МЕЧ, НАТОЧЕН СРЕЩУ НЕЧИСТАТА СИЛА
Почина Александър Исаевич Солженицин

Магдалена Костова-Панайотова

web

Един от най-скандалните писатели на Русия, винаги вървящ срещу общественото мнение, вече е отвъд. Отвъд дрязгите и споровете, отвъд понятия като монархизъм и национализъм, архаичност и новаторство, интелигенция и народност. Писател, който с цялото си творчество доказва, че истината винаги е по-голяма от страха. Писател, без когото руската литература на XX век не може.

И въпреки това той бе чужд почти за всички: консерваторите го смятаха за либерал, либералите - за реакционер. Комунистите - за враг, а антикомунистите - за компромисна фигура.

Солженицин е мъртъв, а ние сме живи: и както си седим пред компютъра, започва друга епоха, идват млади, които не знаят какво означава “зек”, “самиздат” и как “200 грама хляб управляват живота”. А това не бива да бъде забравено.

Авторът на “Матрьониният двор”, “В първия кръг”, “Ракова болница”, на историческия роман “Червеното колело” и на документално-публицистичното изследване “Архипелаг Гулаг” още с първия си разказ “Един ден на Иван Денисович” представя пред руската общественост страшния свят на сталинските лагери, за които знае от собствен опит. Цяло чудо е, че болният от рак през 50-те години творец не само оцелява, но и се завръща в литературата като “меч, насочен срещу нечистата сила”, както възприема своята мисия Солженицин.

Носителят на Нобелова награда (1970) е насилствено изгонен от Русия, заради “художественото изследване” “Архипелаг Гулаг”, чиято публикация на Запад предизвиква взрив на общественото внимание и множество награди. Но не наградите блазнят писателя. Макар успехът му на Запад да е огромен, той така и не става привърженик на западния начин на живот и веднага след като става възможно, през 1994 година се завръща в Русия.

В руската и чуждестранната критика въпреки варирането на определения като архаист, монархист, чудо, творец, който пише реакционни творби или създава шедьоври, всички критици указват на феномена Солженицин.

В Нобелевата си лекция писателят твърди, че една истинна дума може да преобърне света. Върху това на пръв поглед нарушение на закона за масата и енергията е основана цялата негова дейност.

Този художник има изострено чувство за красотата. Неговият художествен свят е вертикален свят, който е част от многоликите реалности, в който присъства и физическото начало, и метафизичната реалност. Според Солженицин човек, независимо дали съзнава това, се намира в непрекъсната ситуация на избор между Бога и дявола., увеличавайки по своя воля доброто или злото на света. Ценността на човешкия живот, на всеки миг от него - като нишка минава през всичките му творби в разнообразни жанрови форми. Централна тема в творчеството му от различните периоди е лагерната тема, която писателя, прекарал 11 години в Архипелаг Гулаг, претворява в различни жанрове: разказ, документално повествование, драматично произведение и киносценарий. Лагерът се превръща в мащабен символ на руския живот в следреволюционния период.

Сред централните проблеми в различните творби на Солженицин от “Един ден на Иван Денисович” до “Танковете знаят истината” е проблемът за придобиването на свобода, за ценността на човешкия живот, за страданието и растежа на душата като смисъл на земното съществуване.

Обобщението на темата за лагерите е отразено най-пълно в “Архипелага” - книга с явни претенции за документалност (указанието за използване на материал от 227 души) и обхватност. Писателят се опитва да създаде една история за видовете арести, за начина, по който се попада в архипелага, за мястото на жената в лагера, за унизителните компромиси, за туземния бит и ужасите на чумния архипелаг. Не благоденствието, а развитието на духовното, порастването на човека, науката да обичаш близките по дух са сред най-важните поуки на тази значима книга.

Идеята за служенето на доброто или на злото чрез панорамата на обществения живот в страната Солженцин продължава и в “Червеното колело” - епопея, която обхваща събитията от историята на Руската държава от първата четвърт на XX век. Сред най-характерните особености на стила му е страстта, с която той пише.

В голяма част от произведенията откриваме полифонична композиция на изображаемото: полифония на индивидуалните възприятия и деконструкция на единния образ на автора. Но индивидуалните светове се осмислят като авторски, придобиват плът и равноправност, а космополитизмът на писателя не изключва националното.

Творчеството на писателя днес наброява 30 тома. В тях той заявява различни позиции и различни роли: на писател, публицист, философ, историк, лирик (цикъла “Трохи”). Но преди всичко днес той остава с невероятната си смелост в една трудна епоха да каже истината за едно от чудовищните престъпления на XX век. Затова дори сега да не знаем кое от многообразното му наследство ще оцени бъдещият читател, едно е сигурно: подобни противоречиви чувства и подобни страсти може да предизвика само една титанична личност и едно значимо творчество. Защото, както пише журналистката Елена Чудинова, “истината винаги познаваш по ненавистта, която тя предизвиква.”

© Магдалена Костова-Панайотова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2009, № 8 (105)