Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

из БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ 1905 Г.

Никола Атанасов

web | П. К. Яворов. Критически силуети

[...] Не е случайно увлечението към Ибсена, Метерлинка, Хауптмана. Това е резултат от болестното настроение на една част от нашата интелигенция, откъсната от националния живот, залитната да разрешава проблемите на живота извън рамките на средата, в която са възпитани. От тука произлиза фактът, че тя се чувствува самотна, безродна; тя се затваря в себе си и като намира в душата си пустош, нерадостен, глупав и лъжлив й се вижда и действителният живот. Признаците на неизцерима душевна болест се умножават, а след това настъпва и пълно отчаяние.

Героите на всички драми и идилии на П. Ю. Тодорова са заразени от тая болест. Те мерят щастието в живота от субективно гледище и личното благо поставят по-високо от социалното. Интересно е при това, че Тодоров зима сюжетите на произведенията си от народния живот, но концепцията на морала и върховния смисъл на живота у него е съвършено противоположен на народния [...]

Това ще рече денационализиране на литературата; на мястото на народа, на обществото, е турната личността с нейните единични копнежи, с тревожните й питания, с посърнатото лице, макар и горди мечти, че тя струва повече от всички “фасулковци” взети вкупом.

П. Яворов не остана в задните редове на това надпреварване за увенчаване на личността. След първите си високо художествени стихотворения, поръсени от сълзите и кръвта на едно сърце, разбрало и почувствувало чернилото на своя народ, той заимствува инструмента на охтичави западни поети и вместо да чуваме от него тъжната песен на опустялата нива, или чистата, свободна песен на селското утро, до ухото ни долитат пискливите звуци на една разтриена цигулка. Доблестният поет на гражданската скръб се превърна на кокетен виртуоз, който ни шепне за любов, но в същност това не било любов, а нещо друго; който ни разказва своята скръб, но тя не била скръб, а пак нещо друго. Колкото по-рано бяха ясни и топли неговите чувства, толкова сега са тъмни, лишени от искреност или най-малкото, болнави. Този преврат трябваше да се очаква, щом той прие да се помести във второто издание на сбирката му един предговор, тъкмо противоположен на чувствата, въплотени в поезията му.

 

© Никола Атанасов
© Издателство LiterNet, 15. 07. 2002
=============================
Публикация в сп. “Българска сбирка”, 1906, кн. 9, с. 558.
Публикация в "П. К. Яворов. Критически силуети (1901-1910)", съст. Албена Вачева, Цветан Ракьовски, LiterNet, 2002.
Публикация в "П. К. Яворов. Критически силуети (1901-1910)", съст. Албена Вачева, Цветан Ракьовски, УИ “Неофит Рилски”, Бл., 2002.