I . ТРАДИЦИЯТА Е МОДЕРНА

ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ - МЛАДЕЖКА РАДИОЛИНИЯ ДО 1990 г.

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Профилирани предавания според аудиторията Радио Варна подготвя още в първите години на съществуването си, когато програмирането все още си служи с доста семпли названия. След "Селски час" (1936), се въвеждат "Детски час" (1938), "Час за морето" и т.н. в "часови порядък", докато се стига и до "Младежки радиочас". Той се занимава с ученическа и студентска тематика и наред със "Сребърно звънче", "Пионерска радиовълна", "Средношколска антена" и "Комсомолски маяк" (45 минути за трудовата младеж), се вписва в поредицата от предавания, които от 70-те до края на 80-те години на миналия век съставляват значителна част от продукцията на Радио Варна, насочена към младежката аудитория. С диференциацията на предаванията се цели привличането на слушатели от всички възрастови групи и - което е не по-малко важно - от различни райони, до които достига сигналът на Радио Варна: "Беше времето на тежките магнетофони и на грамадните „тави" с магнетофонна лента, които така брилянтно редактирахме, че интервюираните от нас вероятно се разпознаваха само по тембъра. Паузи, повторения, неточни изрази попадаха под безмилостната гилотина и пълнеха кошчето. Случваше се тавата с лентата да падне и да я навиваме отново - бавно, търпеливо, като скъпоценност, защото гласът на нея „идваше" от Добружда, Дуранкулак, Шабла, Генерал Тошево, Руен, Малко Търново, от цялата Североизточна България и Черноморието", разказва една от дългогодишните редакторки на младежки предавания Стефка Маринова. Тя, както и мнозина от утвърдените и добри професионалисти на Радио Варна, тръгва по пътя на журналистиката от детските и младежките предавания, напътствана от "широко скроените Иван Пенев и Атанас Стоев - моите първи шефове. Идеите гъмжаха в главите им и бързо се превръщаха в сценарии на предавания или в собствено литературно творчество".

Естественият стремеж на младите хора да бъдат разкрепостени и различни, редакторката (по-късно и водеща) на "Младежки радиочас" Жени Христова използва, за да въведе полемичен тон в предаването. Вече са минали повече от 20 години след небезизвестния Априлския пленум от 1956 г., който отхвърля култа към личността на Вълко Червенков и утвърждава начело на партията и държавата за години напред по-либералния (поне привидно) Тодор Живков. Известна доза критичност вече е не само позволена, но дори се поощрява и Жени Христова умело се вписва в новата ситуация. За наследилата я като автор и водещ на "Младежки радиочас" Любомира Миткова, тя е "радиожурналист, който остави навсякъде в радиото ярка следа от своя талант и перфекционизъм".

Крайният резултат от журналистическите усилия обаче все още се фиксира на запис, който получава право на ефир едва след прослушване от главния редактор Илия Панайотов или заместник-главните редактори Донка Бърдарова и Иван Ставрев. Всички, които са работили в Радио Варна, знаят колко пословично различни като натюрел, оттам и като изисквания, са тримата. В един хубав ден Светла Кърджалийска, редактор и по-късно водещ на "Комсомолски маяк", решава "да внесе ред" в изискванията, защото: "Стараех се с пълни сили, но инструкциите, които получавах от тримата, бяха доста противоречиви. Така, ако водещият материал беше сериозен, а началниците не бяха в настроение, се казваше, че:

а) тежи като тухла;

б) не звучи младежки;

в) няма център.

Наложи се да прибягна до въвеждане на временен конспект на шефските напътствия, който документира разминаванията помежду им. Чак тогава критиката се поуталожи. Скоро предаването мина на живо...".

Любомира Миткова, също редактор и водещ на младежки предавания през 80-те години, добавя своите разсъждения за "...годините на началния и плах преход от силно цензурираната журналистика към по-свободния изказ, към малко по-смелите идеи. Време на преход от т.нар. "тухла" (изцяло записано предаване) към живото предаване по подготвен сценарий, разбира се, но вече с възможности за импровизация и с риск да се каже нещо, което не е предварително съгласувано с отговорния редактор, с парафьора, с партийната линия или с обществената нагласа".

През 1982 г. двете младежки предавания се обединяват в едно с времетраене от час и половина. То продължава да се нарича "Комсомолски маяк", но амбициите му са да се съизмерва с "Един час от следобеда" и "В средата на седмицата" - предаванията с водещ Димитър Вълчев, които са варненският аналог на столичния "Разговор с Вас" на Божана Димитрова и олицетворяват модерната радиопублицистика. "След тях вече беше по-лесно да се преборим и за други. Последваха ги, водени на живо от говорители или журналисти, младежки, културни, икономически, общественополитически, музикални предавания", документира възходящото развитие Донка Бърдарова ("Книга за Радио Варна. Традицията задължава...". В този контекст "Комсомолски маяк" на свой ред се стреми да бъде "...живо младежко предаване... което... се води от студиото, има паралелен екип в съседно студио и същевременно подвижна радиостанция от обект в града. Започнахме да подбираме по-разговорни и злободневни теми, а най-смелото ни начинание предвиждаше да смесим разговора от трите места, като включим в него събеседниците от двете студия и тези при подвижната радиостанция. Това беше трудно предаване, защото водещият трябваше да координира цялата тази говорилня и да владее положението някой да не изтърве нещо, което после цензорите в партийните комитети да нарекат провокация. В цялата програмна схема имаше само едно подобно живо предаване - "В средата на седмицата", не крие професионалното си удовлетворение Любомира Миткова, автор и водещ на "Комсомолски маяк".

Разкрепостяването в радиожурналистиката, използването на нови диалогични форми за общуване, навлизането на подвижната радиостанция, както и на редица други нововъведения на радиотехниката, са вече предмет и на известна конкуренция сред младите, която извежда професионалното можене на журналистите в Радио Варна на едно по-високо ниво.

Концепцията и първите издания на "Младежки радиоклуб" са на Иван Пенев, а неговия диалогичен стил продължават Детелина Богданова пред микрофона и Стефка Маринова на редакционния телефон: "Днес всичко се създава в студиото, но тогава живият диалог беше истинско преживяване, особено конферентните връзки с млади хора от Девня, с младежки бригади от корабостроителния завод, пристанището или по време на жътва. Обичахме това, което правим и правехме това, което обичаме - тази беше тайната на нашите 90 истински минути в ефира и Детелина Богданова с богатия си глас я разкриваше на слушателите всяка поредна сряда".

През 1986 г. се появява новото магазинно младежко предаване, "...върху концепцията на което дълго умувахме и най-накрая го нарекохме "Криле", обяснява Любомира Миткова. "То събра всичко вече отработено като тематика, натрупан творчески и технологичен опит, но появата му бе свързана с по-модерен начин на комуникации с младата слушателска аудитория. Имаше открит телефон за връзка със слушателите за въпроси към гостите на предаването, появиха се и първите социологически проучвания. Записвахме анкети с различни мнения на млади хора по основната тема на предаването, след което психолози и социолози коментираха тези мнения, разискваха проблема с останалите участници в предаването и така се създаваше дискусионна обстановка, понякога доста напрегната. Съзнавам колко странно звучи това днес, когато във всяко предаване има жив разговор, дискусии, даже откровени и нецензурирани скандали, но всичко, за което разказвам сега, се случваше в годините на т.нар. идеологическа журналистика, преди почти 20 години, когато, да не се лъжем, средствата за масова информация бяха длъжни да поддържат официалната линия и беше просто невъзможно да останеш в системата, ако се правиш на голям смелчага... Сега журналистиката е информационна и отворена за всякакви идеи и проблеми, но не съм сигурна, че е напълно свободна, макар и на пръв поглед да няма цензура", откровена, както някога в радиопредаванията си, е Любомира Миткова, днес известен адвокат от Варненската колегия.

Съгласявам се с нея не само защото независимост а priori не съществува, а и защото днес, в началото на новото хилядолетие, медиите невинаги се възползват от свободата си като едно признато завоевание на българския преход. Утвърждаването на пазарни условия на труд в чисто икономически аспект очевидно е по-лесно осъществимо от промяната в мисловните и културните нагласи, които бавно и дори мъчително се развиват в условията на неустойчиви общности, разколебана идентичност и екзистенциално търсене на нови духовни ценности. В този смисъл намирам известна емблематична градация в самите заглавия на младежките предавания на Радио Варна. От регистрационно-всекидневните "Младежки радиочас" и "Младежки радиоклуб" те се насочват пропагандно-приповдигнато към "Комсомолски маяк", за да го заменят с "Криле". "Криле" като предчувствие за наближаващата (само след 3 години) радикална обществено-политическа промяна през 1989 г., като отзвук от романтиката на соц-а и същевременно като опит за летене. Опит, върху който младостта притежава своето изконно право. Младостта на всички редактори, репортери, водещи и сътрудници, без които творческата история на Радио Варна не може, като Атанас Стоев, Стефка Маринова, Иван Пенев, Жени Христова, Любомира Миткова, Детелина Богданова, Мирослава Стаматова, Таня Големанова, Матей Тодоров, Татяна Младенова...

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.