекрасните си стихове - толкова български и толкова истински, е тайна, която само тя си знае.

Навреме, актуално и интересно звучат и материалите на Екатерина Капрова, кореспондент на Радио Варна от 1999 г. за Бургас. Нейните коментари се открояват с дистанцираност и критичност, насочени нерядко срещу българския (и не само) манталитет - гъвкав, изменчив и обикновено неустояващ дълго време на собствените си пориви: "... самолетите на НАТО, които снабдяваха американските военни в Ирак с гориво и храна, излитаха от бургаското летище. В началото войната се водеше на няколко фронта и тук, у нас. Иракските граждани, които живеят в Бургас, тръгнаха да спасяват с плакати роднините си от американския агресор първи. След тях се вдигнаха и жителите на квартал Сарафово, които решиха, че американската база в близост до летището ще попречи на туристическия им бизнес. Имаше шествия, пламенни речи, подписки, заплахи... Както всичко останало, и това чудо трая три дни. От протестите най-напред се отказаха иракчаните. Всяка страна, която дава база на американските военни сили, е враг на Ирак и може да бъде нападната, заяви иракският посланик в Бургас и тези думи му костваха поста. След това се усмириха и жителите на Сарафово, защото се оказа, че американските войници харчат добри пари в квартала им, пък и в Бургас. Най-вече в "Мак Доналдс", но... само докато се научат да казват на български "шопска салата" и след като им свършат консервите от САЩ".

Ето още един абзац с коментарен характер, почиващ задължително върху нееднократно проверени факти: "И друг път сме висели по цели нощи на открито. И то в мирно време. Например при стачката на докерите в пристанището. Отиваш сутрин - стройни редици. Стачкуват. Отиваш по обед - оредели. Обядват. Отиваш вечер - тук там се мяркат само синдикални лидери. Иначе лидерите добре знаят кога и как да владеят масите: "Братя и сестри, искате ли да ви уволнят?" - "НЕЕЕЕЕ!" "Братя и сестри, искате ли децата ви да гладуват?"- "НЕЕЕЕЕ!" "Братя и сестри, искате ли да получавате големи заплати?" - "ДААААА!"... Само дето тези, които стачкуваха, най-много не искаха да работят, а да получават пари за времето, когато са в престой. И този полуевангелистки популизъм издържа не много дълго време. Като се стигна до градски митинги, стана ясно, че те вече не са това, което бяха. Събират се предимно пенсионери, свикнали с кварталните спорове по градинките, които слушат за какво става дума, но дойде ли време за сериала и хапчетата, си тръгват. Освен това, митингите влизат в програмата им за деня само ако времето е подходящо - нито много студено, нито много топло, нито да вали, нито да вее...".

Изкушавам се на това място да препоръчам оригиналното четиво "Защо толкова малко успяваме. Размисли върху това, колко много ни пречат някои назадничави черти на нашата култура" на Юлиян Генов, ИК "Класика и стил", 2004 г. Тезата, че просперитетът на България е затормозен от нашия български манталитет, е известна, но тук тя получава своята оригинална научна аргументация. Анализът прави съпоставка с подобни изследвания в други страни, съдържа дори надеждата, че промяната в характеровите стереотипи на миналото е постижима. Е, едва ли има нова оптимистична теория за българския народ (по Иван Хаджийски), защото в началото на третото хилядолетие понятието народ става все по-абстрактно, но остава вярата в развитието на индивида като съзнателен двигател на либералната демокрация - единствения печеливш проект в глобалния свят.

Затварям скобата и се връщам към последния цитат от разказа на Екатерина Капрова с обобщението, че журналистите са длъжни да бъдат навсякъде - дори там, където вместо истински, им предлагат псевдосъбития. Колкото и досадно понякога, то е част от задължителната достоверност, за която само очевидецът може да свидетелства.

В този контекст се вписва въпросът за българските медии в началото на ХХI век - те сякаш предпочитат да стават очевидци на негативното и откровено да елиминират позитивното. Дали това е уклон по сензационността и булевардната журналистика, липса на баланс или истинска липса на положителни събития? Вероятно всичко изброено. И заедно с уточнението, че подобни обвинения генерализират поведението на медиите и обслужват съмнителната теза, която им вменява целокупна вина за пропуските на демократичния преход. Отговорността за случващото се по презумпция се прехвърля върху някого другиго - партия, правителство, медия и т.н. Лесен избор. Ето защо, колкото и да го развенчаваме като наследство от историческото минало, колкото и да го набеждаваме за тоталитарен, патриархален, повърхностен, манипулативен, този модел на мислене си остава много удобен, поради което и труден за изживяване. Трябва ли тогава да се откажем да водим все същия разговор за индивида и осъзнаването на необходимостта от личен, вместо някакъв общ и имагинерен избор?

Един от възможните отговори на този хамлетовски въпрос дава отново Петранка Божкова: "И въпреки онзи мит за журналистическата професия, според който добрата новина не е новина, ми се иска да кажа накрая, че аз предпочитам поводите за добри новини. Като репортер, разбира се, отразявам фактите такива, каквито са - правилата на професията го изискват. Да информираш за случващото се в обществено-политическия живот, не е въпрос на лично предпочитание. Затова пък, когато пиша седмичните коментари за обзорното предаване "Позиция", нещата са по-различни. В повечето случаи акцентите носят знаците на обърканото и сложно време, в което живеем. А животът в Добрич не прави изключение. Само че същият този живот винаги крие нещо, което може да те накара да се усмихнеш и да повярваш в доброто. Дори когато то почти не се забелязва. Все търся някакъв светъл контрапункт, който да излъчва послания за човечност и надежда. И обикновено го намирам".

Това е етичен избор. Изборът, който дава права, но вменява и задължения. На журналиста всекидневно му се налага да прави такъв избор... Темата, струва ми се, е подходяща за завършек на Наръчника на радиожурналиста, импровизиран от разсъждения на колеги за професията - една професия, която, стига да поискаш, можеш да превърнеш в призвание.

Продължението на тези творчески амбиции, които прехвърлят Радио Варна от стария в новия век, намираме в иновационните културни стратегии, залегнали в дейността на Концертното студио. Разбирането, че една медия с обществени функции трябва не само да отразява, но и да създава събития с публичен отзвук, стъпва върху отколешната традиция. През 2006 г. се възобновява традицията на предавания с публика, които се излъчват на живо от Концертното студио и търсят своя адресат сред аудитория с ясно очертан профил на интереси. В първото подобно предаване Христина Паскалева събира около "Съботна трапеза" (11.02.2006 г.) почитателите на автентичния български фолклор на един паметен концерт, посветен на дългогодишния музикален редактор в Радио Варна Недялко Станев, свързал името си с издирването, записването, съхранението и разпространението на българска народна музика.

Оригиналният културен продукт включва "3 в 1" = културно събитие/предаване с публика + излъчване на честотите на Радио Варна/Radio Varna Online/многоканален цифров звукозапис + съпътстваща изложба.

В този формат се утвърждава традицията на "Неделен концерт" от 19,30 до 20,30 ч. с Христина Паскалева, Кремена Георгиева, Доно Цветков и други водещи, които представят музикални състави и изпълнители от различни жанрове. Добър прием намират концертите на Оперно-филхармоничното дружество, "Концертмайсторите", възпитаниците на Националното училище по изкуствата "Добри Христов", Валди Тотев, Александрина Милчева с нейната Академия "Сакра", на Македонския ансамбъл за народни песни и танци "Гоце Делчев" и редица други.

Концертното студио предлага срещи с различни видове изкуства в литературни премиери, театрални, детски и благотворителни спектакли, организирани съвместно с Община Варна, културни институти, творчески съюзи, дипломатически представителства, фондации. Няколко примера за състояли се събития от този род: Майски и Рождественски салон на изкуствата, Първи салон на книгата във Варна, моноспектакъл на Малък морски театър от Несебър, празничен концерт, посветен на 1950-годишнината от първата християнска проповед на св. Андрей Първозвани във Варна (тогава Одесос), премиера на последната поетична книга на Карол Войтила/папа Йоан Павел Втори, премиери на книги от Валери Стефанов, Панко Анчев, Светлана Василенко, Василий Биковски, Николай Петев, Иван Кьосев, Димитър Калев, Елица Матеева, Донка Бърдарова (дългогодишен главен редактор на Радио Варна) и много други.

Съпътстващите изложби започват с "Постерите на Кристо и Жан-Клод" от Златния фонд на Международното биенале на графиката и продължават с "Автопортрети на варненски художници" на галерия "Актив арт", "Вековни спомени" на Димитър Трайчев и Мария Зафиркова, "Сигнал на бланк" на галерия "Буларт", "5 х 5" - кураторски проект на изкуствоведа Румен Серафимов, и т.н.

В Концертното студио се провеждат различни корпоративни и PR събития, чиято комплексна цел е да изграждат и утвърждават имиджа на Радио Варна както като регионална радиостанция на БНР с дългогодишни традиции, така и като културна институция, която внася своите специални акценти в обществено-политическия и културния живот на региона. В Концертното студио се отбелязват празниците на медията, на които присъстват различни радиопоколения, начело с техния доайен Гинка Алатова-Капитанова. Възпитаничка на Френския девически колеж във Варна, тя спечелва с правоговора и отличното владеене на български и френски език първия конкурс за радиоговорители през 1936 г., когато председател на журито е първият главен уредник на Българското радио Сирак Скитник. Гинка Капитанова възхищава и днес екипа и аудиторията на Радио Варна със свежестта на ума и интерпретацията на стихове от любимите си поети Яворов и Ламартин - забележете! - на съответния език. За нейната 90-годишнина през 2005 г. БНР удостоява достолепната дама с юбилейния медал "Гласът на България".

На медийните празници в Концертното студио звучи задължително Химнът на Радио Варна, съхранен в Златния фонд. Химнът, който е композиран от първия програмен ръководител на Радио

Концертно студио

Предизборна "Позиция" с Даниела Иванова Изложба постери на Кристо и Жан-Клод	Младежки духов оркестър от Дългопол
Изложба "Автопортрети на художници от Варна" на галерия "Актив Арт"	Репетиция преди концерт на възпитаници на Националното училище по изкуствата "Добри Христов"

Варна и един от първите български композитори Александър Кръстев по текст на говорителя Георги Георгиев, се изпълнява за пръв път на тържествения радиоконцерт по повод откриването на Радио Варна на 09.12.1934 г. 70 години по-късно, химнът прозвучава отново, този път в новия аранжимент на капитан втори ранг Мирослав Трифонов, диригент на Представителния духов оркестър на Военноморските сили на Република България.

В Концертното студио се събира за своите заседания и възроденият през 2006 г. Обществен съвет на Радио Варна, в който членуват изтъкнати представители на варненската общественост. Как екипът на радиото търси публичния отзвук от своята дейност чрез Обществения съвет проличава от учредителните документи на този важен съвещателен орган:

Статут. Общественият съвет към Радио Варна е независимо сдружение от личности, събрани на доброволни начала с обществена цел.

Цел. Радио Варна търси представителното мнение на Общественият съвет за своя публичен образ като отговорна обществена медия на БНР

Състав. Общественият съвет към Радио Варна се сформира на доброволен принцип от общественици, експерти и медиатори, които съзнават своята отговорност като представители на общественото мнение.

Ръководство. Общественият съвет се ръководи на ротационен принцип от председател, който се избира за мандат от 3 месеца, и постоянен заместник-председател - завеждащ връзки с обществеността на медията.

Продукт. Общественият съвет към Радио Варна инициира и участва в провеждането на значими съвместни прояви между различни институции и Радио Варна; изработва мнения и препоръки към Радио Варна, които се отнасят както до интелектуалния продукт на медията, така и до нейното цялостно присъствие в публичното пространство.

Критерии. Общественият съвет към Радио Варна използва в оценките си следните критерии, залегнали в Етичния кодекс на Радио Варна и ясно разпознаваеми в sloganа на Радио Варна Традицията е модерна:

- отговорност пред обществото;

- защита на националните интереси;

- утвърждаване на православната вяра;

- религиозна и етническа толерантност;

- независимост;

- приемственост;

- професионализъм, основан на изискванията на обективната журналистика.

Регулярност. Общественият съвет към Радио Варна обобщава своите мнения и препоръки пред Дирекционния съвет на Радио Варна в нарочни работни ателиета най-малко два пъти годишно.

Работните ателиета (workshops) са само един от начините за обратна връзка на Радио Варна с аудиторията. Те активират създаването на свободна и добронамерена територия, на която се обменят професионални идеи за развитието на Радио Варна, култивират се принципите на гражданското общество и общата отговорност на България като член на Европейския съюз. Доколкото тази съвременна общност от държави издига в свой първостепенен приоритет регионите, посоката на развитие е от съществено значение и за Радио Варна като регионална радиостанция на Българското национално радио.

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.