Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЗКАЗИ НА ЖИВО
Виолета Тончева
web | Книга
за Радио Варна
През 1948 г. се роди първото бебе на радиото
Атанаска Белчева,
говорителка в Радио Варна, 1946-1951
В
ученическите ми години, когато студиото на Радио Варна се помещаваше на втория
етаж на централната поща, аз участвах с голямо желание в предаването “Младежки
час” - разучавахме песни, рецитирахме стихове. Най-добре изпълнявах “Юноша”
от Смирненски. Харесваше ми да бъда в радиото и се почувствах безкрайно щастлива,
когато през 1946 г. спечелих конкурса за говорители. И досега това е най-хубавият
ми спомен от младостта. В Радио Варна преживях най-щастливите си години. Там
работех заедно с говорителя Белчо Белчев, когото познавах още от гимназията,
но тъкмо в Радио Варна ние се сближихме и се оженихме. Директорът Йордан Каранов,
един много благ и добър човек, стана дори свидетел за гражданския ни брак.
Имахме
и църковен брак, макар че това не се харесваше тогава. Бяхме трудолюбиви, работехме
и учехме. Заедно кандидатствахме архитектура в Държавния университет във Варна,
но само него приеха, аз пък завърших детска педагогика. Белчо рисуваше много
хубаво още в гимназията, получаваше награди, рисуваше и като архитект в Проектантската
организация, колегите му там още го помнят. Непрекъснато търсеше сюжети, но
най-много му допадаше есента, защото обичаше топлите цветове - жълто, червено,
охра. Пазя акварелите му като скъп спомен.
Трудно
се намираше качествена рисувателна хартия, но по едно време някакъв приятел
донесе френски блок и Белчо много му се радваше.
Двамата
обичахме да бъдем в една смяна - дежуряхме от 6 до 15 ч. или от 18 ч. до среднощ.
Новините се подготвяха от редакторите Тошев и Брутов, последната редакция минаваше
през главлита и той следеше зорко да не сбъркаме нещо. При нас, говорителите,
идваха вече редактираните и изчистени текстове, но често се налагаше да четем
на prima vista.
В това отношение съпругът ми беше най-добрият. Той е бил в студиото заедно
с говорителката Емилия Димова когато на 08.09.1944 г. отечественофронтовската
власт завладява радиото и съветските войници с насочени шмайзери принуждават
нашите техници да пуснат Радио Москва. Те не приемали обясненията, че нашите
хора не знаели как се прави това и че дотогава са превключвали само на Радио
София. “Берлин можете, а Москва не можете” - ги заплашил едва ли не с разстрел
ядосаният руски офицер и в този момент по някакво чудо техниците намерили руска
станция.
Налагаше ни се много да внимаваме, особено по времето, когато Варна се наричаше
Сталин. Неприятни за четене бяха репортажите за новите и непознати за нас съветски
републики. Те съдържаха трудни имена и понятия, а може и преводите на Брутов
да не са били толкова удачни. Четяхме ги някъде между 21 и 22 ч. вечерта.
Иначе имахме прекрасни взаимоотношения с другите говорители - Емилия Димова,
Янко Беширов и Стилиян Парушев, също с колегите от техниката и дискотеката.
Спомням си първия репортерски магнетофон, който докараха като изключителна
техническа новост в радиото през 1946 г. Той приличаше на щайга, тежеше поне
15 кг и - о, ужас! - щом се надвесих да го разгледам по-отблизо, дългите ми
коси се заплетоха в ролката. Случката предизвика много шеги, а и отне доста
време на инж. Белчев (друг Белчев), докато ме освободи от неочакваната техническа
хватка.
Докато бяхме говорители в Радио Варна, през 1948 г. се роди и първата ни дъщеря
Стефка - първото бебе на радиото. Всички много я обичаха и всячески ми помагаха.
Случваше се, когато бях на дежурство, мама да ми я донесе, за да я накърмя.
Стефка израсна умно и талантливо дете - рожба на най-щастливия период в живота
ми. И аз се радвам, че той е свързан с Радио Варна.
Декември 2003
Варна
© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.
|