Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Нека всичко бъде най-обикновено.
Десет вечерта.
Късен автобус.
Улицата пуста.
Кучета скимтят.
Сякаш земетръс
кучетата чувстват.
Нека всичко бъде най-обикновено.
Но дали в мен,
но дали в тебе
земетръсът става?
Или е неземен?
Или нашата Вселена
днес се разрушава.
Нека всичко бъде най-обикновено.
Без сълзи и сбогом
ще си тръгнем двама.
В тъмното самотен
ще остане кранът.
Аз ще те целуна,
ще се усмихнеш нежно.
Нека всичко бъде най-обикновено.
© Мартин Петков, 2002
© Издателство LiterNet,
11. 08. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|