I . ТРАДИЦИЯТА Е МОДЕРНА

"ЧЕРНОМОРСКО УТРО" - ПРЕДАВАНЕ С ХАРАКТЕР (1966 -1993)

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

С удоволствие подхващам разказа за "Черноморско утро" - едно от физиономичните предавания на Радио Варна, както отбелязахме в края на първата "Книга за Радио Варна. Традицията задължава..." (стр. 86). Идеята да извади от анонимност неделната програма на Радио Варна от 6 до 8 ч., като й даде името "Черноморско утро", хрумва на вече добре познатия ни Георги Великов през 1966 г. Тази първа стъпка към персонификация на един цял информационно-музикален модул се отнася най-напред само до името. То е програмирано адекватно и ведро за началото на деня, привлекателно като морето и достатъчно обобщаващо, за да обхване разностранната информация, която и досега характеризира сутрешните радиопрограми. В исторически план утрото присъства във всички световни радиостанции на миналия век. То е едно приятно разчупване на предишната безименна последователност от информация и музика, превръща се скоро в мода и (както обикновено се случва с удачните наименования) накрая става клише и дори белег за програмно безсилие. Да се извеждат обичайните поздравления от различни части на денонощието в заглавията на предавания, е оправдано наистина, но само доколкото радиото следва житейския ритъм на слушателя. В дигиталните медии на XXI век обаче презумпцията за учтивост, макар и да не е остаряла, не е водеща. И определено не по този начин. Тук, разбира се, нямам предвид съблюдаването на дългогодишни радиотрадиции, а по-скоро онези досадни добро утро-, добър ден- и добър вечер-предавания в редица крехки по възраст електронни медии, които претендират за вниманието на българския слушател и зрител днес.

В този контекст на разсъждения е справедливо да отсъдим, че в Радио Варна става дума не просто за "Добро утро", а за "Черноморско утро", и то в зората на романтичното радиопрограмиране. "Черноморско утро" се събужда усмихнато в една неделна утрин, недалеч от морския бряг, за да се прехвърли, когато порасне достатъчно, във всички дни на седмицата - от 6 до 8 ч. или от 6 ч. до 9 ч. В продължение на 27 години (1966-1993), името, заложило само намек за персонификация, търси все повече авторската позиция на репортерите, редакторите, сътрудниците, докато избистри своята специфика като първото истински персонифицирано предаване на Радио Варна. И едно чудесно потвърждение (по Хемингуей) за важността на първото изречение, каквото в случая представлява заглавието. По-нататък идва упоритостта на автора, редактора и отговорния редактор да създава предаването, да се грижи за неговите качества, да го измъква от неприятностите и въобще да не го изоставя, докато се развива.

Всеотдайният Георги Великов притежава всички тези достойнства, дори в излишък. Той "...не се уморяваше да се връща многократно към всеки ред и беше безупречен редактор по отношение на фактите и цифрите. Независимо дали става дума за рекорди в добива на пшеница или на пистата, за девненски торове или летовници на Златните. Четеше по няколко пъти всяко изречение." И още: "...виждам Гецата прав до бюрото си, с крак върху седалката на стола и затиснато с ръка дясно ухо - като певеца Пол Робсън. Твърдеше, че така "чува" написаното...", с присъщото си фино чувство за хумор си спомня Стефан Янев - един от най-добрите спортни коментатори в България, прокарал на свой ред немалко пътеки в радиото, телевизията, пресата, "невероятен добряк, безкористен и изключителен работяга". Взискателността на Георги Великов е очевидна, пословична и не търпи изключения. В потвърждение и машинописката Христина Недева добавя своя щрих към портрета на един от най-обичаните в Радио Варна: "Веднъж написахме новина само от шаблонни протоколни фрази и я сложихме в бюлетина. Поднесохме я за параф на заместник-главния редактор Георги Великов и със затаен дъх зачакахме ефекта. Георги Великов носеше очила с голям диоптър. Стигна до нашата информация, започна да я чете, прочете първото изречение - нищо, прочете второто, повтори го, вдигна глава, намести очилата си... и ние избухнахме в смях...".

От първата биографична книга за Радио Варна познаваме Георги Великов и като основател на Лекоатлетическата обиколка на Радио Варна на Трети март, която от 1963 г. е една от най-хубавите традиции не само за радиото, но и за Варна ("Книга за Радио Варна. Традицията задължава...", стр. 59). Той създава също първото спортно предаване "По писти, басейни, стадиони", което най-напред влиза като отделна рубрика в "Черноморско утро", а по-късно се отделя като самостоятелно предаване с дългогодишен живот в ефира. Въобще ако нещо се прави за пръв път в радиото, то не минава без Георги Великов - "...до болка влюбен в професията, старателен, отговорен, всеотдаен, неспокоен дух" и един от "...хората, които писаха историята на Радио Варна от средата почти до края на миналия век", отбелязва съратникът и приятелят Петър Герчев ("Книга за Радио Варна. Традицията задължава...", стр. 104-106). Допълва го Стефан Янев: "Тогава (1966 г.) Радио Варна нямаше отделна спортна редакция, нито специализирано спортно предаване, така че ние прокарвахме пътеката. С помощта на бившите елитни спортисти Върбан Върбанов, братята Христо и Никола Сарафови посоченият "отбор" събираше информация от новините на Радио София и от редакцията на в. "Народен спорт", за да има такива и нашето радио.

Рубриката нарекохме "По писти, басейни, стадиони" и по-късно тя се отдели в самостоятелно предаване. Предавахме също някои състезания, естествено, стараехме се слушателите да научават първо от нас за мачовете на футболните отбори. Помня, че още когато бях футболист, Радио Варна предаде една среща от Букурещ, където "Черно море" игра за Балканската купа, а коментатор беше говорителят Ганчо Минчев. В този смисъл предполагам, че той е и първият футболен коментатор на Радио Варна. После дойде Васил Каракашев, с него директно предадохме два мача от Свищов и Русе.

Всъщност "Черноморско утро", освен магазинно предаване от класически тип, е и поколенческо предаване, "...най-голямото редакционно ядро в Радио Варна. Неговият състав през годините се променяше, но функциите и целите му бяха категорични - да улавя със своя микрофон вибрациите на живота в морския град и в района, да носи свежестта на събитията и индивидуалността на хората, които ги създават", потвърждава Румяна Паскова - един от дългогодишните редактори на предаването, преживяла всичките му превратности. В този смисъл "Черноморско утро" е не просто емблематично за професионалното израстване на морската радиостанция, но и фокусира в себе си смисъла на традицията. Традицията, която отрича буквализма в повторението, за да търси приемствеността в стойностите. "Информационната пъстрота се развиваше и обогатяваше жанрово, гласове и музика пресъздаваха диханието на района в различни моменти - делнични и празнични. Различни редактори влагаха своя почерк в отделните дни. Оттук започваше ролята на говорителите - да влеят живот на това съвместно творческо дело".

Постепенно елементът на персонификация се засилва, но основните връзки между материалите продължават да правят говорителите. Ирина Косева, една от дългогодишните говорителки в признатия екип от професионални говорители на Радио Варна, за които неведнъж вече стана дума, споделя: "Особено приятна беше работата на говорителите в сутрешното предаване "Черноморско утро". То предлагаше разнообразни теми, разработени в различни жанрове, а въвеждащите текстове към материалите бяха добре обмислени. Печаташе се много прегледно на половинки лист А4, в началото от машинописките, после и от самите редактори. Освен новините, "Черноморско утро" беше единственото предаване на Радио Варна, което се поднасяше в такъв формат на говорителите и това показва колко много се държеше на неговото добро звучене в ефира".

Програмната схема на "Черноморско утро" сочи известна устойчивост в годините:

6.00 - Откриване на програмата на Радио Варна

6.05 - Прогноза за времето

6.15 - Преглед на окръжните вестници - от Варна, Толбухин (сега Добрич), Бургас

6.30 - Информационен бюлетин от Радио София от програма "Хоризонт" на БНР (1974)

6.45 - Актуална тема, разработена в радиожанровете, озвучена кореспонденция, репортаж, интервю, анкета (МЛ)

7.00 - Новини от района (Нашите делници, събития, планове, дела)

7.15 - Актуална тема, разработена в радиожанровете, озвучена кореспонденция, репортаж, интервю, анкета (МЛ)

7.30 - Актуална тема, разработена в радиожанровете, озвучена кореспонденция, репортаж, интервю, анкета (МЛ)

7.45 - Сервизна информация, културни вести, калейдоскоп

8.00 - Закриване на програмата

"Черноморско утро" на Радио Варна се съизмерва с аналогичното и вече много популярно предаване на Радио София "От 6 до 8", в което Веселин Димитров - в началото сам, по-късно заедно с Божана Димитрова, прокарва българската пътека от говорителското към журналистическото радио. Канят дори Веселин Димитров да води тук едно от изданията на "Черноморско утро", но (по признанието на самия проф. д-р Веселин Димитров) показното гостуване няма кой знае какъв отзвук. И в това няма нищо чудно, защото процесите, за които става дума, не могат да бъдат привнасяни. Те са еволюционни и изискват своята конкретика. Като всеки жив организъм "Черноморско утро" се развива по онези същностни закономерности, които отсяват излишното, отглеждат трайното, а то, заедно с новото, прехвърля историята на следващото ниво. Ценностите не могат да стъпват върху чужди, а само върху своите стъпала от време. Разсъждава над това и литературният критик Панко Анчев, връщайки ни към 70-те години на Радио Варна, когато "...искахме да променим програмата, да въведем нови предавания и да наложим нов стил на радиожурналистика... някои неща... звучаха еретично, срещаха съпротива у ръководството и у по-старите колеги, но ние бяхме упорити и все пак налагахме себе си и идеите, които имахме. Може да се твърди уверено, че днешното, информационно по дух и нагласа Радио Варна, се раждаше преди 30 години... То се променяше вероятно по-бавно, отколкото бе необходимо, но процесът бе необратим". Е, факт е, че тоталитарната субординация позволява напредничавите неща да се случват първо в столицата, а чак след това в провинцията, но по-важна е необратимостта, както с присъщата си аналитичност установява Панко Анчев.

В тази връзка любопитен обект за изследване е радиоречта, която се изменя съобразно етапите на обществено-политическия живот. През 60-те години на миналия век, тя все още е институционална по съдържание и нормотворческа като правоговор. Близка до художествения език (неслучайно радиоговорителите членуват в Съюза на артистите, а не в Съюза на журналистите), тя тече спокойно, любезно, но... предизвиква усещане за елитарност и дистанция. През 70-те години, особено със създаването на програма "Хоризонт" (1974 г.) и нейното легендарно предаване "Разговор с Вас", радиоречта изоставя еднаквостта, за да се отдаде с удоволствие на различността. Радиоречта започва да говори с повече гласове и дори по-бързо, да мисли с повече мисли, да излиза все по-често от студиото на улицата и да става все по-авторска и по-лична. Естествено е в този контекст очеркът и пътеписът, представяни по правило от говорители, да отстъпят място на по-комуникативни жанрове като интервюто, репортажа, анкетата. Така историята постепенно приближава "Черноморско утро" до неговото най-добро време, когато то се наблюдава от главния редактор на направление "Информация и публицистика" Иван Тодоров: "...преобразувахме основно и сутрешното блоково предаване "Черноморско утро", което се излъчваше всеки ден отначало под ръководството на Стефан Грозев, а след това на Жени Христова. В него влязоха много "запалени" млади редактори и водещи - Бистра Варнева, Елена Бангиева, Ирена Желева, Мария Донева, както и Стефка Маринова, Румяна Паскова, Стоян Бобчев. В съответствие с утвърдената концепция на предаването те осигуряваха информация за всичко, което може да заинтересува слушателя - като се започне от извънредните влакове и самолети, промените в движението на междуселищния транспорт, състоянието на пътищата, мине се през новостите в строителството, туризма, търговията и се стигне до решенията на общинските и окръжните народни съвети по Южното и Северното крайбрежие. Разбира се, с предимство се ползваха и новините от морето - местонахождението на корабите на БМФ и „Океански риболов", спасителните операции, замърсяването на водните пространства и т.н. Тези неща сега са всекидневие, но тогава упреците, че търсим само сензации и се занимаваме с дребни неща, а не обръщаме достатъчно внимание на "най-важните въпроси в окръга" (разбирай дейността на ОК на БКП), не бяха съвсем безобидни" ("Книга за Радио Варна. Традицията задължава...", стр. 176).

А ето как вижда разкрепостяването Румяна Паскова: "Истински повратен момент в развитието на утринната програма настъпи с персонифицирането на предаванията, което започна около 1980 г., за да достигне апогея си в началото на 90-те години на миналия век.

Всеки журналист имаше свой ден или два с ангажимента да състави, редактира и води своето предаване пред микрофона. Изискванията бяха високи, до микрофон не можеше да бъде допуснат всеки. Водещите бяха одобрявани от специална комисия на БНР, правеха се и прослушвания на определени периоди. Особен акцент се поставяше на правоговора и литературния български език, на интонацията в поднасяне на материалите, разговорите и интервютата. Репортажи от мястото на събитието, директни включвания, участия на гости в студиото на живо - всичко това въведе нови елементи в журналистическата работа и осезателно раздвижи темпото...".

Колко различни човешки индивидуалности и колко полюсни обществено-политически ситуации се събират под "шапката" на "Черноморско утро" проличава от съпоставката между разказите в тази книга на Румяна Паскова, Иван Пенев, Стефка Маринова, Евгения Чапаева, Димитричка Хаджиева, Ирина Косева, Матей Тодоров, Бистра Варнева, Ирена Желева, Елена Бангиева. Те са само една малка част от екипа на мегапредаването, което година след година умножава моженето, опита и самочувствието си, за да израсне в периода на прехода до висотата на общественоотговорна институция. Увлекателно пресъздава атмосферата на "Черноморско утро" водещата Бистра Варнева: "Ние се стараехме да държим ръка върху пулса на времето, да каним събеседници, които имат да кажат нещо интересно или значимо, да пишем и говорим както за обществено важни, така и за любопитни факти от делника. Пътувахме и много в командировки - районът на радиостанцията обхващаше тогавашните Варненски, Толбухински и Бургаски окръг... всеки ден един от нас бе автор на сценария за "Черноморско утро" - определяше темите, събеседниците, събитията, които ще бъдат отразени с ПРС, и своите автори... този сценарий се пишеше доста подробно в три екземпляра - за водещия, за музикалния редактор и за тонрежисьора. В началото водещият не можеше да се отклонява кой знае колко от написаното предния ден. Помня, че на програмни съвети (всеки понеделник) честичко бяхме критикувани например за това, че сме решили пред микрофон по някакъв начин да обявим следващата песен. Или че репортерката от мястото на събитието не е задала съвсем точно същите въпроси, надлежно описани в сценария. Или че се е получила дупка в ефира между думите на нейния събеседник и намесата на водещата от студиото. Лека-полека обаче критериите се променяха, изискванията към нас - също. От само себе си се наложи свободата да маркираме основните теми в сценария, но да не четем буквално написаното. Стремяхме се от радиото да звучи животът какъвто е, не някаква негова фризирана, гримирана или застинала картина". Защото, биха се досетили веднага критикарите, подобна картина предполага цензура. Гледната точка на професионалиста обаче заслужава повече доверие: "Днес доста се спекулира с това, че преди 10.11.1989 г. в медиите е имало цензура. Отговорът е: и да, и не, опонира Бистра Варнева. Беше ясно, че не можеш да излезеш в ефир и да ругаеш партийната линия, дори да не си съвсем съгласен с нея. Но това, че редакторът и наблюдаващият заместник-главен редактор четяха сценариите и се подписваха на тях, не може да се нарече цензура. Това е необходима редакция, която гарантира професионално качество на журналистическия продукт в радиото".

Най-голямото изпитание за "Черноморско утро" идва с превратния пленум на ЦК на БКП през 1989 г., когато с отстраняването на Тодор Живков от власт България получава своя исторически шанс да промени съдбата си от тоталитаризъм към демокрация. Бурната обществено-политическа ситуация изисква адекватно медийно поведение: "Предаванията ставаха все по-живи и динамични, в "Черноморско утро" включвахме всяка сутрин поне по два обекта за репортажи с ПРС, представяхме в ефир стачки и митинги... На ход трябваше да обмисляме реакциите си, да допускаме или не политически декларации (които по правило водеха след себе си ре-контра-декларации), да приемаме или не някой гост в студиото, от когото можеше да се очаква провокация и дори ругателства в ефир, как да парираме крайните нападки, без да ни обвинят в цензуриране, как да бъдем близо до истината и до слушателите...".

Другата водеща - Елена Бангиева допълва - Бистра Варнева: "...ние бяхме откриватели по своему. Не само търсехме, но и провокирахме горещите теми от всекидневието. Тогава, когато словото се беше буквално отприщило, за да се чуят премълчаните истини и новите лъжи, ние разбивахме радиостереотипите. Утвърждавахме моделите на живото предаване във всичките му модификации, които се използват и днес".

"Черноморско утро" е екип с характер, при това от онези екипи, за които теорията казва, че съчетават щастливо всички формални и неформални признаци, а практиката им завижда - чуждата, разбира се. Необходимостта да разчиташ на другия се превръща в партньорство с личното местоимение "ние", което е залог за творчество, оттам и за удовлетворение: "...в Радио Варна усетих какво означава да имаш професионален гръб, да те подкрепят професионалисти във всеки момент. Както в онзи изпитан мускетарски закон: "Един за всички, всички за един!" Усещането е още в мен. Като при полет", припомня си Елена Бангиева.

Екипно мислене се доказва само с екипни действия - в радиото то означава единодействие между слово, музика и техника, респективно между журналист, музикален редактор и тонрежисьор, заедно с всички, свързани с техническата страна на излъчването. Логично включваме сега в разговора за екипа Димитричка Хаджиева - първата жена тонрежисьор в Радио Варна, музикален редактор, по-късно автор и водещ на музикални предавания: "Работата в Радио Варна разви у мен точност и бързина на реакциите (понякога само за секунди трябва да вземеш решение), научих се да се ориентирам във времето и най-важното - да работя в екип. 80-те години бяха период, в който нещата в Българското национално радио се поразчупиха, навлязоха нови форми. След като Боян Трайков стана генерален директор, повече предавания започнаха да се излъчват на живо, водени не от говорители, а от самите журналисти. Естествено, тези тенденции не отминаха и Радио Варна. Спомням си колко много слушахме радио, колко дълго обсъждахме всичко, свързано с радиото, и с какво удоволствие работехме заедно - текстовият и музикалният редактор".

Правилото е проверено и в екстремната ситуация през 1990 г., когато националната стачка звучи по БНР и БНТ с онзи, превърнал се в символ на протеста, фрагмент от "Let it be" на The Beatles. Отново Бистра Варнева: "Помня вечерта, в която Андрей Луканов подаде оставка. Трябваше спешно да променя сценарият на сутрешното предаване, което щях да водя - да махна заставките с "Let it be" и да избера песен, подходяща за промяната. Обадих се на Тамара Велинова (музикален редактор на предаването) и я помолих да включи в списъка "Brick in the wall" на Pink Floyd - култова, както се казва днес, песен, която от 1989 г. свързвахме с падането на Берлинската стена. Оказа се, че тази песен липсва във фонотеката. Ами сега? Двете измислихме нещо по-асоциативно, но също близко до идеята - "Imagine" на John Lennon".

Всяко предаване държи на обвързващия синхрон между музика и слово, но стилът се съдържа в детайлите. Има ги и в "Черноморско утро": "Музиката в "Черноморско утро"... "трябваше да отговаря на определени изисквания: да е предпочитана от повече слушатели, да се вмества в сравнително кратки форми, да понася безболезнено вмъкванията на водещия, да бъде музикално ехо на предхождащия текст, а по настроение и тематика да въвежда следващия текст... И самата тя да е естетически издържана", възстановява музикалната анотация на предаването Евгения Чапаева.

Тук, доколкото познавам музикалните й предпочитания, щеше да прозвучи нещо много лично и много вълнуващо - може би непреходното "I can`t stop loving you" на Ray Charles... Но тъй като не сме в ефира на Радио Варна, а пишем Книга за Радио Варна, то без музикален преход продължаваме нататък с последната страна от триединството на радиото - техническата. Припомняме си, че "чудото на ХХ век" се ражда с живото изпълнение пред микрофона, израства качествено с усъвършенстване на звукозаписната техника, плаща дан на тоталния звукозапис, за да намери най-сетне себе си в многообразието от възможности за отразяване на събитията, когато изборът между живо или записано предаване не е дилема, а резултат от вътрешната логика на конкретния случай.

Тръгвайки по своя път, "Черноморско утро" се включва в радиоисторията на етапа усъвършенстване на звукозаписната техника, първоначално носи тежки магнетофони, реже и лепи дълги ленти на монтажната маса ("тави" според радиожаргона), по-късно разкрепостява репортажа с ПРС и вкусва свободата на открития микрофон. То тръгва на средни и продължава на ултракъси вълни, получава привилегията да усети най-напред кристалния звук от обновеното първо студио на Радио Варна на 08.03.1991 г. и да прозвучи за пръв път стереофонично на 15.08.1991 г. Подробностите проследете сами в разказите както на споменатите вече автори, така и на инж. Никола Трифонов, на редакторката Стефка Маринова, репортерите Матей Тодоров, Радослава Манярова.

Без съмнение времето и хората превръщат "Черноморско утро" в едно от най-значимите предавания на Радио Варна, в което се разпознават всички основни тенденции в развитието на медията радио - било то в общ или в конкретен план. Радиото преживява всичко, което му е необходимо, за да разчупи статуквото, да изостави обикновената регистрация на събитията и да ги интерпретира обективно, да се упражнява в самостоятелно мислене и толерантност към различните гледни точки, да опитва модерни журналистически похвати, да отстоява в крайна сметка амбициите си за непосредствено и интелигентно общуване - разбира се, заедно със слушателите, заради тях и заради себе си. Защото едва ли има по-добра кауза от професионализма, когато става дума за осъществяването на един пълноценен творчески живот - колкото личен, толкова и обществен, живян в "Черноморското утро" почти 3 десетилетия от журналистите Георги Великов, Петър Герчев, Николай Драганов, Стефан Янев, Румяна Паскова, Тихомир Йорданов, Велико Бърнев, Николай Димитров, Боян Върбанов, Атанас Мочуров, Никола Радев, Панко Анчев, Донка Бърдарова, Атанас Стоев, Стефка Маринова, Стоян Бобчев, Минчо Минчев, Иван Пенев, Иван Тодоров, Стефан Грозев, Жени Стоянова, Бистра Варнева, Ирена Желева, Елена Бангиева, Дарина Рачева, Даниела Иванова, Здравко Танев, Кремена Цветкова, Мария Донева, Арман Бабикян... Също от музикалните редактори Надежда Борисова, Кънчо Мошев, Ангел Истатков, Тамара Велинова, Димитричка Хаджиева, Евгения Чапаева... Още от тонрежисьорите Арам Берберян, Димитър Демиров, Стоян Стоянов, Тодор Кръстев, Фила Попова... звукотехниците Иван Попов, Йордан Йотов, Лиляна Герджикова, Венелина Ганева, Румяна Лазарова, Добринка Томова... И от всички останали.

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.