Ванина Сумрова

  web

Българската морфология вече е представяна във вид на таблици (Б. Кръстев. Морфологията на българския език в 187 типови таблици. С., 1984). За останалите дялове от граматиката, при това - според широкото схващане за тази езиковедска дисциплина - подобно нещо не е правено. Сполучлив опит, макар предназначен за прогимназисти, в това отношение представлява Помагало по български език V-VII клас - таблици, схеми, примери с автори Петър Пашов и Мария Пашова. В него с основание най-широко място е отделено на двата „класически“ дяла на граматиката - морфологията и синтаксиса, но присъстват също фонетиката и лексикологията.

Авторите си поставят няколко задачи от практическо естество: да направят достъпни за учениците включените в учебния план езикови единици и граматични категории с техните грамеми - една „суха“, според общоразпространеното мнение, материя; да отбележат правописните и пунктуационните особености на разглежданите явления; и като следствие - да подпомогнат учениците в подготовката им за кандидатгимназиалните изпити. Както се вижда от заглавието на помагалото, това е постигнато чрез систематизиране на материала - теория, пояснения и примери - в многобройни таблици и схеми. По този начин, както и в карета, са изведени дори дефинициите на разглежданите термини.

Изчерпателно, макар и в няколко страници, присъства фонетиката на езика ни - от броя на фонемите и тяхната класификация, през някои от фонетичните закони, до акцентологичните въпроси и правилата за пренасянето на части от дума на нов ред. Много подробно са представени меките съгласни - граматичните форми, в които те присъстват, и начинът им на отбелязване в нормален и транскрибиран текст, причините за удвояването на съгласните и позициите в думата, при които то се среща, правописно-правоговорното правило за променливото я, както и правилата за пренасяне на части от дума на нов ред (изброени в 11 точки). Теорията обаче присъства само дотолкова, доколкото да обоснове практиката - начина на писане или на изговор на определени думи или словоформи. Авторите са използвали не само обяснения - на правилата или на изключенията от тях, както и на начините на проверка в случаите на съмнение за правописа на дадена дума, - но и шрифта, за да обърнат внимание на учениците върху опасността от грешки: с получер шрифт са дадени букви или буквени съчетания, които могат да бъдат сгрешени (два театъра, расъл, машинописка, солистка, сватба, бягство, бостанджия и мн. др.).

Абсолютно пълно в помагалото присъства морфологията - с класификацията на морфемите и на десетте класа думи, с граматичните особености на изменяемите и със значението и службата на неизменяемите части на речта. Съвсем логично е да не са включени неизучаваните глаголни грамеми (удвоените преизказни и предположителните форми), които са твърде сложни - както по форма, така и по семантика, и които различните езиковеди отнасят към различни глаголни категории.

Всяка от изменяемите части на речта е представена с нейните видове, с формообразуването и с основните им значения. Всички класификации са пълни и точни, само класификацията на съществителните имена би могла да се прецизира по следния начин - да се отделят двете големи групи: съществителни нарицателни и съществителни собствени, и в рамките на първата да се дадат конкретните, абстрактните и събирателните имена. При обобщителните местоимения за количество няма място образуваната според съответния модел, но неупотребяваща се форма всяколко.

Многобройните бележки за употребата на съответната форма, за стилистичната й маркираност, както и за ограниченията за образуване на дадена форма са изключително полезни. Включени са и немалко правописни уточнения; обръща се внимание върху случаите, при които в речевата практика могат да се допуснат грешки; отново шрифтово откроени са позициите, които могат да бъдат сгрешени при писане или изговор (напр. на с. 22 - при прилагателните имена, на с. 23 - при числителните имена, на с. 27 - при местоименията, на с. 44 - при неличните глаголни форми, и т.н.).
Всички парадигми са богато илюстрирани с примери. Прегледно е показано богатото глаголно формообразуване (с изключение на парадигмите на дефективните спомагателни глаголи съм, бъда, ща) - на личните и на неличните глаголи от двата вида - свършен и несвършен. По нов начин е представено аористното формообразуване - не само по спрежения, но и спрямо вокалния или консонантния завършек на глаголната основа, както и според вида глагол - преходен или непреходен (при глаголите от II спрежение). Струва ми се, че тази оригинална синтезирана картина на разредите при глаголите е прекалено подробна за адресата на помагалото - носители на българския език като роден, а и не би улеснила учениците, които в този случай не допускат грешки. По-подходящо според мене би било разгърнатото (а не само чрез примери в трите спрежения) и същевременно - систематизирано, пред-ставяне на имперфектното формообразуване, т.е. на зависимостта между спрежението, глаголната основа, тематичната гласна, мястото на ударението, зависимости, прецизно изведени в трудовете на Пашов (Практическа българска граматика и Българска граматика). Това вероятно би подпомогнало учениците, тъй като за тях е трудно образуването на имперфектните форми на някои от глаголите (напр. метях, пасях, особено на глаголи от свършен вид (донесях, дадях, засмеех се). А погрешното образуване на имперфектните форми на личните глаголи води до грешки при образуването и при употребата на имперфектните нелични форми.

Широко място, с оглед на изучавания материал, заема и синтаксисът. Особено подробно са представени частите на простото изречение (с дефиниция за всяка от тях, с въпросите, с които дадена част се открива при синтактичен разбор, с изброяване на частите на речта, които могат да изпълняват съответната синтактична функция, с някои от особеностите им и с разнородни примери), както и четирите вида сложни съставни изречения - с подчинено определително, допълнително, обстоятелствено или подложно изречение (с основните им характеристики: определение за всяко от тях; въпросите, на които отговарят; позицията на подчиненото изречение спрямо главното; съюзните връзки; пунктуационните особености). Предложените схеми на разширените части на изречението, на разширените двусъставни прости изречения и на сложните изречения - съчинени, съставни и смесени, онагледяват механизма за синтактичен анализ. И тъй като помагалото е ориентирано към аудитория с различно равнище на познания за езика, включени са разнородни по трудност изречения - от елементарни (Аз видях (1), (какво?) че беше заспал (2), и веднага затворих вратата (3) - с. 70) до свръхусложнени (Първата негова работа беше (1) да погледне към горната воденица (2) и (→3) като видя (4), че там стоят разпрегнати коля (5), а при него нямаше никой (6), завистта заяде сърцето му като змия (←3). Й. Йовков - с. 71).

Място в помагалото намират и основни термини и класификации от лексикологията. Кратко, но прегледно - по различен начин - с определения и с примери или само със схеми, са дадени деленията на лексиката според разнородни критерии - според произхода й, според видовете лексикални отношения между лексикалните единици, според стиловата диференциация и според актуалната или пасивната й употреба. Отделени са видовете словосъчетания - свободни, устойчиви и фразеологични, както и прякото и преносното значение на лексикалните единици. В тази част от помагалото се откриват известни неточности, което още веднъж доказва сложността на въпросите, свързани с лексикалното равнище на езика и със семантиката.

И така - в помагалото систематизирано и прегледно е изложен целият материал по граматика, определен от учебните програми за 5., 6. и 7. клас. Синтезирана, теорията е придружена от многобройни примери, различни от включените в учебниците, а при необходимост - контрастиращи помежду си (с. 11 - овчаря, ключаря и буквара, пазара; издателя, указателя и петела, хотела и т.н.; с. 30 - страдателен залог образуват само преходните глаголи. Напр. глаголът страдам, който е непреходен, няма страдателен залог (не може да се каже „той е страдан, те са страдани“), докато изстрадвам има: „Тези пари са изстрадани“). Разнотипните бележки и обяснения - за употребата на дадена форма, за стилистичната й характеристика, за опасността от отклонения от книжовните норми, за правописа и пунктуацията и др. - целят да предпазят учениците от допускането на грешки. Съвсем непринудено авторите допринасят за обогатяване на лексилния запас на учениците, включвайки като примери лексемите фьон, гьон, хаджия, молебен, кадия, шаси, небце, конферансие, молла, манна и др.

Накратко - убедена съм, че представеното помагало ще е не само полезно, но и интересно - както за учениците, така и за преподавателите.

© Ванина Сумрова, 2001
© сп. Български език и литература, 2001
© Издателство LiterNet, 06. 07. 2002
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", 2001, бр. 2-3.