РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Развитие на радио- и телевизионните обекти във Варненския регион

Инж. Николай Ковачев,
началник на Радиопредавателния център - Варна,
началник на ДП “Радиостанции и телевизия” - Варна, 1959-1993

Държавният предавател на Радио Варна започна да излъчва програми през 1936 г. Това беше предавател “Стандарт” (унгарски) със скромната излъчвателна мощност 2 kW - достатъчна по онова време за един регионален радиопредавател. Тогава ефирът беше много “чист” и сравнително малкото предаватели не се смущаваха взаимно, а може би все още международните споразумения за разпределение на радиочестотите са били спазвани. Имаше сведение от радиослушатели в Австралия, че периодично програмата на Радио Варна се е приемала там. Две-три години след монтирането на радиопредавателя имах щастието с родителите си да го посетя. Той се намираше далеч извън града, в района на зеленчуковите градини. По-късно там построиха гражданското летище, което пък наложи преместването на радиопредавателя, тъй като антената му пречеше на полетите на самолетите. В сградата, предназначена за радиопредавателя, впоследствие монтираха съоръжения, използвани от летището.

В детското ми съзнание високата 80 метра вретеновидна антена “Телефункен” изглеждаше огромна и внушителна. Много бях впечатлен и от живачния токоизправител, захранващ крайното (мощно) стъпало на предавателя. Той представляваше голяма, херметически затворена стъкленица с шест извити стъклени “рога”, към които се включваха фазите на променливото напрежение. Стъкленицата беше напълнена около 1/4 с живак. При работа светеше много ефектно със синя светлина. В самата сграда живееше с жена си един от техниците - Петър Иванов (Пело) - тогава съвсем млад. Той работи дълги години в радиопредавателите във Варна и Вакарел и се пенсионира през 60-те години като техник в пощата - в жичната радиостанция.

По-късно, като студент през 1953 г., изкарах едномесечен стаж в радиопредавателя, който междувременно (през 1949 г.) бе преместен в кв. “Рупи”, в района на сегашния стадион, и монтиран в една съществуваща двуетажна вила. За да се прехвърли предавателят на новото място с минимални прекъсвания на програмата, построиха временна 45-метрова антена, която остана да работи до края на съществуването си. През 60-те години демонтираха предавателя и го предоставиха на Полувисшия институт по съобщенията - София, за да бъде използван за учебни цели.

През 1953 г. изградиха специална сграда за нов радиопредавател, който монтираха специалисти от завода производител. Този предавател беше проектиран от най-големия тогава български специалист по радиопредаватели - инж. Несторов, член-кореспондент на БАН, и произведен от Слаботоковия завод “Ворошилов”. Мощността на предавателя достигаше по проект 10 kW и щеше да излъчва с преместената вече вретеновидна 80-метрова антена “Телефункен” на стария предавател “Стандарт”. Желязо-решетъчна, тази антена тежеше 12 тона и беше монтирана върху един керамичен изолатор, който поемаше цялата тежест и я изолираше от земята.

Назначиха ме за началник на радиопредавателя през 1959 г. Преди мен началници на обекта са били Петър Иванов, за кратко време инж. Белчо Каравелов, а след мен - инж. Стефанка Баева, инж. Момчил Хардалов и инж. Димитър Габровски.

До началото на 1959 г. радиопредавателят и малкото (дикторско) студио, заедно с апаратната се водеха на подчинение на ръководството на Радио Варна. Началници на техническите служби са били инж. Белчев, а след него - инж. Асен Иванов.

В началото на 1959 г. тези обекти, заедно с новопостроения Радиопредавателен център в местността Боровец, се обособиха като отделна служба към Окръжното управление на съобщенията, но с голяма самостоятелност. Началник на тази служба стана инж. Костадин Костов, а гл. инженер - инж. Асен Иванов, който през 1962 г. напусна и на негово място бях назначен аз.

През 1963 г. малкото студио и апаратната минаха на подчинение на Радио Варна.

В същото време беше създадено предприятието ДП “Радиостанции и телевизия” към Министерството на съобщенията. То имаше за задача поддържането на всички радио- и телевизионни обекти в страната, както и развитието на покритието на страната с радио- и телевизионни програми, а също и това на радиорелейната мрежа.

Това предприятие имаше на подчинение няколко филиала - групи радиостанции в страната. Една от групите беше тази на Варненски радиостанции и телевизия със същото ръководство: инж. Костов - началник, и инж. Ковачев - главен инженер.

След пенсионирането на инж. Костов през 1981 г. бях назначен за началник на Варненската група радиостанции и телевизия. След мен началник на Варненски радиостанциии и телевизия стана инж. Ламбо Василев (1993-1994), а след него и досега тази длъжност изпълнява инж. Дончо Петров.

Искам да спомена и за предаванията на чужди езици за летовниците по българското Черноморие през 1961 г. Тази програма се излъчваше от стария двукиловатов предавател “Стандарт”, който се наложи да пренастроим да работи на друга честота. Програмата беше само новини на няколко езика и продължаваше един час дневно. Тя се изготвяше от служители на “Балкантурист” в някакво служебно помещение на един хотел в Златни пясъци и се записваше на магнетофонна лента с обикновен битов магнетофон. След това служител на “Балкантурист” с мотоциклет донасяше в радио предавателя записаните новини на ролки. На входа на предавателя бе поставен също един магнетофон “Смарагд”, с който подавахме към предавателя записаните новини.

Този начин на излъчване на програмите за летовниците беше ползван само през първата година. От следващата година програмата вече се изготвяше професионално в студиото на Радио Варна и се излъчваше от 30 kW предавател “Тесла” в местността Боровец. Той беше резервен за излъчване програмите на Радио Варна, а също сутрин предаваше кратка програма на турски език.

Радиопредавателният център в местността Боровец започна да работи през 1955 г. Там бяха монтирани един СВ-предавател “Тесла” - 30 kW, и един КВ-предавател, също “Тесла” - 18/30 кW. През 1959 г. прибавихме още два КВ предаватели по 80 kW за радиовръзки и специални предавания. Впоследствие тяхната мощност бе увеличена до 150 kW. Поради построяването на стадиона непосредствено до радиопредавателя се наложи преместването на предавател СВ-10, излъчващ програмата на Радио Варна, в радиопредавателния център в Боровец.

През 70-те години предавател СВ-10 беше бракуван и подменен с 40-киловатов (СВ-40) - българско производство. През 1994 г. заработи нов СВ-предавател 2 х 75 kW - руско производство, работещ на сумиране, който излъчва програмите на Радио Варна и “Хоризонт”. Началник на Радиоцентъра в Боровец още от основаването му беше инж. Костов, а след него последователно инж. Тошко Михайлов, инж. Йордан Жеков, инж. Никола Трифонов, инж. Димитър Габровски и инж. Дончо Петров. Програмата на Радио София, която излъчвахме в часовете, когато нямаше местна програма на Радио Варна, получавахме до 1961 г. по високочестотния радиоканал на пощата. Той беше остарял и показваше много ниски технически качества. В програмата имаше много смущения и прислушвания от други уредби. Нещата се промениха, след като се построи радиорелейната станция в местността Ташлъ-тепе, където се намира и сега. Първите съоръжения, монтирани там, бяха две радиорелейни 24-канални телефонни уредби и една радиорелейна уредба - за радиоканали, по която вече получавахме програмата на Радио София и по радиофоничен кабел я изпращахме до студиото. Тези първи радиорелейни уредби, производство на “Рафена” - ГДР, бяха и първите (експериментални) разработки на завода, ето защо често идваха немски специалисти да наблюдават произведените от тях уредби при експлоатационни условия. Постепенно радиорелейната станция се превърна в радиорелейна телевизионна и УКВ-ЧМ-станция. Първите УКВ-ЧМ-предавания се излъчваха от едно маломощно любителско предавателче, изработено от нашия техник Кирил Мирошников. То получаваше сигнал направо от радиорелейния радиоканал и го излъчваше с мощност 50 вата. Това предавателче работи до 1965 г.

Първите опити за излъчване на телевизионна програма, също любителски, ретранслираха програмата на София, а преди това и румънската програма. Те бяха плод на усилията на специалисти на телевизионните сервизи и на специалисти от ВМС. Доколкото си спомням, единият от изработените от тях ретранслатори се намираше в с. Каменар, а другият - в гр. Долни чифлик. Тази дейност финансираше Окръжният народен съвет. Излишно е да споменавам, че получаваните от тях програми бяха много некачествени.

Първият (професионален) телевизионен предавател - “Сименс” - 600 W, пуснахме в действие в навечерието на 09.09.1966 г. Монтиран бе в радиорелейната станция с наши сили, а фирмата производител изпрати само пусков инженер. Каквато беше тогава практиката, предавателят бе открит със съответното тържество в присъствието на министъра на съобщенията Стоян Тончев, местните партийни величия и на ръководители на областната и общинската управа. Тогава този предавател ретранслираше софийската програма, която получавахме чрез професионален телевизионен приемник.

През следващата година влезе в експлоатация нова, многоканална радиорелейна линия, която имаше възможност да бъде уплътнявана с 960 телефонни канала. Разбира се, в началото тя беше уплътнена с много по-малко канали, но имаше както радиоканали, от които към студиото изпращахме с добро качество програмата на Радио София, а и телевизионни канали, по които получавахме софийската телевизионна програма. Релейната уредба беше италианска “Марели”. Впоследствие монтирахме и норвежка уредба “Нера” - също многоканална, на съвременно техническо ниво. По тях имаше радиоканали и телевизионни канали, по които можеше да се изпращат радио- и телевизионни програми и от Варна към София.

Първите професионални УКВ-ЧМ-предаватели влязоха в действие през 1978 г. - три предавателя с мощност по 3 kW всеки. Единият излъчваше програма “Хоризонт”, вторият - програма “Христо Ботев”, а третият - програма “Орфей”. Те бяха полско производство - “Зарат”. Работеха на честотите на източно-европейския стандарт. По-късно, през 1983 г., беше монтиран още един УКВ-ЧМ-предавател, японско производство - “НЕК”, който работеше обаче на западно европейския честотен обхват. Той излъчваше програма “Хоризонт” с мощност 5 kW.

През 1978 г. бе пуснат в действие 10 kW японски предавател на фирмата “НЕК”, който започна да излъчва втора телевизионна програма.През 1989 г. подменихме 600-ватовия телевизионен предавател за първа телевизионна програма с нов, с мощност 5 kW, също японско производство - “НЕК”.

Така с течение на годините радиорелейната телевизионна и УКВ-ЧМ-станция се превърна в един много голям обект, с изключително разнообразна техника и различно предназначение, на високо, съвременно техническо ниво!

От основаването на обекта като началници се редуваха инж. Светлана Димитрова (1961-1963), инж. Ламбо Василев (1964-1994) и гл. инж. Христо Тунджев (1965-1988), а от 1994 г. досега началник е инж. Веселин Митков.

От началото на 60-те години - и особено след обособяването на ДП “Радиостанции и телевизия” - започна бързо развитие на обектите на Варненски радиостанции и телевизия. Освен основните обекти: Радиопредавателен център “Боровец” и Радиорелейната и телевизионна станция, които се преоборудваха с нова техника на съвременно техническо ниво, през следващите тридесетина години бяха построени и влязоха в експлоатация редица радио- и телевизионни обекти. На първо място внушителната телевизионна и радиорелейна станция Толбухин - телевизионната кула, която след 1980 г. се обособи като самостоятелен обект. Радиорелейна станция “Рояк” до гр. Дългопол, телевизионна станция “Добруджа” до с. Травник близо до Каварна, Радиорелейна станция “Климентово”, както и десетина телевизионни ретранслатори, пръснати из Варненски и Толбухински окръг, а дори и един в с. Кайнарджа, Силистренски окръг, които доставяха телевизионни програми на по-малки райони, получаващи зле телевизионните програми от основните предаватели.

През дългогодишната ми служба в обектите на Варненски радиостанции и телевизия съм имал много случаи, свързани със свръхнапрежение в работата, тъй като съоръженията трябваше да работят безотказно, хиляди неприятности от технически и административен характер. Въпреки това бях удовлетворен, че в обектите ни се установиха екипи от висококвалифицирани специалисти, отговорни и милеещи за работата си. Това много улесняваше и моята работа.

Удовлетворен бях и от бързото развитие на обектите ни и внедряването на нова и все по-съвършена техника.

Естествено, в съзнанието ми са останали хиляди спомени - добри, а понякога не толкова добри. Последният шок, който изживях, бе само една седмица преди пенсионирането ми. Него никога няма да забравя!

На 23.01.1993 г., вечерта към 22 ч, ми се обадиха по телефона у дома, че в съседство с радиопредавателния център в местността Боровец е възникнал голям горски пожар! Разпространявал се бързо и се приближавал до района на обекта ни, където са разположени антено-фидерните съоръжения на предавателите!

С тогавашния началник на обекта инж. Габровски отидохме веднага на място. Размерът на пожара беше страховит, много по-голям, отколкото си го представях. За съжаление имаше и силен, променящ посоката си вятър, който на моменти духаше към обекта ни и пламъците напредваха към нас. Бяха достигнали буквално до оградата на обекта. Разбира се, съответните власти се намесиха с необходимите мерки. Десетки пожарни коли и много пожарникари се опитваха да овладеят огъня. В тяхна помощ бяха струпани и стотици войници и техника - булдозери, фадроми и др. Те се опитваха да пресекат разпространението на огъня чрез направа на просеки в гората. Грижата за справяне с пламъците не беше наша, на поддържащия персонал на обекта. Но ние чувствахме огромна отговорност, ако - не дай Боже! - пламъците засегнеха нашите съоръжения! Прекарахме една тревожна нощ!

На разсъмване гасящите пожара ни уведомиха, че са овладели огъня и няма вече опасност за обекта ни. Уверих се лично, че това е вярно, като посетих пожарището, но останах поразен от размерите на опожарените части на гората и потенциалната опасност, която е съществувала!

Такъв бе финалът на моята дългогодишна служба в обектите на Варненски радиостанции и телевизия.

Ноември 2003
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.