I . ТРАДИЦИЯТА Е МОДЕРНА

ПРОГРАМА НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ - ТРАДИЦИЯ ЗА СЪИЗМЕРВАНЕ (1936-1966-1990)

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Радио Варна е единственото регионално многопрограмно радио в България, което поддържа пограма на български език и пограма на чужди езици. Нещо повече - традицията на предаванията на чужди езици в Българското радио тръгва от Радио Варна, както проличава от архивните документи, изследвани в "Книга за Радио Варна. Традицията задължава...".

На заседание на Радиоклуб Варна на 17.01.1935 г. се говори за пръв път в България за радиопредаване на чужди езици. Васил Бандев предлага да се излъчват лекции с уроци по немски и френски език по един час седмично, като след 20.03.1935 г. се започне най-напред с френски език. Традицията на френските колежи - девически и мъжки, както и на Deutsche Schule във Варна, е силна и тепърва предстои да изиграе своята роля за утвърждаване на българските радиопредавания на чужди езици. Идеята тръгва от любителското Радио Варна, но се осъществява от държавното Радио Варна и това е само един от белезите за приемственост и логическо продължение на вдъхновеното радионачало във Варна.

Замисълът от 1935 г. се осъществява през 1936 г., когато на конкурса за говорители от кандидатите се изисква да владеят чужди езици. Журито избира единодушно Гинка Алатова заради умението й да борави еднакво лесно с български и с френски език. Първата говорителка на Радио Варна, Гинка Алатова (по-късно Капитанова), чийто 90-и рожден ден отбелязахме заедно на 17.07.2005 г., е наша скъпа приятелка. Жива и здрава, тя продължава да буди възхищението ни всеки път, когато цитира наизуст любимите си поети Ламартин и Яворов, разбира се, на френски и български език. За връзката между радиопоколенията и съхранената традиция на почит към предците свидетелства и специалният юбилеен медал "Гласът на България - 70 години БНР", който бе връчен на г-жа Капитанова по повод нейния достолепен юбилей.

От 01.07.1936 г. Радио Варна предава на 3 езика - български, френски и немски. Новините, постъпващи от БТА, се превеждат и се излъчват в рубриката "Новини и съобщения". Текстовете на чужди езици са вплетени между основните програмни материали на български език, което в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз днес придобива модерно европейско звучене. В този смисъл няма да е преувеличено, ако кажем, че Радио Варна е първото българско европейско радио.

Не друг, а първият директор на Българското радио Сирак Скитник указва "сказките да бъдат давани на френски, немски, полски и чешки езици" (ДА - Варна, ф. 581 к, оп. 1, а.е. 11, дело 17 и 29). Четири месеца след старта на чуждоезиковите предавания броят на прочетените от най-образованите личности на Варна сказки пред микрофона на Радио Варна на посочените езици е вече 80. Съдържанието им запознава гостите с оздравителните и географските особености на Черноморското крайбрежие, с българските обичаи и традиции. Това, съгласете се, не може да не ласкае самоидентификацията на варненци като европейски курортен и културен център, който умее добре да се изразява не само на своя, а на няколко езика. Обратната връзка също не е пропусната, като чуждестранните туристи и гости споделят впечатления от пребиваването си в България.

Този пръв и напълно успешен опит българското радио да проговори на чужди езици носи белега на туристическа реклама, докато през 1947 г. той придобива пропагандни нюанси. Кирил Ковачев, назначен на 02.01.1945 г. за началник на информацията в Радио Варна, разказва (Радиоархив в Музия за история на Варна): "По онова време се водеше ожесточена пропаганда по турското радио срещу нашата страна. Това наложи чрез Радио Варна да поведем контрапропаганда не само за турското население у нас, но и за самата Турция. Така през 1947 г. започна предаването на турски език, което по-късно премина към Радио София."

През месеците юни, юли и август на 1965 г. Владимир Апрелев (говорител на руски, немски и български език в периода 1956-1988 г.) чете в обедните часове - предполага се най-слушаемите от туристите - прогноза за времето и кратки съобщения. Прави го - забележете - на два езика: руски и немски.

Концепцията за извеждане в ефир на специализирана програма за летовниците на няколко чужди езика разработва Кирил Ковачев - главен редактор и ръководител на Радио Варна (февруари 1962-март 1967). На 01.06.1966 г. Радио Варна проговаря за пръв път на 6 езика - руски, английски, френски, немски, полски и чешки, с което се поставя началото на уникалната традиция на Програмата за чуждестранните гости на Българското Черноморско крайбрежие.

За далечната 1966 г. и началото на Програмата за чуждестранните гости на Българското Черноморие на руски, немски, френски, английски, полски и чешки език, за радостта от първите пишещи машини на латиница и кирилица, за забавния начин, по който отговорният редактор Николай Драганов дирижира изреждането на шестте говорителки пред микрофона в тясното студио, за удоволствието да участваш в създаването на нещо толкова необичайно като радио на чужди езици ще прочетете в увлекателния разказ на Индра Димитрова - първия, впоследствие и основен двигател на творческите процеси в Чешката редакция.

Политика на ръководството на Радио Варна още от самото начало е в чуждоезиковите редакции да бъдат назначавани чужденци, живеещи в България, ако, разбира се, отговарят на конкурсните изисквания. Стремежът програмата да звучи автентично на съответния език като менталност, фразировка, правоговор, интонация, емоционалност и прочие е един от основните критерии за професионализъм. Нищо чудно, че Руска, Немска, Чешка и Полска редакция стартират с чужди гражданки, омъжени в България. С отделянето на чуждите езици в самостоятелна редакция (и сграда) през 1970 г., с повишаването на статута на програмата в Главна редакция през 1975 г. подборът на кадри все повече се ориентира към смесени екипи, в които се култивират билингвизмът и толерантността към различните културни идентичности.

Имената говорят сами за съотношението: в Руска редакция - Нина Кремньова, Владимир Апрелев, Нелля Тенева, Кристалина Георгиева; в Немска редакция - Ева Кирилова, Розмари Желязкова, Николай Желязков, Барбара Свещарова, Виолета Тончева, Фред Люпке, Димитричка Железарова; в Чешка редакция - Индра Димитрова, Хелена Танева, Христина Стоева, Ян Григоров; в Полска редакция - Мажена Илиева, Данута Филчева, Лучия Станкова, Иван Хаджиев; във Френска редакция - Райна Стефанова, Юлия Соу, Георги Андонов, Йорданка Калчева, Радка Здравкова, Елена Радкова; в Английска редакция - Стефка Мавродиева, Ангел Недялков, Мария Донева, Румяна Цанева, Коста Георгиев. Този подход е адекватен на интернационалния характер на програмата, адресирана към чуждестранните гости на Българското Черноморие.

В началото програмната схема включва по вертикала новини от 8 до 9 ч. с музикален интервал между отделните езици (в някои години се излъчва и на унгарски език, общо стават 8 чужди езика), публицистичен материал за важни туристически обекти от 9 до 10, "Музикална палитра" на всички езици, осведомителен бюлетин на всички езици и поздравителен концерт на един от езиците, редувани в хоризонталната програмна схема до събота. Тази програмна схема се допълва с жанра интервю през следващата година, осъществява се от един редактор и шестима преводач-говорители, обхваща периода от май до септември и така продължава до 1971 г. Тогава се въвеждат промени - времетраенето на програмата нараства от 5 на 6 часа, сезонът за излъчване също се удължава и обхваща традиционно ваканционните месеци от началото на май до края на октомври.

Програмната структура придобива нов облик - информационни бюлетини има на всеки кръгъл час, като през първите три часа се изреждат всички езици по двойки: руски с английски, немски с полски и френски с чешки език. Вторият осведомителен бюлетин следва същия ред. Журналистическите материали, издържани в различни жанрове - от беседата, кореспонденцията, репортажа до интервюто - се групират на два езика по средата на всеки час. Този вариант претърпява още една промяна, като всеки час се разделя на половинки, съответно по една за всеки език. Така постепенно се оформят предаванията на отделни езици и програмата навлиза в третия етап от развитието си - диференциация по езици, който отчита конкретния адресат на медийното послание. Промените в организационната структура - образуване на 6 езикови редакции с по един редактор и един преводач-говорител, обособяване на централна редакция на български език и отделен ръководител на програмата с ранг на заместник-главен редактор, също подпомагат профилирането и професионализацията на журналистическите и управленските усилия в тази единствена по рода си българска радиопрограма.

Поетата посока на развитие продължава в четвърти етап, когато през 1975 г. чуждите езици към Радио Варна получават статут на Главна редакция "Предавания за чуждестранните гости на Българското Черноморско крайбрежие" - в различните години с главен и един или двама заместник-главни редактори, с отговорни редактори и, в пълния смисъл на думата, интернационален екип, както и с повече възможности за привличане на нови автори. Общите рубрики "България отблизо", "Туристически маршрути", "Познавате ли България", "За вас, деца", "Вие питате - ние отговаряме", "С микрофон сред вас" се разнообразяват със специализирани рубрики, реклами, поздравителни концерти и блокови предавания на всяка редакция. Времетраенето и периодът на излъчване се удължават с различни по продължителност програмни отрязъци в следобедните и вечерните часове. А в периодите, когато радиото и телевизията в България имат общо административно ръководство, Радио Варна подготвя и телевизионна програма на чужди езици, предназначена за чуждестранните гости на Българското Черноморско крайбрежие. Настъпва най-благодатният период за усъвършенстване на програмния продукт чрез журналистическа специализация, обмяна на опит, подготовка на съвместни предавания с радиостанциите в Москва, Одеса, Берлин, Рощок, Прага, Варшава, Острава, Кошице, френско-португалската радиостанция Алфа радио, аналогичната програма "Ваканца" в Румъния (тя работи с два, рядко с три езика) и Програмата за чужбина на Българското радио.

Как точно се случва всичко това, документират в тази книга освен Индра Димитрова от Чешка редакция, Данута Филчева от Полска редакция, Йорданка Калчева от Френска редакция, Кристалина Георгиева от Руска редакция, Фред Люпке от Немска редакция, Коста Георгиев от Английска редакция.

За Индра Димитрова "Всяка езикова редакция се стараеше да бъде по-добра от другата и непрекъснато изпробваше нови неща - интригуващо водене на програма, живи предавания, разговори в студиото, репортажи от туристическите комплекси, викторини, поздравителни концерти и какво ли още не... В отделни периоди редакциите деляха различни помещения, но тези размествания всъщност ни сближаваха и ни караха да навлизаме все по-дълбоко в особеностите на световъзприятието, националния характер, психиката на нашите толкова различни слушатели.

Те идваха от Чехословакия, Полша, ГДР, ФРГ Австрия, Швейцария, Франция, Великобритания, Ирландия, САЩ, да не говорим за огромния Съветски съюз. И ние се научавахме да виждаме, да оценяваме и да се съобразяваме с другия до нас".

За разлика от чехкинята българинът Коста Георгиев от Английска редакция е доста по-скептичен към баланса в мултинационалната обстановка: "На тези, които работеха със своя роден език, завиждах за лекотата и свободата на изказа, защото на мен ми струваше доста усилия, за да постигна същото на английски език. Да се прави българско радио на шест езика не е лека работа, но мисля, че при нас се получаваше. Все пак ми докривяваше, когато някои шефове оценяваха всички редакции с една и съща мярка ".

В критичен дух Йорданка Калчева от Френска редакция продължава: "За разлика от колегите в Руска, Полска, Чешка и Немска редакция, ние от Френска и Английска редакция нямахме възможност за специализация в чужбина. Едва ли има нужда да обяснявам, че от т.нар. социалистически лагер трудно допускат някого зад желязната завеса. В този смисъл най-интересен опит събира като че ли Немска редакция, в която имах шанса да работя от 1973 г. до 1990 г. Немскоезичната аудитория на Радио Варна идва от страни, принадлежащи към двете полюсни обществено-политически системи - ГДР, от една страна, ФРГ, Австрия и Швейцария, от друга. И макар на една чужда, при това ваканционна територия конфронтацията да не е ярко изразена, съществуват определени напрежения и конфликтни точки между гостите от тези държави въпреки общия (но не еднакъв) език. Повече от любопитно е да се наблюдава как финансовият, а не например образователният статус диктува различията в поведението на гостите. Средностатистическите туристи от ГДР се държат комплексирано, докато "братовчедите" от ФРГ демонстрират надменност при всеки удобен случай. Денят на едните започва и завършва с великолепното българско шампанско, докато другите не могат да си го позволят, макар че им се иска. С усмивка споделям това свое наблюдение, защото е чудесен пример за невербална комуникация, като се надявам да не ме заподозрете в някаква повърхностна генерализация от народопсихологически характер.

Подобен, принципно вреден, подход е несъвместим и със самото съществуване на една обща програма на немски език, адресирана към разделените германци и различните от тях австрийци и швейцарци. Различието като практика и упражнение по толерантност е опитът ми от Немска редакция, на който гледам като на привилегия. Какво друго, ако не привилегия са и квалификациите ми в Radio DDR 1, Berliner Rundfunk, Radio Berlin International, Radio Rostock, по-късно в Deutsche Welle Koeln и BBC London. Същото се отнася до възможността да правя радио на немски език редом с германци - моята колежка Барбара (съпруга на известния капитан далечно плаване Димитър Свещаров) и такива големи професионалисти като Fritz Bayer, Goetz Schwoche, Peter Nieziella, Hans Misersky, Peter Escher и редица други колеги, все известни имена от европейския ефир на немски език. Те, както и техни колеги от различни радиостанции в Полша, Чехословакия и Съветския съюз, работят през лятото в Радио Варна, като привнасят необходимата за едно радио на чужди езици автентичност и без съмнение повишават конвертируемостта на българския радиопродукт. Ценя това свое журналистическо време на познание, съпоставяне и осмисляне - време за изграждане на критерии за професионализъм, пък и за всичко останало."

По подобен начин възприема съвместната работа с чуждестранните колеги и Индра Димитрова: "Обмяната на професионален опит бе от полза за всички - ние се учехме от тяхната техника на говора, а те се впечатляваха от богатството и разнообразието на нашите живи предавания. В началото чуждестранните колеги с учудване констатираха, че градусът на напрежение в Радио Варна е по-висок, отколкото в техните радиостанции, но бързо се вписваха в динамиката на програмата и тази промяна им действаше стимулиращо".

Сравнението между българското Радио Варна и радиостанциите в страните, откъдето идват слушателите, се допълва от сравнението между шестте редакции на Радио Варна, също от неизбежното сравнение между отделните журналисти и техните материали, които - добри или недотам - се изслушват и оценяват на общите програмни съвети. Дискутират се въпроси на теорията и практиката на превода - консекутивен, синхронен или текстов, и тези занимания съставляват неотменна част от професионалните задължения. Постоянното съизмерване в толкова много посоки на радиопространството превръща журналистическото всекидневие в амбициозна конкуренция: "Независимо че програмната схема беше почти еднаква за шестте национални редакции, емисиите на френски език звучаха различно от тези на останалите езици, защото аудиторията ни и ние като екип не приличахме на другите. Когато пред микрофона застанеше Радка Здравкова, нямаше съмнение, че новините са преведени перфектно, че сценарият е подчинен на основната тема, че съотношението музика-текст е спазено. Райна Стефанова беше безспорен специалист по културната тема и празничните блокови предавания... Елена Радкова даваше полет на въображението си и на чувството си за хумор, хрумванията й, много често нетрадиционни, бяха оригинални и с точни попадения", щрихира в аналитичен портрет своята редакция Йорданка Калчева. Преподавателката от Института по международен туризъм Кристалина Георгиева поглежда с присъщата й себеирония към своето радионачало в Руска редакция: "Овладях репортерския магнетофон, който днес вероятно трябва да се мъдри в някой музей на техниката, научих се да монтирам материалите си, т.е. без болка в сърцето да изхвърлям метри лента, за да извадя нужните три, четири или пет минутки. Дори преводът на новините ми стана любима работа. Преодолях и страха от микрофона. Естествено, всичко това с цената на много жертви. Заради петминутните вечерни новини отиваше цялата ти вечер, а за сутрешните основни предавания тръгвах от ранно утро".

Чувството за отговорност формулира и Фред Люпке от Немска редакция: "Още първите стъпки в Радио Варна ме накараха да осъзная, че оттук нататък за всяка преведена и изпратена в ефира дума нося отговорност. И то двойна - спрямо България, представена от Радио Варна, и спрямо гостите, които тепърва се запознават с българската култура, а по-късно ще споделят впечатленията си у дома, в Европа, в целия свят".

Ръководителите на програмата Николай Желязков, Иван Тодоров и Донка Бърдарова държат много на контактите с аудиторията, колкото и трудно да е установяването на единни критерии за обратна връзка. Причините за това могат да се намерят в неравномерната и недостатъчната радиофикация на хотелите по Българското Черноморско крайбрежие, в трудността да се установи най-подходящото време за излъчване на програма, адресирана към слушатели от толкова много страни, в различните навици за слушане на радио и като цяло в различната радиокултура на мобилната аудитория. Главният редактор Донка Бърдарова установява: "Не разполагахме със средствата за подобаваща реклама и затова разчитахме главно на разбирането и отзивчивостта на ръководствата на туристическите комплекси, рекламните им отдели и представителствата на чуждестранните туристически фирми. Всички редакции се стараеха да осъществяват обратната връзка с туристите и летовниците, доколкото това е възможно сред непрекъснато сменящата се слушателска аудитория. Обратната връзка идваше и чрез многото интервюта, репортажи, анкети и други активни материали, които се правеха от редакторите и сътрудниците на чуждите редакции... Напрежението по време на излъчването на програмата бе твърде голямо. За броени минути трябваше да се превеждат информационните бюлетини, 6 чӚса да се води програма пред открит микрофон, постоянно да се пътува до различни обекти в Североизточна България и по Черноморието, за да се осигури разнообразието от гласове и мнения за максимална достоверност и актуално звучене на програмата" ("Книга за Радио Варна. Традицията задължава...".

Словото и музиката в програмата на чужди езици са в сложен мултинационален баланс, който трябва да обедини информацията - била тя имиджова или утилитарна, с интелигентното развлечение. Гледната точка на главния редактор Иван Тодоров е принципна: "Винаги съм смятал, че главна задача на журналистиката е да дава информация, колкото може повече информация на своите читатели, слушатели и зрители. Това важи в още по-голяма степен за предаванията, адресирани към чуждестранните туристи. Защото освен да ползва слънцето и морето, попаднал в една непозната за него страна, чужденецът би желал да научи нещо повече за България, за бита, нравите, обичаите на нашия народ. Затова през цялото време съм настоявал, в рамките на определените от схемата часове, да се увеличи делът на информацията (в най-широкия смисъл на думата) за България, за сметка на коментарите и музиката. По онова време в Българското радио съществуваше един такъв закон, според който две трети от времето да бъде музика и една трета говор (текст). Тихомълком заобикаляхме това изискване, за да можем да поднесем на гостите повече материали за страната, в която са дошли да прекарат ваканцията си. Разширихме сътрудничеството с туристическите комплекси по цялото Черноморие, поддържахме контакти с представителите на чуждите фирми и това ни даваше възможност да "обърнем" информацията - предварително да съобщаваме кога, къде, какво могат да видят, да чуят, да посетят гостите на Черноморието. Защото никаква полза няма, ако съобщиш на туриста, че вчера е имало концерт, карнавал или състезание, които е можел да посети. Изобщо стремежът на всички ни беше да съдействаме, колкото може повече, за издигане престижа на България като туристическа дестинация" ("Книга за Радио Варна. Традицията задължава...", стр. 175).

За автотуристите в къмпингите, предпочитан ваканционен вариант за летовниците от Полша, Чехословакия, ГДР и Съветския съюз, Радио Варна е единствен източник на необходимата информация, при това на родния език. Най-комуникативни са полските гости, както си спомня и Данута Филчева: "Поляците бяха най-редовните слушатели сред многоликата и разноезична аудитория на програмата на Радио Варна на чужди езици. Те очакваха и получаваха от нас разнородна информация за интересни туристически обекти в цялата страна, сведения, полезни за автотуристите, като разположението на къмпинги, бензиностанции, автосервизи (тогава те не бяха много) и пр. Тази огромна група хора имаше своите проблеми, изисквания, оплаквания. Ние се чувствахме домакини и се стараехме да откликваме на техните въпроси и желания, защото обратната връзка с аудиторията за нас беше много важна. От многобройните рубрики, които поддържахме, като че ли най-популярни бяха разговорите ни с полски летовници, учени, публицисти, политици, журналисти, художници, спортисти и много други".

В същия ред на мисли, обогатяващи за Кристалина Георгиева са "...срещите със съветски знаменитости, които често избираха за почивка България. В този смисъл Руска редакция беше наистина облагодетелствана. Трудно ми е да изброя всички интересни имена, но си спомням срещата с Виталий Коротич, главен редактор на списание "Огоньок", рупор на промените, актрисата Лидия Федосеева-Шукшина, съпруга на покойния вече Василий Шукшин, изиграла главната роля в "Калина Алена", великия Никита Михалков...".

Поредицата от знаменити събеседници на Радио Варна попълва непрекъснато всяка редакция, тук добавям още един цитат от разказа на Йорданка Калчева: "В емисиите на френски език звучаха гласовете на писателите Анри Троя и Робер Андре, на незаменимата дива на френския шансон Жулиет Греко, на носителката на първа награда на Международния балетен конкурс Силви Голем, на световноизвестната изпълнителка на класическа китара Ливия Сао Маркос и на още безброй други творци, учени и журналисти".

Естественото профилиране на езиковите предавания според манталитета и радиокултурата на различните публики върви паралелно с наблюдението и осмислянето на културологичните процеси в отделните национални идентичности, а и на достиженията в радиожурналистиката на няколко, при това толкова различни в обществено-политическото си развитие страни. Вървейки по този път, Радио Варна създава уникална радиошкола по толерантност, способност за вникване в другостта и възприемане на най-доброто от нея, а крайният резултат е оформянето на собствен стил. Такъв стил програмата за чужди езици на Радио Варна притежава - подчертано радиофоничен, в духа на най-добрите образци в радиоанимацията. Това е български, и в същото време (изпреварващо) европейски стил в ценностния смисъл на културната политика на Европейския съюз днес. Или, както обобщава Фред Люпке: "Дали програмата на чужди езици информираше за актуалните политически събития в България и по света, дали представяше древната българска история, красивата природа или безбройните забележителности - Радио Варна не подготвяше просто развлекателна продукция за туристи, нито излъчваше просто емисия след емисия, а беше мисия за България, лъчезарно послание към света. Ние бяхме своего рода посланици на България, дипломати с микрофон в ефира, а той притежава чувствителни антени. Затова неоценим ми се струва приносът на Радио Варна за издигане авторитета на България в очите на гостите от Източна и Западна Европа. И ако днес говорим за приобщаване към страните - членки на Европейския съюз, убеден съм, че наред с други български институции Радио Варна също е подготвило почвата за голямото историческо събитие, оставяйки трайна следа в паметта на широк кръг слушатели от европейската и световната общественост, гостували в България".

Безспорно Програмата на чужди езици на Радио Варна притежава своеобразен PR характер, което не изключва засилване на политическата пропаганда, особено в периоди на противопоставяне. Взаимоотношенията между държава и медии изобилстват с подобни факти, но те не казват нищо за емоцията на личното преживяване. А то понякога носи болка. Както е при Индра Димитрова: "От сезона 1968 г. си спомням главно събитията през август в Чехословакия. Имаше напрежение между туристите, които демонстрираха на площада във Варна срещу нахлуването на войските от Варшавския договор в тяхната страна. Една августовска сутрин ме извикаха при главния шеф. Там ми представиха някакъв човек. Той щял да следи какво превеждам и какво ще чета пред микрофона. И наистина - той неотлъчно ме следваше - сядаше до мен, докато подготвях информационния бюлетин, после идваше с мен и в студиото. Беше ме страх...

Вечер вкъщи слушах предаванията на (вече) дисидентското Радио Прага и съпоставях информацията с тази, която ме караха да превеждам и чета. Беше ме срам...".

20 години след чешките събития, темата цензура занимава и Коста Георгиев от Английска редакция: "... вярвах, че информирам хората, и през ум не ми минаваше, че върша нещо друго. Веднъж чух, че журналистиката била "пропаганда с факти" и си помислих, че това е много циничен поглед върху нашата работа. После започнах да забелязвам, че за някои неща се говори непрекъснато, а за други никога не става дума. Първоначално това не ме дразнеше, защото и аз като повечето хора си имах доста добра вътрешна цензура. Дойде момент обаче, когато тази вътрешна цензура започна да ми тежи твърде много. Спомням си, че в дълги и мъчителни семейни разговори за желанието ми да напусна радиото, объркано обяснявах, че се чувствам като човек, който е манипулиран да манипулира другите. Тогава все още не знаех, че никъде няма управляващ елит, който по един или друг начин не манипулира медиите в свой интерес, че и в т.нар. "свободен свят" журналистите също разполагат с голяма "свобода", за да упражняват собствената си вътрешна цензура. Упражняват я и до ден днешен".

Убедена съм, че Коста Георгиев, сега един от PR-ите на Световната банка във Вашингтон, добре знае за какво става дума. Споделям мнението му с едно уточнение. Вътрешната цензура като предпочетено ролево поведение е въпрос на психологически избор, какъвто постоянно правим, съобразявайки се с редица житейски обстоятелства, сред които типът държавно устройство определено не е на първо място. Държавата не може да бъде оправдание или извинение за етичния избор - по същия начин, по който и моралът не може да бъде преходна ценност, нали?

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.