ОГЛЕДАЛО ЗА МЕДИАТОРИ

Виолета Тончева

web

В природата на медиите е да се изживяват като лидер на общественото мнение, което въпреки известни опити за противопоставяне, е подвластно на манипулации. Още по-силно изразена е тази причинно-следствена взаимовръзка между света на PR-а и различните аудитории, които - повече или по-малко елегантно - биват подвеждани под необходимия (?) общ знаменател на мислене и поведение. Психотехники, стари като света и съвсем нови, произтичащи от интердисциплинарното и интерактивно общуване между науките и религиите, между теориите и опита влизат в обращение и се опияняват от възможността да променят статуквото на стереотипите.

Високочестотният сюжет се разиграва и в България. Наистина не можеше да има по-добро поле за изява на новите (за нас) мисловни динамики от прехода към демокрация и приобщаването ни към глобализиращия се свят. Как обаче нахлуването на новото знание се отразява върху манталитетните нагласи, то ли променя тях или те него... Как се случи и доколко етично (?) се случи всичко това в нашата страна, където сериозното разместване на обществено-политически пластове изисква от всекиго и от всички бърза реакция... Дали е достатъчно тази реакция да е само адаптивна (по познатите в годините назад народопсихологически модели) или пък тя трябва да се научи да бъде агресивна/адекватна на съвременните условия...

Да се изследват тези и други подобни процеси в посттоталитарна държава като България е интересно, отговорно и определено нелесно предизвикателство, към което посягат в отделни публикации немалко, но и немного български PR-теоретици. На тях обаче им липсва естествената дистанция към самите себе си и задължителният поглед отстрани, предполагащ по-голяма обективност. А точно това притежава проф. Евгений Николаевич Пашенцев, доктор на историческите науки, професор в Московския педагогически университет, академик към Руската академия на науките, член на Руската асоциация за връзки с обществеността и на Съюза на руските писатели, директор на Международния център за социално-политически изследвания и консултации - един изключителен учен и професионалист с опит в посочените области, както в източно-, така и в западноевропейските страни.

След големия успех на неговите основополагащи в Русия трудове “Връзки с обществеността - световната практика и съвременна Русия”, “Public Relations - от бизнеса до политиката” (трето издание), “Курсове по Връзки с обществеността. Да знаеш и можеш” и още много други, той се задълбочава в изследване на медийната и PR-ситуация в България. Неговата книга “СМИ и PR в Болгарии”, издание на БФРГТЗ “Слово” от 2004 г., обобщава мястото и ролята на обществената комуникация в съвременна България - една, както се уточнява и в самото начало на книгата, малко разработвана тема в професионалната литература. Обект на авторското наблюдение, регистриране и тълкуване са пазарът на средствата за масова информация, създаването на PR-отраслите, професионалните обединения и образованието в областта на връзките с обществеността. Както предполага академичният подход, проучването тръгва от ерудираността на учения, основава се върху голям статистически и фактически материал, за да вземе накрая предвид и личните наблюдения на автора от конкретиката на медийната и PR-практика в България. Сигурна съм, че в тази книга мнозина ще намерят, както интересни, така и недостатъчно интерпретирани досега данни от уж познатото ни битие.

И в този смисъл първият труд, при това на учен от голям ранг като проф. Пашенцев, за обзор и тълкуване, за установяване на основните характеристики на новото българско медийно и PR-време, е впечатляващ. Като в огледало за обратно виждане той предлага възможност за дистанцирана оценка, а от нея самокритичните винаги се нуждаят. Известна хаотичност в институционализацията, както по отношение на професионалното и специално на академичното обучение, така и на практикуващите в този толкова важен сегмент на обществения живот у нас, предпочитания към медийните и PR-модели на Западна Европа и САЩ и донякъде пренебрегване на постиженията в Източна Европа, липса на единна комуникационна стратегия, нетрайна законодателна база, но също така опити за установяване на професионални критерии и за консолидиране на гилдията, както и за сравнителна оценка на българския опит - това са само някои от изводите, които най-напред и недвусмислено назовават цифрите. И някои от тях, ако вземем само свободата на словото и индекса на корумпираност например, далеч не са най-лошите възможни, както често се случва някои да внушават на неизкушените от сложната материя публики и потребители.

Друго достойнство на книгата са приложенията - от цифри и факти за България, през медиастатистика, електронни и печатни медии на български и английски език, възможности за университетско PR-образование с конкретни координати, справочник на PR-агенции до приложение на английски език за случаи от българската PR- практика.

Все в този дух и с непрекъснато умножаване на гледните точки книгата на проф. Пашенцев “СМИ и PR в Болгарии” отразява тенденциите, проблемите и перспективите на привлекателния огледален свят, за който вече стана дума и в който може би ще се разпознаете и вие.

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2004, № 5 (54)

Други публикации:
Черно море, № 1926, 18.05.2004.