Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АНКЕТА

Веселин Игнатов

web

1. Според чл. 13, ал. 2, и чл. 14 на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план държавните образователни изисквания подлежат на актуализация всеки четири години. Какви корекции и промени бихте предложили Вие?

2. Защо е необходим изпит след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии?

3. Необходим ли е изпит за завършване на образователна степен?

 

1. Необходимо е досегашната образователна структура да бъде преобразувана. Когато нашите абитуриенти напускат училищните стаи, техните европейски връстници вече са със стаж в социалната си реализация. Отделен и наболял проблем е, че все по-осезаем процент от единадесетокласниците и дванадесетокласниците предпочитат (и си осигуряват разрешение от власти, институции, отговорни фактори) да работят, дори присъствието им в учебните часове се редуцира лавинообразно. Реформа в този план би помогнала да се избегне и повтарянето на материал, което, макар и поднесено като "разширение и надграждане", създава впечатление, че в българското училище се предъвква едно и също.

Нужно е повечето от формулировките на ДОИ за УС, които като цяло са бомбастични, да бъдат поне "приземени": "Разбира ролята на античните цивилизации като основа на универсалната хуманитарна ценностна система"; "Притежава системни знания за строежа и функционирането на художествената творба, умее свободно да навлиза в изучаваните произведения и си служи непротиворечиво със специфична литературоведска терминология"; "Познава основните характеристики на отделните етапи в развитието на европейския културен процес и словесност. Познава развитието на европейската литературна история според заложеното в програмата за първо равнище учебно съдържание" и пр. Нужно е - защото ДОИ за УС не могат да бъдат изпълнени - поради огромния обем на учебния материал, минимализирания хорариум, директивите за брой устни и писмени изпитвания, тествания, отчитания на равнища, които отнемат маса време, и т.н. Необходими са увеличаване на броя на часовете по български език и литература и предвиждане на чувствително повече занятия за практическа самостоятелна работа, формиране на нови принципи за структуриране и подбор на материала, понеже днес с "Ад", "Дон Кихот", "Хамлет", "Беседа против богомилите", "Пейзаж", "Старият музикант", "Болница", "Книгите", "Ръцете", "Бретан" и кое ли още не от "заложеното в програмата за първо равнище учебно съдържание" е непосилно да бъде трогната и четвърт от тийнейджърството. Трябва да се изхожда от хетерогенността в светогледните системи и нагласи на епохи, общества, автори, учители, ученици, родители, от динамиката на социокултурния контекст, от потребностите и интересите на днешните младежи, не на отделни специалисти или на саможиви интелектуалци; да се даде приоритет на съвременни творци и творби, по-близки, по-понятни и атрактивни за учениците, освобождаване до санитарния минимум от баласта на специализираната теория и терминология, предоставяне на възможности за личен избор, инициатива и самоизява на преподаватели и ученици.

Не е ясно какъв модел ученик визират ДОИ за УС. Разполага ли България с достатъчно кадрови ресурс от този вид, та да бъдат вменявани на цялото образователно "паство" изисквания, които може и да са резонни в нечии очи, но са имагинерни, неприложими и съответно ненужни в този им облик за "другоселците"/"другосветците". Те са кабинетни умопостроения, продуцирани без мащабни (и достатъчно коректни) проучвания на конкретните процеси в българското училище в тяхната вариативност и динамика. Нима на съвременните млади българи след напускане на училище са нужни "историзиране на проблематиката в съответствие с влиянията, които оказва развитието на обществения и културния процес върху спецификата на хуманитарните проблеми, върху строежа и функциите на художествените творби и върху осъзнаването на литературните явления"; "Ситуира изучавана литературна творба в породилата я културна система и я анализира в съответствие с присъщата й културна и художествена норма"; "владее основни жанрове на съвременна културна комуникация (жанрове на официалната реч; жанрове на средствата за масова комуникация; основните жанрове за литературна интерпретация; епистоларни жанрове)" и т.н.

Кого залъгваме, че тези императиви може да бъдат претворени в българската образователна практика? И къде са ДОИ за УС, свързани със съвременните информационно-технологични средства в културнообразователната област "Български език и литература"? А документите за конкретното им прилагане? Учителите? Базата?... Важно е не просто да отчитаме с носталгични въздишки, че училището не е старовремският Храм на чичовците, а е брънка от една прагматична, динамична и конкурентна социална среда (при това все по-глобализираща се), в която доминантна е не многознайковщината на хиляди маргитовци, а професионализмът на всеки ангажиран в образованието. Жизнено потребно е час по-скоро ДОИ за УС да бъдат синхронизирани с реалностите. За сравнително реалистично отразяване на конкретните процеси в българското училище са наложителни ако не перманентни, поне чести мониторинги на всички равнища на образователната система и освобождаване от държавнообразователен максимализъм, защото каква полза от третирането на българския учител по български език и литература като вестовой Димо, а всички останали субекти в системата да го раздават като маминото детенце? Нали виждаме, че все се получава "Криворазбраната цивилизация"?

2. Изпитът след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии е необходим, защото чрез него се установява равнището на подготовка на съответния ученик, а по резултатите се осъществява подборът на кандидатите. Представянето на приемния изпит е и своеобразен "кастинг" за пригодността на средношколеца да продължи образованието си тъкмо в желаното от него (родителите му?) учебно заведение.

3. И изпит за завършване на образователна степен е необходим, понеже няма друга форма, чрез която ученикът да покаже какво е научил, усвоил, изградил по време на пребиваването си в училище. Това е неговото финално "състезание" (за мнозина единственото), на което ще трябва да демонстрира персоналните си знания, компетентности, умения при относително ограничено въздействие на външни (субективни и обективни) фактори. Изпитът е и най-сериозният стимул за интензивна работа през целия курс на обучение както за ученика, така и за неговия преподавател. Целесъобразно е да съществува възможност за дипломиране, заслужено с амбиция, труд и постоянство през предходните учебни години.

 

 

© Веселин Игнатов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2006, № 1 (74)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.