Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБИР

Светослав Пейчев

web

Бях обзавел дома си с най-новата и скъпа битова техника. Тя правеше живота ми по-лесен, по-удобен и интересен. Жените не разбираха много от нея, но я харесваха. Особено огромната прозрачна вана в банята, с мини вълни и воден масаж. А голямото кръгло легло в спалнята ми направо ги шашваше. То можеше да прави всевъзможни движения и на него всеки мъж с нормален креватен опит, беше супер любовник.

Сигурно приятелката ми, за която наскоро се ожених, е била впечатлена не само от качествата ми, а и от тези луксозни дяволии.

Алармена система, камери и специално обезопасяване ни пазеха от крадци, но за всеки случай бях застраховал всичко ценно у дома.

Веднъж, връщайки се от парти, с изненада видяхме, че са ни обрали.

В гаража я нямаше колата на жена ми. От къщата липсваха плазмените телевизори, аудио и видео техниката, компютрите, бижутата ни и скъпата ми колекция от фотоапарати. Хладилниците, кафе машината, микровълновата печка и телефоните бяха изчезнали. Изобщо цялата техника се беше изпарила. Дори електрическата ми самобръсначка я нямаше в банята. Може би и електрическите ни четки за зъби са щели да вземат, ако не бях ги изхвърлил. Оказаха се безполезен рекламен трик и ги замених с обикновени, с розова и синя дръжки. Незнайно защо, до тях бяха оставили най-ценния експонат от колекцията ми - стар, но работещ фотоапарат “Nikon” със светкавица.

Обадих се в полицията.

Дойдоха и ни разпитаха кога се е случило и какво липсва. Огледаха и накрая казаха:

- Системите ви за охрана и сигурност са елиминирани. Професионален обир с камион. Трудно ще ги хванем. Няма взлом, няма следи. Само по фотоапарата в банята има неясни отпечатъци. Ще го вземем за изследване - и си заминаха.

Беше станало късно.

- Хайде да вземем душ, да си измием зъбите и да си лягаме - предложих аз. - Утре ще отида да уредя обезщетението по застраховката.

След месец полицията още не бе заловила крадците, но ми върнаха фотоапарата.

- Снимали ли сте нещо с него? Ние проявихме филма и извадихме единствената снимка, която намерихме там - каза служителят и ми я подаде.

На нея се виждаха два космати задника, от които стърчаха дръжките на четки за зъби в розово и синьо...

 

 

© Светослав Пейчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2007, № 3 (88)