* * *

web

Аз не зная легенда по-жива,
ни такъв звездочел воевода,
ни по-светъл певец, който слива
свойта песен с гласа на народа....

Щом дружината сви към Балкана,
срещна тежки коли, пред които
неочаквано Ботев застана
и напълни си шепата с жито.

Сякаш грейна в дланта му жарава!

И изсипа пшеницата в джоба,
та по нея в земята корава
да му найдат потомците гроба...
И размахал десница корава,
път през мрак и робия разтваря -
сякаш цяла епоха засява
със зърната на своята вяра.

След години овчари повика
от връх Вола ранена орлица.
Те видяха сред здравец и смрика
избуялата шепа пшеница.

Тя бушува. Шуми в планината.
Ту след буря в дъгата проблесне.
Ту по жетва припламва в словата
на безсмъртните Ботеви песни.
Ту с дъха на сокол се възземе,
ту в звезди и сърца се разгаря -
тъй в браздите на новото време
избуява засятата вяра.

Днес не плясва с ръце самодива,
не ридае орлица под свода -
семената, израснали в нива,
с огън ботевски кърмят народа.