|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИМА МОМИЧЕТА
web
Вечер, когато часовникът
спре да тиктака,
се срещам насън
с нецелунатите мои момичета.
А те се усмихват и шепнат в мрака:
Да, нас ни целуваха
други мъже.
Ръцете им бяха силни и здрави,
като морски въжета.
Навярно такива били са и твоите ръце.
Но в края на краищата,
нали сте все еднакви мъжете.
Само че има момичета,
различни от нас -
непрегърнати.
Те не сънуват любовници,
не знаят какво е
да ги обичат мъжки ръце.
Вечер заспиват с книгите,
а сутрин ги будят бащите им.
После - чаша кафе,
малко грим срещу сълзите,
след което безброй разминавания
с теб и с хиляди други.
А вие сте сериозни и примерни -
живеете живота си между
евтини ласки и скъпи съпруги,
и не забелязвате, че покрай вас
минават
непрегърнати момичета...
...
Тогава се събуждам
и тръгвам по улиците.
Ръцете ми сами се протягат
и прегръщат момичета.
Какво като си имат някой друг?
Важното е всички да бъдат
обичани.
© Мартин Петков, 2002
© Издателство LiterNet,
11. 08. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|