Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Изтича твоят глас по вертикалата
във вимето на мрака. Ала дебне
и ни обгръща някаква тревога -
жадувано и нежелано чудо.
Не съществува нещото във себе си.
Не съществува утолима жажда.
А може би и аз не съществувам -
нехайно ме рисува с дим цигарен
върху пейзажа твоето желание.
© Магдалена Костова-Панайотова, 2002
© Издателство LiterNet,
25. 06. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|