I . ТРАДИЦИЯТА Е МОДЕРНА

НОРМА ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ "В СРЕДАТА НА СЕДМИЦАТА" (1980-1990)

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Най-популярното предаване на Радио Варна от 80-те години на миналия век "В средата на седмицата" започва като (само) "Един час от следобеда" - първото разкрепостено предаване на Радио Варна, в което персонификацията, воденето на живо и въобще свободата на общуване с аудиторията са предварително заложени в концепцията. Този един час в четвъртък следобед от 16.30 до 17.30 ч. е територия, отвоювана през 1980 г. с последователните, няколкогодишни усилия на Донка Бърдарова - заместник-главен, по-късно главен редактор на Програмата на български език на Радио Варна: "Най-голямата ми болка беше, че всички предавания предварително се записваха. Нищо, освен информационните бюлетини, не се излъчваше на живо. За работещите днес в радиото това сигурно изглежда като анахронизъм. В същото време в Радио София Божана Димитрова вече провеждаше всеки петък своя жив диалог със слушателите "Разговор с Вас". Искаше ми се и при нас да бъде така. След много настояване и уговорки - успях! Прощъпалникът ни на живо се казваше "Един час от следобеда" ("Книга за Радио Варна. Традицията задължава...", стр. 170). Смелостта да разчупи стереотипа на предварително написаните, записани и прослушани предавания има Димитър Вълчев - колоритна личност с разностранна култура, бърза мисъл и пословично чувство за хумор. Той безпогрешно улавя щекотливите проблеми на деня, разчепква ги с критичен тон в живия разговор, прави аналогии и насочва към изводи, които други предпочитат да премълчават. С умението си да общува той предразполага както събеседниците, така и слушателите да споделят личното си, а не непременно партийно-правилното мнение. Подходът се оказва заразителен и "Часът на Вълчев", както бихме го нарекли сега, печели все повече привърженици, които се отърсват - кой повече, кой по-малко - от сковаността на официозния публичен език и си позволяват искреност - разбирай критичност! - в общуването. Не че това не се среща в радиоефира, но едва сега започва да се превръща в норма за професионализъм. "Един час от следобеда" се излъчваше в четвъртък от 16.30 до 17.30 ч., спечели бързо голяма аудитория, получи повече програмно време - от 16 до 19 ч., и прерасна във "В средата на седмицата", свидетелства предпочитаната репортерка на Димитър Вълчев Радослава Манярова.

Трудността на пробива към живото радио Донка Бърдарова оценява от позицията на годините, като отговаря на въпроса: "Защо беше толкова силен отпорът за излъчване на програма на живо? Не толкова заради подготовката на журналистите за свободно общуване с аудиторията, колкото заради страха да не се допусне някаква идеологическа грешка" ("Книга за Радио Варна. Традицията задължава...", стр. 173). Не забравяме в никакъв случай, че медиите по това време са преди всичко пропаганден институт на държавната политика. Всъщност признатото чувство за хумор на Димитър Вълчев наистина му носи известни идеологически неприятности със съответните служби, което пък дава повод на колегата Стефан Янев да оцени подобаващо "дисидентския му (на Димитър Вълчев, б.а.) влог за събарянето на системата".

Но не само Димитър Вълчев се шегува с другите - те също не му остават длъжни: "...закачки си позволявах и с Митко Вълчев в предаването "В средата на седмицата". Търсех някое по-заплетено име, намирах го и слушах... Няма да забравя как въпреки очакванията ми Митко с перфектна артикулация обяви трудното според мен име на Рио Спейдуейгън", с усмивка си спомня музикалната редакторка Евгения Чапаева.

Любопитен от гледна точка на теорията на общуването е фактът, че заради същото това чувство за хумор, както и заради характерната ведрост на Димитър Вълчев, слушателите му прощават иначе неприемливи за един радиоводещ пропуски в правоговора, както и тембъра на гласа, който е всичко друго, но не и радиофоничен. "Вълчев имаше дрезгав глас, според основния радиоканон - неподходящ. Но този глас стана любим на радиослушателите", обобщава всеобщото мнение Радослава Манярова.

В интерес на истината гласът на Димитър Вълчев "придобива гражданственост" в ефира благодарение и на подчертано радиофоничното присъствие до него на Екатерина Николова. В качеството си на музикален редактор тя му партнира във воденето, като търси своя периметър за изява при подбора на актуална музика, представянето на музикалната загадка и пр. Взаимното допълване, както знаем, е онова добро качество, което създава и осигурява дълъг съвместен живот на двойките. На радиодвойките също. Лидерът в радиодвойката Димитър Вълчев/Екатерина Николова безспорно е Димитър Вълчев, но пък Екатерина Николова омекотява с топлия си глас общото звучене, така че необходимата хармония съществува. След първата звездна двойка Цеца Лазарова и Петър Велчев от предаването "Чичо Илия и Стрина Мария" през 50-те години на миналия век ("Книга за Радио Варна. Традицията задължава...", стр. 57) втората най-известна двойка в ефира на Радио Варна са Димитър Вълчев и Екатерина Николова. Понякога вместо Екатерина Николова пред микрофона "В средата на седмицата" застава друг музикален редактор - Христина Паскалева, но принципите на работа остават същите и тандемът продължава да събира всеки четвъртък следобед огромна аудитория.

Личността на водещия/водещите изпълнява ролята на притегателна сила за всяко авторското предаване, но в концепцията, както за "Един час от следобеда", така и по-късно за "В средата на седмицата", са заложени още редица програмни детайли, които гарантират успех.

Разнообразието и актуалността на темите, интерпретацията им от различни гледни точки, задължителното присъствие на експерти, предимно на живо в студиото, също и регистрацията на моментния отзвук чрез открития телефон 3-01-96 превръщат случващото се в ефира на Радио Варна в актуално магазинно предаване, което носи тръпката на истинско преживяване, предизвикано и движено от общата воля. Обратната връзка е силна, защото разчита както на включванията на слушатели на живо по време на предаването, така и на сигнали, събирани през седмицата на редакционния телефон. Често темите идват във "В средата на седмицата" тъкмо по този път. Водещият не пропуска да направи връзка между отделните издания на предаването, като проявява предпочитанията си към теми с продължение от типа сериал.

Развитието на сюжетите привлича вниманието и изисква реакция - словото "работи" за "...средата на седмицата". Музиката също. Музикалната загадка, като един проверен подход за търсене на бърз отзвук сред аудиторията, събира огромен брой обаждания, създава професионални предизвикателства, а и поводи за удовлетворение на Евгения Чапаева: "Истинско удоволствие бе за мен участието ми в това обичано предаване на Радио Варна. Докато Митко Вълчев и Катя Николова бяха пред микрофона, аз пък бях на телефона, в пряк контакт със слушателите. Те отговаряха на зададената музикална загадка и посочваха своето музикално желание. В последния половин час на предаването звучаха музикални желания на отговорилите вярно на загадката. Случваше се да се обработват над 400 телефонни обаждания и цяло изкуство си беше да се състави концерт от 8-10 песни, така че да няма обидени и всички да чуят ако не своето музикално желание, то поне името си. И сега помня имената и гласовете им - Сарпухи Масарян, Бисер Николов, Ненко Петров от Галата, Снежана Георгиева, която по-късно стана моя колежка, Георги Пантелеев, Васил Петров от Вълчи дол, Кева Апостолова от Разград и много други".

В изследване на причините за популярността на предаването "В средата на седмицата" особено място заслужава репортажът с подвижна радиостанция - ПРС. Димитър Вълчев предпочита този жанр по принцип и издига модерния му вариант на живо в критерий за своите репортери. И наистина - подвижната радиостанция усилва всички елементи на репортажа: автентичност на преживяването, реалност на звуковата картина, плурализъм на мненията, динамика на сюжета, бърза реакция. Всичко това заедно с постоянната възможност за обрат, каквато винаги съществува в реално време, превръща репортажа с ПРС в адреналиново занимание за професионалисти: "Най-щастливият ми момент настъпи, когато той (Димитър Вълчев, б.а.) ме покани за репортер с подвижната радиостанция. Приех го като оценка за уменията ми. Всичко бе на живо... една наистина революционна ера. Няма ги магнетофоните, няма го рязането, няма го слушането - невероятно изживяване за този, който обича новото, рискованото. Ако не си се научил да кажеш каквото трябва в рамките на 3 минути, ако досега си се връщал с дълги записи, които досадно и уморително трябва да свеждаш до 3 минути, просто не ставаш за репортер с подвижна радиостанция. Аз винаги тръгвах с ПРС-то, изпълнена с приятно вълнение и докато пътувахме до мястото на събитието, въртях в ума си първите думи, с които интригуващо да вляза в разговора. По-нататък бе лесно за мен, защото следваше живият, необработен диалог, който правеше контакта със събеседника естествен", разказва Радослава Манярова.

Нейните спомени съживяват някои от принципите на предаването "В средата на седмицата", което се стреми да улавя и отразява обективно житейската реалност: "За да избегнем уговорените и нагласените отговори например, търсехме редовно мнението на човека от улицата... тръпката идваше и от случайността да (не) попаднеш на най-подходящия контрагент на улицата... По време на режима на тока една жена издърпа микрофона от ръката ми и направо се разкрещя в него: "Връщам се от работа, не мога ни да изпера, ни да сготвя, ни да си видя децата..." Ето как... някой се осмеляваше да си каже какво му е, имаше пробив в правилата. Хората ставаха по-смели, по-критични. Ние също. Мога да кажа, че "В средата на седмицата" с водещ Димитър Вълчев се разви като най-смелото - в смисъл критично - предаване на Радио Варна".

Естествена и жива, критична, но и усмихната, "Средата на седмицата" в ефира на Радио Варна събира в едно динамично цяло фрагменти от всекидневието, интерпретира ги заедно с аудиторията и пак заедно с нея слуша любима музика. Екипът на "Седмицата" използва актуални радиопохвати, експериментира, рискува - въобще личи му отдалеч, че обича това, което прави и затова го прави с лекота. "Седмицата" твори модерна радиопублицистика, оттам и признанието за нея като варненски аналог на столичния "Разговор с Вас" на Божана Димитрова. За удоволствието от творческата работа в екипа на Димитър Вълчев свидетелстват в тази книга още Матей Тодоров (по-късно директор на Регионалния телевизионен център - Варна), Димитричка Хаджиева и др. Към тях се присъединявам и аз с последното интервю на Димитър Вълчев, което направих с него през 1994 г. по повод 60-годишнината на Радио Варна и което се пази в Златния фонд на Радио Варна.

На Радио Варна с любов

Димитър Вълчев
Журналист в Радио Варна, 1973-1990
Обществено-политическа, културна и др. редакции
Автор и водещ на "Един час от следобеда" и "В средата на седмицата"

Тончева: Преди време Димитър Вълчев успя да раздели 7 на 2 и намери, че средата на седмицата е... в четвъртък, при това в четвъртък следобед. В следобеда на днешния четвъртък, години покъсно, Димитър Вълчев е отново в студиото на Радио Варна. Това навява спомени...

Вълчев: Да, навява спомени като за първата любов - хората си я спомнят с удоволствие, но обикновено трудно се връщат към нея.

Тончева: "В средата на седмицата" бе едно от най-слушаните предавания в историята на Радио Варна - първото магазинно предаване, водено изцяло на живо, с включване на много слушатели и като цяло с една активна обратна връзка. И ако през 80-те години "Разговор с Вас" се славеше като най-популярното предаване на програма "Хоризонт", то същото се отнасяше за предаването "В средата на седмицата" на Радио Варна.

Вълчев: Предаването наистина беше популярно. Дори и сега много колеги биха се зарадвали, ако за 2 часа им се обадят 250 души и ако получат за седмичното си предаване от 80 до 120 писма. Ние воювахме за слушатели тогава, но от друга страна, имахме и едно безспорно предимство - "В средата на седмицата" беше единствено. Беше хубаво наистина, но просто нямахме база за сравнение, освен - ти вече спомена - "Разговор с Вас" на Божана Димитрова.

Тончева: Димитър Вълчев винаги можеше - предполагам и сега може - да погледне нещата от друг ъгъл, да ги интерпретира, ако се налага, дори с чувство за хумор и така да се размине с всички неприятности, включително тези с шефовете. Всъщност не знам дали си се замислял, твоето предаване беше първото, което не се парафираше.

Вълчев: Не се парафираше, но от това неприятностите не ставаха по-малко. Няма да забравя, когато веднъж си бях загубил гласа и се наложи да ме смени Веско Дремджиев, по това време още студент. Тогавашният директор, не знам дали ме слуша сега, ме извика след предаването и ми се скара: "Ти знаеш ли какво правиш бе, Вълчев? Знаеш ли, че дядо му на това момче е съден от Народния съд?" Така че чувството ми за хумор невинаги ми спестяваше неприятностите. Въпреки това аз, разбира се, се радвам, че Веско Дремджиев, станал по-късно известен от екрана на БНТ, седна за пръв път пред микрофона на Радио Варна и "В средата на седмицата". Пак при мен първите си журналистически стъпки направи и Валя Ахчиева, позната от предаването на БНТ "Открито". Тя и Радослава Манярова бяха моите постоянни репортерки, които умееха да интригуват слушателите с превъзходните си репортажи с подвижната радиостанция. Имам различни спомени, някои от тях не бих искал да възкресявам, но независимо от всичко съм готов отново да преживея живота си в радиото. Тук трябва да ти призная, че понякога сънувам радиото. Откритият микрофон определено ми липсва.

Тончева: Ако сега Димитър Вълчев имаше възможност да направи едно предаване "В средата на седмицата", какво би включил в него?

Вълчев: Помислих, че наистина ми предлагаш... (Смее се.) Ами сега сигурно ще ми бъде по-трудно, отколкото преди. Преди 10-15 години "В средата на седмицата" беше ново, интересно, а сега като че ли вече всичко е открито в радиото. Струва ми се обаче, че и днес най-важна си остава мисълта за слушателя. И когато казваш: "Здравейте, уважаеми слушатели...", да не забравяш, че всъщност никога не знаеш колко точно са твоите слушатели: 10, 100, 1000? Ами ако имаш само един слушател? Към този единствен слушател бих се обърнал с думите: "Здравей, уважаеми слушателю, може би сега си сам, може би не си щастлив... Какво ще кажеш да чуем заедно една песен..." После... После ще се опитам да накарам този човек поне за малко да забрави онова, което го е гнетяло през деня... Да... Ако сега трябва да правя предаване, бих искал да е през нощта. С годините човек се приближава към есента, към нощта... Помъдрява може би... Кой знае...

Тончева: Въпреки че сега работиш в телевизията, по-рядко те виждаме и чуваме, си останал все същият Димитър Вълчев от "...средата на седмицата" в Радио Варна... или може би греша?

Вълчев: Не, не грешиш, Виолета. За тези, които ме познават и за тези, които ме помнят, аз съм си същият. Но ти си права в едно. Ето вече толкова години работя в телевизията, появявам се и на екрана, но досега никой не ме е свързвал с телевизията. Често обаче срещам хора, които ми казват: "А, този глас ми е познат от радиото..." Бързам да направя уговорката, че знам всичко за гласа си. Не чакам комплименти за него. Ето виждам, че и звукорежисьорът Тодор Кръстев се усмихва отсреща. Той също си имаше проблеми със скрипящия ми глас, за който настройваше пулта по специална схема, макар че от това гласът ми, уви, не звучеше кой знае колко по-добре. Хората обаче ме слушаха.

Тончева: Сигурно защото зад този глас имаше мислене, което им допада...

Вълчев: Знаеш ли, изведнъж си спомних как веднъж дойде някаква комисия от София, която трябваше да прослуша журналистите и да определи кой може и кой не може да води. Трите дами, говорителки ли, какви ли бяха, категорично отсъдили, че не бива да съм водещ. "Това глас ли е?", възмутили се те. "И да престане да пуши!", а аз никога не съм пушил. Както и да е. Мисля си обаче нещо друго. Добре че тези говорителки не са били в комисия, пред която е трябвало да се явява Висоцки. Нямаше да му позволят нито да пее, нито в театър да се яви... (Смее се.)

Тончева: Усещам в това "скромно" сравнение истинския Димитър Вълчев и неговото чувство за хумор, познатия глас от радиото, както сам каза, че слушателите си спомнят за теб. И понеже става дума за взаимност, приемаш ли да обобщим днешния ни разговор с посвещението: "На Радио Варна с любов... от Димитър Вълчев"?

Вълчев: Мисля, че това е чудесен край на разговора. Благодаря ти.

Радио Варна
май 1994 г.

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.