НОСТАЛГИЯ

Николай Пелеслиев

web

Улиците жадуваха за неговите нозе и въздухът - за неговите вдишвания. Уханието на малката градинка го познаваше и топката тичаше с момчешките му викове. Къщурката бленуваше за неговите стъпки.

Някъде там, далеч, далеч, споменът отронваше тъга в самотното му сърце. Копнежът викаше в очакването и любовта страдаше в очите на милата му майчица. Прегръдката очакваше треперещите ръце на стария му татко. Тиха мелодия го канеше назад. Силно и нежно, очите на обичта го призоваваха. Желани преживявания го мамеха от овехтелите страници на годините. Споменът разцъфваше в очуканата му душа. Родина, приятели, любима - чувствата го подчиняваха. Копнежът и желанието властваха.

Какво ли правеше тук?

Гладът в детските погледи, нищетата в дома, сълзите на безизходицата или търсенето на по-добро го отвлякоха далеч от близки и родина. Принудата го бе убедила да тръгне, но успехът и парите вече не го владееха.

Вълната на времето отмиваше едно и откриваше друго, за да изплува отново неудовлетворението.

Отчаянието чакаше промяната и разочарованието потъваше в безсмислието на света.

Някаква надежда го връщаше в чистотата на началото и люлката на паметта - в ръцете на любовта.

Съществуванието викаше за нея, сигурността я търсеше, силата се смиряваше в пазвата й, богатството просеше от нея, бъдещето се радваше на утехата й, страданието - на нейния балсам, и смисълът - на щастието в нея. Грижовността й даряваше всичко и вечността й се покланяше. Носталгията не искаше да я остави. Нежността й го пленяваше.

Неосъзнатото го търсеше, Божественото го канеше, абсолютното го издирваше.

Любовта лежеше в прегръдката на Бога и го привличаше с блясъка на непроменима, истинска стойност.

© Николай Пелеслиев, 2002
© Издателство LiterNet, 03. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.