РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Аз - като “Чичо Илия”, и Цеца Лазарова - като “Стрина Мария”,
станахме известни защитници на истината и справедливостта

Петър Велчев,
актьор във варненския театър,
сътрудник на Радио Варна, 1952-1957

Спомените ме върнаха много години назад, в младостта ми, когато преодолявахме проблемите с ентусиазъм и лекота. Записите в Радио Варна правехме след вечерните спектакли в театъра и ги приключвахме чак на разсъмване. Огромен ентусиазъм и нищожни хонорари. Редакторът Ангел Петров създаде редакция “Хумор и сатира”, която подготвяше две рубрики седмично - “Светлините на нашия фар” и “Чичо Илия и стрина Мария”. Първата се излъчваше всяка събота вечер, а втората - всяка неделна вечер. Още след първите излъчвания двамата герои станаха любимци на слушателите от региона. Приемаха ни и като действителни хора от народа, които с присъщото хитроумие на българина се вмъкват във всички кътчета на обществения, икономическия и културния живот, като изваждат на показ грешки, нередности и злоупотреби.

В Каварна, откъдето е коренът на моята съпруга, се пръсна новината, че тяхната съгражданка се е омъжила за Чичо Илия. Домашната ми пощенска кутия всеки ден се пълнеше с писма, сигнали, оплаквания за нередности.

Така аз - като “Чичо Илия”, и Цеца Лазарова - като “Стрина Мария”, станахме известни защитници на истината и справедливостта. Имаше и такива години в живота на българина.

Спомням си, в едно от предаванията беше споменато името на един директор на варненски завод заради лошо стопанисване на материали. На другия ден бай Керан - един от милиционерите, идва у дома с бележка веднага да се явим със Стрина Мария в Радио Варна. Отидохме и разбрахме, че ще трябва да поправяме онази част от записа, в която става дума за споменатия директор. И двамата се противопоставихме на това да бъде скрита истината и непреклонни и солидарни си отидохме. Още на другия ден бяхме призовани на “високото място” заедно с Ангел Петров като редактор на предаването. Разбира се, бяхме “убедени”, казахме си нещо наум и поправката беше направена.

Не мога да не си спомня и нещо друго - как в ония бедни години се намираха пари, имаше пари за две сатирични предавания седмично, че и за радиопиеси, в които участваха и по десетина актьори. Записите се правеха трудно заради допотопната техника. Като се късаше магнетофонната лента, търпеливият и изключително трудолюбив и скромен Симеон Симеонов-Монката, доизвъртяваше на ръка диска с лентата. А как се правеха записи на ефекти за радиопиеси! Със собствени превозни средства, понякога нощем, под открито небе, далеч от всякакъв шум, за да се чуят добре щурците или жабешкият хор. И още, и още...

Всичко се правеше с любов, безкористно и всеотдайно, с единствената цел да стане хубаво. Тъгувам за онези времена и не мога да ги отрека!

Ноември 2003
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.