РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Тонрежисурата ми се удаваше

Марко Добрев,
тонрежисьор в Радио Варна, 1969-1972
директор на Националното училище по изкуства “Добри Христов”

Кариерата си на артист-оркестрант и солист-фаготист във Варненската опера започнах през 1966 г. След известно време всекидневните и безкрайни репетиции ми доскучаха, стана ми някак си тясно в операта и през 1969 г. кандидатствах за мястото на тонрежисьор в Радио Варна. За мое щастие ме приеха веднага. Вероятно са оценили, че с моето образование - средно техническо и висше музикално - съм подходящ за тази професия. Тонрежисурата ми се удаваше и беше тъкмо по мой вкус. Във Варна все още нямаше стереотехника и ние правехме монозаписи върху старите големи звукозаписни ленти, но въпреки това се получаваше добро качество. Спомням си, че през 1970 г. бях първият тонрежисьор, записал по партитура най-новата тогава постановка на Варненската опера на Вердиевия “Риголето” с Йорданка Тенчева в ролята на Джилда.

Що се отнася до работата в студиото, нямаше как да допускаме грешки, защото тогавашният началник и главен редактор на Радио Варна Илия Панайотов беше въвел строг контрол върху всички звена. Всеки понеделник се провеждаше дълъг редакционен съвет, на който всички бяхме длъжни да присъстваме, защото пространно се обсъждаше работата през изминалата седмица. Обръщаше се голямо внимание освен на текста, също на правоговора, ударенията и въобще на художественото равнище на програмата. Панайотов лично слушаше изданията на “Черноморско утро” от 6 до 8 ч всеки ден.

Като тонрежисьор трябваше да идвам много рано на работа - в 5,30 ч включвахме Радио София, а в 6 ч започваше нашата програма. Тук държа да кажа, че говорителите ни бяха изключително добри и признати на национално ниво - Ганчо Минчев, Константина Пеева, Дора Добрева, Здравко Георгиев, Ирина Косева.

С Радио Варна ме свързва и приятелството ми с Йордан Каранов или Дядо Каранов, както го наричахме ние, по-младите музиканти. Познавам го някъде откъм 1960 г. Той беше добър и мъдър човек, с признати заслуги за развитието на музикалното изкуство във Варна. От него знам, че след работата си в Радио София е бил началник на Радио Варна - някъде след 09.09.1944 г. Именно той издействал преместването на студиото от пощата в сградата на входа на Морската градина. Създавайки по-добри условия за работа на хората, той разширил и звукозаписната дейност в различни жанрове - фолклорна, оперна, симфонична, камерна музика, направил и редица други нововъведения.

Каранов е един от радетелите за създаването както на Музикалното училище през 1944 г., така и на Варненската филхармония през 1946 г. Неговата музикална история на Варна и досега е един от важните източници на информация за миналото. Дядо Каранов се пенсионира като директор на Концертна дирекция.

Приятно ми е, че на мен той гледаше като на следовник. Когато бях директор на Варненската филхармония (1972-1976), ме посещаваше всеки ден, даваше ми различни съвети и аз с удоволствие се възползвах от неговите професионални знания и житейски опит.

Януари 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.